Стюарт Уудс
Бялата стока (34)

34.

— Трябва да имам целия район от Сейнт Огъстин до Уест Палм бийч — каза ядосан Дел и удари юмрук във водата.

— Успокой се — предупреди го Кат. — Не привличай погледи върху себе си.

Бяха в басейна. Дел се отблъсна и започна да плува. Направи две обиколки и когато се върна, беше задъхан.

— След две години щях да имам толкова пари, че да ми стигнат за цял живот, където и да съм по света.

— Ако живееш толкова дълго — каза Кат. — Слушай, Дел. Нещата стоят така — получаваш някакво образование, намираш си работа, която ти харесва, и ставаш специалист. Основаваш компания или започваш сам, както направихме чичо ти и аз. Отначало изкарваш колкото да свържеш двата края. По-късно, ако си достатъчно добър и имаш късмет, спестяваш малко пари. Може да звучи скучно, но е задоволително.

— За теб може да е така, но не и за мен. Зная, че не го разбираш, но този начин не е достатъчно бърз. Не искам да чакам, докато стана на твоите години. По тази причина трябва да направя това, а и ако се върна без милиона, който донесох тук, моите партньори ще ме взривят.

— Виж, Дел, ще възстановя това, което партньорите ти са загубили. Колко е то? Седемстотин хиляди ли? Ще продам къщата, ако е необходимо.

— А моите триста бона? Да не мислиш, че съм се бъхтел и съм рискувал толкова много, за да ги загубя?

Кат се опита да овладее гнева си.

— Добре — каза той. — Ще възстановя и това. Може да ми трябва малко време, защото не мога да продам фондове на фирмата без съгласието на Бен.

Дел се завъртя към него.

— Слушай! В оная къща има петдесет милиона в брой и аз зная къде са. Намират се в един голям гардероб, скрит зад стената в комуникационната стая. Като влезеш, право напред има един рафт, който се издърпва. Няма хранилище или нещо подобно, просто гардероб. Мисля, че мога да свия четири-пет милиона.

— Знаеш, че на това място има денонощна охрана. С нея как ще се справиш?

— Както е необходимо — каза Дел. — Може би ще имам по-добър шанс, ако ти ми помогнеш.

— Вече ти предложих помощ — настоя Кат. — Като начало да се измъкнеш жив оттук. Освен това да възстановя загубите ти и тези на партньорите ти. Какво още искаш от мен?

— Да ми помогнеш да се добера до парите.

— Не! — отговори бързо Кат. — Ето как ще се развият нещата. По някое време между седем и осем часа утре сутринта ще принудя Принс да дойде с мен до просеката и ще накарам пилота на хеликоптера да ни измъкне. Това е. Ако желаеш, ела там по-рано, но гледай да не те видят. Крий се в храстите, докато дойдем.

Кат се измъкна от басейна, грабна си хавлията и си тръгна. Докато стигне до вилата беше отново изпотен и се наслади на прохладата от климатичната инсталация.

Мег се показа от спалнята.

— Намери ли Дел?

— Да. Иска да открадне част от парите, които видяхме онази вечер.

— Господи! Да не е откачил?

— Навярно. Разказах му за намеренията си. Ще го вземем с нас, ако дойде. Повече от това не мога да направя.

— Съвсем прав си. Радвам се, че си достатъчно прозорлив, за да схванеш това.

— Има още нещо — каза той и млъкна.

— Какво?

— Не съм сигурен какво точно, но Джинкс ми намигна, когато бях в апартамента на Принс.

— Намигна ти? Какво означава това?

— Намигахме си по този начин, когато беше малко момиченце. Някаква наша шега. Правехме го, когато никой не ни гледаше.

— Смяташ ли, че тя се съвзема?

— Може би, но това ме тревожи.

— Защо те тревожи? Няма ли да е много по-лесно да я измъкнеш оттук, ако знае коя е и какво правим ние тук?

— Надявам се, но не съм съвсем сигурен. Не зная в каква психическа форма ще бъде в цялата тази бъркотия. Самата ти каза, че в това си състояние тя може и да откаже да дойде с нас.

Мег се приближи до него, застана зад гърба му и започна да масажира раменете му.

— Не се притеснявай толкова. Решил си какво точно да правиш и има реални шансове то да стане. Опитай се да се успокоиш.

Кат въздъхна.

— Има толкова много неща, които могат да се объркат; толкова много нерешени неща, над които нямам контрол.

Телефонът звънна и ги накара да подскочат. Кат вдигна слушалката.

— Мистър Елис, обажда се Варгас. Бихте ли дошли в канцеларията ми? Намерихме крадеца.

Кат затвори телефона.

— Варгас. Казва, че са намерили крадеца.

— Може би ще си получиш транзистора.

— Господи! Надявам се на това.

Облече някакви дрехи и отиде бързо в голямата къща. В канцеларията на Варгас нямаше никой. Кат влезе в комуникационната стая. Вътре беше дежурният.

— Виждали ли сте Варгас?

— Беше тук преди минута — отговори мъжът. — Сигурно е до кенефа.

Кат огледа радиооборудването. Упътването за принтера със снимката му все още се намираше на рафта, където го беше поставил. Изведнъж видя нещо, което не беше забелязал дотогава — едно малко радио „Кинг“. Същата марка като радиото в неговия самолет. Кат посочи към него.

— Разговаряте ли със самолети?

— Само с хеликоптера, който ви докара, и можем да го достигаме само на няколко мили. Антената ни не е нависоко, а той лети ниско.

— А с кого разговаряте по високочестотното радио?

— С когото си пожелаем — отговори мъжът, — Обаждаме се на някой от операторите на системи за морска комуникация, в зависимост от времето на деня, атмосферните смущения и така нататък. Даваме му номер на банкова сметка и той ни позволява да се свържем с когото си пожелаем по целия свят. — Той вдигна поглед към Кат и каза: — Трябва да имате разрешение от Анакондата или от мистър Варгас.

— О, не искам да се обаждам. Просто се питах как работи тази система.

— Мистър Елис?

Кат подскочи. Зад него се намираше Варгас.

— Имам нещо за вас — каза му Варгас и се върна в канцеларията си.

Кат го последва.

— Хванали сте крадеца?

— Да. Един работник от кухнята на дискотеката. Той е извършил и убийството. Разчистихме си сметките с него.

Кат не се опитваше да разбере какво означава това.

— Намерихте ли пистолета ми?

Варгас отвори едно чекмедже и постави магнума на бюрото.

— Намерихме го, но ще го задържа до края на конференцията. Ще ви го върнем, преди да се разделим.

— Добре — отговори Кат и се отправи към вратата, надявайки се, че ще стане въпрос и за транзистора.

— О! — каза Варгас.

Кат се обърна.

— Какво има?

— Намерихме и това. — Варгас постави транзистора на масата.

— А, добре. Благодаря ви — усмихна се Кат.

Взе транзистора и излезе от канцеларията, като усещаше на гърба си очите на Варгас. Надяваше се, че не е накарал някой от специалистите си по комуникация да го провери.

На връщане се постара да не гледа в транзистора, но веднага щом влезе в стаята го проучи внимателно. В кутията имаше голяма вдлъбнатина. Завъртя копчето, но радиото не заработи. Трябваше да се чуват атмосферни смущения.

— Работи ли? — запита Мег.

— Не. Случайно да имаш малка отвертка?

— Не.

Кат помисли малко.

— Ами несесер за нокти?

— Разбира се.

Мег отиде в спалнята и се върна с една малка кожена чантичка.

Кат измъкна една от малките пилички и започна да развива болтчетата на транзистора. Той беше натъпкан с електронни части, повечето от които му бяха познати.

— Можеш ли да го поправиш? Ти си инженер, нали?

— Мога, но преди да го поправя, трябва да разбера какво му е. Дотук всичко изглежда нормално.

Взе пинцета и с известна трудност извади една платка, за да види какво има под нея, и изруга:

— Мамка му!

— Какво има?

Той бръкна с пинцетата в транзистора и със затруднение извади някакви парченца.

— Какво е това?

— Остатък от печатна платка. Това, което е направило вдлъбнатината в корпуса, е счупило и платката. Изглежда, не е стандартна, а правена по поръчка.

— Можеш ли да я поправиш?

Кат поклати глава отрицателно.

— Ако бях в работилницата си и, най-важното, ако имах схемата на тази платка, може би щях да мога. Но тук, без уреди, е сигурно, че не мога да я поправя.

— Е — въздъхна Мег, — поне не сме по-зле, отколкото бяхме сутринта.

— Може би — каза той. — Но, от друга страна…

— Какво?

— Как е повредено? Изглежда, сякаш някой е стъпил върху него. Защо?

— Вероятно е било случайно.

— Надявам се. Дано никой не е погледнал какво има вътре. Всеки, който разбира от радиотехника, би разбрал, че това не е обикновен транзистор „Сони“.

— О, стига. Ако Принс знаеше нещо, щеше да ни е арестувал досега.

— Може би. Но дори и да знае нещо, гой вижда, че не можем да му навредим. Може би си играе с нас като котка с мишка.