Барбара Клевърли
Тигър в двореца (21)

Двайсет и първа глава

Тичаха презглава, заслепени от пот, с дробове, свистящи яростно срещу тежката жега, за да се отзоват на паническия зов на свирката, отекнал над околността.

Той ги отведе до дървото на Бахадур.

Шубхада, скована от ужас, ги видя да се показват между шубраците, отпусна свирката си и вдигна трепереща ръка към гъсталака, който разделяше нейното дърво от съседното — на Клод Вивиан. Джо напрегна поглед, но не видя нищо.

— Къде е Бахадур? Ваше височество, къде е Бахадур?

— Не знам! — Тя посочи пак. — Слезе, за да… за да откликне на зова на природата… малко преди да се чуе ловджийският рог. Казах му да не прави опити да… беше игра на нерви… той обаче е упорит. После звярът тръгна, а Бахадур още не се беше върнал. Не знаех какво да сторя. Останах на платформата, взирах се да огледам долината и пътеката. Не исках да използвам свирката, за да не привлека вниманието на тигъра.

Колин кимна с разбиране, но беше помръкнал от притеснение.

— Не я видях… тигрицата. А Бахадур е още някъде там! Трябва да е чул сигнала за край, но въпреки това пак не се появи. Едва тогава надух свирката. Вивиан дойде миг преди да ви видя. Бахадур още го нямаше. Извика ми заповеднически: „Какво чакаш? Върви да му помогнеш!“

Едгар нагласи стълбата й и едва слязла, тя понечи да хукне към гъсталака. Той я възпря с ръка.

— Колин! Насам! Помогнете! — чу се едва-едва гласът на Клод.

Изпълнени с лоши предчувствия, те се запромъкваха в индийска нишка по тясната пътечка от полегнали треви. Пушката на Клод бе захвърлена от едната страна на пътеката, а самият той беше коленичил над просната по гръб дребна фигура. Раменете му се тресяха. Чул приближаването им се изправи, ръцете му висяха безпомощно покрай тялото. Късите му панталони и ризата бяха целите в петна от кръв и пот, по лицето му се стичаха сълзи, които той изтри с кървава ръка.

— Твърде късно. Мъртъв е. Това кръвожадно чудовище го докопа!

В тих ужас всички се насъбраха около тялото на Бахадур, шокът блокираше разрушителното чувство на страх, вина и съжаление, които щяха да изригнат с пълна сила по-късно.

— Не пипайте тялото!

Едгар и Колин чуха изречената полушепнешком команда на Джо и се отдръпнаха, като огледаха внимателно сцената. Шубхада нададе съкрушен вик и Клод застана до нея, за да я успокои. Тутакси поел контрола над ситуацията, Джо се наведе да огледа тялото. Неспособен да понесе изражението на изумление и ужас, изписано на лицето на малкия, Джо леко затвори клепачите му и съсредоточи вниманието си върху смъртоносната рана.

Гърлото беше разкъсано от лапите на звяра. Без съмнение Бахадур бе умрял от загуба на кръв, а вероятно и от шока. По гърдите му също имаше следи от нокти, туниката му беше раздрана.

— Пушката му? — попита Джо.

— Остави я на платформата — отвърна Шубхада.

Джо си припомни какъв ужас изпита самият той преди броени мигове, когато тигърът го нападна. Облекчението да усети допира на пушката в ръката си бе невероятно. Изобщо не му се мислеше какъв ужас е изпитал малкият Бахадур в последните секунди от живота си. Докато гледаше покрусен трупа, Джо забеляза нещо странно в положението на тялото му. Дясната ръка на малкия бе присвита в лакътя, така че долната й половина и китката бяха скрити под хълбоците. Джо внимателно повдигна телцето и измъкна притиснатата ръка. В краката му падна малък черен револвер.

Джо изпъшка и отвърна глава, докато успее да си възвърне присъствието на духа. Накрая все пак погледна Колин и Едгар.

— Моят револвер. Малкият много го хареса и аз му го подарих. За да се брани. Клетото хлапе! Опитал се е да се защити с това!

— Едва ли щеше да му помогне срещу тигър, дори да бе успял да дръпне спусъка навреме — рече Едгар и вдигна пистолета от земята.

— Човек би използвал и клечка за зъби, ако тя е единственото, с което разполага — рече мрачно Колин. Оглеждаше отъпканата трева наоколо и земята около трупа.

— Дръжте ги надалеч! — извика властно Джо, чул приближаването на група селяни и слуги. Едгар моментално се зае със задачата и постави охрана.

Но никаква охрана не би могла да спре Аджит Сингх, който пристигна миг по-късно. Щом видя сцената, напереният му вид за момент се смачка. Приближи се до тялото, разстроен и разгневен.

— Какво е станало тук, Сандиландс? Вивиан, не мога да повярвам, че си допуснал това да се случи под носа ти!

Изслуша с внимание подробната сводка на Джо, очите му шареха безспир, готови да уловят и най-незабележимия детайл от картината — едва ли не разположението на всяко стръкче трева.

— Може би не е сега моментът да те питам, Аджит — отвърна, без да трепне Клод, — но наистина ми се ще да възстановим подробно последователността на събитията, докато все още всичко е прясно в главите ни. И така, защо не стреля по тигрицата, когато беше в обсега ти? — Обърна се към останалите и додаде: — Видях я ясно от платформата. Тя се изравни с Аджит — идеалната мишена, но изстрел не се чу. Спомням си, че се почувствах доста объркан. Допусна грешка, Аджит, прав ли съм? Изчаках я да навлезе в моя периметър и стрелях. Тя отстъпи назад, навирила опашка. Боя се, че пропуснах. Изстрелът ми не беше добър. Е, Аджит?

Как се изрази Маделин? „Все едно дете да размахва юмрук пред мечка гризли.“ Може би Клод не издържаше на стреса и душевното му равновесие бе разклатено? Джо не можеше да намери друго обяснение за това самоубийствено смело и ненужно предизвикателство. Ръката му механично се плъзна към кобура, докато Аджит бавно се извръщаше към Клод.

Аджит не извади кама, за да пререже гръкляна на Клод, както Джо едва ли не бе очаквал. Вместо това устните му се разтеглиха в тънка като хирургически скалпел усмивка и изплюха натежали от отрова слова.

— Защо не стрелях, когато тя се появи, както бе така любезен да посочиш? Моят принц… — Направи почтителен жест към безжизненото тяло на земята. — … трябваше да се възползва максимално от възможността да вземе главата й. Тигърът е царствено животно и е редно да бъде отстрелван от съответните особи, а не от простолюдието. Дръпнах се, за да изчакам изстрела от неговата платформа, но такъв не последва и тигрицата се отдалечи към другите дървета. — Пресилената любезност изтъни още повече усмивката му. — Но кажете ни, Вивиан, защо намираме вас тук, опръскан с кръвта на принца? Платформата ви се намираше доста далеч от мястото на кървавата разправа. Не забелязахте ли някакъв знак за предстояща опасност? — Емоциите напираха в гласа му и явно ставаше все по-трудно да ги сдържа. — Лично за мен би било чест и удоволствие да скоча между принца и пастта на тигъра!

Джо му вярваше.

Вивиан се изопна и явно се канеше да върне топката на Аджит с не по-малко отровен пас, но Шубхада не му даде възможност.

— Вивиан! — Пронизителният й властен глас го сепна и той остана като вцепенен. — Излишно е да хвърляш обвинения срещу Аджит Сингх!

Колин, който продължаваше да оглежда мястото, се изправи и застана между Аджит и Клод.

— Нейно височество е права. Никой от двама ви не е могъл да стори каквото и да било. Бахадур е бил нападнат от младия тигър. Сигурно се е спотайвал в гъсталака, когато всички са заели местата си по платформите. Когато Бахадур е слязъл и се е отправил към тревата, е изненадал животното, което се е обърнало срещу него. Друг тигър би продължил да се спотайва и човек изобщо не би заподозрял за присъствието му. Този обаче е човекоядец, а те губят уважение към човешките същества. После прозвуча рогът, чу се думкането на тъпани и той се е измъкнал през задната врата.

— Ето, вижте тук… и тук. При внимателно вглеждане се забелязват една-две следи от лапи, но земята е толкова изпотъпкана, че не се вижда къде точно е скочил.

— Значи докато сме се взирали в долината — заключи Едгар, — той се е измъкнал към изхода покрай дървото на Джо и изплашен и разгневен, го е нападнал в гръб. Джо е представлявал идеална мишена.

— Младият тигър ли чух? — попита слисан Клод.

— Тигрите се оказаха два. Майка и напълно оформен мъжки — неин син. Мъжкият е убил Бахадур, а след това за малко да ликвидира и Джо — намеси се Едгар, показвайки кървавата кърпа, с която бе вързал раната на приятеля си.

Клод стисна главата си между дланите и изпъшка.

— Би било крайно полезно — Аджит, чийто гняв продължаваше да си търси мишена, стрелна Колин с убийствен поглед, — ако бяхме информирани за наличието на два тигъра. Ако знаехме, че наблизо дебне втори звяр, никой не би рискувал да излезе от прикритието си сам и невъоръжен.

— А време? Никой не ми осигури времето за проучване на ситуацията, за което помолих… — понечи да възроптае Колин.

Въпреки шока и скръбта си Джо си даде сметка за борбата за власт, разразила се пред погледа му — или поне борба за избягване от отговорност. Той коленичи и продължи огледа на тялото с ясното съзнание, че трябва да сложи край на тези взаимни нападки, ако иска да предотврати още един смъртен случай. Но професионалистът в него го подтикваше да продължава да наблюдава и да оглежда, така че грозната сцена прекрати Едгар.

— Престанете! — заповяда им той с тон, нетърпящ неподчинение. — Дори чакалите се държат по-прилично около току-що убитата плячка!

Откровената му забележка успокои духовете и бе достатъчна, за да подтикне Джо да се изправи и протегнал, без да ще ранената си ръка към Аджит, да хване стиснатия му юмрук.

— Едгар е прав, Аджит. Няма време за караници и препирни. Трябва да отнесем Бахадур обратно в лагера. Двамата с теб ще вземем показания от всички присъстващи. Случи се нещо ужасно и сега трябва да разнищим обстоятелствата и да се опитаме да разберем причините, довели до него.

Аджит кимна сдържано и като се придържаше към предложения от Джо план за действие, се зае да раздава задачи на слугите и да казва на всички да последват Колин до лагера, където да останат по палатките си. Бяха инструктирани да не излизат, докато не бъдат повикани от Аджит или от капитан Сандиландс.

Скалъпиха набързо носилка от клони, положиха върху нея тялото на Бахадур и тъжната процесия се затътри отзад. На други две носилки натовариха труповете на тигрите — те заеха опашката на колоната.

Сър Хектор, Маделин и Стюарт дойдоха да ги посрещнат, жадни за новини. Бяха чули изстрелите и очакваха триумфираща ловна дружина с богат улов. Видът на тъжния кортеж, който напредваше бавно към бивака, ги потресе до дъното на душите им. Джо описа възможно най-кратко събитията, довели до тази трагедия, и тримата мълчаливо погълнаха покъртителния му разказ.

Пръв се окопити докторът.

— Най-добре да отнесат момчето в моята палатка. Там има инсталирана голяма маса… така де, всичко се случва… исках да съм подготвен, ако някой пострада. — Погледна ръката на Джо. — Както виждам, не е било напразно. Ти също няма да е зле да се отбиеш, Джо.

Джо последва доктора до палатката му и проследи с поглед как носачите полагат малкото телце върху масата. Сър Хектор освободи всички и двамата англичани останаха сами с трупа. Хектор отвори черната си чанта и извади поднос с излъскани сребърни инструменти.

— Живите преди мъртвите, както винаги съм казвал. Независимо колко високопоставен е мъртвият. Дай да ти видя ръката, Джо. Аха… имал си късмет, но ти го знаеш и без аз да ти го казвам. Засега. Да се надяваме, че няма да се инфектира на тази жега. Винаги има риск.

За изненада на Джо, докторът отвори бутилка швейцарска минерална вода и поля раната, отмивайки засъхналата кръв и мръсотията в медната съдинка отдолу. Джо подскочи и стисна зъби, но търпеливо изчака следващата стъпка в процеса.

— Така, като махнахме съсиреците, виждам, че не е толкова дълбока. Май ще минем без шиене, ако успея да направя стегната превръзка. Преди това обаче трябва да дезинфекцирам мястото. Поредният белег, с който да впечатляваш момичетата, Джо.

Извади от чантата си шишенце с жълтеникава течност и изля съдържанието му върху разкъсаната плът.

— Какво е това? — поинтересува се Джо.

— Нямам ни най-малка представа. Даде ми го придворният лекар на Удай. Обаче действа — доста по-ефективно от калиевия перманганат — рече той уверено и пристъпи с вещина към превръзката. — А сега, преди да са ни отнели тялото, за да го подготвят за погребалните церемонии, дали да не го поогледаме?

— Аз вече го огледах — въздъхна Джо. — Гърлото е раздрано от тигър. Малко вратле. Огромни лапи.

— Нищо — настоя докторът. — Позволи ми да задоволя професионалното си любопитство и заповядай с мен. Ако обичаш, капитане.

Припомнил си как Маделин също се бе обърнала към него с чина му преди разпитите около смъртта на Притви, Джо прие новопредложената му роля. Допреди минута пациент, сега той действаше в качеството си на капитан от полицията, поканен да присъства на аутопсия. С неохота застана от другата страна на малкия труп и проследи как докторът с безизразно лице взема тънък инструмент и се вторачва в раната.

— Да. Няма никакво съмнение. Тигърът го е убил на място, вероятно с два удара от дясно на ляво по диагонал през гърлото. Причина за смъртта — прекомерна загуба на кръв. Тук виждам нещо… пясък… парченца растителност…

— От лапата е — нетърпеливо вметна Джо.

Хектор го стрелна с поглед.

— Да… лапата. Но помисли, Колин не спомена ли снощи, че тигърът убива със зъби?

Джо остана впечатлен от наблюдателността на сър Хектор.

— Да, каза го. И доколкото разбирам, наистина е така. Биволи, елени и така нататък. Но Бахадур едва ли е бил достойна плячка — по-скоро вероятно е бил възприет като досаден и беззащитен дразнител, попаднал погрешка в периметъра на тигъра и развалил обедната му дрямка. И затова го е пернал с лапата си.

Сър Хектор огледа раната по-внимателно, намести очилата си и поразрови. Въздъхна с облекчение и избра от набора с инструменти клещи, с които извади от раната нещо малко и бяло, което миг по-късно издрънча в порцеланова чинийка.

Джо напрегна взор.

— Тигров нокът?

— Да.

Докторът вдигна глава, остави скалпела си.

— Ще ми се да повториш цялата история от самото начало, Джо — рече замислено. — Всички детайли. Извинявай, че съм толкова досаден, но искам да чуя какво се случи от мига, в който си се качил на дървото, до мига, в който си открил Бахадур в храстите. До последната подробност.

И за да изуми докрай Джо, сър Хектор извади кариран лист хартия и се зае да чертае схема на долината, отбелязвайки позициите на всички участници в лова. Докато слушаше разказа на Джо, с червен молив отбелязваше траекторията на движение на двата тигъра. Пътят на женската представляваше права линия, пресякла листа от дясно на ляво, мъжкият лежеше свит в тревата между дърветата на Бахадур и Клод, а после, след нападението над момчето, се бе отправил на юг, за да изненада Джо в гръб.

— Има ли вероятност тигрицата да е заобиколила и сама да е убила Бахадур — попита докторът.

— Не — отвърна Джо след кратък размисъл. — Бих казал — не. Аджит я е забелязал в средата на клисурата, след като е излязла от бърлогата си. Проследил я е до съседния сектор — до поста на Клод. От там се е придвижвала от дърво на дърво, докато накрая попадна на мушката ми и я гръмнах.

— Благодаря, Джо. Много си търпелив. И обясняваш добре.

— Какъв смисъл има всичко това, сър Хектор?

Възрастният доктор се приближи до него и стрелна с бърз поглед входа на палатката. Замисли се за миг, после все пак отговори на зададения му въпрос.

— Мисля, че това е поредният случай, Джо.