Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Той казва, тя казва
Как да преодолеем пропастта в общуването между половете - Оригинално заглавие
- He Says, She Says, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Корнелия Великова-Дарева, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Лилиан Глас. Той казва, тя казва
Американска. Първо издание
ИК „Сиела“, София, 1999
Редактор: Катя Иванова
Технически редактор: Божидар Методиев
Художник: Любомир Бориславов Пенов
Предпечатна подготовка: Иво Петров
ISBN: 954-649-242-6
История
- — Добавяне
Седма глава
Преодолейте за ваше добро пропастта в общуването
Кой е вашият най-добър приятел? Дали той е мъж, или жена? Този въпрос зададохме на 911 мъже и жени над осемнайсетгодишна възраст при неотдавнашно проучване на общественото мнение, осъществено от „Галъп“. Почти 70% от мъжете отговориха, че техният най-добър приятел е мъж, докато само 18% казаха, че е жена. Близо 80% от жените отговориха, че техният най-добър приятел е жена, докато само малко повече от 20% казаха, че е мъж.
Както вече видяхме и от тази книга, няма нищо чудно в това, че мъжете обикновено разговарят с други мъже, а жените с други жени, когато става дума за поддържане на приятелства, при които хората разкриват истинската си същност и споделят съкровени изживявания и чувства. Вероятно причината се крие във факта, че до този момент жените не са знаели и не са разбирали как именно да разговарят с мъжете, и обратното — мъжете не са знаели и не са разбирали как именно да разговарят с жените.
Откритията на изследователката Шери Хайт, които тя споделя в книгата си „Жените и любовта: културна революция в прогрес“, потвърждават това проучване на „Галъп“, тъй като тя посочва, че близо 90% от анкетираните от нея омъжени жени твърдят, че имат най-искрено и най-дълбоко приятелство с друга жена, а не със съпруга си. Вероятно и това също може да бъде обяснено с факта, че мъжете и жените просто не знаят и не разбират как именно да общуват едни с други.
Единственият начин, по който можем да преодолеем пропастта в общуването между нас, човешките същества, е мъжете и жените да се научат как да си бъдат най-добрите приятели. А това означава да се разбират помежду си и да проявяват чувствителност, отзивчивост и уважение към съответните си нужди.
До този момент ние наистина не разбирахме полово присъщите особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените, нито отражението им върху личните, социалните, интимните и деловите ни взаимоотношения. Но сега, когато вече знаем какво да правим, какво да казваме и как да го казваме, вече няма никакви извинения за липсата на общуване или за неразбирателството между мъжете и жените.
Човешки, а не полово присъщи черти
В своята книга „Природното превъзходство на жените“ световноизвестният антрополог Ашли Монтегю споменава, че има редица черти, които мъжете са нарочили за „женски“ — например тактичността, нежността и обичливостта. Но той твърди, че това са не толкова и не само присъщи на жената черти, а по-скоро „човешки черти, които мъжете трябва да възприемат и да развият у себе си, ако искат изобщо някога да са в състояние да си възвърнат човешкия облик“.
За жалост всички ние сме жертва на прекалено много стереотипи относно различията между мъжете и жените, на твърде много възгледи, които са допотопни, закостенели и неверни.
През последните двайсетина години светът е залят от различни мнения относно това, как трябва да бъдат възприемани мъжете и жените. През 1970 г. в едно обширно изследване група психолози подканят близо 80 психотерапевти, мъже и жени, да споделят кои характеристики според тях са основни и същностни, за да бъде определен даден човек като „душевно здрав мъж“ или „душевно здрава жена“.
Резултатите показват, че за да бъде определен като „душевно здрав“, мъжът трябва да притежава следните черти: агресивност, независимост, обективност и самостоятелност. От друга страна, за да е „душевно здрава“, жената трябва да бъде: хрисима, зависима и субективна.
Явно е, че оттогава сме изминали доста път по отношение на това какво според днешните ни стандарти е присъщо на „душевно здравия мъж“ и на „душевно здравата жена“. Вероятно днешният душевно здрав човек — независимо дали мъж, или жена — трябва да притежава по-скоро „всички онези характерни човешки, а не полово присъщи черти, които са определящи за принадлежността му към човешкия род“, както посочва Ашли Монтегю.
Но въпреки изминатия път начинът, по който сме били възпитавани и приобщавани към социалната среда, е създал и все още създава редица проблеми както за мъжете, така и за жените. По принцип няма нищо лошо в това, че мъжете и жените са „различни“ и че общуват „различно“. Проблемът възниква, когато във взаимоотношенията им се натрупва толкова много напрежение и объркване, че те стават нечувствителни към специфичните си особености и нужди именно като различни човешки същества.
Ние вече не живеем в описания във филма „Дайте го на Бийвър“ свят от петдесетте години, в който майката си стои вкъщи, а бащата ходи на работа, и от там насетне всички са щастливи и доволни, защото в онези години и мъжете, и жените са знаели и владеели стереотипните си полово предопределени роли, като нито са смеели, нито дори са си помисляли да се отклонят от тях.
През деветдесетте години незнанието и неумението да общувате с представителите на противоположния пол е толкова сериозен и всъщност жизненоважен въпрос, че може да ви коства както препитанието, така и личното щастие. В днешния свят просто нямате друг избор, освен да осъзнаете, да разберете и да усвоите правилата за полово присъщите особености и разлики в начина на общуване, характерни за мъжете и за жените — нещо, което веднъж и завинаги ще ви избави от болката и обидата, причинявани от невъзможността ви да поддържате добри взаимоотношения с представителите на противоположния пол.
Единственият възможен път да спечелите битката между половете и завинаги да преодолеете пропастта в общуването минава през съзнателното отношение, разбирането и компромиса.
Мъжете и жените не са нито врагове, нито противници. Ние всички сме в един и същ отбор.
Мъжете и жените изпитват едни и същи страхове, желания и нужди. Всички ние се боим да не бъдем отхвърлени и самотни. Всички ние искаме да бъдем обичани, уважавани и да ни се възхищават.
Само и единствено посредством откритото и откровено общуване едни с други можем да обогатим живота си и да го направим по-удовлетворителен и истински щастлив. Само и единствено така можем да постигнем мирно съвместно съществуване между половете.
Информацията, с която ви запознах в тази книга, ще ви помогне да изгладите всички онези досадни различия, които са извор на потенциални проблеми както в личните и в социалните, така и в интимните, а също и в деловите ви взаимоотношения.
Винаги когато забележите, че имате някакви затруднения при общуването с представители на противоположния пол, не се колебайте, а препрочетете тази книга. И всеки път, когато го правите, ще откривате нови неща за самите себе си, които после ще можете да използвате както в настоящите, така и в бъдещите си лични, социални, интимни и делови връзки.