Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Franky Furbo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2015)
Допълнителна корекция
zelenkroki (2017)

Издание:

Уилям Уортън. Франки Фърбо

Превод: Милко Стоименов, 1998

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Анастасова

Худ. оформление: Милко Стоименов, 1998

Предпечатна подготовка: „Квазар“ ООД

Печат: „Багра“ ЕООД

ИК „РАТА“, София, 2005

ISBN 954–9608–06–9

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от zelenkroki

Трета история

Поредното приключение на Франки го надари с необикновени способности да помага на децата.

Получи писмо от Америка от едно момиченце на име Кати. Брат й Матю се превърнал в лисица и никой не повярвал на Кати, когато разказала какво се случило, дори родителите й.

Разбира се, това заинтригува Франки. Тайно се качи в един голям самолет, като успя да издебне митничарите. Откри дома на момиченцето и една нощ го посети, също както бе сторил с Лучия. Тя му показа братчето си Матю, скрито в една кутия под леглото, после му разказа какво се беше случило.

Матю и Кати открили малка каменна кутия с орнаменти в една индианска могила близо до дома им. В кутията имало зелен прашец и миниатюрна лисица, издялана от камък. Матю постъпил страшно глупаво, като разтворил малко от прашеца в чаша вода и го изпил. Мигом се превърнал в лисица, а тя не можела да говори.

Франки веднага разбра, че прашецът е „лисича есенция“. Преди много години някой жесток и умен индианец убил, сварил и изсушил хиляди лисици, за да го получи. Всеки, който го опитал, се превръщал в лисица.

Франки отнесе прашеца в най-близката университетска лаборатория и успя да получи друг прах с противоположно действие. Новият прашец беше червен. Даде от него на Матю, който отново се превърна в момче, но съвсем мъничко, с размерите на лисица.

Франки се върна в лабораторията и се потруди, докато откри течност, която да накара малкото момче да порасне. Опитът излезе успешен. Прекалено успешен. Малкият Матю се превърна в голям Матю, много по-голям от Кати. Всичко се обърка.

Франки отново се затвори в лабораторията и след множество опити получи нова течност, която върна нормалния ръст на Матю.

Кати и Матю бяха много щастливи.

Преди Франки да си замине, децата му казаха да вземе зеления прашец със себе си. Той взе и червения прашец, и течностите, които откри. Вече можеше да се превръща в човек или лисица, да се уголемява или смалява. Това му предостави нова тема за размисъл.

 

 

Франки преживя много други приключения. Във времето, свободно от писане и решаване на проблеми по целия свят, беше изключително зает. Непрекъснато подобряваше обстановката в дома си, тъй като при всяко пътуване виждаше нови неща.

Но въпреки цялата си заетост понякога той се чувстваше самотен. Лучия и Доминик пораснаха и тръгнаха на училище. Франки се сприятели с някои животни и научи техните съвсем елементарни езици. Така бе в състояние да им помага, но продължаваше да се чувства самотен. Искаше му се да познава някого, с когото да разговаря, да обменя мисли. Въпреки всичките усилия, които полагаше, все още не можеше да намери отговорите на много важни въпроси, които оставаха загадка дори за хората.

 

 

След няколко седмици Франки завърши една приказка за катерички. В свободното си време издълба скривалище в стената зад една от библиотеките. Прикри отвора с врата, която се заключваше. Сетне скри там вълшебните прахове и течности, да не би случайно да навредят някому. Подобни химически съединения криеха голяма опасност.

Изработи и медальонче, което носеше на верижка около врата си. Беше грижливо издялано от камък и имаше четири миниатюрни отделения, всяко от които се запушваше с коркова тапа. Първото отделение, белязано с буквата „М“, съдържаше течността, която смаляваше. Във второто, обозначено с „Л“, беше зеленият прашец, който превръщаше хората в лисици. Третото, белязано с „Г“, криеше течността, която уголемява. Четвъртото отделение „Ч“ съдържаше червения прах, който превръщаше лисицата в човек. Франки реши никога да не се разделя с този медальон. На същата верижка окачи и малката лисица, която Кати и Матю бяха намерили в каменната кутийка. Въобразяваше си, че тя му носи късмет.

Една сутрин, скоро след като завърши приказката за катеричките, той отиде да нахрани кокошките и да събере яйцата. Но откри, че една е изчезнала. Покривът на кафеза липсваше. Франки бе озадачен. Кой бе успял да се покатери толкова високо по дървото и да мине покрай дома му, без да го усети? Знаеше, че катеричките не са го сторили, защото ги бе наблюдавал, докато пишеше за тях. Освен това не можеха да счупят пръчките на кокошарника. Пък и катеричките изобщо не се интересуваха от кокошки.

Той поправи кафеза и реши да си вземе още едно пиле. Цяла вечер разсъждава върху кражбата, но не успя да разреши загадката.

На следващата сутрин видя, че липсва още една кокошка. Кафезът беше разбит по същия начин. Това вече бе прекалено! Франки реши да вземе мерки.

Първо поправи кафеза. Сетне слезе в зимника, за да вземе чувал, пълен с перушина, която беше събирал от пода на кафеза. Възнамеряваше да си направи пухена възглавница, тъй като намираше приложение на всичко.

Залепи всички пера върху парче зебло и се скри под него. Огледа се с огледалцето, което Лучия му бе подарила, и реши, че в тъмнината може да мине за кокошка.

Същата нощ, след като вечеря, Франки се покатери до върха на дървото и се скри в празната клетка. Пъхна се под покритото с перушина зебло и зачака. Нощта беше ясна и звездите огряваха небето. Франки надничаше през пръчките на кафеза и листата на дърветата, за да наблюдава бавното движение на звездите по небосклона.

След около два-три часа огромна летяща сянка закри звездите. Кокошките запляскаха с криле и закудкудякаха нервно. Франки надзърна изпод зеблото и видя огромна орлица, която кацна върху една от клетките и започна да откъртва покрива й с острите си нокти!

Той изскочи от скривалището си и се втурна към орлицата. Хищната птица го видя и понечи да отлети, но Франки се вкопчи в крака й. Сетне почувства как се издига във въздуха, когато птицата разпери мощните си криле и отлетя.

Франки погледна надолу и видя дървото да се смалява, озарено от лунната светлина. Колкото по-високо се издигаха, толкова по-горчиво съжаляваше, че не остана в леглото. Освен това се ядосваше, че не разполага с оръжие, с което да победи орлицата. Ако не внимаваше, имаше опасност сам да се превърне в храна за птицата. Всеки орел би се справил без проблеми с една малка лисица. Авантюрата се оказа много по-рискована, отколкото беше очаквал.

Изведнъж си спомни за вълшебното медальонче. Без да изпуска крака на орлицата с едната си ръка, с другата внимателно бръкна под якето си и извади медальончето. В тъмнината не виждаше добре. Отпи глътка от течността, която смяташе, че ще го уголеми, но сгреши.

Смали се още повече, стана толкова малък, че се побираше върху един нокът на орлицата! Но продължаваше да стиска здраво медальончето, което сега му се струваше голямо като варел.

Преди да успее да поправи грешката си, като отпие от другата течност, птицата започна да се снижава и кацна на едно дърво. Франки видя гнездо, в което имаше орле. Около него беше разпръсната перушината от кокошките.

Франки пусна крака на птицата и се опита да се скрие в цепнатина на дървесната кора. Влачеше след себе си медальона, който сега му се струваше като олово. Това беше единственото му спасение.

Орлицата го видя и кацна до цепнатината, после заби клюн в кората. Франки осъзна, че скоро клюнът й ще го достигне и той ще се превърне в храна за малкото й. Орлето едва ли щеше да се засити с него, защото беше много гладно.

Най-сетне успя да измъкне тапата от отделение „Г“ — Отпи голяма глътка — всъщност немного голяма, защото сега беше доста мъничък. Затова отпи още няколко пъти.

След секунди се измъкна от цепнатината, но едната му лапа се заклещи. Вече си бе върнал нормалните размери.

В първия миг орлицата отскочи назад, сетне се хвърли към тази вече по-голяма мръвка. Франки се страхуваше да поеме още от вълшебната течност, преди да е измъкнал лапата си. Въртеше се насам-натам и дърпаше с всички сили, докато орлицата връхлиташе върху него. Беше се оказал в капан, както навремето бе попаднал в капана на Дом.

В последния момент успя да освободи крака си и отпи още две глътки от вълшебната течност. Вече беше голям колкото тигър. И когато орлицата се хвърли към него, той я разкъса с острите си нокти. Тя политна и падна на земята.

Франки се радваше на избавлението си, но съжаляваше за убитата птица, която само търсеше храна за малкото си.

Тялото на мъртвата орлица още не беше тупнало на земята, когато орлето тъжно изписука; беше гладно и викаше майка си.

Извади го от гнездото. То имаше перушина, но все още липсваха дългите пера по крилете и опашката, които позволяват на птиците да летят. Франки реши да вземе орлето у дома и да се погрижи за него.

Удивително какво голямо разстояние бе прелетяла орлицата. Той се прибра чак на сутринта.

Първата му работа бе да измайстори гнездо за орлето на топло край огъня и да го нахрани с шест яйца. Сетне се изтегна в собственото си легло, закопнял за сън след нощното си приключение.

През следващите дни Франки прекарваше голяма част от времето си в лов на мишки и други животинки, с които да храни орлето. Когато дойдоха Лучия и Доминик, той ги помоли да купят няколко капана. Това му спести доста време, вече не се налагаше да преследва мишки, къртици и други животинки. Лучия кръсти орлето bambino, което на италиански означава „бебе“.

Бамбино растеше бързо и скоро се оказа прекалено голям за името си. И тъй като орлето бе женско, Франки съкрати името на Бамба. След месец Бамба вече можеше да лети и да се грижи сама за прехраната си; тогава Франки реши да изпробва една своя идея. Той бе научил езика на орлите, а Бамба разбираше лисичи и италиански — макар да не можеше да ги говори. Тя се оказа доста умна за орлица.

Франки измайстори седло и юзди, които да са й по мярка. Бамба реши, че те я правят по-привлекателна. Тогава Франки изпи една глътка от течността, която го смали до една четвърт от нормалните му размери — стана не по-голям от котенце. Покачи се на седлото и даде знак на Бамба да полети. Понесоха се бързо над дърветата, все по-нависоко и по-нависоко. В първия миг се уплаши, но след малко свикна и дори изпита удоволствие. Понякога орлицата забравяше за него и се спускаше към някоя мишка или птица. А това го плашеше и той стискаше здраво юздите.

Франки знаеше, че сега може да отиде където си поиска, без да се налага да използва влакове или самолети. Бамба растеше и заякваше; двамата летяха все по-надалеч, понякога дори изминаваха няколко хиляди километра за три-четири дни.

Той посети всички места, за които бе мечтал. Двамата с Бамба кацаха в околностите на някой град. Правеха го винаги нощем. Франки слизаше от седлото, изпиваше вълшебната си течност, взимаше малко вълшебен прашец, преобличаше се като човек и отиваше да разгледа града. Посещаваше музеи, библиотеки, купуваше си книгите, които искаше, сетне се връщаше при Бамба, смаляваше се и се връщаха у дома.

Използваше всички преимущества, които му предоставяше обстоятелството, че бе лисица, която можеше да се превръща в човек. Освен това с помощта на Бамба можеше да лети. Нямаше представа, че го следят и скоро ще му се наложи да използва всичките си необикновени умения!