Фабиан Ленк
Смъртоносното багрило (15)

Синият сладолед

На следващия ден приятелите отново бяха в най-хубавата сладкарница на света — „Венеция“, където цареше голямо оживление.

— Здравейте! — поздрави ги Паоло.

Ким, Леон и Юлиан му махнаха в отговор и се отправиха към масата, над която висеше репродукцията на фреската на Микеланджело „Сътворението на Адам“.

Паоло се насочи към тях, за да запише поръчката им.

— Какво да бъде? — попита той. — Може би шоколадов, както винаги?

Ким и Леон кимнаха енергично.

— А защо не и една вафла за красивата котка?

Ким погледна към Кия, която се бе настанила в скута й.

— Мисля, че ще й хареса — каза момичето.

— А ти? — попита Паоло Юлиан, който очевидно все още не бе решил и се взираше към витрината.

— Светлокафявият сладолед е орехов, нали?

— Да — отвърна Паоло.

— А синият най-отляво?

Паоло сбърчи чело.

— Това е смърфсладолед.

Ким започна да се смее.

Леко засегнат, собственикът на сладкарницата махна с ръка и отбеляза:

— Малчуганите много си падат по него.

— И аз ще го опитам — изненада ги Юлиан.

— Орехов и смърфсладолед… Сигурен ли си? — невярващо подхвърли Паоло.

— Да — отвърна Юлиан.

— Добре, веднага се връщам — каза собственикът и забърза към тезгяха.

Когато останаха сами, Леон се хвана за главата.

— Сигурно ще е много вкусно! Как се сети за тази комбинация, Юлиан?

Момчето се засмя и посочи към картината над тях.

— В чест на майстора днес ще похапна печена сиена и смалтино под формата на сладолед.

Ким отново се засмя.

— Добър апетит в такъв случай.

Юлиан бе вперил замислен поглед в известната картина.

— Е, поне е сигурно, че сладоледът няма да е отровен…