Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
99 francs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
gdi009 (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sam (2011 г.)
Форматиране
yanosh.k (2012 г.)
Допълнително коригиране и форматиране
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Фредерик Бегбеде

Заглавие: 9,99 лв.

Преводач: Анна Стоянова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Пулсио“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Милко Стоянов

Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева

ISBN: 954-91389-1-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622

История

  1. — Добавяне

3.

САМОЛЕТЪТ Е ПЪЛЕН с хора от рекламния бизнес. Ако се разбие, това ще е едно добро начало за надмощието на Искреността. Ала животът е направен така, че самолетите с рекламисти никога да не се размазват. Самолетите, които се размазват, са пълни с невинни хора, с вцепенени влюбени, с благодетели на Човечеството, с Отис Рединг, с Линайрд Скайнирд, с Марсел Дади, с Джон Джон Кенеди. Загорелите служители на комуникацията са толкова арогантни, защото са сигурни, че са на завет от ударите на случайността: те се страхуват повече от борсова, отколкото от самолетна катастрофа. Октав се усмихва, пишейки това изречение върху i-Mac-a си. Той е важен, той е богат, той изпитва страх — всичко се допълва. Пие водка с тоник, в Espace 127-а класа. („В Espace 127-а класа, вие с удоволствие ще забележите, че седалките са ергономични и удобни. Те се накланят на 127 градуса, защото това е ъгълът, който тялото по естествен начин заема в състояние на безтегловност. Екипирани с телефон, индивидуално видео и с изолационна каска, седалките на Espace 127-а класа ви доставят идеалния комфорт за почивка или работа.“ — така пише в брошурата на Air France Madame).

В бизнес класата, стратегическите планери свалят оценителките на изкуство, заместник генералните директори омотават ТВ продуцентките; а един интернационален координатор гали баджака на директорка по разширяване на пазарите. (В едно предприятие бързо може да разпознаете момичетата, които спят с колегите си, те единствени се обличат секси.) Тази оргия има за цел да „засили връзките между персонала на предприятието и да оптимизира вътрешното общуване в отдел човешки ресурси“. Октав беше възпитан да приема тази подредба на нещата. Животът бидейки един малък участък от време върху един камък, който се върти в пространството, защо да губим този малък участък от време, за да оспорваме непрекъснато ОРГАНИЗАЦИЯТА? По-добре да приемаме правилата на играта.

— Ние се дресирани, за да приемаме. Сърфирам върху една дупка. Има ли някой, който иска здраво да ми го начука, един път завинаги?

Преди, тези провокации разсмиваха хората, сега те ги карат да изпитват съжаление.

— След всичко, което хората са направили за него, Господ можеше поне да се опита да съществува. Не мислите ли?

Да си самотен сред тълпата. Октав непрекъснато проверява гласовата си поща. Тя му повтаря:

— „Вашата гласова поща не съдържа нови съобщения.“

 

 

Октав заспива пред филм с Том Ханкс (той е повече от актьор: той е и приспивателно). Сънува, че е на снимки в Бахамските острови и проверява с пръсти обръснатите путки на апетитните Ванеса Лорензо и Хайди Клум. Зъбите му вече не скърцат. Мисли, че се е измъкнал. Въобразява си, че се е дистанцирал, че приема нещата на друго ниво. С лека въздишка, той замърсява Levi-Strauss-a си (модел 501, есенно-зимна колекция „тъжни тропици“).

 

 

И Предприятието се приземи. Предприятието взе куфарите си. Предприятието се качи в автобуса. Предприятието пееше песни на Фуген, без да схваща крайния им песимизъм: „Пей живота, пей, така както ще пееш ако знаеш, че утре умираш“, и: „Може би до утре, може би до след смъртта.“ Най-накрая Октав разбра защо космическия кораб в Star Trek се казва „Предприятие“: Rosseyrs & Witchkraft има вид на въздушен кораб загубил се в бездната, с мисия за търсене на живот на другите планети. Между другото, доста от колегите му са със заострени уши.

 

 

Пристигнало в хотела, Предприятието се разпръсва: някои от продуцентките се хвърлят в басейна, други се хвърлят върху акаунтите, останалите отиват да спят. На тези, на които не им се спи, отиват да танцуват в Roll’s, заедно с Одил и всичките й цици. Октав ги следва, поръчва бутилка Gordon’s и приема да си дръпне един джойнт. На плажа, нещата са ясни. Среща с негърките. Една от тях му казва:

— Ела в моята ложа.

Забавно е. Лъжата е взаимна, всичко си идва на мястото. Той поставя ръка върху лицето й, и прошепва:

— Миличка, аз не чукам жените, предпочитам да ги губя.

 

 

Добре охраняван от сенегалската армия, туристическият комплекс Saly, се състои от 15 хотела: агенцията е дала благоволението си на Savana хотел, който съдържа стаи с климатик, два осветени басейна, миниголф, търговски център, казино и една дискотека, всичко това на брега на Атлантическия океан. Африка се е променила от времето на сафарите на Хемингуей. Сега, тя се е превърнала в континент, който западния свят е решил да остави да изгние (през 1998 година жертвите от спина са 2 милиона, най-вече защото фармацевтичните лаборатории, които произвеждат лекарства за тритерапия[1] отказват да смъкнат цените си, като например американската фирма Bristol-Mayers-Squibb). Идеалното място за мотивация на средните кадри: на тази земя разкъсана от вируси и корупция, от абсурдни войни и възвратими геноциди, средният капиталистически кадър възвръща вяра в системата, която го храни. Пазарува типичните местни маски от абаносово дърво, създава си спомени, мисли, че разменя становища с местните, изпраща слънчеви пощенски картички, за да породи завист в семейството си, задръстено в парижката зима. На хората от рекламния бизнес, Африка се показва като лош пример, за да искат бързо да се приберат в къщи, успокоени от факта, че има и по-лошо. Така, останалата част от годината става по-поносима: Африка служи за анти-апартамент-свидетел. Когато бедните умират, богатите имат причина да продължават да живеят.

 

 

Разцепваме вълните със Скутера, правим снимки с полароид, никой не се интересува от никой, всички носят прашки. Когато в Африка, един бял разговаря с един черен, той вече няма благоволението на колонизатор, много по-страшно е. Той вече има съжаляващия поглед на свещеник, който администрира върховното миросване на осъден на смърт.

Бележки

[1] Tritherapie — терапия, която комбинира три лекарства при лечението на болни от СПИН.