Рекс Стаут
Ръкописът убиец (3)

ГЛАВА ТРЕТА

Казано с други думи аз се оригнах. Ако това ви шокира, тогава бих казал, че ме налягаше дисфагия. Както и да е, но аз реших, че инспектор Креймър и Улф ще трябва да се примирят с това. Стомахът ми реагира по този начин, когато ям кисело зеле. Искам да бъда разбран правилно: съвсем не се гордея с това, но и да ме настъпват по мазолите не ще позволя.

Дори да бяха забелязали случилото се, Креймър и Улф се направиха, че не се е случило нищо. Седейки на обичайното си място по време на това вечерно заседание, аз бях малко встрани от Улф, който се извисяваше над нас в своето кресло. Креймър се бе отпуснал върху червеното кожено кресло. Разговорът започна с любезно предложени напитки от страна на Улф. Креймър си избра уиски със сода и Фриц донесе напитките в кабинета. Инспекторът отпи сериозна глътка и похвали питието, без да си криви душата.

— Вие ми казахте по телефона, че имате да ми съобщите нещо интересно, нали така? — Креймър адресира тези думи към Улф.

Улф остави чашата с бира настрана и кимна с глава.

— Да, сър. Ако все още се нуждаете от това. В последно време вестниците престанаха да пишат за Леонард Дайкс. Удавника, който извадихте от реката преди около два месеца. Занимавате ли се още с този случай?

— Не.

— Нещо ново по въпроса?

— Не, нищо.

— Тогава бих искал да се посъветвам с вас тъй като работата е много деликатна. На кръстопът съм. Преди седемнадесет дни във Ван Кортлънд парк бе намерено тялото на млада жена. Името й е Джоан Уейлман. Била е прегазена от кола. Нейният баща, неудовлетворен от начина, по който полицията провежда разследването си, ме нае. Тази вечер ние разговаряхме с него почти два часа. Той си отиде и аз веднага ви се обадих. Имам основание да мисля, че смъртта на младата жена не е нещастен случай и че нейното убийство е свързано с това на Дайкс.

— Интересно — съгласи се инспекторът. — Вие разбрахте това само от разговора си с този… Уейлман, така ли?

— Да. Сега съм изправен пред дилемата да предложа сделка на вашия колега от Бронкс или да ви направя предложение. Готов съм да му разкрия връзката между двете убийства, което несъмнено ще улесни разследването му, разбира се, ако се съгласи да ми сътрудничи, за да може моят клиент да се убеди, че заслужавам хонорара си. Същото се отнася и до вас. Тъй като дъщерята на Уейлман е убита в района на вашия колега, тоест в Бронкс, може би трябва да се свържа с него. От друга страна Дайкс е убит в Манхатън на ваша територия. Какво ще ме посъветвате?

— Какво да ви кажа? — процеди през зъби Креймър. — Очаквах нещо подобно и не съм сбъркал. В замяна на информация искате да ви помогна да си спечелите хонорара, а ако не се съглася, ме заплашвате да продадете сведенията си на полицията в Бронкс. А ако там не мине номерът, просто ще запазите информацията за себе си. Така ли е?

— Аз нямам какво да крия.

— По дяволите, нали казахте…

— Казах, че според мен има възможност тези две убийства да са свързани. Наистина, аз изхождам от определена информация, но тя е известна на полицията. Полицейското управление има достатъчно сили и средства, за да знае това, което знам и аз. Ако се свържете с Бронкс, напълно възможно е да стигнете до същите изводи. Искам да ви спестя усилия и време. Не можете да ме обвините в скриване на информация, тъй като на полицията в двата района са известни същите факти, които са известни и на мен.

Креймър се зачерви от възмущение.

— Някой път… — недоизказано заплаши той и изсумтя.

— Правя това предложение — невъзмутимо продължи Улф, — за да ви помогна, а и защото случаят е доста заплетен. Това изисква значителни усилия, а моите възможности са ограничени. Поставям условия, защото ако стане така, че с моя помощ вие бързо разрешите случая, не искам клиента ми да анулира чека. Предлагам следното: ако след края на следствието вие стигнете до извода, че убийството на мис Уейлман би останало неразкрито ако баща й не се беше обърнал към мен, то да информирате Уейлман за това. Но само него, не журналистите!

Улф се протегна към чашата си и спокойно отпи голяма глътка бира.

— Какво пък, това ме устройва — реши Креймър. — Разказвайте!

— Още нещо. Мистър Гудуин трябва да получи достъп до двете разследвания: на Дайкс и Уейлман.

— При нас не съществува „дело Уейлман“. Улф попи устните си с носна кърпичка.

— Когато ви обясня връзката между двата случая, ще се появи такова дело.

— Това е против правилата!

— Така ли? Тогава моля за извинение. Щеше да бъде взаимоизгодно да обменим информация и да спестим средства на данъкоплатеца за търсене на сведения, с които вече разполагаме. В никакъв случай не може да става дума да се нарушават правилата.

Креймър го изгледа свирепо.

— Знаете ли, Улф — започна той, — една от причините, поради които вие сте съвършено непоносим, е, че се изхитрявате така ловко да интригантствате, че това не изглежда така. Това разбира се, е само един от вашите оскърбителни прийоми. Да бъде както казахте. Лично аз ще проследя получаването на всички сведения от вас. Как ще уредим връзката?

— Значи приемате условията ми?

— Разбира се. По дяволите! Не мога да допусна да умрете от глад!

Улф се обърна към мен:

— Арчи, дай писмото.

Измъкнах писмото и го подадох на Креймър.

— Ето — обърна се Улф към Креймър, — копие от писмото на Джоан Уейлман, написано в четвъртък, първи февруари до родителите й. На следващата вечер, в петък, тя е била убита. Прочетете го цялото, но интересуващото ви сведение е в подчертаните изречения.

Креймър лакомо впи очи в писмото. Дълго чете и, като привърши, се намръщи.

— Това име: Байрд Арчър ми изглежда познато. Не мислите ли?

Улф кимна:

— Искате ли да видим колко време ще ви отнеме да си спомните?

— Не искам. Къде съм го срещал?

— В списъка с имена, съставен от Леонард Дайкс, който ми показахте преди месец и половина. Беше шесто или седмо поред, но не пето.

— Кога за първи път видяхте това писмо?

— Днес. По-точно тази вечер. Получих го от клиента ми.

— Да бъда проклет! — Креймър ожесточено напъха писмото в джоба си.

— Оригинала се намира у вашия колега от Бронкс — добави Улф. — Това е копие.

— Аха. Ще го взема с мен. — Креймър вдигна чашата си, отпи добра глътка и заби поглед в ъгъла на бюрото. Така редувайки глътка, поглед, глътка, поглед, той пресуши чашата. След това я остави и вдигна глава:

— Какво още имате?

— Нищо.

— Какво направихте след като получихте писмото?

— Нищо. Изпратихме клиента и седнахме да вечеряме.

— Виж, в това не се съмнявам. — Креймър скочи пъргаво от креслото. — Е, аз ще тръгвам.

Аз го последвах до външната врата.

Като изпратих представителя на закона, се върнах в приемната. Улф спокойно отваряше поредната бутилка бира.

— Какво ще кажете да извикаме Сол, Фред й Ори? Кажете ни какво да правим и определете срок, да речем до утре сутринта, за разкриването на двете убийства. Така ще натрием носа на инспектора.

— Бъди сериозен, Арчи! — сърдито измърмори Улф. — Нещата не са толкова прости. Хората на инспектора, макар и не толкова упорито, са търсили мистър Арчър цели седем седмици. Полицаите от Бронкс са разследвали седемнадесет дни. Сега ще се захванат настървено със случая. А ако такъв човек не съществува?

— Ние обаче знаем, че съществува, защото е определил среща на мис Джоан на втори февруари.

— Не. Ние знаем, че е писала на родителите си за непознат, който се е представил по телефона като Арчър и е разказал това, което знае за ръкописа, изпратен в издателството. Не, Арчи. Тук бързи успехи не трябва да очакваме. Боя се, че докато стигнем до края, търпението на Уейлман може и да се изчерпа. Нека полицията да прави всичко, което е по силите й.

Аз много добре познавам шефа си и затова обяснението не ми хареса.

— Пак ли ще седите и ще чакате?

— Не. Казах: полицията да прави всичко по силите си. Това е доста сериозна работа. Ще приемем предположението, че в писмото си мис Уейлман е казала истината. Ако това е така, в този лист хартия освен името на Байрд Арчър има още нещо ценно. Той я е попитал дали някой друг освен нея е чел ръкописа и тя е отговорила отрицателно. Може би това е съвсем невинен въпрос, но той ме навежда на някои мисли. Заради това, че е прочела ръкописа, ли е била убита? Това не е просто предположение. Как мислиш, колко стенографки има в Ню Йорк? Или в Манхатън?

— Не знам. Може би пет хиляди. Или петстотин.

— А специалисти, които правят качествени копия на документи или ръкописи?

— Но това са машинописни бюра, а не стенографи.

— Много добре. — Улф отпи глътка и се настани по-удобно в креслото. — Отначало мислех да предложа това на Креймър, но ние и без друго трябва да почнем да харчим парите на Уейлман. Така можем да започнем от тук. Искам да знам съдържанието на романа. Авторът може да го е написал сам на машина, а може и да не е. Сол, Фред и Ори ще поемат машинописните бюра. Извикай ги утре в осем и аз ще им дам инструкции. Така не само ще научим съдържанието на ръкописа, но може да получим словесен портрет на мистър Байрд.

— Ясно. Сега всичко си отива на мястото. Аз също бих искал да се поразтъпча.

— Ще стигнем и до теб. Има вероятност макар и неголяма, Байрд да се е опитвал да пласира романа и в друго издателство. Ще си опитаме късмета. Ще започнеш от по-големите имена, но първо „Шол и Хан“. Но не утре. Утре ще подбереш всичко за случаите на Дайкс и Уейлман от полицията. Например: имало ли е пишеща машина в квартирата на Дайкс?

Изненадано повдигнах вежди:

— Мислите, че Байрд и Дайкс са едно и също лице?

— Не знам. Той е съставил този списък с напълно измислени имена. Естествено е, че на втори февруари не е могъл да бъде Арчър, тъй като от пет седмици е бил мъртъв. Надникни в „Шол и Хан“. Независимо какво е писала мис Уейлман в писмото си, още някой би могъл да е прочел ръкописа. Може тя да е споделила впечатленията си с някой от колегите си. Или пък той лично да го е донесъл в издателството, макар че от есента е изминало много време и едва ли някой ще си спомни, но… кой знае?

Улф въздъхна тежко и протегна ръка към чашата си.

— Май трябва да удължиш срока си. До сутринта няма да успеем.

— За Бога — великодушно се съгласих, — продължавам го до петък.

Добре че не уточних за кой петък става дума.