Аманда Хокинг
Подменена (24)

23
Последствия

Веднага щом достигнах парапета, Фин се появи изневиделица там, кашляйки хрипливо. Аз зяпнах срещу него невярваща. Той се прехвърли през парапета и падна тежко на терасата.

Лягайки по гръб, той се закашля отново. Аз се втурнах към него и коленичих. Докоснах лицето му, за да се уверя, че е истински, и кожата му беше мека и топла.

— Това беше доста хазартно — отбеляза Тове зад мен и аз се обърнах да го погледна.

Той бе изгубил някъде сакото си и бялата му риза беше леко обгорена и окървавена. Като изключим това, изглеждаше доста добре, когато пристъпи към нас. Когато Фин бе паднал от терасата, Тове бе използвал силата си, за да го улови и да го върне обратно.

— Не, ти винаги идваш навреме — каза Фин.

Аз го погледнах отново, неспособна да повярвам, че е жив и отново е с мен. Ръката ми беше на гърдите му, точно над сърцето му, и го чувствах как тупти под дланта ми. Той сложи нежно ръката си върху моята, но погледна към Тове.

— Какво става там? — попита, кимвайки към къщата.

— Те отстъпват. — Тове стоеше над нас. — Има много ранени, но Аурора се грижи за тях. Мисля, че повечето ще се оправят.

— Добре. — Фин въздъхна с облекчение и погледна отново към мен. — Какво стана? Добре ли си?

Ръката му тръгна към мястото, където цялата ми рокля беше окървавена. Трепнах при докосването му, но поклатих глава.

— Не е нищо сериозно. Добре съм.

— Трябва майка ми да те види. Тя ще ви закърпи и двамата — рече Тове. Когато го погледнах озадачено, той продължи: — Аурора е лечител. Тя може да лекува с докосване. Това е нейната дарба.

— Хайде. — Фин направи усилие да се усмихне и бавно се надигна.

Той се опитваше да създаде впечатлението, че е напълно добре, но заради тежките удари, които беше понесъл, движенията му бяха колебливи. Тове му помогна да се изправи и след това подаде и на мен ръка.

Аз подхванах Фин през кръста и той се облегна леко на рамото ми, неохотно прехвърляйки част от тежестта си върху мен. Вървяхме внимателно през натрошените стъкла, докато Тове ни разказваше за атаката.

С изключение на следотърсачите от охраната, по-голямата част от трил се бяха оказали беззащитни, в това число и аз самата. Витра може и да нямаха толкова много способности, но бяха овладели бойните изкуства в много по-голяма степен. Все пак най-накрая Тове, Елора и още неколцина други бяха успели да ги победят.

Балната зала изглеждаше още по-зле в сравнение с момента, когато я напуснахме. Някой беше запалил фенери покрай стените, благодарение на което сега поне се виждаше по-добре отпреди.

Уила се затича към мен, когато ме видя, и ме прегърна. Аз също я прегърнах, чувствайки огромно облекчение, че е жива. С изключение на няколко драскотини и натъртвания, тя изглеждаше добре.

След това Уила започна да разказва развълнувано как е издухала един витриец през отвора в тавана и аз й казах, че се гордея с нея. Исках да продължа да я слушам, но разрухата наоколо непрекъснато отвличаше вниманието ми.

Когато Елора ни видя, тя дръпна Аурора, която в този момент помагаше на един ранен. Забелязах с мрачно задоволство, че канцлерът имаше отвратителна рана на челото и се надявах, че Аурора няма да намери скоро време да му помогне.

Външният вид на Елора изглеждаше безупречен. Ако не бях видяла с очите си, никога не бих повярвала, че изобщо е участвала в сблъсъка. Аурора от друга страна, макар да изглеждаше все така красива и царствена, носеше следите от битката. Роклята й беше разпрана, косата й беше в пълен безпорядък и целите й ръце бяха в кръв, макар да се съмнявах, че е нейната.

— Принцесо! — Елора видимо изпитваше искрено облекчение, докато вървеше към нас, прескачайки внимателно няколко изпотрошени маси и тялото на един витриец. — Радвам се да видя, че си добре. Много се тревожех за теб.

— Да, добре съм.

Тя протегна ръка и докосна бузата ми, но в жеста й нямаше никаква нежност. По същия начин аз бих докоснала някое странно животно, за което са ме уверили, че е безобидно, без да съм напълно сигурна в това.

— Не знам какво щях да правя, ако нещо ти се беше случило. — Тя се усмихна тъжно, сетне отпусна ръката си и погледна Фин. — Трябва да ти благодаря за това, че спаси дъщеря ми.

— Не е нужно — отговори Фин кратко и Елора го погледна изпитателно, казвайки му нещо в ума му. След това тя се обърна и се отдалечи, за да се погрижи за нещо далеч по-важно и неотложно от дъщеря й.

Аурора стисна ръката на Тове и го погледна с обич и на мен ми стана ужасно мъчно, когато сравних реакцията й с тази на собствената ми майка. Аурора също приличаше на снежната кралица, но тя поне искрено се радваше, че синът й не е загинал.

Моментът на нежност отмина бързо и тя пристъпи към мен. Най-напред разкъса роклята ми допълнително, за да може да сложи ръката си върху раната ми и аз стиснах зъби от болка. Фин ме прегърна по-силно през рамото, след това почувствах през тялото ми да преминава някакво топло гъделичкане и малко по-късно болката стихна.

— Вече си като нова — усмихна се Аурора уморено.

Изглеждаше много по-стара, отколкото преди да ме докосне и аз се запитах какво ли й струваше всичко това. Аурора понечи да тръгне, за да помогне на други ранени, но в същия момент Фин се отпусна на мен, очевидно обзет от силна болка.

— Ами Фин? — попитах аз и тя ме погледна сепнато. Очевидно бях казала нещо нередно и тя не знаеше как да реагира.

— Не, не, добре съм — Фин махна с ръка.

— Глупости. — Тове го потупа по гърба и кимна на майка си. — Фин спаси всички ни този ден и заслужава малко помощ. Аурора, нали ще се погрижиш за него? — Тя погледна неуверено сина си, сетне кимна и тръгна към Фин.

— Разбира се.

Тя огледа раните му, за да реши къде точно да насочи усилията си. Аз извърнах очи и видях Рис да седи на края на една маса. Той притискаше кървав парцал до челото си и гледаше надолу към земята.

— Рис! — извиках аз и когато вдигна глава и ме видя, той се усмихна.

— Иди при него — предложи Фин. Аурора натисна някакво болезнено място по тялото му и той трепна. — Тя ще се погрижи за мен.

— Аз ще го придържам. — Тове подхвана ръката на Фин, така че да се облегне на него, вместо на мен.

Погледнах отново към Фин, но той ми кимна да вървя и се опита да скрие колко силна болка му причинява Аурора.

Не ми се искаше да оставям Фин, но чувствах, че дължа поне елементарна вежливост на някого, който се беше опитал да ми спаси живота. Още повече Рис беше единственият, който ми беше казал, че съм красива тази вечер, без това да звучи отблъскващо.

— Ти си жива! — ухили се Рис. Опита се да стане, но аз му дадох знак да не го прави. — Не бях много сигурен какво е станало с теб. — После, накланяйки леко глава, той погледна към Фин и изразът на лицето му се промени. — Не знаех, че Фин се е върнал. Ако знаех, нямаше да се притеснявам.

— Тревожех се за теб. — Протегнах ръка и докоснах внимателно челото му. — Понесе много тежък удар.

— Да, но не можах да му отвърна — промърмори Рис, поглеждайки надолу към пода. — И не можах да му попреча да те вземе.

— Напротив, можа! — казах аз убедено. — Ако не беше до мен в този момент, те щяха да ме отведат, преди някой да успее да направи каквото и да е било. Ти си нещо като героя на деня.

— Нима? — Сините му очи грейнаха щастливо, когато ме погледна.

— Без никакво съмнение — усмихнах му се аз в отговор.

— Нали знаеш, едно време, когато някой момък спасял живота на принцеса, тя го възнаграждавала с целувка — коментира Рис.

На устните му играеше усмивка, но очите му бяха сериозни. Ако Фин не стоеше само на няколко крачки зад мен и не ме наблюдаваше, вероятно щях да го целуна. Но аз не исках да направя нещо, което да развали магията, върнала ми Фин, и затова само поклатих глава и се усмихнах.

— Може би, когато убия дракон? Тогава ще ме целунеш ли?

— Обещавам — съгласих се аз. — Сега ще се задоволиш ли с прегръдка?

— Една твоя прегръдка никога не е достатъчна.

Аз се наведох и го прегърнах силно. Една жена, която седеше на масата до нас, видя с ужас как новата принцеса открито прегръща един мансклиг. Нещата наистина щяха да се променят, когато станех кралица.

След като Аурора излекува Фин, тя предложи и на двамата да си починем. Залата все още беше в руини, но Тове настоя двамата с майка му да се погрижат за всичко. Искаше ми се да възразя и да помогна, но бях изтощена. Тове каза, че сме в безопасност и настоя да се прибера в стаята си.

След като бе използвал способностите си по време на сблъсъка, Тове изглеждаше много по-съсредоточен. Ярката му индивидуалност се прояви с целия си блясък и той владееше ситуацията с лекота. Имах чувството, че за първи път виждам истинския Тове, а не хлапето, за чиито способности се вдигаше толкова много шум.

В известен смисъл ние бяхме противоположности. Моята дарба беше насочена навън и затова внушението ми беше толкова силно, докато Тове възприемаше всичко. Той улавяше емоциите и мислите ми, независимо дали искаше или не. Но аз допусках, че той има сетива и за другите хора и умът му сигурно постоянно беше забулен в мъглата на чужди емоции.

Фин ме придружи до стаята ми просто за всеки случай. В подножието на стълбите взе ръката ми в своята. Мълчах през повечето време, докато вървяхме, но когато наближихме вратата ми, реших, че трябва да кажа нещо.

— Ъ-ъ… защо ми се струва, че двамата с Тове сте нещо като стари приятели? — Шегувах се, но в същото време бях любопитна. Преди не ги бях виждала дори да разговарят, но изглежда, че двамата се познаваха доста добре.

— Аз съм следотърсач — отговори Фин. — Аз издирих Тове. Той е добро момче. — Фин ме погледна, леко усмихнат. — Аз му казах да те държи под око.

— Ако толкова много се притесняваше за мен, защо не остана в двореца? — попитах по-рязко, отколкото ми се искаше.

— Нека не говорим за това сега — поклати глава Фин. Бяхме спрели пред вратата на стаята ми и в тъмните му очи имаше нещо игриво.

— За какво да говорим тогава? — попитах аз, вдигайки очи към него.

— Колко красива си в тази рокля. — Фин ме погледна одобрително и сложи ръцете си на кръста ми.

Аз се засмях и в следващия момент той ме беше притиснал до вратата. Тялото му беше толкова плътно до моето, че едва дишах и устата му търсеше моята. Той ме целуна по същия безумен и опияняващ начин както преди.

Прегърнах го и се прилепих пламенно към него. Фин протегна ръка, отваряйки вратата и ние се прекатурихме в стаята ми. Той ме задържа, преди наистина да падна, след това ме взе с лекота на ръце и ме понесе.

Остави ме нежно на леглото и се наведе над мен. Наболата му брада гъделичкаше шията и раменете ми, докато ме обсипваше с целувки.

Сядайки на леглото, Фин съблече якето и суичъра си и аз очаквах да продължи с фланелката, но вместо това той се спря и ме погледна. Черната му коса беше леко разрошена, но изразът на лицето му ми беше съвършено непознат. Той просто се взираше в мен, карайки кожата ми да гори от смущение.

— Какво?

— Ти си просто съвършена — рече Фин, но в тона му имаше тъга.

— О, не съм. — Аз се изчервих и се засмях. — Знаеш, че не съм.

— Ти не можеш да видиш онова, което виждам аз. — Той се наведе отново над мен, лицето му беше точно над моето, но не ме целуна. След кратко колебание ме целуна нежно по челото и по бузите, и след това по устните. — Просто не искам да те разстроя.

— Как би могъл?

— Хм. — На устните му заигра усмивка и след това се отдръпна от мен. — Трябва да отидеш да си сложиш пижамата. Едва ли се чувстваш удобно в тази рокля.

— За какво ми е пижама? — Аз се надигнах в леглото. Опитах се думите ми да прозвучат закачливо, но знаех, че в гласа ми имаше и нотки на паника. Веднага щом влязохме тук, си помислих, че нещата ще отидат много по-далече, отколкото би позволила една пижама.

— Ще остана с теб тази вечер — увери ме Фин. — Но не може да се случи нищо повече, освен да поспим.

— Защо?

— Аз съм тук — каза Фин, взирайки се в мен. — Това не е ли достатъчно?

Аз кимнах и внимателно слязох от леглото. Застанах пред него, за да дръпне ципа на роклята ми и почувствах ръцете му да се задържат върху тялото ми малко по-дълго, отколкото беше нужно. Не разбирах точно какво става, но щях да бъда щастлива каквото и да се случеше между нас.

След като си сложих пижамата, се върнах на леглото при него. Той седеше на самия му край и малко по-късно почти неохотно се приближи към мен. Сгуших се в прегръдките му, заравяйки лице до гърдите му и той ме прегърна силно.

Никога през живота си не бях изживявала нещо толкова прекрасно и направих всичко по силите си да не заспивам, за да се насладя на всяка секунда, но най-накрая се отпуснах и се унесох.

На сутринта се събудих, когато Елора влезе в стаята ми за първи път, откакто бях дошла тук. Носеше панталони — нещо, което беше съвсем ново за мен. Аз бях все още в прегръдките на Фин, но този път тя не изглеждаше изненадана или оскърбена от това. Реших, че това все пак е някакъв напредък и се отместих малко, за да срещна погледа й.

— Надявам се, че си спала добре. — Елора огледа стаята ми, но без раздразнение. Тя никога преди не беше идвала тук. — И се надявам, че Фин е бил джентълмен.

— Той винаги е такъв — прозях се аз.

Фин малко по малко се отдръпна от мен и слезе от леглото. Аз сбърчих чело, но не казах нищо. Няма нищо шокиращо в това Елора да е недоволна, че ни вижда заедно, и затова не се изненадах, когато той започна да събира дрехите си.

— Благодаря ти, че пази дъщеря ми — каза Елора, без да го поглежда.

Фин се спря за момент на вратата и ме погледна. Видях вътрешната борба, която бушуваше у него, в тъмните му очи. Той кимна, после се обърна и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Е, ти прие това много по-добре, отколкото съм предполагала — признах аз, надигайки се в леглото.

— Той няма да се върне — каза Елора, извръщайки се към мен.

— Какво? — Аз се вторачих ужасена във вратата.

— Той спаси живота ти и затова му дадох една последна нощ, за да се сбогува с теб — обясни Елора. — И сега ще го прехвърля на друго място, колкото може по-скоро.

— Искаш да кажеш, че той е знаел? — зяпнах аз срещу нея.

— Да. Такава беше уговорката ми с него — каза Елора.

Той бе знаел през цялото време, но въпреки това не ми беше казал нищо и не се беше опитал да избяга с мен.

— Но… той спаси живота ми! — настоях аз, чувствайки някаква ужасяваща тежест в гърдите си. Обзе ме паника, че нямам никакъв шанс да оцелея без Фин. — Той трябва да бъде тук, за да ме защитава!

— Той е емоционално компрометиран и неподходящ за работата — каза Елора недвусмислено. — И не само това, ако остане тук, ти ще бъдеш прогонена от Фьоренинг. Той не иска това, нито пък аз. — Тя въздъхна.

— Не трябваше дори да му позволявам да остане с теб миналата нощ, но… Не искам да знам какво се е случило между вас. Не ми казвай. Не казвай на никого. Ясно ли е?

— Нищо не се е случило — поклатих аз глава. — Но аз не искам той да заминава. Той ще ме пази по-добре от всеки друг!

— Нека го кажа по друг начин — той ще направи всичко, за да запази живота ти, принцесо. — Погледът на Елора беше хладен и спокоен. — Това означава, че той би умрял, за да те спаси — без колебание. Искаш ли наистина това? Искаш ли наистина да умре заради теб?

— Не… — промълвих едва-едва, загледана с празен поглед в завивките си. Знаех, че тя е права. Миналата нощ той едва не бе загинал, за да ме спаси. Ако Тове не беше дошъл навреме, Фин щеше да бъде мъртъв.

— Много добре. В негов интерес е той да не бъде около теб, както и в твой — каза Елора. — А сега трябва да станеш и да се приготвиш. Чака ни много работа.