Иван Вазов
Чичовци (16) (Галерия от типове и нрави български в турско време)

XVI. Варлаам пръска прокламации

На поляната пред манастира дружината стоеше нащрек.

Вместо заптиета, зададе се Димо Казакът.

— Казак! Казак! — всички се развикаха и го посрещнаха.

— Помия — каза той запъхтян.

Всички се изгледаха уплашени.

Той си отдъхна и прибави:

— Тарилйомът я оцапа!… Поразеникът!

— Ха, то ще е за гръбнака, нали? — попита бързо Хаджи Атанасий.

Казакът го изгледа свирепо:

— За него, зер, вземал, та си го намъкнал в гърлото и се удавил — каза той сурово.

— Не вярвам нарочно да го е направил това — забележи Хаджи Смион.

— Но защо викаха даскала? — попита Иванчо Йотата.

— Вързаха ли го? — попита Хаджи Смион.

— Защо ще го вържат даскала? — изрева грубо Казакът. — Даскала го вика за друго беят…

— Знам, знам — пресече го досетливият Хаджи Смион, успокоен вече, — да му прочете някоя вехта тапия, и той е къс в учението като мене.

— Каква тапия вехта? — изгърмя зверовито Димо казакът. — Каква тапия? Прокламация! Прокламация от букурещкия комитет!

Всички се втрещиха.

И Димо Казакът взе да им разправя развълнувано, че днес подир пладне Варлаам залепил извън на вратнята си една прокламация с образа на Тотя войвода, както разправят, и Селямсъзът, като разбутал любопитните, които я чели, отишъл, та я занесъл тичешком на бея. Това страшно учуди всичките, защото никога не би помислили, че тоя смирен Варлаам бил такова опасно същество; най-паче Хаджи Смион се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама, който му иска даже и пушката, което и обади на другарите си. Мирончо се разкрещя и изпсува „предателя“ Селямсъз, като се закле, че кога да е ще го обеси на портата му, като Варлаамовия гръбнак; Иванчо също изказа негодуванието си против „народното предателство“ на Селямсъза, като изруга и невежествения Варлаам, който не е роден за бунтовник, но биде страшно поразен, когато Казакът му каза, че онбашият го търсил, защото нощеска до заранта светяла свещ в стаичката му над бакалницата, което породило съмнение. Другарите си зашушнаха и погледнаха подозрително на гузните двама души, съвсем като листо разтреперани от страх.

Подир минутно съвещание дружината промени плана и реши да иде в града.

— Направете се да ви няма, доде се разбере работата. Сбогом! — каза Мирончо строго на двамата души, като им посочи къде Стара планина.

Двамата приятели останаха няколко време поразени и се гледаха в очите, без да си продумат. Хаджи Смион с учител Гатювия фее на глава, смутен, замаян и изгубен, хвърли най-сетне бърз поглед към посоката, дето бяха изчезнали другарите, и наведе глава още по-отчаяно. Иванчо Йотата пръв наруши мълчанието.

— Дай совет, Хаджи.

Хаджи Смион го изгледа упорито.

— Какъв совет? — попита той сопнато.

— Къде да се крием?

— С тебе? Да ми изгориш душичката!

— Слушай, любезний приятелю — каза тоя път с покорен вид Иванчо.

— Какъв любезен и какъв приятел? Аз те не познавам!

— Ама чувай бе, брате, не се бой от мене.

— Ами какво пишете нощеска?

— Не прокламация, брате мой?

— Кому ги продаваш? Иди си!

— Не бе, брате мой, чакай да ти обадя.

Хаджи Смион го изгледа високомерно и недоверчиво.

— Казвай, нямаш ли пръст в прокламацията?

— Нямам, нали ти казвам? — каза Иванчо с шепнене.

— С Варлаама не си ли едно?

— Не, брате мой — каза убит Иванчо.

Хаджи Смион помисли.

— Закълни се, че нямаш пръст.

— Заклевам се, на! — И Иванчо се прекръсти.

— Закълни се според закона.

— Как?

— Речи: да ми капнат и двете очи, ако зная нещо.

Иванчо се закле, па попита тайнствено:

— Ами ти нямаш ли някакво известие и прочия?…

— Отнюд… Ами аз какво да правя сега?

— Да бягаме бе, брате, да бягаме!

— Да бягаме?

— Да бягаме в планината — каза Иванчо плахо.

— Добре, в планината. Ами булките? Не, не тогава ще речат: истински бунтовници… Па ако ни хване Филип? Пази, Боже, трябва да се бием с турците!

— Ами к’во? Не се страхувай от мене, бе, брате мой.

Хаджи Смион щеше да каже нещо, но изведнъж помисли и продума:

— Закълни се пак.

Иванчо пак се закле.

— Ела сега да идем да се крием в „Дупката“. Оттам се гледа навсякъде, тя е до планината. Па ако ми изгориш душицата…

И тръгнаха бързо през ливадите към Бели яр.