Аарон Флетчър
Дългото завръщане (19)

19.

Джереми се събуди в изтъняващия мрак преди разсъмване с чувството, че започва първият ден на живота му в един нов и безкрайно щастлив свят. Късно през нощта той бе убедил Фиона да дойде с него в лагера му. Тя лежеше сгушена до него под одеялото му, дългата й буйна коса бе яркочервена дори в полумрака.

Първият поглед към земите на изток от планините бе подсказал на Джереми, че мястото, което търси, се намира другаде. Но тук бе намерил радост, каквато не бе преживявал досега. Срещата с Фиона му бе разкрила, че в живота му зее огромна пропаст, която само тя би могла да запълни. Още се мъчеше да проумее прекрасното събитие, което бе променило целия заобикалящ го свят, и да повярва, че тя наистина му принадлежи.

Опита се да се отмести, без да я събуди, но равномерното й дишане мигом спря и очите й се отвориха. Белите й равни зъби проблеснаха в бледата светлина, устните й се разтвориха в широка усмивка. Джереми я целуна, после стана и отиде до огнището. Фиона вдигна и нави одеялото на руло, докато Джереми разравяше пепелта и хвърляше клечки и суха кора върху топлите въглени. Бъги, чул раздвижването, спря да хърка от другата страна на огъня и седна.

Когато набитият брадат мъж видя Фиона, Джереми помисли, че е настъпил моментът изпъкналите му учудени очи да изскочат от орбитите си.

— Фиона е младото момиче, за което ти говорих вчера — каза Джереми и се засмя. После добави: — Ние ще се оженим.

Размениха си поздрави, Бъги нахлупи шапка върху дългата си сплъстена коса, за да може да я повдигне при запознанството.

— Честно слово, това е чудесно решение! — възкликна той весело. — Като те слушах как говориш за нея, Джереми, знаех, че ще останеш завинаги с провесен нос, ако тя не те иска.

— Не, щях да я ухажвам, докато се съгласи да ме вземе — увери го Джереми и се усмихна на Фиона. После пак се обърна към Бъги: — Фиона е съгласна да тръгнем колкото може по-бързо, за да пресечем планините, преди да са настъпили студовете. Ще се оженим в Туумба. А докато тръгнем, тя иска да останем в нейния чифлик, което е разумно. Освен другите преимущества, пасището там е много по-добро.

— Да отведем стадото там още сега, преди закуска — предложи Фиона. — Докато пристигнем, ще е време да се погрижа за моята крава, за прасетата и пилците. Ще закусим късничко, но закуската ще е добра.

Джереми извади кесията си, погледна към къщата на около двеста метра разстояние и видя, че прозорците светят.

— Да, така да постъпим — съгласи се той и подаде една монета на Бъги. — Семейство Маркам изглежда, че вече е станало, Бъги. Иди да платиш на господин Маркам за вчерашното използване на пасището му, а аз ще се оправя тук, за да сме готови да придвижим стадото.

В ранния утринен здрач Бъги се отправи през поляната към къщата, а Джереми започна да прибира съдовете и другите им принадлежности, пръснати около огнището. Фиона веднага се спусна да му помага. Предния ден Джереми бе забелязал, че тя е изключително работлива. А в упоритата си решимост да се изправи срещу Дънли сама, бе показала, че освен това е независима и със силна воля.

Като я наблюдаваше, той си мислеше, че Фиона сигурно е най-пленителната жена на света. Изумителната й огненочервена коса бе привлякла погледа му още отдалече. Тя бе съвършена рамка за големите й зелени очи и за красивото й лице. Фиона бе интересна личност и излъчваше нещо земно, навярно поради живота й сред животните и растенията в чифлика им. Като се изключат аборигените, Джереми не бе срещнал друг човек, тъй свързан със земята и с кръговратите в природата.

Бъги се върна малко след разсъмване, когато другарят му вече привързваше багажа им върху товарните коне. Джереми вдигна Фиона и я качи пред багажа върху един от конете, подаде й повода на другия, за да го води, метна се на своето седло и отвори портата. Говедата бяха кротки след дългото пътешествие. Бъги яздеше около тях и пляскаше с камшика си, а те тръгнаха към портата.

Стадото се изниза на шосето, Джереми го строи в колона и го поведе. Бъги яздеше зад колоната, следван от Фиона, която се наведе от коня си и затвори портата. Не след дълго Джереми отвори портата към стопанския двор и пасището зад чифлика на Фиона.

Като вкараха стадото в пасището, Фиона завърза товарните коне до хамбара и влезе вкъщи. Джереми я придружи, защото искаше да е наблизо в случай, че Дънли се е прибрал. Той не беше се връщал. Фиона събра дрехите и другите му вещи, занесе ги до предната врата и ги изхвърли навън. Джереми мразеше Дънли повече от всичко на света, затова му бе забавно да гледа какво върши Фиона, докато той се отдалечаваше към хамбара.

Там Джереми и Бъги складираха запасите и багажа си, после Бъги отведе конете в пасището и отиде да помага на Фиона. Джереми надникна в помещението с конска амуниция и намери едно дамско седло за Фиона, което бе добре запазено, макар и доста изсъхнало от дълга неупотреба. Занесе го в предната част на хамбара, откъдето можеше да вижда шосето, и започна да смазва седлото с овча лой, като в същото време следеше за Дънли.

Малко след като Фиона влезе вкъщи и започна да приготвя закуската, Джереми забеляза, че Дънли пристига по шосето. Той се спря — очевидно бе забелязал принадлежностите си пред вратата, после се втурна напред. Джереми пресече стопанския двор и двамата мъже стигнаха едновременно до кухнята. Дънли мина от предния вход, а Джереми от задния и застана със скръстени ръце. Фиона белеше картофи на умивалника.

Дънли бе пил много през нощта, дрехите му бяха раздърпани, очите му кървясали, а лицето му още бе подуто и изподраскано. Поколеба се като видя Джереми, после се обърна към Фиона:

— Защо са ми изхвърлени вещите пред къщи?

— За да ти е по-лесно да ги събереш и да ги отнесеш. Ти вече не живееш тук, Ситън Дънли.

— Не живея тук ли? — изгрухтя той презрително. — Тази къща е моя!

— Не и докато аз съм още тук. Джереми и аз ще заминем и ще се оженим, а дотогава не искам да виждам нещастното ти лице насам. Нямаш никакви права, защото от месеци не си донесъл и едно пени вкъщи. Затова пък крадеш прасетата ми и ги продаваш, за да имаш пари да локаш ром с пропадналите си приятели.

Дънли гледаше дъщеря си, вбесен и онемял за няколко минути.

— Не можеш да ме изхвърлиш от тая гадна къща, която е моя! — изкрещя той. — Ще доведа полицаи и ще ти дам да се разбереш!

— Ти вече си изстрелял всичките си патрони, Ситън Дънли. Който и полицай да повикаш, ще ти се изсмее в лицето, защото всички знаят, че си зъл и мързелив негодник. А сега се махай оттук и върви при приятелите си. Не мога да те гледам.

Дънли изскърца със зъби и тръгна към вратата. После се обърна, вече не гневен, а с подигравателна, тържествуваща усмивка.

— Искаш или не, ти ми правиш услуга! — викна той с насочен към Фиона пръст. — Единственото, което аз искам, е да се отърва от тебе и да продам тоя проклет чифлик. Като се разкараш оттук, някой загубеняк, който знае само да рови гадната земя, ще ми плати достатъчно, за да стана съдружник на Вайолет Слатъри! Какво ще кажеш на това, а?

Фиона не каза нищо. Само го изгледа с отвращение. Като сметна, че мълчи, защото не знае нито какво да каже, нито какво да направи, Дънли се изсмя саркастично и напусна къщата. Джереми се върна в хамбара, убеден, че Фиона нарочно не му е отвърнала и че Дънли е избързал със смеха си.

Като свърши със седлото, Джереми намери неупотребявана от години юзда и я смаза. След малко Фиона повика него и Бъги в кухнята. Късната закуска се състоеше от дебели резени пушена шунка, чиния с пържени яйца и картофи с лук, опържени в мазнината на бекона. Имаше и кана с приятно киселееща суроватка, изстудена в зимника, и тавичка с лек, ароматен ечемичен хляб.

Фиона посрещна с усмивка похвалите на Джереми и Бъги за вкусната храна.

— В бараката за опушване на месо има доста шунка и бекон — увери ги тя, — затова можем да ядем колкото искаме. Каквото остане, ще го раздам, защото товарните коне и без това носят много багаж, а аз нямам намерение да оставя нещо за Ситън Дънли.

— Можем да вземем колкото искаш — каза Джереми. — Сега сме трима, затова смятам да купя още товарни коне. Не съм виждал по-хубав зеленчук от този, който ти си отгледала. Ние с Бъги ще приберем част от него в чували.

— Тогава ще събера всичките продукти, които имам, за да прецениш колко товарни коне ще са нужни. Аз нямам много дрехи, но някои от кухненските съдове са ползвани от няколко поколения в семейството на майка ми и ми се иска да ги взема. Кога ще продадете добитъка си?

— Когато получа добра цена — отвърна Джереми. — Досега Матю Харисън ми е направил най-доброто предложение, но и то не е достатъчно високо. Искам да получа двеста гвинеи и вярвам, че ще успея, ако не показвам, че бързам да си тръгна. Намерих едно дамско седло и юзда за твоя кон. Кожата беше много изсъхнала, затова я смазах с овча лой.

— Те са били на баба ми. Родителите на мама са започнали да изграждат този чифлик без никакви средства и нямам намерение да оставя плодовете на техния труд в ръцете на негодници. — Фиона вдигна рамене, за да се отърси от тъжните мисли. — Ще оставя прасетата, кокошките и кравата на съседи, също и инструментите, които няма да са ни нужни. По-рано съседите биха се осмелили да ги вземат само посред нощ, за да си нямат неприятности със Ситън Дънли, но мисля, че сега е друго. Когато един скандалджия си получи заслуженото, хората не се боят толкова от него, нали?

Джереми се засмя и се съгласи, а разговорът се прехвърли към други неща. Фиона и Бъги се бяха харесали от пръв поглед и ставаха добри приятели, а това радваше Джереми и обещаваше сговорни отношения между тримата. За приятелските им чувства допринесоха и ябълковите сладки, които Фиона поднесе с чая в края на закуската. С щастлива усмивка Бъги изяде огромно количество от тях.

Като се нахраниха, Джереми и Бъги отидоха в градинката за зеленчук, който да отнесат със себе си. Бъги се възхищаваше от едрите зеленчуци, а Джереми изтъкваше, че са такива не само поради подходящия климат, но и поради умението и упорития труд на Фиона. Брисбейн се намираше в субтропическата зона и покрай градините и нивите наред с други видове дървета растяха манго, папая и куинсландски орех. Джереми бе чел някъде, че един предприемчив човек пренесъл куинсландския орех в Хавай, където виреел добре, и го наричали макадамия.

Останалата част от деня мина за Джереми бързо. След като напълниха чувалите със зеленчук, заедно с Бъги прегледаха сечивата си, подковаха конете с износени подкови и се занимаха с подготовката за заминаването си на запад. Още двама търговци на добитък дойдоха да огледат стадото и да разговарят с Джереми, а той и Бъги помогнаха на Фиона в нейната работа. Минутите минаваха бързо, но за Фиона часовете течаха бавно, защото нямаше търпение да остане насаме с Джереми.

Най-после дойде краят на деня. След богата и вкусна вечеря с шунка и разни гарнитури, Джереми изпита още по-дълбоко чувство на интимност с Фиона, когато влязоха в нейната спалня, мястото, където бе прекарвала уединените си мигове. Под лунната светлина, която струеше през прозореца, тя бе очарователно красива и събуждаше у Джереми страст, на която огнената й природа отвръщаше.

Неговата страст можеше да бъде задоволена, но дълбоката му любов към Фиона разпалваше ненаситно желание да изразява привързаността си и той я държеше в прегръдките си, докато разговаряха. Тя го попита какво представлява костеният талисман, който висеше около врата му. Той й обясни и предложи:

— Мога да го сваля, ако те смущава.

— Не, остави го. Ни най-малко не ме смущава. Вярваш ли, че притежава някаква сила, както ти е казал Джубурли?

Джереми се засмя.

— Докато живеех между аборигените, виждах неща, от които можеш да се сепнеш, но трябва да кажа, че винаги намирах някакво логично обяснение. Не вярвам в магии. — Засмя се отново. — Както не вярвам и в горски духове или че под дъгата могат да се намерят гърнета със злато.

— И аз не вярвам — усмихна се Фиона. — Но не се осланям изцяло и на сухия разум. Също като тебе. Нали не само с разума си търсиш мястото, където да се установиш? От логична гледна точка много места са почти еднакви и биха могли да те задоволят. Но в твоето истинско завръщане към заветното ти място ти се ръководиш повече от сърцето и душата си, отколкото от ума.

Като помисли малко върху думите й, Джереми бе принуден да се съгласи. Направи му впечатление също така, че забележката й говореше за проникновение, което бе характерно за нея. Фиона бе споменала, че обича да чете. Затова да се разговаря с нея бе забавно, интересите и знанията й се простираха много извън чифлика й. После заговориха за Голямата пустош, една тема, която никога не омръзваше на Фиона. Джереми я притискаше към себе си, главата й лежеше на рамото му и продължиха да говорят, докато заспаха.

На другия ден Джереми разбра, че съседите обичат Фиона, макар че досега я бяха посещавали рядко заради Дънли. Беше се разчуло за случилото се между него и Джереми и вече се знаеше, че Фиона се готви да замине и да се омъжи за Джереми. Съседите идваха да ги поздравят и да им пожелаят щастие, а Фиона започна да раздава животните и земеделските сечива на най-нуждаещите се.

Джереми видя, че тиранията на Дънли наистина е свършила, защото хората идваха без страх с каруците си да вземат кафези с пилета, инструменти и други вещи. По едно момче Фиона съобщи на обитателите на работническите жилища край шосето да дойдат да оберат останалия зеленчук и хората дойдоха на рояци да напълнят торби и чували. Някои чифликчии носеха на Фиона в отплата измачкани книги или стари списания, които тя приемаше с голямо задоволство.

Търговци на добитък продължаваха да идват, за да видят стадото и да говорят с Джереми. Матю Харисън дойде още веднъж и огледа стоката, после се съгласи да заплати двеста гвинеи. Отиде да вземе парите и да доведе ратаи, които да откарат стадото. Джереми влезе вкъщи, за да поговори с Фиона. След като обсъдиха положението, решиха да тръгнат в ранно утро след два дни. Фиона сподели със съседите какво са решили, като знаеше, че вестта ще стигне до ушите на Дънли в кръчмите.

Когато Матю се върна с парите и с двама ратаи, Джереми им помогна да откарат стадото до неговото пасище. Шосето минаваше по възвишението Спринг Хил, откъдето се разкриваше общ изглед на Брисбейн. Градът бе столица на Куинсланд, на трийсетина километра от крайбрежието и бе разположен в широк завой на река Брисбейн. Простираше се от доковете при Петри Пойнт през наносната равнина и около хълмове, някои от които бяха тъй стръмни, че къщите по тях бяха издигнати върху подпорни греди от едната си страна. Шосето пресичаше околовръстния път, който водеше през покрайнините до заградените пасища на Матю при Норт Ки, в края на града.

Край реката имаше и други оградени пасища, както и ковачници, коларски и други занаятчийски работилници. Когато стадото бе прибрано в заграждението, Джереми се сбогува с Матю и се отправи към търговците на коне. Купи една млада кобила за Фиона и три скопени животни за товарни коне. Както и тези, които вече имаше, скопените животни бяха опитомени диви коне, големи и рошави, с изпъкнали яки мускули. Джереми спря в една сарачница и купи три самара за товарните животни, после пое към чифлика заедно с новите коне.

Пристигна към края на деня, когато и последните хора си бяха отишли с даренията на Фиона. Чифликът изглеждаше изоставен, градините бяха напълно обрани, а вратите на празния хамбар и на бараките зееха отворени. Фиона бе раздала и мебелите, затова вечерята пред огнището напомняше на вечерите край лагерен огън. Като се нахраниха, Бъги отнесе одеялото си в една от стаите, а Джереми и Фиона се настаниха върху своите одеяла пред огнището. Слабата, трепкаща светлина на огъня огряваше червената й коса и гладката й кожа, докато се любеха.

Следващият ден мина в последни приготовления за заминаването. Докато Бъги сортираше сечива, намотки въже и други принадлежности, за да ги привържат към самарите на товарните коне, Фиона се преоблече и тръгна с Джереми за някои допълнителни покупки. Беше много красива в най-хубавата си рокля и с шапка, а Джереми сияеше от гордост, като галопираха към града. Той повдигаше шапка, а Фиона махаше с ръка на съседите.

Най-напред отидоха до гробището, където бе погребана майката на Фиона, за да остане няколко минути край гроба й. Скръбта на Фиона бе още твърде прясна, за да говори за майка си, и Джереми не знаеше за нея почти нищо, освен че е умряла неотдавна. След малко Фиона се изправи, като бършеше очи, и поеха с конете си към търговските улици на града.

Влизаха от магазин в магазин и купуваха топове дочен плат, сапун и други неща, които им бяха необходими. В бакалницата нямаха нужда от други хранителни продукти, освен от сол, чай и още някои дреболии. Фиона имаше в чифлика си не само пушено свинско месо и зеленчуци, а и торби със сушени плодове, грах и фасул, приготвени за зимата, както и жито, ечемик и ръж, които бе смляла на брашно. Но сега купи и големи количества захар на бучки, меласа и мед, за да прави сладкиши.

Накрая влязоха в една книжарница, където Фиона, сияеща от радост, си избра книги и списания. Но когато се върнаха в чифлика, тя изглеждаше натъжена. Джереми я разбираше — макар да очакваше с нетърпение новия им съвместен живот в Пустошта, тя бе родена и израснала в този чифлик. Бе преживяла в него много тежки дни, но все пак изпитваше известна привързаност и болка от раздялата с родния дом.

Стъпките им отекнаха през празната къща. Джереми и Фиона помогнаха на Бъги да довърши работата си с багажа, а Фиона ставаше все по-меланхолична с изгасването на последния ден, който щеше да прекара в чифлика. Зае се да приготвя вечерята, докато мъжете завързваха багажа за самарите. Тази нощ, като си легнаха пред огнището, Джереми само я държеше в прегръдките си и говореше колко щастливи ще бъдат в годините, които ги очакват.

Преди разсъмване Фиона приготви за последен път закуска в този дом, а Джереми и Бъги доведоха конете от пасището и ги вързаха зад къщата. Като закусиха, тя изми съдовете, Джереми ги мушна в една торба и заедно с Бъги се заеха с товарните коне. Завързаха въжета от оглавника на всеки кон за самара на следващия и петте коня оформиха дълга редица.

При появата на първата зора, когато вече оседлаваха конете за езда, Джереми потърси с поглед Фиона. Видя я от другата страна на стопанския двор да разнася сено от хамбара към бараките. Той осъзна, че както бе предполагал, Фиона нарочно не бе отговорила на Дънли, когато й се хвалеше, че ще продаде чифлика. Вместо да остави плода от усилията на своите дядо и баба на Дънли, а той да ги използва за своите цели, тя възнамеряваше да му остави само голата земя, която родителите на майка й бяха превърнали в чифлик.

Бъги продължи да се занимава с оседлаването на конете, а Джереми отиде да помогне на Фиона. За нея бе изпитание да разруши нещо, за чието развитие тя също се бе трудила, и сега лицето й бе мрачно. Къщата оставиха за накрая. След като конете бяха оседлани, Джереми и Фиона занесоха големи наръчи сено до задния вход и ги пръснаха из стаите.

Върнаха се на двора.

— Не мога да извърша останалото — каза Фиона тихо и почти разплакана. — Направи го ти вместо мен, моля те.

— Разбира се — съгласи се Джереми и я отведе встрани. — Ела насам, мила.

Помогна й да се качи на седлото и й подаде поводите на своя кон. Тя се отправи към портата, последвана от Бъги с товарните коне. Джереми свали капака на един кухненски прозорец и откърти дъска от него. Влезе в кухнята и като използваше дъската за лопата, нагреба горещи въглени от огнището.

Започна с хамбара и разпръсна жарава върху сламата, после мина през всичките бараки. Когато стигна до къщата, от хамбара и през отворените врати на бараките излизаше гъст дим. Последните въглени изсипа върху сеното в къщата и то лумна в пламъци, а Джереми излезе бързо навън. Прехвърли се през оградата, пое юздите на своя кон, метна се на седлото и спря до Фиона и Бъги, които го чакаха на шосето.

При изгрев-слънце огнени езици излизаха от прозорците и вратите на всички постройки, а пушекът се издигаше до небето. От всички страни тичаха съседи, някои полуоблечени, други — непреглътнали още залъка си. Фиона викаше с цяло гърло да оставят всичко да изгори. Съседите разбраха каква е причината и се събраха да гледат от шосето, разговаряйки тихо.

Джереми забеляза, че Фиона се взира в шосето и също се обърна. Разбра, че Дънли наистина е научил кога заминават и идваше да влезе във владение на чифлика си. Сега, след като бе видял пушека, той тичаше към чифлика разярен и потресен. Намали скорост, като се доближи до Фиона и я изгледа кръвнишки. После хвърли поглед към Джереми и промени решението си.

Вместо да закрещи обвинения срещу Фиона, той изля гнева си върху съседите. Спусна се с размахани юмруци към група мъже.

— Мръсни свине! Стоите и гледате как гори имота ми, така ли? Или почнете да гасите, или ще трябва да се скриете от мене!

Дънли очакваше, че мъжете ще се изплашат и ще побягнат, но те го посрещнаха с градушка от юмруци в лицето и по тялото. От носа и устата му рукна кръв и Дънли отстъпи изумен. Тогава сам се опита да избяга, но съседите го хванаха, събориха го на земята и почнаха да го ритат. Дотърчаха и други мъже и жени, които се включиха в схватката, и по Дънли се посипаха юмруци, удари с пръчки и тежки ботуши.

Побоят продължи твърде дълго и Джереми реши да се намеси, защото не искаше разгневените хора да убият Дънли. Но преди него се намеси висока, едра жена, която разбута тълпата и закрещя:

— Защо искате да го избавите от позора му? Оставете го да се гърчи в него!

Хората се отдръпнаха, а жената повика с пръст един мъж и няколко деца.

— Хайде да си тръгваме. Ако искаме да имаме храна през зимата, трябва да работим. — После се обърна към Фиона. — Божията милост да е с тебе, скъпа. Дано Бог те дари с повече щастие с твоя млад мъж, отколкото си видяла тук.

Фиона благодари на жената, пожела й живот и здраве. Заедно със семейството си жената си тръгна. И останалите почнаха да се разотиват, като се сбогуваха и отправяха своите пожелания към Фиона и Джереми. На шосето, легнал по корем и сипещ ругатни в поражението и безсилната си ярост, остана само Дънли.

Покривът и стените на къщата се срутиха с трясък. Изригна фонтан от пламъци и искри, развалините горяха бързо. Дънли повдигна глава и погледна пожара, сълзи и кръв се стичаха по лицето му.

— Сега всичко е твое, Ситън Дънли — извика Фиона. — Някой загубеняк, който знае само да рови гадната земя, пак ще я купи. Ще получиш добро състояние — някой и друг шилинг вместо гвинеите, колкото струваше чифликът. Те няма да ти стигнат, за да въртиш бизнес с Вайолет Слатъри, но ако съвсем не ти провърви, можеш да си потърсиш работа, за да припечелваш.

Дънли я погледна отчаян, зарови лице в ръцете си и горчиво захълца. Фиона стисна юздата и пришпори коня си, а Джереми потегли след нея. Отправиха се по шосето към планините на запад, следвани от Бъги с товарните коне. В небето зад тях се носеше пушек от горящите постройки.