Колин Уилсън
Знаменити престъпници (70)

Убийства с огнестрелно оръжие

Когато си помислите, че огнестрелното оръжие е изобретено през XIV в., изглежда странно, че е трябвало да мине толкова много време, докато достигне настоящото си превъзходство като оръжие за убийство. Пистолетът — навярно изобретен към 1450 г. в Пистоя, Италия — определено е един от най-бързите и ефикасни методи за отнемане на живот. Неговият главен недостатък е, че е по-шумен от ножа и много по-недискретен от отровата. Това несъмнено обяснява защо навлизането на огнестрелното оръжие в историята на криминалистиката е сравнително късно и тривиално. Архивът на графство Мидълсекс за 1602 г. съдържа следното сведение:

„На пътя за Хаунслоу, гр. Мийд, Франсис Кимбър (господин от Лондон) нападнал Уил. Певърел с устройство, наречено пистолет, което той, гореспоменатият Франсис, насочил с дясната си ръка към гърдите на гореспоменатия Уилям и го хвърлил в огромен страх и ужас“.

Няма повече информация, но е ясно, че авторът не е познавал особеностите на пистолетите.

Пистолетите определено дошли като дар Божи за разбойниците, които до XVI в. използвали саби и ножове като главни средства за сплашване. Разбойникът Джеймс Шоу, който бил въоръжен само със сабя, „ограби няколко коли и самотни пътници, при това с голямо безчовечие, което било естествено, казвал той, за неговия начин на нападение…“ Шоу принуждавал жертвата си да му предаде ценностите си, като притискал сабя към гърлото й, и решавал проблема с преследването, като прерязвал сухожилията на коня на жертвата или на самата жертва.

Към 1720 г. — годината на екзекутирането на Шоу — Англия била залята от престъпна вълна. Пистолетът революционизирал грабителското изкуство. Само за три седмици около Лондон били извършени двайсет и пет сериозни грабежа и хора с коли или в носилки били обирани посред бял ден на оживени улици.

Законът се опитал да спре епидемията с чисто варварство. Бесилките в Тайбърн се използвали от сутрин до вечер и дори жени и деца били екзекутирани за кражба на няколко пенса.

Старите методи

Въпреки строгите мерки обаче престъпната вълна продължила, докато накрая — след повече от половин век — не били създадени ефикасни полицейски сили.

Но въпреки разбойничеството по пътищата с огнестрелно оръжие били извършвани изненадващо малко убийства. Повечето хора предпочитали старите методи — ножове, брадви и тояги. Прочутият разбойник Дик Търпин извършил убийство — едно-единствено — с пистолет, но жертвата бил човек, който се опитвал да го арестува. След десет години група контрабандисти прибавили странен епизод към историята на огнестрелното оръжие — един от най-ужасяващите случаи на убийство.

Митничарят Гали пътувал с обущаря Чейтър, но допуснал грешката да се отбие на чашка в хемпширското село Роуландс Касъл. Още щом се разпространила вестта, че в странноприемницата има митничар, местните контрабандисти го нападнали. Гали бил изтезаван с шпори, стискали тестисите му, докато не припаднал, и накрая го пребили с бич до смърт.

Недоверието

Чейтър също бил подложен на изтезания, ала никой не желаел да поеме отговорността да го убие. Накрая някой предложил да опрат зареден пистолет в главата му, да завържат с връв спусъка и четиринайсетимата контрабандисти едновременно да дръпнат връвта. Ако го бяха направили, щяха да създадат интересен правен прецедент: дали четиринайсет души могат да бъдат осъдени за едно и също убийство. Но те се отказали и вместо това хвърлили Чейтър жив в един кладенец и го затрупали с камъни. По това време на половината контрабандисти всичко това им било омръзнало вече и те си отишли вкъщи, затова накрая само седем от тях били съдени и екзекутирани за убийствата.

Недоверието към огнестрелното оръжие продължило до XIX в. Двете най-известни престъпления на 20-те години на XIX в. били извършеното от Уилям Кордър убийство на Мария Мартън в Червения плевник и извършеното от Търтел и Хънт убийство на Уилям Уеър. Кордър застрелял бившата си любовница Мария Мартън с пистолет и макар че (както си признал) „тя падна и умря в миг“, той я намушкал няколко пъти с нож. Когато през 1823 г. убили нечестния букмейкър Уилям Уеър, двамата „великодушни джентълмени“ Търтел и Хънт първо стреляли с пистолет в лицето му. Куршумът рикоширал от скулата на Уеър и раненият побягнал. Търтел го повалил на земята и му прерязал гърлото с джобно ножче, после толкова силно забил пистолета в главата му, че му пробил черепа и дулото се напълнило с кръв и мозък.

Търтел бил екзекутиран през 1824 г. Хънт се разминал с каторга в колониите.

Престъпниците може и да не били доволни от огнестрелното оръжие, но полицията го харесвала още по-малко. Ако човек бил убит с нож или тояга, оръжието на убийството можело да бъде показано в съда и съдебните заседатели да бъдат убедени, че раните са нанесени с него, но положението с огнестрелното оръжие било друго. Куршумът можел да се деформира при сблъсъка си с костта, пък и във всеки случай било почти невъзможно да се докаже с кое оръжие е стреляно.

За щастие имало хора, които не се примирили с тази пораженческа позиция. Един от тях е д-р Джоузеф Бел, човекът, който дал на Конан Дойл идеята за Шерлок Холмс. На 10 август 1893 г. бившият военен инструктор А. Дж. Монсън отишъл да постреля със сина на своя работодател, младежа Сесил Хемброу.

Докато Сесил прескачал един насип, се разнесъл изстрел и той паднал мъртъв. Монсън заявил, че пушката на момчето гръмнала случайно, но когато се установило, че е застраховал живота му, бил арестуван и обвинен в убийство. Ключовият фактор бил дали Хамброу наистина случайно се е застрелял от упор, или Монсън го е застрелял от няколко крачки. Според Монсън Сесил носел пушката си на рамо, спънал се и стрелял в тила си.

Д-р Бел се замислил над въпроса. Пушките са непредвидими оръжия. Накрая Бел занесъл дванайсеткалиброва пушка в моргата в Единбург и стрелял по черепа на един мъртвец. Резултатът му позволил уверено да заяви в съда, че Сесил Хамброу не може да се е застрелял сам с пушката си и че е бил застрелян в гръб от разстояние между два и два и половина метра.

Показанията на Бел щели да доведат до обесването на Монсън, но защитата успяла да заплете въпроса с такива купища финансови свидетелства, че накрая го оправдали поради липса на доказателства. Въпреки това д-р Бел доказал, че що се отнася до огнестрелното оръжие, патолозите не бива да се признават за победени.

По времето, когато Бел стрелял по трупове в Единбург, друг експерт по огнестрелното оръжие имал оръжеен магазин край гара Чаринг Крос. Казвал се Тед Чърчил — магазинът му се намирал в удобна близост до Скотланд Ярд и често го викали да дава мнението си в случаи, свързани с огнестрелно оръжие. Когато искал да определи на какво разстояние куршумите от определено оръжие пробиват човешки череп, Тед Чърчил стрелял по овчи глави. И именно неговите показания забили последния гвоздей в ковчега на мошеника и убиеца Самюъл Хърбърт Дугъл.

Дугъл бил сексманиак, както би го определила днешната сензационна преса. Неговият апетит за жени наистина бил необикновен — веднъж съблазнил майка и трите й дъщери. Военната му кариера била доста успешна, въпреки че двете му съпруги починали при малко подозрителни обстоятелства. След уволнението си обаче Дугъл трудно можел да продължи да живее, както предпочитал — съблазняването струвало пари.

Опитал фалшификаторство, заловили го и излежал присъда в затвора. После имал късмета да се запознае със старата мома Камил Холанд, която скоро се оставила да я съблазни. Госпожица Холанд била богата. През 1899 г. Дугъл и „г-жа Дугъл“ се нанесли в Сафрън Уолдън, докато той преговарял за закупуване на Моут Фарм („Фермата с рововете“) край Клавъринг — с нейните пари. Хазяйката много харесала милата възпитана „г-жа Дугъл“. После наемателите й се преместили в Моут Фарм и тя повече не видяла жената.

Същата пукнатина

В Моут Фарм Дугъл вече живеел сам — макар че го посещавали на върволица млади гостенки. Изтекли четири години и през март 1903 г. дошъл полицай, за да го разпита за изчезналата Камил Холанд. Дугъл обяснил, че изобщо не се е женил за госпожица Холанд, тъй като по онова време се развеждал с предишната си съпруга. Госпожица Холанд, казал той, го изоставила заради друг мъж през 1899 г., скоро след като се пренесли в Моут Фарм.

Полицията се усъмнила, защото знаела, че Дугъл бил правил настойчиви опити да съблазни една слугиня скоро след като се пренесъл във фермата и имало скандали между съпруга и „съпругата“. Започнали да копаят в градината въпреки заплахите на Дугъл, че ще съди полицейския началник за нанесените щети на реколтата му. Рововете, от които водела името си фермата, били пресушени, но в черната тиня не открили труп.

Тогава полицията научила, че един от рововете е бил заринат по нареждане на Дугъл. Намерили човека, който надзиравал работата, и започнали да копаят там, където им посочил той. Скоро се натъкнали на разложеното тяло на госпожица Холанд. Докладът на патолога показвал, че е била убита с изстрел в слепоочието. Един обущар разпознал обувките на трупа — бил ги направил по поръчка на госпожица Холанд. Сега всичко зависело от Тед Чърчил.

Не намерили револвер, но във фермата попаднали на патрони трийсет и втори калибър. Чърчил изстрелял няколко от тях по овчи глави. В съда той успял да докаже не само че откритият в черепа на госпожица Холанд малко деформиран куршум е трийсет и втори калибър, но и че трябва да е бил изстрелян от човек, който седял до нея — навярно в кола. Пукнатината в овчия череп била същата като тази на главата на Камил Холанд.

По време на процеса Дугъл бил бодър и иронично любезен, но когато Чърчил изложил свидетелствата си, невъзмутимостта му се изпарила. Разбирал, че това е краят — и наистина било така. Екзекутирали го на 8 юли 1903 г. Преди капаците на ешафода да се разтворят, затворническият свещеник настойчиво прошепнал „Виновен? Невинен?“ и от качулката, която покривала главата на Дугъл, се разнесъл приглушен отговор: „Виновен“.

Човекът с качулката

Човекът, който повече от всеки друг има заслуга за превръщането на балистиката в наука, не бил Тед Чърчил, а неговият племенник Робърт Чърчил, който през 1910 г. поел магазина. Първият случай, с който се прочул, била историята с „Човека с качулката“.

В ранните часове на 9 октомври 1912 г. инспектор Артър Уолс от полицията в Истборн видял крадец, приклекнал на портика на къща на Саут Клиф Авеню, и му извикал да слезе. В отговор мъжът стрелял два пъти и Уелс паднал мъртъв. Скоро полицията разкрила самоличността на убиеца: това бил дребният престъпник Джордж Маки, известен също като Джон Уилямс.

Маки бил предаден от „приятеля“ си Едгар Пауърс, който бил влюбен в красивата любовница на крадеца Флорънс Сеймур. По инструкции на полицията Пауърс убедил младата жена да го заведе при револвера, с който бил убит Уолс — тя била помогнала на Маки да го зарови на плажа.

Задачата на Чърчил била да се опита да докаже, че куршумът, с който е убит Уолс, е изстрелян от този револвер. По онова време нямало сигурен начин да се установи, че конкретен куршум е изстрелян от конкретно оръжие — щели да минат десет години преди това да стане възможно със сравнителен микроскопски анализ. Но Чърчил измислил начин да покаже на съдебните заседатели, че нарезите по куршума съответстват на нарезите в цевта на револвера.

Той излял восък в цевта и направил „отливка“ на вътрешността й. В съда Чърчил показал увеличени снимки на куршума и на восъчната отливка — съдебните заседатели можели да видят, че нарезите си съответстват. Маки, известен на пресата като „Човека с качулката“, тъй като полицията го водела в съда с качулка, бил осъден за убийството и обесен през януари 1913 г. Преди да умре му позволили да целуне новороденото си дете. Той пъхнал парче затворнически хляб в устата му с думите:

„Сега никой не може да каже, че баща ти никога не ти е давал нищо“.

През юни 1914 г. младият босненец Гаврило Принцип изстрелял двата куршума, които довели до избухването на Първата световна война. Австрийският ерцхерцог Франц Фердинанд бил на посещение в Сараево със своята ерцхерцогиня. Сръбските патриоти искали да изразят протеста си срещу австрийското анексиране на Босна. Малко след десет сутринта на 28 юни 1914 г. срещу колата на ерцхерцога била хвърлена бомба, но тя не улучила и ранила неколцина зрители. Час по-късно ерцхерцогът излязъл от градския съвет и казал на жена си:

„Имам чувството, че наоколо има още бомби“.

Грешал — оръжието, което Гаврило Принцип криел в джоба си, бил револвер браунинг с шест патрона. Колата се приближавала към Принцип… и после завила по друга улица — новата история увиснала в колебание. Тогава някой извикал, че са сбъркали завоя — маршрутът бил променен. Колата върнала на заден и продължила покрай младия босненец, който извадил револвера си и стрелял два пъти почти от упор. Първият куршум убил ерцхерцога, вторият — жена му.

Принцип бил заловен, но решителната трагедия на новата история вече се била разиграла и останалото неизбежно последвало — Австрия обявила война на Сърбия, Русия започнала мобилизация, кайзерът обявил война на Русия…

Общественият паразит

Тези два револверни изстрела хвърлили света в нова епоха: епохата на огнестрелното оръжие. През войната от 1914 г. за пръв път огромен брой хора използвали огнестрелно оръжие. Дотогава повечето оръжия били собственост на фермери и спортисти — сега всички се научили да ги използват. Ранният филм на Спенсър Трейси „Те му дадоха пистолет“ е изключително показателен за случилото се: войниците се завърнали от Европа и заварили нов свят, който вече бил забравил войната и хората, които участвали в нея.

За завърналите се герои нямало работа — животът бил суров. Затова мнозина от тях решили да използват наученото в армията и изведнъж полицията се изправила пред най-голямата вълна на престъпност от 1720 г. Ала вече не само в Англия, но и в Америка, Франция, Италия, Германия… Дребният престъпник, който никога не бил крал нищо по-голямо от часовник, открил, че е също толкова лесно да влезе в някоя банка и да насочи пистолет към касиера.

И американците — с невинност и оптимизъм, които днес ни се струват поразителни — решили да реформират страната си, като забранят всички алкохолни напитки, и така създали съвсем нов вид обществен паразит, гангстера. Седемдесет години по-късно, въпреки многобройните постановления на Конгреса и следствените комисии, Америка още е също толкова сигурно в лапите на гангстерите, колкото и по времето на Ал Капоне.

Властите в повечето страни по света са наложили известен контрол, забранявайки продажбата на огнестрелно оръжие на частни лица. В Америка финансовите интереси — известни като „оръжейното лоби“ — продължават да пречат на взимането на тази мярка, която сигурно ще намали престъпността със седемдесет и пет процента.

Оръжейният проблем на Америка не е толкова обществен, колкото психологически. Последните петдесет години са свидетели на тревожно увеличаване броя на масовите убийства, извършени с огнестрелно оръжие, и повечето такива случаи са в Америка. На 30 декември 1950 г. младият психопат Уилям Кук спрял автомобил, шофиран от Карл Мосър. В колата били жената на Мосър, трите му деца и семейното куче. Кук ги заплашил с пистолет и ги накарал да обикалят из Тексас в продължение на седемдесет и два часа, после, когато жената и децата изпаднали в истерия, избил всички.

На 6 септември 1949 г. двайсет и осем годишният бивш войник Хауард Ънръх излязъл от дома си в Кемдън, щата Ню Джърси, и през следващите дванайсет минути убил тринайсет случайни минувачи с немски пистолет лугер. Заловен след обсада на дома му, Ънръх заявил:

„Щях да убия хиляда, ако имах достатъчно боеприпаси“.

През януари 1958 г. Чарлз Старкуедър завел приятелката си Карил Фюгейт на смъртоносно пътешествие из Небраска и застрелял десет души, главно непознати, преди да го заловят след два дни. През август 1968 г. шестчленното семейство Робинсън от Латръп Вилидж, щата Мичиган, било „екзекутирано“ от неизвестен убиец с револвер двайсет и втори калибър.

През октомври 1970 г. Джон Линли Фрейзиър „екзекутирал“ семейството на д-р Виктор Ота в дома му край Санта Крус, щата Калифорния, и хвърлил петте трупа в басейна. На 7 ноември 1973 г. деветчленно семейство — четирима възрастни, трима тийнейджъри и две малки деца — били простреляни в главата от неизвестни убийци в дома си край Виктор, щата Калифорния…

Можем да изброим десетки, даже стотици такива случаи в Америка — единствената английска аналогия е случаят с психопата Питър Манюъл, който убил две семейства с пистолет в края на 1956 и началото на 1957 г., — но още само един е достатъчен. На 15 ноември 1959 г. двамата бивши затворници Пери Смит и Ричард Хикок проникнали в дома на четиричленното семейство Клътър край Холкоум, щата Канзас, и убили всички по време на обир.

През 1966 г. драматизацията на това престъпление във филма „Хладнокръвно“ на Труман Капоти би всички рекорди в Америка, макар че не успя да постигне същия успех в други страни. Капоти явно е докоснал някакъв странен тъмен нерв в американската душа. Ако го открием, може би ще разберем нещо важно за тайнственото обаяние на насилието с огнестрелно оръжие в Америка. Това обаяние може да се премахне единствено чрез забрана на притежаването на огнестрелно оръжие.