Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
99 francs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
gdi009 (2011 г.)
Разпознаване и корекция
sam (2011 г.)
Форматиране
yanosh.k (2012 г.)
Допълнително коригиране и форматиране
NomaD (2017 г.)

Издание:

Автор: Фредерик Бегбеде

Заглавие: 9,99 лв.

Преводач: Анна Стоянова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Пулсио“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Милко Стоянов

Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева

ISBN: 954-91389-1-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622

История

  1. — Добавяне

2.

ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН отиваш на работа с вдървени крака. Мислиш за безмилостната селективност на Царя-Маркетинг. Навремето имаше около шестдесетина сорта ябълки, сега са останали само три (златна, червена и зелена). Навремето на пилетата им трябваха 3 месеца за да пораснат, сега само 42 дена в ужасни условия (25 животни на квадратен метър, хранени с антибиотици и анксиолитици) делят яйцето от пилето, продадено на пазара.

През 70-те години все още можеше да се намерят десет различни сорта сирене камамбер, днес са останали само три (поради нормативите, отнасящи се до пресеченото мляко). Ти нямаш вина за това, но това е твоят свят. В Кока-Колата (милиард и половина рекламен бюджет за 1997 година) вече не слагат кокаин, слагат само фосфорна и лимонена киселина, които оставят впечатление за утоляване на жаждата и създават изкуствено пристрастие. Млекодайните крави се хранят със силажиран фураж, който ферментира и предизвиква цирози; даваме им също антибиотици, които създават нов род устойчиви бактерии, съдържащи се в месото, което купуваме (без да споменаваме месното брашно, предизвикващо енцефалит, възпаление на мозъка при добитъка, все пак го пише във всички вестници). Млякото на същите тези крави съдържа все повече и повече диоксини, вследствие от заразената трева, която пасат. В рибовъдството рибите също са хранени с рибено брашно (толкова вредно за тях, колкото и брашното от месо за добитъка) и антибиотици…

През зимата трансгенечните ягоди не замръзват благодарение на ген, извлечен от рибите, живеещи в северните морета. Генетичните манипулации навират пиле в картоф, скорпион в памука, хамстер в тютюна, тютюн в марулите и човек в домата.

Броят на тридесетгодишните, които са с рак на бъбрека, на гърдата, на матката, на ануса, на щитовидната жлеза, на червата, на тестисите все повече нараства. Лекарите нямат обяснение за този феномен. Дори децата са засегнати: увеличаване на заболяванията от левкемия, влошаване на мозъчните тумори, преповтаряне на бронхитни епидемии — особена в големите градове… Професор Монтание обяснява появяването на СПИН-а не само с предаването на HIV вируса, а и с други фактори, „свързани с нашата цивилизация“: той споменава замърсяването и „храненето“, което отслабва нашата имунна система. С всяка година качеството на спермата намалява, плодородието на човешката нация е застрашено.

Тази цивилизация се опира на фалшивите желания, които ти изпитваш. Тя ще загине.

Там, където работиш, има поток на обмяна на информацията: научаваш случайно, че съществуват перални, които не се чупят, но никой фабрикант не иска да ги въведе на пазара; че някакъв тип е измислил чорапогащник, който не хваща бримки, но един голям производител на чорапи е откупил патента, за да го унищожи; че неспукваемата гума си седи в нечий шкаф (и то на цената на хиляди смъртоносни катастрофи на година); че лобито на петрола прави всичко по силите си, за да забави масовото въвеждане на електрическия автомобил (и то на цената на увеличаването на кислородния двуокис в атмосферата, което пък води до затоплянето на климата на планетата, така наречения „серен ефект“, който най-вероятно ще породи многобройни природни катастрофи в следващите 50 години: урагани, топене на леда по полюсите, покачване на морското равнище, увеличаване на заболелите от рак на кожата, без да броим черните дупки. Дори пастата за зъби е абсолютно ненужен продукт, самото търкането на зъбите с четката е достатъчна грижа, пастата само освежава дъха. Всички препарати за миене на чинии са идентични, машината е тази, която измива. Компактдисковете се драскат точно толкова, колкото и плочите, алуминиевото фолио е по-вредно от амианта, кремовете против изгаряне не са подобрили формулата си от войната насам, въпреки увеличаването на тъмните петна по кожата (кремовете против изгаряне предпазват само от UV лъчите, но не и от далеч по-вредните UVA лъчи). А рекламните кампании на Nestle са предизвикали милиони жертви, за да пробутат мляко на прах на кърмачетата от Третия Свят (родителите им смесват млякото на прах с непитейна вода).

 

 

Царството на стоката предполага тя да се продава. Твоята работа се състои в това да убедиш потребителите да си купят продукта, който най-бързо ще се изразходи. Индустриалците наричат това „програмиране на употребата“. Ще бъдеш учтиво помолен да си затвориш очите и да запазиш за себе си душевните си състояния. Да, точно така, като Морис Папон, ще имаш възможността да се защитиш казвайки, че не си знаел, че не си имал избор, че си се опитал да забавиш процеса, или че не си счел за нужно да ставаш герой… В продължение на 10 години, нито един ден ти не си сгрешил. Без теб нещата можеха и да се развият по съвсем друг начин: можеше да има свят без рекламни афиши, села без табелки, които загрозяват всичко, улици без вериги за бързо хранене и най-вече — с хора по тях. Хора, които могат да си говорят. Никой не е задължил живота да бъде такъв, какъвто е. Никой не е поискал това изкуствено създадено нещастие. Ти не си произвел всички тези спрени коли (броят на колите през 2050 година ще достигне 2,5 милиарда). Но ти не направи нищо, за да промениш света. Една от десетте Божи заповеди повелява: „Повече няма да създаваш образи и изображения… и няма да се кланяш пред тях.“ Както целият свят и ти си хванат на местопрестъплението на първородния грях. Божието наказание е известно на всеки един от нас: това е Адът, в който живееш.

 

 

— Имате ли малко време да ви брифна[1] или сте супер заети?

Жан-Франсоа, акаунтът на Мадон е застанал на вратата на офиса ни.

— Чарли отиде на пазар, по-добре мини в ранния следобед.

— Добре, сигурно и сам се досещаш, че ще трябва да се бачка здраво за Слабѝна. Ще трябва малко да успокоим топката.

— Съблазняването, съблазняването, това е нашият джихад, нищо друго на земята не е от значение, то е моторът, който движи човечеството.

Той те поглежда учудено.

— Сигурен ли си, че уикендът ти беше достатъчен, за да си починеш?

— В отлична форма съм за една нова седмица, в която ще съм достоен Съучастник в Обществото на Сензациите. Да живее Четвъртият Райх!

Ж.Ф. се приближава до теб и се втренчва във върха на носа ти.

— Имаш малко бяло тук.

Той забърсва напудреното ти носле с ревера на ръкава си и казва:

— По-късно ще излизам, имам среща, но можеш да ме хванеш по мобилния.

— Мм-м-м-м, Джеф, обожавам да те хващам за мобилния.

Скоро и Чарли се връща. Чарли е истинска крепост, той е толкова здрав, колкото аз съм хилав. Чарли е щастлив човек, или поне добре имитира щастието. Женен е, с две деца, и гледа на живота по-градивно: всеки си има начин да съзаклятничи срещу универсалния абсурд. Чарли ти прощава за твоите крайности. Обичаш Чарли, защото те допълва. Той пуши джойнтове, докато ти смъркаш кока. Прекарва дните си в дирене на най-зловещите ултра-порно снимки по Интернет: например, жена, която духа на кон, мъж, който заковава тестисите си върху дървена дъска, тлъста жена, която си завира пластмасова ръка; по този начин той се „разсейва“.

— Гледал ли си предаването The Grid по MTV? Има хляб в тая безчувствена тълпа, в тази повърхностна естетика, в тази развратна навалица.

Свивайки си джойнт, Чарли кима одобрително:

— Да бе, адски е извратено това предаване. Може да предложим на Слабѝна да станат спонсори. За рекламата само ще изберем откъси от по 20 секунди като прибавим логото им горе в десния ъгъл, вместо това на MTV

— Право в десетката! Ще оставим неестествените красавици и патките да се клатят по „Слабѝна ТВ“ Може дори да ги пуснем по CNN! И да направим връзката с тематични вечери, съвместно брендирани „Grid-Слабѝна“!

— Супер. И понеже има тонове часове с това предаване, може всеки път да пускаме различни рекламни спотове, това ще бъде първият рекламен клип, който де факто няма да се повтаря никога.

— Невероятно… и пресата ще вдигне шум, запиши това, което каза току-що.

— Окей, ама как ще вместим ползата от Слабѝна: „Със Слабѝна сте хубав и интелигентен“?

— И за това съм помислил. Слушай сега. Около 20 секунди показваме стотици младежи, които танцуват около басейн, на хаус музика, небето е електрическо синьо. На края излиза надпис: „СЛАБЍНА. А САМО ДА МОЖЕ ДА ГИ ЧУЕТЕ И КАК ГОВОРЯТ.“

— Октав, ти си гений!

— Не, Чарли, ти си най-добрият!

— Знам.

— Аз също.

— Целувки.

— Обожавам това, което правиш.

— Не, обожавам това, което си ти.

Набързо ти пишеш новия клип, докато Чарли търси нов материал по нета. Изравя клип с някакъв, който е навлякъл нещо като вибратор на една бормашина за да може да я навре в оная работа на някаква тийнейджърка, която смуче използван тампон. Доста разсейващо наистина.

 

 

На другия ден ти показваш новия сценарий за клип на Мароние и той си дава мнението:

— Все така непродаваемо, но ако ви забавлява да пробвате, давай, покажи го с наведена глава. Ще те помоля обаче да не започваш пак с графитите ти а ла Чарлс Менсън по стените на така скъпия ни клиент.

После се обаждаш на акаунта по мобилния:

— Ж.Ф., набарахме идея.

— Юпека!

(Става въпрос за сливането на двете думи „юпи“ и „еврика“).

— Само че трябва да го отложиш с поне 3 седмици.

Мълчание.

— Вие луди ли сте? Трябва да им представя нещо идната седмица.

— След 15 дена.

— Десет.

— Дванайсет.

— Единайсет.

— Да им изпратим още този следобед касетка с предаването. В Мадон така ще се впечатлят от нашата бърза реакция, че моментално, без дори да се замислят, ще купят идеята.

Ж.Ф. добавя, че това „наистина е едно доста продуктово изказване, но все пак опиращо се на друго доста марково федеративно изказване“. Край на цитата.

Ти ръкопляскаш. Много пъти е казвано, че творческият отдел мрази акаунт отдела и обратното. Не е вярно: те имат нужда един от друг, а в едно предприятие се ценят само кадрите, от които има нужда; с другите се запознаваш само на тяхното изпращане. Чарли е във форма. И без това, когато Чарли отсече нещо, никой не оспорва.

Бележки

[1] От английската дума „brief“ — в рекламата, брифа съдържа стратегията за комуникация на марката, по който криейтив отдела измисля рекламните кампании. — Бел.прев.