Фабиан Ленк
Смъртоносното багрило (9)

Печената сиена

Папата неочаквано се засмя.

— Да, характерът ви действително не е толкова тежък, Рафаело. Но работата ще бъде завършена от Микеланджело. Доволен съм от направеното досега и нямам никакво основание да му отнемам поръчката — каза той и добави, потупвайки Рафаело по гърба. — И вашият час ще настъпи. Млад сте още…

Ким си отдъхна с облекчение и се упъти към приятелите си.

— Просто не е за вярване — промърмори Леон, който бе взел Кия на ръце. — Тук изобщо не си поплюват. Войната се води с всички средства.

— Да, Рафаело наистина изглежда доста ядосан — отбеляза Юлиан. — Вижте, отива при Браманте.

Младият художник обясняваше нещо на приятеля си, като не спираше да ръкомаха, а Браманте бе изкривил лице в гримаса. Двамата бяха само на два метра от приятелите.

— Не е за учудване, че е бесен. Все пак… — започна Леон.

— Почакай за момент — прекъсна го Юлиан. — Видях нещо!

Какво е това върху дясната ръка на художника? Не е ли… Юлиан впери поглед нататък. Рафаело бе спрял да жестикулира.

Сега Юлиан успя да разгледа добре ръката му. Върху нея имаше кафява боя. Но това не бе просто някакво си кафяво, бе печена сиена! Снощи момчето бе наблюдавало как Микеланджело нанася боята. И точно тази боя бе открадната от работилницата на майстора! Дали Рафаело не е крадецът?

Юлиан бързо обясни на приятелите си какво е видял.

— Не знам — опита се да смекчи нещата Леон. — Рафаело също е художник. Вероятно и той е рисувал с тази боя.

— Вероятно — отвърна Юлиан. — Само че това би било твърде голямо съвпадение. А Рафаело има сериозен мотив. Както току-що чухме от Ким, той се готви да отмъкне поръчката изпод носа на Микеланджело. Точно така, както предполагаше Микеланджело, но не можеше да го докаже.

Леон погали Кия, а тя му отвърна с доволно мъркане.

— Ние също не можем. Но ти имаш право, Юлиан. Рафаело е много подозрителен.

— Излиза, че папата няма нищо общо с тази работа — додаде Ким. — Ако искаше да преметне Микеланджело, щеше да го направи. Рафаело съвсем недвусмислено му предложи услугите си.

Юлиан кимна замислен. Възможно ли бе благовъзпитаният Рафаело да е саботьор и крадец? Трудно бе да си го представи човек.

— Защо сте толкова тъжни? — прозвуча в този момент радостният глас на Лоренцо. — Да тръгваме към къщи, трябва да празнуваме! Аз ще сготвя нещо!

Два часа по-късно в работилницата настроението бе твърде различно.

Микеланджело бе разчистил голямата маса и я бе застлал с бяла покривка. В големите потири на възрастните блестеше червено вино. А Лоренцо прояви завидните си кулинарни умения. Той сервира като предястие витело тонато — крехко телешко с каперси. Кия го намери за изключително вкусно, предвид соса от риба тон.

След това Лоренцо им поднесе невероятно вкусна лазаня, а накрая крехко печено от диво прасе със стафиди и кедрови ядки. Накрая всички се заловиха с десерта: профитероли — мънички еклери, пълнени с ванилов крем.

— Страхотно! — похвали го Микеланджело и си наля още малко вино. Изглеждаше радостен и спокоен.

— За ваше здраве, майсторе! — извика Лоренцо и вдигна чашата си.

Приятелите и двамата помощници също се чукнаха с Микеланджело. Днес трите деца пиеха мляко вместо вода.

Майсторът освободи всички за тази вечер. След като разтребиха масата, той се залови да довърши няколко скици, като през цялото време си тананикаше. Лоренцо се оттегли, за да изкара една следобедна дрямка, а приятелите отидоха на разходка.

Вечерта ежедневието отново ги погълна. Микеланджело се разпореди да си легнат навреме, за да могат да се заловят за работа още в ранни зори. Следващата фреска — „Сътворението на Адам“ — ги очакваше.

Когато нощта се спусна като кадифено покривало над Рим, Юлиан, Леон и Ким вече спяха дълбоко. Само Кия бе още будна и безшумно обикаляше из притихналата къща в опит да си осигури среднощно похапване. Бе около един, когато Юлиан внезапно се събуди. Нещо се настани върху корема му и момчето едва не извика, но бързо разбра, че е Кия.

— А, ти ли си била? — въздъхна Юлиан сънено и отново затвори очи. — Как само ме стресна!

Само че си бе направил сметката без Кия. Тя го потупваше с лапа, гъделичкаше го с мустачките си и тихичко мяукаше в ухото му, докато той не попита:

— Какво има?

Това бе достатъчно. Кия скочи от постелята и се втурна към отворената врата. Там се обърна и го погледна с огромни, изпълнени с очакване очи.

Дали Кия не иска да му покаже нещо? Дали не трябва да я последва, помисли си Юлиан.

Той бързо се разсъни. Хвърли поглед към Ким и Леон, но те дори не помръдваха, толкова дълбоко бяха заспали.

Откъм вратата се разнесе нетърпеливо мяукане.

Е, добре, помисли Юлиан, сам ще видя това, което Кия иска да ми покаже.

И той се запромъква след котката. Кия безшумно се плъзна надолу по стълбата към работилницата. Юлиан я последва, само че не толкова безшумно, защото стъпалата предателски скърцаха. Юлиан потрепери. Дали в къщата отново не се бе вмъкнал крадец? Някой, който пак иска да открадне боите? Някой като Рафаело? Коленете му омекнаха, но той продължи да върви. Най-после стигна до коридора на приземния етаж. Тук бе тъмно като в рог. Юлиан се придвижваше, протегнал ръце напред. Тук някъде отляво би трябвало да е вратата на работилницата.

Нещо изскърца и той застина на място. Откъде дойде този звук? И къде се бе дянала Кия? Дали не е в работилницата?

В този момент му хрумна нещо. Външната врата бе леко открехната и откъм улицата влизаше светлина. Дали Микеланджело не бе забравил да я затвори?

Едва ли, помисли си Юлиан, не би могъл да е толкова невнимателен след кражбата. Нещо не е наред!

Направи още две крачки и се озова пред вратата на работилницата. Тя също бе отворена.

Това вече наистина е твърде подозрително, помисли си момчето, и се накани да вдигне тревога.

В този момент една ръка легна върху рамото му. Кръвта на момчето застина във вените му.