Барбара Клевърли
Рагтайм в Симла (26)

Глава двадесет и шеста

Трууп подаде бинокъла на Джо.

— Гледай къде ти соча.

Джо нагласи фокуса и се вгледа. После потърка очи и се вгледа повторно.

— Ей там — рече Трууп, — дето пътят завива зад оная голяма скала. Виждаш ли?

Джо различи силуетите на двама ездачи, които заобиколиха скалата и без да губят темпо, наченаха да се изкачват към форта. Трууп потърка лъсналото си лице и погледна Джо с нескрита радост.

— Не че искам да се фукам — заяви той, — но малцина са в състояние да надхитрят Реджа на собствената му територия и даже да му спретнат подобаващо посрещане. Заслужаваме похвала по няколко направления — добави той благо. — Алис! Измамница до мозъка на костите си! Би преметнала всекиго: мен, теб, Реджа, даже и Джордж Джардайн, ако можеше! Но не и този път! Остани тук да ме прикриваш, Джо. Аз ще ида да ги посрещна. Ще се появят през оная просека в скалата. Бъди готов за въоръжена съпротива. Виждам, че Реджа има карабина, а навярно се е запасил и с пищов. Алис се преструва, че е тръгнала на излет, ама хич не се заблуждавай — сто на сто се е погрижила за защитата си. Мисля си, че като нищо женската в тая двойка може да се окаже по-смъртоносна. Както казвам, все Киплинг ни е в устата, нали? Не че подценявам Реджа. И той си има своите хитринки, пък и тук плува в свои води. От години го следя изкъсо. Междувременно трябва да се уповаваме на Господ и да сме готови на всякакви изненади. Какво ще кажеш?

Той стоеше накрай пътеката с ръце на кръста и въодушевена физиономия. Джо неволно започна да диша по-учестено, а по дланите му изби пот от нарастващото напрежение. Скоро дочуха чаткането на конски копита, а след това и гласове — дълбокия тембър на Реджа Кхан и звънкото гласче на Алис. Говореха на смесица от хинди и английски.

— Дотук хубаво — дочу Джо думите й. — Една малка почивка ще ми се отрази много добре.

Двамата завиха по пътеката и навлязоха в закътаната стена на форта. Реджа Кхан изглеждаше зализан, хладнокръвен и компетентен. Беше издокаран с елегантни бричове и ботуши за езда, леко карирано спортно сако и ловна шапка. Алис не му отстъпваше по елегантност с дамски брич, бяла копринена блуза и широкопола филцова шапка, пусната около шията й чрез специалната каишка. Пищната й червеникава коса се стелеше свободно по гърба й.

— Добър ден, Реджа! Добър ден и на теб, Алис — рече Трууп и пристъпи напред. — Накъде сте се запътили?

— Трууп! — Реджа Кхан рязко закова коня на място и го зяпна изумен.

Алис пък се впусна във възмутена скороговорка.

— Едгар! Какво, по дяволите, правиш тук? Мътните да те вземат! Давай, Реджа!

— Недей да сглупяваш, Реджа Кхан — предупреди го Трууп. — Това важи и за теб, Алис. Опичай си акъла. Не съм сам.

— Не си сам?

— Правилно схвана, умнице Алис — отвърна Едгар. — Ти също заслужаваш похвала, Реджа Кхан! И теб си те бива, момко! Ама си давате сметка, че надали ще кацна в туй орлово гнездо без известна въоръжена подкрепа!

Джо гръмна показно с пушката. Двамата бегълци вкупом се извърнаха и се вторачиха в него.

— Прости ми за клишето, Алис — подвикна Джо от отвора на амбразурата, — но играта свърши! По силата на закона съм длъжен да те уведомя, че си арестувана. И за да спестя излишните приказки, ще те уведомя, че макар много хитроумно да пратихте Чарли Картър за зелен хайвер, той си е упорито момче. Знае къде се намираме и може да е капнал, ала няма да се откаже от гонката. Ще ни дойде на помощ, при това в адски вкиснато настроение. Може да не свари да хване вечерята, но сто на сто ще цъфне тук за ранна закуска!

Едгар Трууп се намеси.

— А дотогава ще трябва да решим какво да правим с вас двамата. Ти най-добре знаеш, Реджа Кхан, с какви необятни изби разполага това позападнало заведение, което не е чак дотам натъпкано с военна железария. Извинявам се предварително за скромната обител, но тъкмо там ще изчакате пристигането на Чарли.

Джо беше виждал Алис в различна светлина — спокойна и делова пред елита на Симла на сцената на театър „Гейъти“, като светска дама сред местните големци, включително и до сър Джордж, или кротка и мила както онази нощ в лунната градина. Сега обаче не можа да я познае! Устремът й към нов живот, подплатен със скътаната тригодишна плячка от ИКТК, да бъде пресечен от оня презрян непрокопсаник Едгар Трууп и наивното полицайче от Лондон! Пребледняла и озлобена като леопард, тя светкавично скочи от седлото на пътеката в крайно войнствено настроение.

— Арестувана ли? — презрително рече тя. — И кой ви упълномощи? И по какво обвинение? Да не се намирате насред Главната? „Моля, последвайте ни до управлението“, а? Само че тука такива не ни минават. Заявявам ти, Джо, че няма да мръдна никъде с вас! Нито сега, нито после!

— Щом питаш, да ти кажа — подхвана Джо. — Издадена е заповед за задържането ти. Подписана е от сър Джордж Джардайн. Аз олицетворявам закона в качеството си на легитимен полицейски капитан. А що се касае до обвинението, за момента е измама. Но знаеш добре, че това е само върхът на айсберга. Пак ще си послужа с предишното клише — играта свърши. — Той се обърна към Реджа Кхан. — И докато сме още на тая тема, ти също ще бъдеш задържан по обвинение в убийство.

— Убийство ли? — презрително изсумтя Реджа Кхан. — Какви ги плещите? Да не би аз да съм гръмнал оня надут руски пуяк?

— Това самопризнание ли е? — подхвърли Джо. — Ще те изслушам на драго сърце, като му дойде времето. А за момента малко история. Да се върнем към гибелта на Лайънъл Кониърс. Излишно е да ти казвам, че и двамата нещастници са били гръмнати с пушка калибър 303, по всяка вероятност английска бойна карабина „Лий Енфийлд“, от които тук има цели камари. Дори ти в момента държиш една от тях в ръце, доколкото виждам.

Алис стрелна Реджа с искрено изумен поглед, после отново погледна Джо с безкрайно объркана физиономия. Реджа Кхан посегна към кобура на пистолета върху седлото си.

— Няма нужда излишно да леем кръв — рече Едгар Трууп, — тъй че окажете ми честта да държите ръцете си на видно място. Да не ти обяснявам, че това важи и за теб, Алис. Прикривай ме, докато ги обезоръжа, Джо.

Джо проследи с поглед как той прибра 303-калибровата пушка на Реджа Кхан и измуши пищова от кобура. После извади куршумите и ги метна надалеч. Претърси го обстойно, но нямаше други скрити оръжия. Обърна се към Алис. Тя посегна към гърба си и му подаде револвера си за цевта.

— Вземай — сопна му се тя. — И дръж далеч от мен сутеньорските си лапи!

Без изобщо да се трогне, Трууп експедитивно и безпристрастно претърси облеклото й, но не откри нищо скрито-покрито в копринената риза, бричовете и меките кожени ботуши. Щом приключи с претърсването, Едгар прибра оръжията, хвана юздите на конете и ги поведе да ги върже в задната част на форта. Върху коня на Реджа Кхан имаше спретнато навито походно одеяло, а този на Алис бе натоварен с два дълбоки коша, които тя проследи с жаден поглед.

Едгар се върна и бодро заяви:

— Не мога да ви предложа голям лукс, но ако благоволите да пристъпите в салона, колегата ми ще ви предложи по чаша чай, преди да ви пожелаем „лека нощ“ в мазето.

Като подкараха пленниците пред себе си, Джо и Едгар се върнаха в стаичката наблюдателница, където Джо остана да ги пази, а Едгар, като поглеждаше сегиз-тогиз през прозорчето към подходната пътека, наля чай и подаде чаша на Алис. Тя се отвърна от протегнатата ръка. Погледна Джо и уж небрежно подхвърли:

— Какво каза, че има в мазето, дето се каните да ни заключите за през нощта?

— Военно снаряжение — отвърна Джо. — И по-точно бойни карабини калибър 303. Чисто новички. На път за севера. Реджа Кхан може да те осветли по-подробно по въпроса, но има пратка от стотина парчета. И тя е последна от незнайно колко други пратки, прехвърлени през този форт с щемпела на ИКТК, с влаковата композиция на ИКТК. Обзалагам се, че и ти не си наясно с точната бройка, за разлика от драгоценния си счетоводител. Представяш ли си какво ще си рекат твоите приятели от висшето общество в Симла, като узнаят, че току под носа им си въртяла алъш-вериш с пушки за ония диваци на север?

Бледа като призрак, Алис присви очи и погледна Реджа Кхан, сетне отново спря погледа си върху Джо.

— Слушай, Алис — поде Джо припряно, като се приведе напред. — Пътят ти свършва тук. Само да се разчуе, че ИКТК е снабдявала с оръжие войнствените племена на север, и британските сили ще реагират със светкавична скорост.

— Пък и не е само това, Алис — намеси се Едгар Трууп. — Времената се менят. Също и началниците. ИКТК попада в ръцете на кадърната мисис Кониърс-Шарп, изтърбушената Руска империя остава под контрола на болшевиките, ама играта си е все същата — очите на руснаците са приковани в Северна Индия, очите на британците (по една случайност и аз влизам в това число) са обърнати към северните им съседи. Този факт е обществено достояние, особено за люде като Джордж Джардайн, които се грижат да поддържат крехкия баланс на силите, и по моему наличието на… колко? Петстотин? Хиляда?… или още повече карабини, е сериозен повод за безпокойство.

Джо загрижено наблюдаваше изражението на Алис, докато Едгар свеждаше до знанието й фактите. И остана поразен от връхлетялото го просветление.

— Нима е възможно — възкликна той учудено — да си била в неведение по въпроса? Значи Реджа Кхан е успял да заблуди всички в ИКТК, включително и шефката си, за оръжейните си сделки? Как е възможно?

Никой от двамата не отговори.

— Излиза, че си била тъй увлечена с бижутерските си далавери, че не си усетила другия вид контрабанда, така ли?

— И освен това — бавно и мрачно промълви Едгар Трууп — твоето „братче“ Лайънъл Кониърс е бил повален от куршум с хирургическа точност на шосето за Калка. Същата орис е сполетяла и Корсовски преди броени дни. Каква ли връзка има между двамата? Само едно нещо — щели са да разобличат сладичката директорка на ИКТК, която се е подвизавала под фалшива самоличност. Властите претърсиха под дърво и камък (даже аз бях заподозрян, според хитрия ви план), за да намерят стрелеца. Като се разчу за изнудването ти, решиха, че убиецът и изнудвачът са едно и също лице. Ами! Кажи ми — обърна се той към Реджа Кхан почти любезно, — не е ли истина, че тъкмо ти си бил най-заинтересуван Алис да си остане на поста, за да ти служи за параван? Ти си всепризнат стрелец, Реджа, и тия убийства за теб навярно са били фасулска работа. Тъй и не разбрах дали Чарли Картър е установил с точност местонахождението ти по време на убийството на Корсовски, понеже се беше емнал да тормози мен, Реджи и нашата пасмина. Дано не разчиташ на шефката си да ти осигури алиби.

Той изгледа Алис с омерзение.

— Горкичката Алис! Да попаднеш на по-голям хитряга от теб! Е, как се чувства човек, когато го разиграват и го водят за носа? — кротко попита Едгар Трууп. — Тоя манекенчо с колежанска вратовръзка? Какво ли ти е на душата, а?

Въпросът увисна в пространството, натегнало от ледено мълчание. Накрая Алис заговори, вперила безизразен поглед през прозореца.

— Това усещане ми е добре познато — огорчено заяви тя. — Като си правя равносметка, ми става ясно, че цял живот все ме прецакват. Откакто се помня, мъжете винаги се възползват от мен, лъготят ме и ме предават. C’est normal, quoi?^[1] Вече им свикнах. Имам готовност в това отношение. — Отново погледна Реджа Кхан. — И ти си като другите!? Какво ли толкова се бях прехласнала по теб? Вярвах ти. Безусловно. Мислех си, че накрая съм намерила мъжа на живота си.

Реджа Кхан стоеше безмълвен и невъзмутим, с лека усмивчица на устни.

— Не, Алис — рече той най-сетне. — Аз те намерих. И съжалявам, че трябва да ти го кажа, но срокът ти на годност изтече. Безкрайно съм ти благодарен и както се казва в подобни случаи, „винаги ще следя с интерес кариерата ти“, само че тя вече няма да е свързана с мен. Всеки момент по границата ще се вдигне бунт — сър Джордж може и да е подочул това-онова, но не знае нищо конкретно. Оръжията стигнаха крайната си цел. Но те сами по себе си нямат стойност. Нужни са и средства. Трябва да се плаща на войниците, да се хранят и обличат. Всяко успешно въстание си има финансови разходи. А повярвай ми, моето въстание сто на сто ще бъде успешно. И хоп! — Алис се появява в най-удачния момент. Дисагите й са пълни с бижута. Изчислил съм стойността им. Добра стока, която може да осигури прилично живуркане за нас двамата някъде далеч от границата. Само че моите хора, въоръжени до зъби и яхнали коне, се спотайват наблизо и само чакат да им дам знак, за да разпердушинят тоя нещастен форт. И какво ще заварят тук? — Той се засмя с искрена радост. — Заблуден руски мужик, ошашавен лондонски полицай и малка пикла, на която ще й вземат играчките.

— Ех, Божке! — възкликна Едгар. — Туй ми мяза на любовна свада. По-добре да стоим настрана, а, Джо? Отивам да отключа долу, дето ще могат на воля да си глозгат костите! А пък Реджа Кхан ще има време да поумува как точно из оня зандан ще даде сигнал на хората си.

Той им обърна гръб и под прикритието на Джо заслиза по спиралното стълбище. Джо нареди с жест на Реджа Кхан да се премести по на ляво от обсега на Алис. Интуитивно долови, че тя бе вбесена от думите на спътника си, и Джо не желаеше да рискува да се нахвърли върху индиеца като дива котка. Поне не докато той ги охраняваше. Алис красноречиво тръсна глава. Хвана шапката пред гърдите си и начена демонстративно да си вее вятър, сякаш изобщо нехаеше и не се трогваше от ситуацията.

Проскърцването на масивна врата изотдолу подейства като сигнал за действие. Като се отдалечи полека от Алис, както му бе наредено, приковал очи в револвера на Джо, Реджа Кхан продължи заднишком да се придвижва наляво. Препъна се по неравния под и залитна, но запази равновесие. Изведнъж светкавично измъкна тънка кама от ботуша си. В същия миг нейде в съзнанието на Джо прогърмя: „Пази си левия фланг!“ Той ловко се хвърли вдясно и инстинктивно произведе няколко изстрела, един от които улучи дясното бедро на Реджа Кхан. Камата, запратена секунда преди това, просвистя покрай Джо и се заби в стълба на вратата. Рухнал на пода, Джо, ужасен, зърна как Алис измъкна ръка изпод шапката и я насочи, стиснала миниатюрен пистолет, който едва личеше в дланта й.

— Не! Недей, Алис! За бога, не го прави! — кресна Джо припряно, ала тя, зловещо усмихната, спокойно се прицели и стреля.

Изстрелът отекна гръмко в затвореното пространство и ехото му полетя из хълма. В последния момент Реджа Кхан се облещи изумен, преди куршумът да се забие точно между очите му. Тялото му се свлече на земята помежду им. Подпрян на лакът, Джо държеше оръжието си насочено към Алис, която на свой ред го взе на мушка, все тъй усмихната.

— Не мърдай, Джо — рече му тя. — Сигурно ти е чудно, че гръмнах него, а не теб, а? Ами… — сви тя рамене. — Ти поне честно си призна, че си се втурнал да ме хванеш. Пък и си такъв добричък! Можеше да си легнеш с мен, и аз нямаше да имам нищо против, ама не! Ти не си от използвачите! Май си единствен по рода си. Освен това интуицията ми подсказва, че не би стрелял по жена. Поне не в гръб, което понастоящем е единствената ти алтернатива!

Тя изтича до отвора на амбразурата и скокна върху перваза. Остана така за миг, загледана в напечения безлюден хълм. После дръзко заяви:

— Не съм знаела за пушките, Джо. И никога не съм карала Реджа Кхан да убие, когото и да било заради мен. Възпитана съм да казвам истината, нали знаеш?

Метна се ловко през перваза и се олюля, впила нокти в камъка, после се пусна и полетя надолу. Беше доста високо, но тя се приземи грациозно. Погледна нагоре, а косата й блесна на залеза. Усмихна се на Джо и изчезна. Той остана да гледа безпомощно. Откъм стълбите се дочу тропот на стъпки и гласът на Едгар Трууп, който подвикна иззад масивната врата. Джо също му викна да дойде.

— Дявол да го вземе!

Трууп погледна първо трупа, а после Джо и се огледа за Алис.

— Реджа Кхан е имал скрита в ботуша си кама — обясни му Джо и посочи стълба на вратата. — Размина ми се на косъм. Но Алис беше много точна! Застреля го. Имала е пистолет.

— Какъв пистолет, мамка му! — избухна Едгар. — Нали видя, че я претърсих, Джо! Имаше си само природни издатини!

— Не провери шапката й! Там го беше скрила! Когато каза, че е винаги нащрек за измама, е говорела съвсем сериозно.

— И ти я остави да се измъкне! Идиот! И къде се дяна тя? Нарочно ли я пусна? — Той се втурна към прозореца с насочена пушка и зашари с поглед из форта. — Ще я гръмна, като се появи на шосето.

— Знаеш много добре, че няма да го сториш! — каза му Джо. — Както и аз не успях. И двамата сме наясно. Тя също.

— Хич не разчитай на това! — изръмжа Трууп.

Откъм насипа долетя чаткане на копита и доволно цвилене на коне. Трруп се наведе отчаян над перваза.

— Хиляди дяволи! Това са нашите кончета! Тая мърла ги е отвързала. Тичай да ги хванеш, Джо, а аз ще гледам шосето.

Джо изтича долу да види какво е положението в задния двор. От върбата висяха три чифта прерязани юзди, ала от конете нямаше и помен. С един замах Алис бе срязала юздите на трите добичета и ги бе натирила в планината с помощта на върбова пръчка по обратния път. А четвъртият? Джо забеляза прегънатите клони, които показваха накъде бе тръгнала. Вместо по царския път бе нагазила в обратна посока сред шубраците. Явно възнамеряваше да опише широка дъга, извън обсега на вражеските куршуми, и после да излезе на главното шосе. Ама на кое точно? Дали ще поеме към Симла, или ще хване отклонението за Джогиндар Нагар?

Той се помота из пътя, свирейки пронизително на конете, които отдавна бяха отпрашили надалеч. Не му се връщаше при Едгар Трууп, а още по-малко му се нравеше перспективата да прекара в негова компания цяла нощ в тоя страховит пущинак.

Докато се връщаше, се сепна от изстрел на пушка, долетял нейде иззад форта. Приближи се с предпазливи стъпки и надзърна зад ъгъла. Беше Едгар Трууп, нарамил китка зелен чай в една ръка и тлъст златист фазан в другата.

— Ето я вечерята — заяви той, щом зърна Джо. Очевидно ядът му беше минал. — По-добре от консервата с телешко, скътана в дисагите ми. Не извади късмет с конете, а? Нищо чудно! Тия малоумници сигурно вече са преполовили пътя за Симла. Хайде, аз ще стъкна огъня, а ти оскуби пилето. То и бездруго го разпердушиних с тия бойни патрони, ама нейсе, все е по-добре от консервата.

В главната стая на форта бе останало само мокро петно от Реджа Кхан.

— Какво направи с трупа? — попита Джо.

— Отнесох го долу, при събратята му плъхове — бодро отвърна Трууп. — Сега остава да изкараме нощта криво-ляво. Ще се редуваме да бдим на пост, докато се зазори. Сетне и двамата ще вардим, тъй че дано първото конско цвилене, което ще чуем, да е от потерята на Чарли Картър, а не от главорезите на Реджа Кхан, дето ще се сипнат да видят каква е хавата и защо не са чули сигнала на главатаря си!

 

 

Макар и жилав, фазанът се оказа много вкусен. Нощта се спусна изневиделица, докато двамата си режеха порции с ножа на Едгар. Жребият определи Джо да кара първа смяна на пост. Стиснал пушката и обладан от лошо предчувствие, той седна да наблюдава безлюдните хълмове, където вечерният здрач отстъпи място на месечината. Горските обитатели щъкаха и шумоляха под прозореца. Тук-там се мяркаха блеснали в мрака очи.

Някъде в тая пустош се намираше Алис, внезапно си помисли той. Сам-самичка, въоръжена само с онуй пищовче, запокитена далеч от цивилизацията. Яхнала уморена кранта. Върни се, Алис! Не бъди вироглава! Все ще измислим нещо! Ще му намерим колая!

Докато наблюдаваше, някъде в нощта се понесе страховит, вледеняващ крясък. Джо мигом скокна, уплашен и разтревожен. От ъгъла край огнището долетя съненият глас на Едгар Трууп:

— Това е просто чакал, Джо. Не се впрягай!

Джо се загърна плътно в кожуха на Чарли и продължи да будува.

Втората му смяна се падна в най-черната доба, около два часа преди зората да се сипне на източния хоризонт. Потърка сънени очи и се вгледа смаян в мрака. Не, това не беше мираж. В далечината неочаквано се появи светлина. Подвижна светлина. Всъщност бяха множество светлини. Той продължи да наблюдава. Приличаха на рояк светулки, които лъкатушеха нагоре по хълмовете точно по посока на форта. Джо напълно се ококори. Веднага събуди Едгар, който мигом скокна и се озова до прозореца. Грабна бинокъла от Джо.

— Имаме си компания — оповести той накрая. — И то многолюдна. Като гледам тия факли, ще да са някъде петдесетина души.

Щом светулките се изравниха с форта, трепкащите светлици бяха угасени, което Джо изтълкува като признак за обсада.

— От нашите ли са, или от чуждите? — неловко запита той. — И ако са от нашите, как ще им дадем знак? Може да ни вземат за врагове и да открият огън по нас.

— Може и да са хубостниците на Реджа Кхан. Идат да вземат някоя и друга пушка. Само че е малко вероятно. Твърде много са. Бръкни в дисагите и извади фенера ми. Намери ли го? Дай някакъв знак. Какъвто и да е.

Джо започна да сигнализира от амбразурата.

— Какво им казваш? — попита Трууп.

— Ами то е за фронтоваци от западния фронт. Така си давахме съобщения в окопите. „О.К.“ Научихме това от янките. Май значи „всичко е наред“.

Веднага получиха ответен сигнал от предната редица.

— Какво значи това? — припряно попита Трууп.

— Точка, точка, точка. Черта, черта, черта. Това значи „прието“ — осветли го Джо. — В Императорската руска армия не сте ли ползвали морзовата азбука?

— Ако са я знаели, то са били малцина, ако пък са я знаели мнозина, не са имали фенери, а пък ако хем са я знаели, хем са имали фенери, нямаше да се сетят да я използват. Това знам аз за Императорската армия.

Скоро дочуха чаткане на приближаващи коне и подрънкване на снаряжение. Току пред форта колоната спря и двама мъже поеха сами нагоре по хълма.

— Кой е там? — попита Джо.

— Приятел.

— Приближете се един по един и се представете — спомни си Джо паролата.

— Ама това е хептен каубойска работа! — възкликна Едгар Трууп.

Излязоха да пресрещнат посетителите си — млад британски офицер и брадат индийски войник, чиято пика подрънкваше на вятъра.

— Мили боже! — възкликна бодро новодошлият. — Само теб не очаквах да заваря тук, Едгар! Дърти хитрецо! Преди да сторим каквото и да било, кажи ми, моля ти се, тъй като обичам да ми е ясно — ти на чия страна си?

— Къде е Чарли Картър? — попита Джо.

— Тук съм! — и една изнурена фигура изплува в светлината на огъня.