Мануел Васкес Монталбан
Самотата на мениджъра (17)

Нунес дойде точно навреме — беше с неизменния и сякаш неподлежащ на замърсяване пуловер, над който яката подаваше крайчетата си, като че бяха издънки на някакво странно, невидимо растение, и с нехайния поглед и застиналата усмивка на автентична холивудска кинозвезда.

— В тази страна навреме идват само онези, които са работили в нелегалност.

Нунес отказа да вземе листата с менюто, който му предлагаше собственичката.

— За начало зелена салата, а после конфи от гъше месо.

Карвальо също си поръча конфи, но избра охлюви по бургундски за предястие. От бедния асортимент вина се спря на бутилка „Сент Емилион“ и сега вече нито Нунес, нито той имаха някаква причина да отлагат разговора и да отместват погледите си встрани. Притеснението на Нунес бе част от поведението му. А при Карвальо то бе далечно ехо от нявгашното преклонение пред този човек, същото, каквото изпитваше към някой преподавател или към някоя личност, от която се беше възхищавал. Нунес въздъхна и извади една снимка от изтъркания си портфейл, в който Карвальо съзря самотна банкнота от петстотин песети.

— Заповядайте. Това е нещо като семеен спомен.

Любителска снимка, вече леко избледняла, с назъбени краища. Четирима младежи, застанали прави, и други двама, клекнали. През 1950 година те са били осемнайсетгодишни, ала сега изглеждаха като дошли от някаква неопределима, но много далечна епоха. Всичките бяха с костюми и връзки освен — както можеше да се отгатне — Маркос Нунес, клекнал, в костюм и пуловер с висока яка. Жаума беше несъмнено първият вляво от застаналите прави. Косата му още не бе опадала, а еврейските черти на слабото му лице изглеждаха малко по-остри.

— Кои са останалите?

— По реда на явяване на сцената. До Жаума — Мителито Фонтаниляс, адвокат като всички нас, но практикуващ, и то успешно. Тоест адвокат на сума ти предприятия. Три къщи, четири басейна.

Разрошен и леко кривоглед, на снимката Фонтаниляс имаше вид на безцеремонен симпатяга и в костюма си приличаше на някой франт от предградията.

— Най-високият е Томас Биедма, профсъюзен адвокат. Тук изглежда като истинско олицетворение на благоразумието и сериозността. Той е „най-червеният“ от всички нас. Поне повече от мен. Оглавява една крайно лява групировка.

В това лице, чиято чувственост се смекчаваше от младостта, имаше нещо от чертите на бурбонски принц.

— Прилича на някой кмет.

— Няма никога да стане кмет, ако не успее да щурмува Зимния дворец. Вече ви казах, че е от крайната левица. Мен ме смята за ревизионист и циник. Това, че съм циник, си го мислят много хора, но по съвсем друга причина. Според Биедма аз съм циник, защото съм знаел достатъчно, за да не бъда ревизионист и въпреки всичко съм продължавал да бъда такъв. Другият застанал прав е романистът Доронсоро.

— Кой от тях?

— По-малкият брат, Хуан. Наскоро публикува „Умората и нощта“. Аз съм едно от действащите лица. Не си правете труда да я четете само заради това. Там съм такъв, какъвто ме виждате тук.

— А нима знаете какъв ми се виждате?

— Това е едно от любимите ми упражнения. Да отгатвам какво мислят другите за мен. Понякога им помагам да допълнят картината, друг път се старая да ги обърквам. Но за малко. Веднага се уморявам от всичко, освен от умората. А и прекаленото съсредоточаване пречи на способността да долавяш всичко, което става наоколо. Вече сам сте разбрали, че усилието не ми е присъщо.

— Ами този?

До Нунес беше клекнало едно момче, което изглеждаше истинско въплъщение на радостта. Гъста, прилична на таке коса, очила със силен диоптър, дребни и твърди черти, смекчени на снимката от широката усмивка и от вдигнатата за поздрав ръка към фотографа.

— Кой ви снима?

— Има сериозен спор по въпроса. Госпожа Биедма твърди, че тя е направила снимката, а друг приятел, който не е сниман, оспорва авторството, несъмнено с известно основание — той е кинорежисьор или по-скоро иска да стане такъв. Името му е Хасинто Виласека. Не му провървя в киното, нали знаете колко е трудно там, пък и Виласека не се задоволява с какво да е. И той е от крайната левица. Дори по едно време оглавяваше малка политическа група, също като Биедма.

— Ама че компания. От седмина приятели двама ръководят незаконни групировки, един е мениджър, друг — преуспял адвокат, трети — писател, вие… А този, очилатият? Не ми казахте неговото име.

— Аржеми. По онова време беше призван да стане приемник на великата каталонска поетическа традиция. Сега е един от най-големите производители на кисело мляко. С него най-рядко се виждам. Или е в чужбина, или в имението си в Ампурдан, в една огромна къща от седемнайсети век, която той е превърнал в дворец от двайсет и първото столетие.

— Бих искал адресите на всеки един от тях.

Нунес пъхна ръка през деколтето на пуловера и извади от вероятния джоб на ризата сгънат лист хартия.

— Ето ги. Предвидих, че ще са ви нужни.

— Какви отношения поддържахте всички вие с Жаума?

— Много добри. Но поединично или по двама. Само два пъти сме се събирали всичките. На едно тържество, което организираха в моя чест при завръщането ми от изгнание, и преди около година, по инициатива на Жаума. Беше го обзела някаква депресия и пожела отново да се видим. Пълен провал. Когато сме двама или четирима, веднага намираме общ език както някога. Но щом сме всички заедно, все се опитваме да си припомним и да възстановим образа на всеки един, да го сравним с останалите. Накрая стигаме до кавга и започваме да се защитаваме от позициите на днешния ден. Усещам по погледите им, че са очаквали повече от мен, и им давам да разберат, че може би и аз съм очаквал повече от тях. Тогава стават агресивни.

— Всичките ли?

— Доронсоро не. Той малко говори. Мисля, че ни изучава като евентуални герои за романите си. И както пише средно по десет реда на ден, с нас има материал за цял живот.

— А Жаума доверяваше ли се особено на някого?

— На Фонтаниляс бе възложил някои дела, свързани с компанията. Използваше понякога и Биедма, защото твърдо вярваше в неговия рационализъм. Понякога пътуваше с Аржеми.

— По работа или за удоволствие?

— По-скоро за удоволствие. Със съпругите.

— А жените?

— И те до известна степен бяха част от групата още по време на следването. Мисля, че всички, освен жената на Аржеми. Тя е дъщеря на производител на кисело мляко, дребен производител на кисело мляко. После дойде Аржеми и превърна малката фабрика в мощна индустрия. Изнасят в цял свят.

— „Араката“?

— Точно така. Нарича се така, защото в началото са били двама съдружници. Единият арагонец, другият каталонец — тъстът на Аржеми.

Желираното месо беше великолепно, а мазнината — гъста и златиста, превърната в качествено различно, богато на осезаеми изненади блюдо. Вкусните късчета се топяха в устата, бяха леко попрегорели, с хрупкаща между зъбите кожа, обвила прилежащия слой тлъстина. Месото беше влакнесто, но не прекалено сухо, пропито с аромата на треви и подправки по време на спокойния си сън в студената мазнина.

— Желаят ли десерт господата?

Нунес смигна на Карвальо и поръча:

— Донесете ми кисело мляко „Араката“, портокалов сок и чаша уиски. Аз сам ще ги смеся. Препоръчвам ви го, Карвальо. Това е рецепта на самия Аржеми. Поръчва си го във всички ресторанти и така пласира от собственото си кисело мляко.

Нунес беше пил умерено и се бе хранил, без да прекалява. Карвальо предугади, че той се грижи за зрялата си младост, че ежедневно се бори неговите четирийсет и пет години да изглеждат четирийсет и четири.

— Ще ви задам въпрос, който ще поставя и на приятелите ви. Каква е вашата версия за убийството на Жаума?

— Чел съм криминални романи и знам, че най-напред трябва да се търси мотивът на престъплението. Официално мотив вече има — уреждане на сметки, предизвикано от необузданата сексуалност на Жаума. Жена му се съмнява в това. Аз нямам основание да се съмнявам, но този мотив ми изглежда прекалено нагласен, инсцениран. Ако го отхвърлим обаче, най-малкото аз бих могъл да ви предложа друг. Според романите убийството на Жаума би могло да е извършено заради някакви търговски сделки, да е плод на отмъщение от страна на работниците, на свада за наследство или на кавга с някой евентуален любовник на жена му, или просто да е убит по погрешка. Цял куп възможности, изберете си някоя. Но за всяка една от тях съществуват по-малко „за“, отколкото „против“. Има убийства на делова основа между дребни търговци или производители, но не и между висши служители. Вече ви казах, че Жаума внимателно следеше трудовите конфликти и много умело ги избягваше. Версията за наследство е безсмислена. Синовете му още не са достигнали възрастта, когато се убива заради наследство, а и икономическото му положение е доста несигурно. Притежаваше голямо имущество, но изплащаше по-голямата част от него, а доходите, които ще получава вдовицата, ще бъдат значително по-ниски без допълнителните възнаграждения. Има голяма осигуровка, но тя не гарантира на Конча и децата й предишното равнище на живот. Що се отнася до някаква любовна връзка от страна на Конча, много ми е трудно да го повярвам, както предполагам и на вас, след като я видяхте. Остава грешката. Може да става дума за убийство по погрешка.