Барбара Клевърли
Тигър в двореца (22)

Двайсет и втора глава

Това бе последното, което Джо би искал да чуе, и в първия момент съзнанието му отказа да проумее смисъла на казаното от сър Хектор. Преглътна първосигналните възражения, които му дойдоха на езика, и седна, изслушвайки внимателно версията на доктора, изложена обмислено, неохотно и с ужас в гласа. Не бе нещо, което можеше да отхвърли с лека ръка.

— Тоест искаш да кажеш, че не си доволен от докладваните обстоятелства около смъртта? — попита Джо. — Едва ли могло да има по-ясна причина за смъртта. — Посочи тигровия нокът в чинийката. — Оставил ни е дори визитката си.

— Точно там е проблемът. Нека споделя мислите си на глас, става ли? — Докторът въздъхна и подръпна нервно мустак. — Сигурен съм, че ще ме сметнеш за излишно обстоятелствен в крайна сметка, на фона на пряко замесените свидетели — двама полицаи, най-добрият ловец на тигри на юг от Хималаите, резидентът, махарани, пионката на сър Джордж… Е, кой съм аз, че да саботирам думите им и да твърдя, че всички сте били заблудени?

— А това ли твърдиш наистина? Хайде, изплюй камъчето! Какво видя?

— За съжаление тук не разполагам с микроскопа си… — Бръкна в чантата си и след известно ровичкане извади лупа. — Използвам я за отстраняване на трески и други остри неща. Ще трябва да свърши работа.

Надвеси се над масата и пак огледа нокътя, този път през лупата.

— Да, точно така! Не съм се объркал. Ето, Джо, виж сам.

Джо погледна, примигна, след малко погледна втори път.

— Би ли могъл да измиеш и останалата кръв, сър Хектор? Трябва да сме напълно сигурни… Благодаря. Да, така се вижда по-добре. — Думите излизаха бавно от устата му. — Според моето неопитно око този нокът е леко набразден по дължина, което може да се дължи на пропукване или одраскване; връхчето на острия край е отчупено, а целият нокът изглежда жълтеникав. — Погледна сър Хектор. — С други думи, много ми напомня на зъбите на леля Хестър, сестрата на баба ми, от времето на нейната преклонна старост. Хектор! Това е нокът на възрастен тигър!

Хектор кимна.

— Колин! Трябва да извикаш Колин!

 

 

Промяната във вида на стария ловец, извършена през последните два часа, бе очевидна. Колин представляваше жалка гледка. Джо го сравни с човек, претърпял черепно-мозъчна травма, който едва се държи в съзнание. Колин някак си успяваше да се придържа към серията заучени поведенчески модели на любезност, но вътрешно беше някъде много, много далеч. Сигурно обвинява себе си за цялото фиаско, помисли си Джо и нямаше как да не признае, че на негово място би постъпил по същия начин. Надяваше се Колин да престане да се взира в обърканата си душа и да види в очите на приятеля си отражение на собствената си болка и вина.

Той последва Джо до палатката на доктора без никакви въпроси и възражения. Джо му връчи лупата.

— Разгледай предмета в чинийката и ни кажи какво виждаш.

Колин разгледа внимателно нокътя.

— Нокът — смотолеви озадачен след малко. — Тигров нокът. Прилично износен… назъбен… съдейки по цвета му, бих казал, че е нокът на животно на средна, ако не преклонна възраст. За какво са тези въпроси?

Джо и Хектор се спогледаха.

— И ние така си помислихме. Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че току-що извадих този нокът от гърлото на момчето.

— Да, би ме изненадало. Старата тигрица не е припарвала до шубрака, в който е намерен Бахадур. Той е бил убит от младия мъжки — отвърна търпеливо Колин. — Пък и никога в практиката си не съм виждал нокът да е засядал в рана. Просто няма такъв случай.

— Колин — подхвана кротко Джо. — С очите си видях как този нокът бе изваден от гърлото на Бахадур.

Колин като че започваше да идва на себе си, мисълта му се поизбистри.

— Нещо не е наред… Бих искал да огледам раната още веднъж, ако нямате нищо против. Ще позволите ли, сър Хектор…?

Наобиколиха трупа, като внимаваха да оставят достатъчно поле за действие на сър Хектор, който стисна нужния му инструмент. Джо му асистира, като постави лупата пред лицето му, за да му осигури по-добра видимост. Внезапно докторът се дръпна и изсумтя.

— Би ли ми подал сондата, ако обичаш? Третият инструмент от дясно, на горната редица… Точно този. Сигурен съм, че не греша. О, боже мой!

— Какво има? — процеди през зъби Джо.

— Дълбока рана в югуларната вена. Направо е прерязана. При това не от тигровия нокът. Нокът не може да проникне толкова надълбоко. Това е станало с нещо… тънко. Незначителна повърхност на проникването, замаскирана от последвалите допълнителни разкъсвания, причинени от нокътя. Вената е срязана като с нож. Но отгоре е попаднало парченце кожа, което е скрило почти всичко от погледа. Човек може да я пропусне като нищо. Как се казваха ония италиански ножове? Влязъл е под ъгъл, което означава, че ударът е нанесен от човек, по-висок от жертвата. Остава въпросът кой е този човек? — Остави сондата. — И така, заключението ми е, че момчето е починало вследствие прерязване на югуларната вена. Възможно е ударът да е нанесен в гръб. Върху челюстта се забелязва съвсем леко охлузване. Ако обичаш, Джо, би ли коленичил за малко? — Направи кратка демонстрация, като пристъпи към Джо изотзад и го сграбчи под брадичката. — Не бива да издърпваш главата много назад, защото има опасност артериите да се скрият зад дихателната тръба, но това не се знае от всеки. Е, да приемем, че нашият човек е вдигнал главата нагоре. При такова малко вратле едва ли е имал сериозен проблем. — Вдигна скалпела и Джо трепна, като видя ръката на доктора да се спуска рязко надолу към оголеното му гърло. — Както виждате, право във врата, по този начин струята кръв изхвърча в другата посока и няма опасност да излезеш от храстите, облян в кръв. Имало е доста кръв… Известно време момчето е стояло на крака, личи си по следите от кръв по дрехите му.

— А раните от нокътя, Хектор? За тях какво ще кажеш? Кога са направени те — преди намушкването с острието, едновременно с това или по-късно? Възможно ли е тигърът да е минал през него, когато малкият е бил вече мъртъв? Можеш ли да кажеш?

— По принцип раните, нанесени след смъртта, се диагностицират по липсата на следи от жизнена реакция — въздъхна докторът. — Ако човек получи рана, докато е още жив, биват прекъсвани множество малки кръвоносни съдове. Сърцето, ако все още бие, изтласква кръв към тъканите около нараненото място. Кръвта се съсирва и трудно се измива. Би ли ми подал водата и гъбата ей там. Да видим какво може да се направи.

Продължи работата си, мърморейки нещо за микроскопи, бели и червени кръвни телца, но не толкова на Джо, колкото на самия себе си. Накрая остави инструментите и си изми ръцете.

— Не е за вярване — отсъди накрая, — но раните от ноктите са нанесени по същото време, по което е направено пробождането — или почти по същото време, тоест непосредствено след това. — Хектор поклати глава. — Както изглежда, издъхващият клетник е бил нападнат още веднъж — от възрастен тигър с разклатен нокът. Е, опасявам се, че това е всичко, което бих могъл да кажа от медицинска гледна точка. Другото не е в моята компетенция. Оттук трябва да поемете вие с Колин. Направих каквото е по силите ми, дори може би казах повече от необходимото.

— Благодаря ти, Хектор! Беше изключително и педантично наблюдателен. Едва ли друг би забелязал нещо нередно и би разбрал какви сме глупаци. Искам да ви помоля нещо и двамата — това, което се каза в тази палатка, трябва да си остане тук. Поне засега.

Колин и Хектор кимнаха.

— Сигурен съм, че разбирате защо съм готов да предприема следващата крачка, а именно — още една аутопсия — продължи Джо.

Хектор беше на път да се намръщи обиден, но Колин кимна.

— Разбирам какво имаш предвид, Джо. В друг случай не би ти хрумнало да поискаш аутопсия на тигър, нали?

— Именно!

— Хм, опасявам се, че няма да можете да разчитате на мен. Това ни най-малко не е в моята област — промърмори докторът.

— Не се притеснявай, Хектор — успокои го Колин. — Пред теб стои първокласен специалист по дисекция на тигри! Винаги досега съм отстранявал лично лапите, главата и кожата, при това често пъти с най-обикновен нож. Никой нищо няма да заподозре, ако се захвана да го правя по-рано от обичайното. В тази жега колкото по-рано — толкова по-добре. Ще ме придружиш ли, Джо?

 

 

Носачите бяха оставили тигрите на поляната до палатката с провизиите. Около тях се беше събрал доста народ, хората се дивяха на гигантските им размери, обсъждаха случилото се и си предаваха от уста на уста подробностите около смъртта на животните, покосени от ръката на ранения сахиб. А ето че предстоеше най-вълнуващият момент, когато сахиб О‘Конър ще ги одере. Колин и снабденият с чиста превръзка Джо бяха посрещнати с окуражителни възгласи и пуснати да огледат животните.

— Да започнем с по-младия, става ли? — предложи Колин. Джо си каза, че каквото и да му струва, трябва да не извръща поглед — все пак цялата въодушевена тълпа наблюдаваше в захлас чевръстите движения на сребърния нож по тялото. Установи, че като се съсредоточи върху деловите коментари на хинди и английски, правени от Колин, се справя по-добре. Първо паднаха лапите, отрязани с хирургическа точност.

— Следи от кръв на предна дясна. Здраво младо животно. Бих казал, около тригодишно. Ноктите му почти не са износени. Всичките пет нокътя на всяка от предните лапи са непокътнати, както и двете задни лапи с по четири нокътя. — Забелязал удивлението, изписано по лицето на Джо, додаде: — Тигрите имат само по четири нокътя на задните си крака. — Съсредоточи вниманието си върху главата. — Искаш ли да ти я препарират, за да си я сложиш над бюрото в Англия, Джо? Полага ти се по право!

Главата бе оставена настрани, за да могат дворцовите препаратори да се погрижат за нея. Беше ред на кожата, която Колин отдели най-внимателно.

— Твърди се, че човешкото месо не се отразява добре на тигрите, но трябва да ти кажа, че досега не съм открил доказателство за подобно нещо. Състоянието им винаги е било перфектно. При този — със сигурност. Да минаваме ли на другия?

Приближи се до тигрицата и из тълпата се разнесе възмутен шепот. Хората знаеха кой е истинският пакостник. Бяха наясно, че именно тигрицата бе започнала да яде хора и от месеци наред тероризираше селата им, като убиваше деца, родители и роднини. А впоследствие бе научила и сина си да напада хора. Колин пристъпи методично към същата процедура, като от време на време подхвърляше по някоя реплика на Джо.

— Когато тигърът е човекоядец, винаги е добре да се направи аутопсия. Физическите недостатъци често обясняват защо животното се е обърнало против природата си и е станало човекоядец. Забелязвам, че специално тази тигрица е била ослепена в едното око, но е видно, че раната е скорошна и едва ли тя е причината за промяна в хранителния режим.

След като отстрани три от лапите, Колин се зае с четвъртата и след малко я вдигна победоносно във въздуха.

— Ето какво било. Игли на бодливо прасе. Явно е имало тежка схватка. — Започна да брои. — Осем, девет, десет игли са проникнали доста дълбоко в лапата. Всъщност някои от тях са опрели чак в пищяла и са се показали от другата страна. Сигурно е било болезнено и я е извадило от строя. Според мен това е причината да е преминала на по-бавна и неспособна да се защитава плячка. Всичките нокти и на четирите лапи са си на мястото. Бих казал, че не е чак толкова стара. Нещо повече — предполагам, че няма тринайсет години. Тегло? Доста впечатляващи размери за женска… Бих казал около триста и петдесет фунта^[1] — плюс-минус. А кожата… Прекрасна е, само дето е доста зле повредена от два куршума. Явно Едгар я е улучил странично, преди ти да я довършиш, Джо. Виж, приятелю, имаш ли нещо против да я предложа на вожда на близкото село?

— Напротив, смятам, че би било съвсем уместно — отвърна Джо и кожата бе отнесена с триумфални възгласи.

 

 

Двамата се върнаха в палатката на доктор Мънро. Всички следи от аутопсията бяха прикрити, тялото бе покрито с бял чаршаф, а Хектор седеше кротко на пост. Изслуша, повдигнал вежди, сведенията на Джо.

— И така, експертите си казаха професионалното мнение и ти предоставиха наличните улики — рече накрая докторът. — Ние сме дотук. При тези условия не може да се направи нищо повече. Някой да има идея какво ще правим с трупа? Няма да успеем да го пренесем в двореца преди мръкнало, а знаете, че кремират мъртвите си в рамките на двайсет и четири часа.

— Спокойно, Хектор — каза Колин. — Аджит има грижата за това. Вече се разпореди да повикат брамин. Церемонията по кремацията ще се извърши от селяните по изгрев-слънце. Ще занесем праха му обратно в Ранипур, за да бъде разпръснат над реката.

Доближи се до Бахадур и огледа тъжно разкъсаното му тяло.

— Клетото обезобразено човече — промърмори той. — Когато човек почине, винаги има неща, за които съжаляваме. Неща, които не изричаме… или пък сме казали…

В тъгата на Колин Джо долови нещо недоизказано.

— Нещо, което си казал ти ли, Колин?

Явно изпита облекчение, че има възможност да говори за това.

— Ами да, всички вие ме чухте. Изложих момчето пред всички. Последното, което му казах. Да не си прави майтап със свирката.

— На мен това предупреждение ми прозвуча доста разумно — опита се да го успокои Джо. — Малкият изглеждаше доста превъзбуден… Можеше да причини поразии. Но беше ли вложил нещо повече зад това предупреждение?

— Да, всъщност да. През нощта нещо се беше развеселил. Изненадан съм, че не си го чул, Джо.

— Напротив, чух… нещо. Продължавай.

— Е, добре, взех предпазни мерки и поставих нощна стража. Не, не бяха вътре в самия лагер. Задачата им бе да обикалят дискретно извън границите му. Затова се изненадах, когато някъде към три сутринта един от постовите дойде да ме събуди. Каза, че край палатките се появил проблем. Не можел да разбере какво точно става, но вниманието му привлякло нещо голямо и бяло, което блестяло на лунната светлина. Струваше му се важно да отида да огледам. Отидохме и установихме, че земята между палатките на Клод и капитан Мърсър, които се намират една срещу друга, един доста голям квадрат, е посипана с брашно.

— С брашно ли? — докторът беше изумен, Джо не толкова.

— Уведоми ли някого? — попита.

— Да, измъкнах горкичкия Клод от леглото. Нямаше никаква представа какво се е случило, разбира се, но като се поразсъни, беше категоричен, че Бахадур си е направил някаква слонска шега.

— И какви мерки предприе ти?

— Повиках един от слугите да помете колкото можа, след което, насърчен от Клод, сторих нещо, за което никога няма да си простя. Самите ние се държахме като хлапета. Сигурно е било заради пълнолунието, другарския дух… Знам ли и аз. Идеята беше на Клод. Направо побесня, искаше да си го върне тъпкано на малкия разбойник и да му даде урок. Както и да е, просто трябваше да сложа точка по въпроса.

— Какво направи, Колин?

Той преглътна, главата му се отпусна.

— Клод взе сметеното брашно и го пръсна пред палатката на Бахадур. После приложихме стария номер с камъка и носната кърпа и направихме следи като от тигрови лапи, които водеха право към входа. — Погледна Джо съкрушен, в очите му блестяха сълзи. — Той не би се вързал нито за миг! Лично аз съм го извеждал в джунглата десетки пъти и съм го научил да разчита следи. Наясно е с подобни номера! За нула време щеше да ни разобличи и — тогава така си мислех — да избухне в смях. Би било нормално. Обичаше да се майтапи.

Джо се опитваше да асимилира всички подробности, които сега звучаха доста неприятно, да ги свърже с фактите, които самият той си спомняше от изминалата нощ.

— Някой друг разбра ли какво сте направили двамата с Клод? Какво е направил Бахадур?

— Не мога да кажа със сигурност, защото по-късно отидох да поговоря с главния махут и изобщо не ми беше до детинщини. Малкият стана късно и докато дойде на закуска, сигурно всички са видели. И са си помислили, че си е негово дело, така си мисля, затворили са си очите и са продължили напред. Спомням си как реагира Маделин… точно така. Засмя се и подхвърли нещо като „май човекоядецът се е отбил на среднощна закуска“. Изненадан съм, че ти като детектив не си забелязал.

— Аз явно съм спал по-леко в първата половина на нощта. Пък и аз също станах късно. — Мислеше си за странната забележка на Бахадур. Беше нещо за щракване на капан, поставен от Бахадур Великия ловец. Точно така!

— Не бива да поемаш отговорността за всичко, Колин — рече след малко Джо. — Нямаш вина. Но все някой има. Някой, на когото за малко щеше да му се размине цяло убийство — ако не беше наблюдателният сър Хектор. Защото ти допусна убиецът да те заблуди, Колин. Ние с Едгар също се подведохме.

— Може да твърдиш, че си бил заблуден, Джо — намеси се Хектор, — но само ти можеш да разгадаеш какво означава всичко това. Трябва да призная, че на мен ми е пълна мъгла. Знам само, че третият престолонаследник загина, докато бе поверен на нашите грижи. За което ще платим скъпо и прескъпо, когато се върнем в двореца!