Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Великите трагедии (4)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Tragedy of Macbeth, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 октомври 2007 г.)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1986

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bellame)
  3. — Корекция

Четвърта сцена

Близо до замъка на Макбет.

Влизат Рос и Старец.

 

СТАРЕЦЪТ

Седемдесет години паметта ми

си спомня ясно; и за тез години

съм виждал страшни часове и случки,

но пред злодейството онази нощ

те всички издребняха!

 

РОС

                Тъй е, старче:

смутено от кръвнишкия театър

на хората, небето — виж го сам! —

заплашва сцената им. По часовник

сега е ден, а странстващата лампа

едва мъжди. Нощта ли се натрапва

или денят се дърпа в срам, та мрак

погребал е земята ни, когато

би трябвало лъч топъл да я гали?

 

СТАРЕЦЪТ

Против природата е всичко туй,

като извършеното. Този вторник

видели са как бухал-мишкоед

се вдигнал сред бял ден и разтерзал

един сокол, кръжащ във висините.

 

РОС

И кралските коне — невероятно,

но истина! — прекрасни образци

на своята порода, подивяха,

конюшните разбиха и във бяг

се впуснаха, покорството презрели,

като че ли желаеха да водят

война със хората!

 

СТАРЕЦЪТ

                Аз чух дори,

че почнали да се ядат взаимно!

 

РОС

Тъй беше, със очите си видях го!

Влиза Макдъф.

Какви са новините горе, сър?

 

МАКДЪФ

Каквито ги познавате и вие.

 

РОС

Разбра ли се накрая кой е сторил

злодейството?

 

МАКДЪФ

                Двамината, които

Макбет уби.

 

РОС

        Но за каква облага?

Защо са го направили?

 

МАКДЪФ

                За злато!

Децата на владетеля ни, Малком

и Доналбейн, избягали са тайно —

което хвърля сянка върху тях.

 

РОС

И туй срещу природата! Все тези

безумни честолюбия, които

секат самички клона си! Тогава

Макбет навярно ще ни стане крал?

 

МАКДЪФ

Избран бе вече и пое към Скон[6]

за тържеството.

 

РОС

                А прахът на Дънкан?

 

МАКДЪФ

Отнесен в Колмкил, гробница свещена

на неговите прадеди, велико

покоище на древните им мощи.

 

РОС

Ще идете ли в Скон?

 

МАКДЪФ

                Не, аз се връщам

във своя Файф.

 

РОС

                Аз май ще ида.

 

МАКДЪФ

                        Сбогом.

Във нова дреха стегнали снага,

дано си спомним вехтата с тъга!

 

РОС

Сполайти, старче!

 

СТАРЕЦЪТ

                Сбогом, ваша милост!

Да ви помогне Бог да промените

враждата в мир и в добрина злините!

 

Излизат.

Бележки

[6] Скон — град, в който по традиция бивали коронясвани шотландските крале.