Барбара Клевърли
Рагтайм в Симла (19)

Глава деветнадесета

Десетгодишният Рагху Митра угаси цигарата си и връчи кутийката с вакса, четките и парцала на един от по-малките си братя. Двете най-малки хлапета безропотно поеха бизнеса, а четиримата по-големи, за момента като че ли отегчени от заниманието си, извадиха жълта топка и започнаха да си я подмятат през улицата, с което предизвикаха шумното негодувание на водачите на минаващите рикши. Преди малко бяха угасили осветлението на витрината на бижутерийния магазин, точно както им бе рекъл Картър сахиб.

Оттам излезе някакъв човек и пое по Главната в източна посока. Беше индиец с бял тюрбан, широки бели панталони и бяла роба. Крачеше нехайно, без да се озърта или да се страхува. Човекът просто си гледаше работата. Рагху прецени, че бе някой от търговците на пазара, комуто бяха платили за пренасянето на някаква пратка, която живо интересуваше Картър сахиб. И издутината над десния му хълбок несъмнено бе въпросната пратка. Момчетата продължаваха да си подхвърлят топката с крясъци и врява, като сегиз-тогиз се блъскаха неволно в куриера. Някой страничен наблюдател би забелязал, че двама от тайфата подтичваха пред набелязаната жертва с привидно безразличие, докато другите две деца вардеха гърба му. Но това бе очевидно единствено за човек с изключително набито око.

Щом наближиха християнската църква, децата прибраха топката и започнаха да играят на гоненица, като се промушваха сред тълпата, обградили в хлабав обръч куриера, тъй че във всеки момент можеха да свърнат и да променят посоката си подобно на понесени от вятъра листа. Обектът на преследване се насочи към катедралата и с решителна крачка влезе вътре. Рагху понечи да го последва, но пазачът го прогони. Той и един от братята му останаха да играят край портата, докато другите две момчета заобиколиха, за да държат под око задния вход.

След две минути проследеният индиец излезе и премигна на ярката слънчева светлина. Издутината над десния му хълбок бе изчезнала. При беглия жест на Рагху вторият по големина брат тръгна след мъжа. Рагху зачака. След малко излязоха трима европейци. Двамата, мъж и жена, очевидно бяха туристи, които се отправиха в посока към Главната. Третият се поспря и се огледа в двете посоки, после тръгна с лежерна стъпка. Рагху забеляза, че левият джоб на елегантните му панталони бе издут. Той свирна пронизително на братята си зад катедралата и тръгна с бодра крачка пред мъжа из Главната. На тази тактика на преследване ги бе научил хавилдарят от полицейското управление на Чарли Картър.

Докато подскачаше безгрижно, момчето се помъчи да запомни външния вид на европееца. На това пък го беше научил самият Картър сахиб. Ръст: среден (колкото бащата на Рагху). Очи: нямаше как да ги разгледа отблизо, но приличаха на черни. Дрехи: като на истински господин. Не беше военна униформа. Възраст: при европейците тя беше най-мъчна за определяне, но този изглеждаше млад човек — някъде към двайсет и две-три години.

Рагху хвърли поглед през рамо, за да се увери, че братята му са на линия, после седна върху една стена и изчака европеецът да се приближи. Поздрави го високо и му показа с любезен жест, че много ще се зарадва на една цигара. Младежът махна пренебрежително с ръка и прекоси пътя. Сега вече двамата по-малки братя се озоваха в предна позиция, а Рагху изостана назад. Човекът продължаваше да върви по Главната сред невидимото обкръжение, докато накрая свърна към пазара.

Сега вече нагазиха в опасни води. Ваксаджийчетата бяха наясно, че само за миг да го изтърват от поглед, той щеше да изчезне безследно в лабиринта от криви улички, макар че децата познаваха пазара на пръсти — та нали той им беше игралната площадка? Ала младежът бе ускорил крачка, не поради липса на бдителност, а защото очевидно се движеше на собствен терен. Рагху прецени, че е наближил крайната си цел. Свърна наляво, после надясно.

Като зави на ъгъла, братът в челна позиция сигнализира, че е загубил мишената. Рагху изтича нагоре по уличката. Стигна до края й и се огледа в двете посоки. После се върна обратно и посочи една врата в стена, обрасла с пълзяща растителност. Като видяха за коя врата става въпрос, дечурлигата почнаха да се кикотят.

Рахгу им нареди с жест незабавно да се придвижат към щабквартирата. Потиснали смеха си, те се втурнаха по заобиколен маршрут към полицейското управление.