Метаданни
Данни
- Серия
- Великите трагедии (4)
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- The Tragedy of Macbeth, 1606 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (13 октомври 2007 г.)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Издателство „Отечество“, 1986
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от bellame)
- — Корекция
Втора сцена
Другаде в двореца.
Влизат Лейди Макбет и Слуга.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Заминал ли е Банко?
СЛУГАТА
Да, госпожо,
но щял да се завърне тази вечер.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Върви, запитай краля дали може
за миг да ме приеме.
СЛУГАТА
Да, госпожо.
Излиза.
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Успехът ни е във морето яма,
когато е добит, а радост няма.
И жертвата във гроба по-добре е
от оня, който в гузности живее!
Влиза Макбет.
Какво ти е, съпруже мой? Защо
все сам беседваш с хрумвания мрачни
и за другари си избрал все мисли,
които трябваше да са измрели
с онези, за които се отнасят?
Невъзвратимото не заслужава
към него да се връщаме.
МАКБЕТ
Ний с тебе
премазахме змията, но докрай
не я убихме. Тя ще зарасте
и, станала каквато бе, отново
ще застраши безсилната ни злоба
със прежния си зъб. Но по-добре
да се разпадне сглобът на нещата,
небето и земята да се срутят,
ако ще трябва да ядем във страх
и спим сред ужасии! Предпочитам
да бъда в гроба с оня, на когото
дарихме вечен мир, за да смирим
страстта във нас, наместо да се гърча,
разпънат върху одъра за мъки
на мислите си. Дънкан е във гроба.
След жизнената огненица той
спокойно спи. Измяната направи
най-страшното, което би могла,
и вече ни отрова, ни стомана,
ни враг отвън, ни бунт отвътре, нищо
не може го засегна!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Хайде, хайде!
Набърченото чело разглади —
радушен, весел с гостите бъди!
МАКБЕТ
Ще бъда, обич моя. И ти също
бъди любезна с тях! И главно с Банко.
Поприласкай го с поглед и език!
Не сме добре, щом трябва да си плакнем
доброто име във реки любезност
и от лицата си да правим маски,
прикриващи сърцата ни!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Е, стига!
МАКБЕТ
Умът ми е гнездо на скорпиони!
Забрави ли, че Банко и синът му
са още живи?
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
И на тях животът
не им е даден с грамота за вечност.
МАКБЕТ
Утеха е, че те са уязвими.
Затуй възрадвай се! Преди във здрача
да почне ципестият прилеп своя
летеж под сводовете и преди
по воля на Хеката в тъмнината
да звънне бронзовият зов за сън
на вечерния бръмбар, тук ще бъде
извършено едно зловещо дело!
ЛЕЙДИ МАКБЕТ
Кажи ми го!
МАКБЕТ
По-хубаво е, мила,
за него да не знаеш, докато,
извършено, не те възрадва то!…
Спусни се, нощ, и както на соколче
зашиват клепките[18], заший и ти
окото жалостиво на деня
и със незрими кървави ръце
накъсай този договор велик
със небесата, който ми отнима
румянеца! Светликът се сгъстява
и гарванът отлита към гората.
Заспиват, сънни, дневните неща,
а черните убийци на нощта
на лов се вдигат… Тези мои думи
учудват те, но ти недей потрепва —
роденото във зло от зло укрепва.
Ела, ела със мен!
Излизат.