В тази глава ще разгледаме въпроса, как се отразяват споменатите във втора глава полово присъщи особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените, върху личните ви взаимоотношения с представителите на противоположния пол.

Първо ще обсъдим въпроса за привличането между мъжете и жените и ще видим какво е привлекателно за противоположния пол. После ще говорим за това, защо мъжете и жените се провалят в общуването помежду си на личностна основа и какво може да се направи, за да се подобрят нещата в това отношение.

Въз основа на посочените във втора глава 105 разлики могат да бъдат изведени 20 полово присъщи особености и различия в общуването, които засягат пряко личния ви живот — и чието неразбиране може да се отрази крайно неблагоприятно върху междуличностните ви взаимоотношения с представителите на противоположния пол. Тези различия са следните:

1. Мъжете и жените имат различен език на тялото. Мъжете притежават по-небрежен, по-отпуснат език на тялото, за разлика от жените.

2. Мъжете и жените имат различна постановка на главата. Повечето жени скланят надолу глава, когато говорят. Мъжете по принцип накланят глава встрани, когато слушат и говорят.

3. Мъжете и жените жестикулират по различен начин, което често води до възникване на недоразумения между тях. Мъжете обикновено жестикулират широко встрани от тялото, което по време на разговор кара жените да ги възприемат като по-малко чувствителни.

4. Мъжете и жените се различават по физическото пространство, което заемат в някое помещение. Мъжете заемат повече място, като по-често навлизат и в личното физическо пространство на другия човек, отколкото жените.

5. Мъжете по-често от жените отбягват визуалния контакт, особено в така наречените положителни ситуации.

6. Мъжете реагират много по-малко с лицето си, отколкото жените. Мъжете се усмихват много по-малко, а когато слушат, твърде често се мръщят и присвиват очи.

7. Мъжете и жените имат различна тоналност на гласа. Мъжете обикновено говорят по-носово и гласът им звучи не толкова ентусиазирано.

8. Мъжете са много по-склонни да прекъсват говорещия, отколкото жените. Освен това те не дават достатъчно непосредствени словесни сигнали, че внимават в разговора („аха“, „ъхм“), а отговорите им често са едносрични. По време на разговор мъжете често проявяват склонност да променят темата, повдигната в повечето случаи от жена, като те самите подават много по-малко теми за обсъждане.

9. Мъжете и жените се различават по количеството подробности, които дават при описание на нещо.

10. Мъжете са по-склонни към монолози, а не към диалог, за разлика от жените.

11. Жените обикновено притежават по-добри слушателски умения, като предоставят и повече визуални и словесни сигнали за внимание.

12. Мъжете и жените се различават по начина, по който си отправят комплименти и похвали един на друг.

13. Мъжете и жените са разтоварват по различен начин от напрежението и от гнева. Мъжете обикновено викат и крещят, докато жените в повечето случаи плачат.

14. Мъжете и жените се обвиняват и корят един друг по различен начин. Жените обикновено обвиняват по-често, но затова пък го правят по много по-завоалиран начин. Една жена би казала: „Как става така, че все не успяваш да ми се обадиш?“, докато мъжът би обвинил директно: „Ти не ми се обади!“.

15. Мъжете и жените се различават по отношение търсенето на помощ. Мъжете обикновено се опитват да се справят сами с възникналото затруднение, докато жените охотно и непринудено молят за помощ.

16. Мъжете изразяват исканията си посредством команди, докато жените използват ласкави и умолителни обръщения и обрати на речта (напр. „Дай една бира“ и „Миличко, имаш ли нещо против да ми дадеш една бира?“).

17. Мъжете и жените се шегуват по различен начин. Хуморът на мъжете обикновено е по-груб и сексуално ориентиран. Освен това те си позволяват повече физически шеги.

18. Мъжете и жените говорят за различни неща. Жените обикновено говорят за самоусъвършенстване, дрехи, други хора и междуличностни взаимоотношения, докато мъжете говорят предимно за спорт, бизнес, машинарии, коли и музика.

19. Мъжете и жените възприемат по различен начин словесното отхвърляне. За разлика от мъжете жените по принцип са склонни да приемат отхвърлянето доста по-лично.

20. Мъжете и жените се различават и по това, доколко разкриват лична информация за самите себе си. Мъжете разкриват много по-малко лична информация, докато жените охотно споделят свои лични въпроси и проблеми.

Като се имат предвид тези двайсет полово присъщи особености и разлики в начина на общуване, няма нищо чудно в това, че мъжете и жените срещат редица затруднения в междуличностните си взаимоотношения. В следващия раздел ще прочетете откъси от разговор между принц Чарлз и лейди Даяна, които са показателни за дълбоката пропаст в общуването между мъжете и жените.

Пропастта в начина на общуване засяга и кралската двойка

В продължение на изминалите седемнайсет години събирах информация за полово присъщите особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените. Преди около единайсет години попаднах на статия в сп. „Нюзуик“ (18 май 1981 г.), в която се обсъждаше подслушан и записан на магнетофон международен разговор между принц Чарлз и лейди Даяна, проведен по времето, когато са се ухажвали. Списанието публикуваше разпечатка на записа на този техен разговор, предоставена срещу заплащане от някакъв човек. Ето един откъс:

Даяна: Няма ли да е чудесно, ако пак излезем заедно някой път?

Чарлз: Сигурно пак няма да знаем за какво да си говорим.

Даяна: Е, би могъл като начало да ми поразкажеш за всички онези блондинки, дето те преследват, а пък аз ще се посмея, защото ти си си само мой.

Чарлз: Да.

Даяна: Но вероятно ти отново ще говориш само и единствено за поло.

Въз основа на този кратичък откъс от един „незначителен“ разговор между принц Чарлз и лейди Даяна преди сватбата им можем да си извадим съответните заключения, така че да не се изненадваме от последвалите трагични неразбории в техния кралски брак.

Този разговор е ясен и недвусмислен пример за интимна двойка, в която мъжът и жената говорят на различни езици. Чарлз сякаш напълно пренебрегва молбата на Даяна. Той всъщност дори не отговаря на въпроса й: „Няма ли да е чудесно, ако пак излезем заедно някой път?“, камо ли да го направи с нежност и топлота, казвайки например: „Да, мила, би било прекрасно. Аз също нямам търпение да се видим отново“. Вместо това, той използва сарказма като хумор, което проличава от отговора му: „Сигурно пак няма да знаем за какво да си говорим“. Именно тази негова забележка разкрива крайната несъвместимост между двамата — изглежда не ги свързват никакви общи неща, след като няма за какво да си говорят.

Тя, от своя страна, му отговаря: „Е, би могъл като начало да ми поразкажеш за всички онези блондинки, дето те преследват, а пък аз ще се посмея, защото ти си си само мой“. Тази реплика издава желанието на Даяна да й бъде вдъхната увереност за същността на тяхната връзка. Посредством тези свои думи тя се опитва и да изгради повече интимност и сигурност между двамата.

Чарлз отговаря едносрично и безлично с нищо незначещото „Да“. Но какво всъщност иска да каже с този свой отговор? Като не откликва на завоалираната молба на Даяна да й вдъхне увереност, всъщност задълбочава несигурността й относно характера на техните взаимоотношения. Като отказва да общува, той отбягва интимността. В стремежа си да запази лично достойнство и да се отърси от определено студения и отблъскващ едносричен и безличен отговор на Чарлз, Даяна се опитва да си възвърне самочувствието с репликата: „Но вероятно ти отново ще говориш само и единствено за поло“. Тези нейни думи ясно разкриват огорчението и разочарованието й от неотзивчивостта на Чарлз и от нежеланието му да общува с нея. Освен това те разкриват и факта, че Даяна много добре съзнава, че всъщност няма за какво да си говорят, дори на този съвсем ранен етап от връзката им.

Ето още един откъс от нелегалните „Британски любовни ленти“, както бяха наречени тези магнетофонни записи в пресата. От него става още по-очевидна пълната липса на основа за общуване между Чарлз и Даяна, както и неговото предположение, че от взаимоотношенията им нищо няма да излезе.

Чарлз: Доволен съм, че дойдох в Нова Зеландия. Сега вече знам всичко необходимо за тукашната вестникарска индустрия. Но се чудя ти какво правиш там.

Даяна: Наистина много ми липсваш, мили. Не че съм сам-сама, но ме мъчи мисълта, че хиляди хора могат да бъдат с теб, а аз не мога. Наистина ревнувам.

Чарлз: Да, знам. Сигурно е лошо, но след няколко години навярно ще се радваш да можеш поне за малко да се отървеш от мен.

Даяна: Никога!

Чарлз: Ще ти го припомня след десет години.

Няма никакво съмнение, че когато един мъж общува по такъв начин с жена, той рискува да бъде безвъзвратно отблъснат, понеже подобни думи биха накарали повечето жени да се почувстват като облени със студен душ.

Чарлз пренебрежително не откликва на емоциите на Даяна. Например на нейната забележка: „Наистина много ми липсваш, мили“ той отвръща сухо: „Да, знам“. Това звучи доста самовлюбено и егоистично. Вместо да й отвърне топло: „Ти също ми липсваш, скъпа“, той отронва само „Да, знам“. Следващата му забележка: „… след няколко години навярно ще се радваш да можеш поне за малко да се отървеш от мен“ го отдалечава още повече от Даяна. Въпреки че може да е искал да се пошегува по този начин, от отговора на Даяна става ясно, че се е почувствала засегната. Тя отговаря приповдигнато оптимистично, романтично ентусиазирано, малко в стила на приказките — „Никога!“ — сякаш по такъв начин се опитва да укрепи позицията си на единствена жена в неговия живот, завинаги. Отговорът на Чарлз — „Ще ти го припомня след десет години“ — отново може да е само шега, но той всъщност го отдалечава още повече от Даяна.

Принц Чарлз обаче определено не е единствен. Милиони мъже по света не знаят как да говорят с жените. В резултат на това в крайна сметка неволно отблъскват онези, които вероятно най-малко биха желали да отблъснат.

За какво говорим?

Както става ясно от разговора между принц Чарлз и лейди Даяна, мнозина мъже и жени действително изпитват затруднения и не съумяват да общуват удовлетворително едни с други. Накратко, мъжете и жените често не знаят какво да си кажат.

Една прелестна трийсетгодишна репортерка ми каза, че се разделила с интимния си приятел, с когото била от една година. Когато я попитах какво е станало, тя отвърна: „Беше непоносимо скучен. Работеше като спортен коментатор и не говореше за нищо друго, освен за спорт и за любимата си кола корвет. Така и не пожела да говорим поне от време на време за нещата, които са ми интересни на мен“.

Този проблем е изключително широко разпространен, като го откриваме и в разговора между принц Чарлз и лейди Даяна.

Разликите в темите за разговор на мъжете и на жените бяха заинтригували безкрайно много един мой клиент — Едуард. Той присъствал на първата баня на новороденото си бебе и имал честта да бъде единствен мъж в пълна стая с жени, събрали се да почетат забележителното събитие. По време на къпането на бебето Едуард узнал кой с кого има любовна афера, кой се развежда, кои са свободните ергени. Чул разговори за болките при раждане и при мензис, както и редица подробности за свързаните с това „женски“ операции. Дори научил, че след хистеректомия окосмяването по половите органи на жената никога не се възстановява! Освен това узнал кои мъже са „страхотни в леглото“ и защо именно, а също и как само за пет минутки можеш да си направиш чудесна маска на лицето.

Едуард ми каза, че това било най-фантастичното парти, на което изобщо някога бил присъствал. То го накарало да се почувства толкова „разкрепостен“ и „истински“. Сподели, че се чувствал привилегирован, че е допуснат да присъства на толкова интимен разговор между жените. Това негово преживяване му дало възможност да оцени по-добре жените, както и да стане по-чувствителен спрямо техния начин на мислене.

Мъжете трябва да научат за какво обичат да говорят жените. В резултат на едно свое неотдавнашно изследване д-р Аделаида Хаас от Щатския университет в Ню Йорк открива, че най-често срещаните теми на разговор сред жените са:

1. Мъже;

2. Храна и диети;

3. Взаимоотношения или семейни проблеми;

4. Дрехи.

Други теми, на които жените често се спират, са различни събития и свързани с работата им въпроси.

Жените обичат да обсъждат чувства и теми, които са предимно социално ориентирани.

От друга страна, д-р Хаас открива, че мъжете говорят най-често за:

1. Жени;

2. Събития от новините;

3. Спорт;

4. Изкуство;

5. Секс.

Ако искате да водите смислени и удовлетворителни разговори с представителите на противоположния пол, необходимо е да осъзнаете разликите в това какво харесват и какво не харесват мъжете и жените. За жените е крайно важно да проявяват повече отзивчивост по отношение на интересните за мъжете разговори за различни дейности и машинарии. Ако не знаете нищо по тези въпроси, опитайте се да понаучите нещичко. Пък било то и само от новините и от спортните рубрики.

От друга страна, ако мъжете искат да нямат проблеми при разговорите си с жени, добре е да обръщат повече внимание на междуличностните взаимоотношения, на другите хора, на ситуациите при общуването и на самоусъвършенстването. Ако представителите и на двата пола положат равностойни усилия в тази насока и се постараят да научат за какво обичат да говорят хората от противоположния пол, това определено ще спомогне да преодолеем пропастта в общуването между мъжете и жените.

Мъжката и женската привлекателност — какво привлича противоположния пол

Както видяхме от цитирания разговор между принц Чарлз и лейди Даяна, много е важно какво точно ще бъде казано, за да се поддържа добро общуване с представител на противоположния пол. Но също толкова важно е и по какъв начин ще бъдат казани нещата. В действителност именно това как говорим и се държим предопределя дали даден представител на противоположния пол ще почувства влечение към нас, или не.

Освен вече споменатите начини на сядане и постановка на главата, мъжкият език на тялото се отличава от женския и по още много други особености. Обикновено жените жестикулират близо до тялото, докато жестовете на мъжете са широки и встрани от торса. Това придава на мъжете повече авторитарност. Колкото повече пространство заема човек и колкото по-широки са жестовете му, толкова по-силно е визуалното внушение, което отправя към другите, че е решителен и уверен в твърденията си. Макар да е възможно в лични ситуации мъжът да не желае да внушава именно такива усещания. Затова е по-добре да усвои не толкова агресивни жестове — по-прибрани към тялото — както и да се опита да заема по-малко място в пространството, с което ще вдъхне на жената чувството, че е по-чувствителен, грижовен и отзивчив.

Редица проучвания сочат, че непрекъснатото въртене насам-натам, както и люлеенето със стола напред-назад също се срещат много често при мъжете, а са неприсъщи за жените. Ако се държите така по време на разговор с жена, това може да създаде у нея впечатление за липса на внимание и да я накара да си мисли, че не ви е интересна или че бързате и искате да си тръгнете по-скоро. Подобно държание не само ще наскърби жената, но и ще я отчужди от вас.

Визуален контакт и израз на лицето, които са привлекателни за противоположния пол

Един от главните пътища за по-успешно общуване е подобряването на контакта посредством очите и израза на лицето. Ако видът ви говори за равнодушие или за липса на внимание, определено ще имате проблеми при установяването на добри междуличностни взаимоотношения с представителите на противоположния пол. И това е валидно независимо дали между вас има, или няма физическо привличане.

За да бъдете по-привлекателни за противоположния пол, трябва да умеете да поддържате добър визуален контакт, а също и да общувате посредством подходящ израз на лицето. Когато говорите с някого, трябва да гледате право към него. Необходимо е да се усмихвате, да го гледате открито, а не с блуждаещ встрани поглед.

Погледнете човека за няколко секунди право в очите, после спрете поглед върху носа, устата, брадичката, след което обгърнете с очи цялото му лице. Всеки отделен етап продължава само по няколко секунди. После започнете всичко отначало. И продължавайте така по време на целия разговор. По такъв начин ще оставите впечатление, че наистина слушате внимателно какво ви говори съответният човек. Интересът ви ще бъде изписан на лицето.

Джеръми например бил силно привлечен от Кристъл, с която се запознал на някакво парти. Но когато осъзнал, че тя го привлича, Джеръми се паникьосал и се смутил. Затова и по време на разговора им нито веднъж не я погледнал право в лицето, а бил свел очи и гледал встрани, което създавало впечатление, че изобщо не се интересува от нея. Когато най-сетне се осмелил да я погледне, той наклонил глава и й хвърлил бегъл поглед под ъгъл, което също говори за равнодушие от негова страна.

На всичкото отгоре Джеръми, изглежда, обръщал повече внимание на ръцете, а не на лицето на Кристъл, макар че в действителност изобщо не ги забелязвал. Но се чувствал много неудобно, бил страшно притеснен и имал толкова лош визуален контакт, че просто не знаел какво да прави и затова седял, напълно безсмислено втренчен в пръстите на ръцете й. Това отблъснало окончателно Кристъл, тя сложила край на разговора и се отдалечила от Джеръми.

Липсата на визуален контакт е типично мъжка черта, която може да бъде променена за добро, така че случилото се с Джеръми да не ви сполети и вас. Но за успешно общуване не е достатъчен само контактът посредством очите и израза на лицето, тъй като гласът и езикът на тялото също предизвикат отхвърляне или приемане от страна на другия човек.

Посрещнете с привлекателен глас противоположния пол

Благодарение на собствените ми изследователски проучвания — като се започне с онези, които провеждах докато готвех доктората си в Университета в Минесота, и се стигне до тези, които правех докато преподавах в Южнокалифорнийския университет — открих, че начинът, по който човек говори, е дори по-важен от това как изглежда. И разбрах, че дори ако даден човек има някаква физическа деформация или непривлекателни черти на лицето, в случай че притежава добри говорни умения, той ще има несравнимо по-добра участ.

Интересът на хората към вас се поддържа от начина, по който общувате с тях. За да пожелае някой да ви опознае по-отблизо, от значение са не само вашите език на тялото, жестове и мимика, но и гласовата тоналност, с която си служите.

Във външния вид на много звезди от големия екран можем да открием редица физически несъвършенства, но при все това техните жестове, мимики и начин на говорене ни вълнуват и привличат неудържимо. На холивудски жаргон наричат подобно въздействие „химическа реакция“ или „екранно присъствие“. Дори хубави и мъжествени актьори като Шон Конъри, Мел Гибсън или Майкъл Дъглас и красиви актриси като Катлин Търнър или Ким Бейсинджър ни се струват още по-секси, вълнуващи и привлекателни, когато се вгледаме в движенията им и се вслушаме в гласа и в интонациите им.

Това са все неща, които можете да придобиете или да промените и да се научите да си служите с тях така, че да станете по-привлекателни за противоположния пол.

Тонът на гласа може силно да привлече някого към вас или безвъзвратно да го отблъсне. Древногръцкият философ Гален е казал: „Не очите, а гласът е огледало на душата“. Безкрайно прав е бил! Гласът на човека определено е барометър на неговите чувства. Както неведнъж съм казвала в моите лекции, а и в другите ми книги, това, което става в нечия глава или сърце, обикновено проличава в гласа на съответния човек. Дори само по начина, по който някой ви каже „здравей“, можете да познаете дали е в добро, или в лошо настроение. Всички ваши емоции и душевни състояния — гняв, любов, тъга, непочтеност, страх — намират отражение в начина, по който звучите, ето защо е изключително важно да имате добра постановка на гласа, особено когато общувате с представители на противоположния пол.

Илона е красива четирийсет и пет годишна жена, съпруга на известен бизнесмен. Облича се като херцогиня, има царствена осанка и невероятно внушително „присъствие“. Но гласът й е доста гъгнив, грубоват и отблъскващ. Освен това тя говори високо и някак прекалено бързо. И макар че непрекъснато е канена по различни партита заедно със съпруга си, малцина разговарят с нея. Гласовият образ на Илона изобщо не подхожда на външния й вид.

По време на съвместната ни работа, аз я научих как да говори по-плавно и по-мелодично. Научих я как да понамали скоростта на словесния поток като изговаря ясно и отчетливо гласните. Показах й как да си отваря по-широко челюстите, за да не звучи гласът й толкова гъгниво и носово, а също и как да модулира височината на тона. След като Илона усвои всички тези неща и промени гласовата си изява, тя откри, че вече има куп нови приятели. Като моделира по нов начин собственото си „звучене“, Илона промени буквално целия си живот към по-добро.

Тонът на гласа е от първостепенно значение, ако искате да сте привлекателни за представителите на противоположния пол. Ако гласът ви е монотонен, твърде висок, прекалено писклив или ако тонът му по какъвто и да било друг начин дразни, то хората — и особено представителите на противоположния пол — в повечето случаи ще ви отхвърлят. В моята книга „Говори, за да победиш“ цитирам едно проведено по моя поръчка проучване на „Галъп“ за говорните навици, които отблъскват най-много хората. Резултатите от анкетата ми разкриха, че хората се дразнят от онези, които говорят прекалено тихо, прекалено високо, прекалено бързо, имат монотонен тон на гласа, често използват паразитни думи и изрази (като „на практика“, „знаеш“, „значи“), говорят „през нос“, граматически неправилно, пискливо, прекъсват другите, псуват. Ако и при вас има нещо подобно, необходимо е да се отървете от тези лоши навици веднъж завинаги.

Ако искате да привлечете представител на противоположния пол, той трябва да ви чуе

Когато някой се смущава или чувства неудобство в присъствието на представител на противоположния пол, той обикновено отклонява погледа си встрани, а гласът му е тих и пресеклив. А това определено не е най-добрият начин да привлечете симпатиите и вниманието към себе си. Ако другият човек не може да ви чуе, възможно е да реши, че онова, което имате да казвате, не е от кой знае какво значение.

Нещо подобно се случило и на моя клиент Джейсън, един безкрайно стеснителен двайсет и пет годишен млад мъж, който дойде при мен, за да му помогна да се отърси от срамежливостта си и да подобри качеството на гласовата си изява.

Той ми разказа, че веднъж се запознал с една жена, която наистина харесал много, но просто не знаел какво да й каже. Сподели, че докато разговарял с нея, тя непрекъснато повтаряла: „Извинете, не ви чух“. Той самият усещал, че говори твърде тихо и пресекливо от вълнение, но просто нищо не можел да направи. Чувствал се „тъп и глупав“, както сам се изрази, и ужасно притеснен от това какво ли си е помислила тя за него.

Чувствата и усещанията на Джейсън са доста често срещани и при много други хора. Той имал толкова ниско самочувствие, че сам не се възприемал като достатъчно значителен, за да бъде чут. Освен това бил толкова ангажиран със собствените си притеснения как се справя с положението, че напълно изпускал от внимание главната си цел, а именно — да покаже на жената, че тя живо го интересува. Ако и вие сте имали подобни преживявания, помнете, че когато срещнете човек от противоположния пол, много по-важно е да му покажете, че сте заинтересован от него, отколкото да се опитвате да се правите на интересен и забавен. В такива случаи задаването на въпроси ще ви помогне да се почувствате по-уверено, ще направи общуването по-непосредствено, като междувременно ще ви позволи да разкриете истинската си същност.

Изпълненият с ентусиазъм глас привлича представителите на противоположния пол

Най-добрата приятелка на една моя клиентка, Патриша, й уредила среща, за да я запознае с „идеалния“ за нея мъж. Според нейното описание той наистина притежавал всичко, за което мечтаела Патриша: добра работа, атлетично тяло, усет за модата, финансова стабилност, а и произхождал от добро семейство. Когато обаче двамата се срещнали, Патриша била безкрайно разочарована. След като разговаряла с него едва минута, тя вече горчиво съжалявала, че изобщо се е съгласила на тази среща. Той бил толкова досаден и отегчителен, звучал толкова кухо и монотонно, че Патриша просто нямала търпение да се отърве от него.

И макар мъжът в действителност да бил безкрайно интересен човек според думите на приятелката й, тя категорично отказала да се срещне втори път с него. Говорните му навици били толкова лоши, че я отблъснали безвъзвратно.

Ентусиазмът е най-важното нещо, с което можете да привлечете някого. Ако искате да бъдете привлекателни за хората, особено за представителите на противоположния пол, не се бойте да показвате ентусиазъм. Кажете например: „Страхотно се вълнувам, че най-сетне ще се запозная с вас“ или „Чувал съм прекрасни неща за вас“. Нека гласът ви звучи приповдигнато и развълнувано, така че да проличи ентусиазмът ви от запознанството с новия човек. По такъв начин ще сте сигурни, че общуването ви с него започва с положителен тон.

Различни начини, по които мъжете и жените се провалят при общуването и какво можете да направите, за да подобрите нещата

В следващите раздели на тази глава ще разгледаме различните начини, по които мъжете и жените се провалят в междуличностните си взаимоотношения, както и какво бихте могли да направите, за да преодолеете затрудненията и недоразуменията. Ще узнаете как да избягвате изпращането на погрешно послание, как да научите повече неща за интересуващата ви личност от противоположния пол, а също и как да отбягвате досадните и дразнещи навици в общуването, които могат да бъдат възприети и изтълкувани погрешно от другия човек. Освен това ще узнаете как да станете по-добър слушател, което би ви помогнало да избегнете ненужните спорове с представителите на противоположния пол. А също и как да кажете онова, което наистина искате и възнамерявате да кажете, без да засегнете събеседника си. И най-сетне ще узнаете как да бъдете по-емоционално изразителни.

Когато сте изпратили погрешно послание

Мъжете проявяват по най-различни начини неспособността си да говорят с жени. Един от най-драстичните е честотата, с която чрез своите и несловесни изяви изпращат на жените погрешни послания, често в пълен разрез с истинските им чувства. По-долу ви давам един типичен пример.

Тед е необикновено красив, добре сложен, трийсет и три годишен адвокат, който мрази да ходи по партита и разни светски сбирки. Макар че на пръв поглед „има всичко“ — хубав дом, хубава кола и финансова сигурност — той според собствените му думи нямал никакъв „късмет“ с жените.

След продължителни увещания от страна на Майкъл — негов колега в адвокатската фирма — Тед приел да отиде на организираното от Майкъл парти, тъй като приятелят му го уверил, че ще присъстват и много необвързани, привлекателни жени. И макар да се чувствал неудобно, Тед бил доволен, че отишъл, защото в другия край на стаята видял една жена, към която веднага изпитал силно влечение.

Забелязал, че тя сякаш кипи от жизненост и че говори с всички около нея. Имала широка, сияйна усмивка и изглеждала открита и топлосърдечна. Тед веднага приближил до нея и казал: „Привет, забелязах ви от другия край на стаята и дойдох да ви кажа, че имате страхотна усмивка“. Жената се изчервила от удоволствие и му благодарила. И тогава Тед изведнъж си дал сметка, че тя го гледа очаквателно, като продължава да се усмихва. Това го притеснило и го изпълнило с неувереност. Макар вече да се чувствал ужасно не на място, той се насилил, протегнал ръка и й се представил: „Аз съм Тед Темплит“, казал, като притеснено свел очи надолу. Ръкували се, жената си казала името — Джийн Далтън — и през цялото това време Тед продължавал да гледа все към пода. После неспокойно зашарил с поглед встрани. Наблизо до мястото, където стояли, имало канапе и Тед предложил: „Седни. Дай да поговорим“. Жената се съгласила, като продължавала да му се усмихва мило. Когато седнали, Тед сякаш заел цялото канапе — ръцете му били прострени встрани върху облегалото, краката му били широко разтворени и опънати напред, а цялата му поза била някак нехайно отпусната.

През цялото време, докато говорел за себе си и за това с какво си вади хляба, той не преставал да се върти и да се намества. Това ясно издавало, че се чувства неудобно. Жестикулирал нашироко и рязко, което правело доста неприятно и отблъскващо впечатление. И макар да продължавал да говори на Джийн, той изобщо не я поглеждал. Погледът му упорито блуждаел из помещението, сякаш се интересувал много повече от другите присъстващи на партито, а не от жената до себе си. Почти не се осмелявал да погледне към Джийн, а когато все пак обръщал глава към нея, не я поглеждал в лицето, а свеждал очи надолу и това създавало впечатление, че забива поглед в деколтето й. Когато тя му задавала някакъв въпрос, той като че изобщо не го чувал, а продължавал да говори за себе си и на разни други теми. На Джийн започнало да й се струва, че Тед води едностранен разговор — със самия себе си. Сякаш тя изобщо не съществува. Най-сетне решила, че й стига толкова.

Усмихнала му се принудено, станала и казала, че след малко ще се върне. Докато се насочвала към другия край на помещението, се сблъскала с приятелката си Кати, с която била дошла на партито. Ето какво си казали:

Кати: Ооо! Късметлийка! Кой е този страхотен тип, с когото говореше?

Джийн: Страхотен тип ли?! По-скоро пълен задник!

Кати: Сериозно? Какво е направил?

Джийн: Първо ми заповяда да седна, като на куче. А после започна да говори на циците ми. Нито веднъж не ме погледна в лицето. Когато от време на време успяваше да отклони поглед от тях, започваше да се върти, за да види кой друг е дошъл на партито. Ужасно се надува и се държи тъй, сякаш е най-великият на света. А на мен гледаше отвисоко и определено презрително. Ама че сноб! И през цялото време говори само за себе си — тъпите му дела, тъпата му кола. Бррр! Забрави!

Кати: Ооо, не! Ама че задник! И като си помисля само, че ми се стори сладък! Уфф!

След като осъзнал, че Джийн няма да се върне, Тед се втурнал да търси Майкъл. След като го намерил, двамата провели следния разговор:

Майкъл (широко усмихнат, потупва Тед по гърба): Е, виждаш ли? Нали ти казах, че тук ще има доста готини гаджета! Доволен си, че дойде, нали?

Тед: Всъщност, не, не съвсем! Тази мацка, с която говорих…

Майкъл: Забелязах я, разбира се, страхотна фасада!

Тед: Сигурно. Ама е ужасна кучка! Старая се аз да се представя по възможно най-добрия начин, говоря й за това с какво се занимавам, а тя изведнъж скача и изчезва, без изобщо да й пука за мен. Явно е разбрала, че още не съм партньор във фирмата и че не съм милионер. Сигурно я интересуват само тъпканите портфейли.

Майкъл: Не се коси, приятел. По-добре че си го открил още в началото. Ясно, че при това положение и ти няма да я искаш!

И Тед, и Джийн нямали ни най-малка представа какво всъщност се е случило. В действителност и двамата разчели и изтълкували съвършено погрешно сигналите на другия, защото не познавали и не разбирали полово присъщите особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените. Ако бяха запознати с тях, вероятно щяха да прекарат една чудесна вечер заедно, а нищо чудно да започнеха и да излизат заедно. Та нали в края на краищата първоначално и двамата са почувствали взаимно привличане.

Е, добре, ето какво не било наред в общуването между тях: Тед изпращал погрешни послания. Нека видим какво би трябвало да поправи в своя начин на общуване, така че да не се получават подобни недоразумения.

По принцип Тед бил мил човек. Отчаяно искал да срещне подходяща жена и да създаде стабилна интимна връзка с нея, но за съжаление в случая с Джийн не е знаел как да подходи към въпроса. Първата му грешка била, че заповядал на Джийн: „Седни. Дай да поговорим“. Вместо да си служи с команди, Тед е трябвало да зададе въпрос, което би прозвучало по-учтиво. Можел е например да предложи: „Ще имаш ли нещо против да поседнем, за да можем да поговорим?“. И нещо повече, което обаче е изключително важно: един мъж никога не би могъл да заинтригува някоя жена, ако не е обърнат с лице към нея и не поддържа визуален контакт. Въпреки притеснението си, Тед е трябвало да се понасили малко, да си поеме дъх, да го задържи за няколко секунди, а после да го издиша рязко, което би му позволило да овладее не само нервите, но и езика на тялото си, а също и да помисли какво иска да каже. Трябвало е да застане обърнат с лице към Джийн и да поддържа визуален контакт с нея. Тоест, за по няколко секунди да задържа погледа си върху очите й, върху носа, устата, брадичката, после да обхваща цялото лице. Отклоненият встрани поглед създал у Джийн впечатлението, че той всъщност не се интересува от нея. Тед е трябвало през цялото време последователно да обхожда с поглед различните части на лицето й, после да поглежда цялото лице, а не да забива очи в деколтето й. Ако случайно спре поглед върху бюста на жената, мъжът в никакъв случай не бива да го задържа дълго там. Тед бил нервен и неуверен и затова гледал надолу, което обаче Джийн изтълкувала като липса на интерес и простащина, защото сметнала, че той се интересува повече от бюста й, а не от нея самата. В действителност Тед дори не забелязвал гърдите на Джийн, но бил толкова смутен и притеснен, а визуалният му контакт бил толкова лош, че просто не смеел да вдигне поглед по-нагоре от тях. За жалост Джийн го изтълкувала като просташко „зяпане“, което окончателно я отблъснало.

Освен това Тед е трябвало да внимава и за позите на тялото си. Когато сядал например, е трябвало първо да положи седалището си върху стола, а после да седне така, че гърбът му да е изправен и прилепнал към облегалката. Трябвало е да внимава и за мястото, което заема в пространството, така че да не изтиква жената в ъгъла (в пряк и в преносен смисъл) и да не я притеснява. Въпреки че неговият начин на седене е типично мъжка поза на тялото, широко прострените крайници, небрежно отпуснатият торс и наклонената встрани глава създават впечатление за претенциозност, неодобрение и отчужденост.

И още нещо — Тед е трябвало да потърси и други теми за разговор, а не да говори само за себе си и за това колко е велик. Най-подходящо би било да задава на жената въпроси относно нейния живот и да откликва на отговорите й. Трябвало е да поддържа диалог с нея, а не да се впуска в монолог със самия себе си. Когато жената зададе някакъв въпрос или повдигне някоя тема, мъжът трябва да отговори на въпроса и да подеме темата, а не да сменя посоката на разговора. Тед е трябвало да отговори на зададения от Джийн въпрос, после на свой ред да я попита нещо, свързано с нейния въпрос, така че да се завърже плавен диалог. По такъв начин той би могъл да научи повече неща за нея, а и тя — за него.

Научете повече неща за другия

Задавайте въпроси

Необходим е диалог, а не монолог

Когато мъж и жена се срещнат за пръв път, те много често са доста нервни и искат другият да узнае колкото се може по-бързо повече неща за тях. Но опознаването на друг човек изисква време. Просто е невъзможно да узнаете всичко за един ден, една вечер или един час. Затова е необходимо при среща мъжът и жената да си задават повече от така наречените „отворени“ въпроси, които биха им позволили и да узнаят повече неща за другия, и да му кажат повече неща за себе си. Например, вместо да попитате: „Одобрявате ли това, което става в Средния изток?“ (и евентуално да получите само едносричен отговор „да“ или „не“), много по-удачно е да формулирате „отворен“ въпрос, който ще звучи така: „Какво мислите за положението в Средния изток?“. Редица проучвания сочат, че мъжете много често отговарят едносрично, ето защо в интерес на жените е да задават „отворени“ въпроси, които изискват по-обширен словесен отговор от мъжа. Като избягвате въпросите, на които той може да ви отговори само с „да“ или „не“, вие предоставяте и на двама ви възможността да завържете диалог.

Разковничето на общуването се крие именно в думата „диалог“. Тъй като за мъжете е характерно да се изразяват монологично, всеки мъж трябва да осъзнае и да не забравя тази своя склонност и да не й се поддава, когато говори с жена. Крайно нежелателно е да се впускате в дълги монолози, с което рискувате да отблъснете жената. Помнете, че общуването е процес на „вземане и даване“, особено щом искате да опознаете някого. Кажете на съответния човек нещичко за себе си, после му задайте подходящ въпрос, така че и той да има възможност да ви каже нещо за себе си. И се надявайте той да подходи към разговора по същия начин. В такъв случай това би било чудесно начало и би ви позволило да започнете да прехвърляте мост над пропастта в общуването с противоположния пол.

Прехвърлете мост над пропастта, като наблюдавате и слушате

Друга разлика в общуването при мъжете и при жените е различният начин, по който слушат. Редица проучвания са доказали, че жените обикновено притежават по-добри умения за слушане. Според резултатите от много изследвания ораторите — и мъже, и жени — се обръщат и следят реакциите предимно на женската част от аудиторията. Това е така, защото жените предоставят повече несловесни знаци за внимание, интерес и одобрение. Те се усмихват повече, кимат в знак на съгласие и много по-често от мъжете „хъмкат“ утвърдително. Тези данни водят до заключението, че жените са положително настроени слушатели. Следователно мъжете трябва да се позамислят и да положат известни усилия, за да подобрят уменията си за слушане, което на свой ред ще им помогне да подобрят и взаимоотношенията си с жените.

Например, когато слуша, за един мъж е важно да се въздържа от въртене и наместване, да не потупва с крак, да не си играе с различни предмети, защото това действа на говорещата жена много разсейващо и отблъскващо. Освен това той трябва да се постарае да дава на жената повече сигнали, че слуша внимателно — както звукови („аха“, „ъхм“), така и визуални (кимане с глава). Ако използва повече и по-положителни несловесни сигнали за обратна връзка, мъжът ще създаде у жената впечатление, че разговорът с нея наистина го интересува.

Освен това мъжът трябва да обръща внимание и на идеите, които излага жената, а не само на голите факти. Често мъжете проявяват склонност да прекъсват и да се вторачват дори в незначителните фактологически подробности, като започват да поправят жената. Това е недопустимо. Опитвайте се да слушате същината на разговора, а не да се плъзгате по повърхността на отделните детайли. Друг неприемлив навик на мъжете е да избързват със заключенията и да довършват изреченията вместо жената.

За жалост това се случва твърде често, особено при двойки, които отдавна живеят заедно. Мъжете трябва да привикнат да се навеждат малко по-близо към говорещата жена и да следят по-внимателно разговора. Те трябва да съсредоточават вниманието си към онова, което тя казва. А същевременно и да наблюдават начина, по който общува — тоест да внимават не само какво казва, но и как го казва. Мъжете трябва да проявяват чувствителност по отношение на интонацията и емоциите на жената, тъй като това ще им позволи да научат повече неща за нея, с една дума — да я опознаят.

Това, което най-много ядосва жените при разговор с мъже, е техният навик да прекъсват. Едно поръчано от мен проучване на общественото мнение, осъществено от „Галъп“ през 1987 г., разкри, че прекъсването е навикът, който най-силно дразни жените при общуването им с мъже. Следващата техника би могла да помогне на мъжете да овладеят подтика си да прекъсват. Преди да прекъснете говорещия, в продължение на три секунди си поемете въздух през устата, задръжте го три секунди, после го издишайте в продължение на шест секунди. Тази техника ще ви помогне не само да имате повече контрол над онова, което искате да кажете, но и върху начина, по който ще го кажете.

Характерна за мъжете форма на прекъсване е смяната на темата на разговора. Проучванията сочат, че мъжете обикновено сменят темите, повдигнати от жени, което е не само неприятно и дразнещо, но и обидно. Ако сте жена и забележите, че мъжът твърде често сменя темата на разговора, който водите, не премълчавайте недоволството си, а му дайте гласен израз. Само и единствено в такъв случай ще бъдете чути. Ако смяната на темата ви е неприятна, можете да кажете например: „Нека се върнем отново към това, за което говорехме преди малко“ или „Все още не ми се иска да сменяме темата“, след което да се върнете към първоначалната тема на разговора.

Необходимо е жените да се научат да отстояват себе си и да поемат отговорност за самочувствието си, така че да не бъдат потискани или притеснявани от онези мъжки поведенчески навици, които често могат да бъдат твърде груби и обидни за тях. Необходимо е жените веднага ясно и открито да посочват на мъжа какво именно в неговото поведение ги е раздразнило или наскърбило. Така те биха избегнали натрупването на отрицателни чувства към съответния мъж, което пък ще ги предпази от създаване на погрешно впечатление за тях самите.

Веднъж моята клиентка Кенди ме попита какво би трябвало да направи по отношение на приятеля си, който непрекъснато я прекъсвал и почти никога не я оставял да довърши до края каквото се опитвала да каже. Канди забелязала, че когато разговаря с него, непрекъснато губи нишката на мисълта си, което толкова силно я обърквало и ядосвало, че често млъквала, започвала да се цупи и изобщо отказвала да говори с приятеля си.

Посъветвах Кенди да отвърне на огъня с огън и също да започне да го прекъсва, когато той говори. Казах й да не го оставя да си развива и довършва мисълта, преди тя да е свършила своята. Така че щом той я прекъсне, тя да му каже спокойно: „Моля те, остави ме да довърша“, а после невъзмутимо да продължи да говори и да довърши мисълта си, без да се притеснява за неговите реакции.

Не е необходимо да бъдете груби, за да попречите на някой мъж да сменя непрекъснато темата на разговора. Усмихнете му се и най-учтиво кажете: „Извини ме, моля те, но ми позволи да довърша мисълта си“. Обикновено това е напълно достатъчно, тъй като хората често дори не се усещат какво правят, преди да сте им го казали. От друга страна, ако вие самите искате да смените темата на разговора, добре е да уведомите събеседника си за вашето намерение, така че да му дадете възможност да ви последва. Бихте могли да кажете: „Бих искал да сменя темата на разговора на този стадий и да поговорим за еди-какво си“. Ако постъпите така, няма да изглеждате груби и ще можете да поговорите за онова, което искате. Достатъчно е просто да уведомите другия човек накъде възнамерявате да поведете разговора, така че той да не бъде изненадан и сварен неподготвен — нещо, което никой не обича. Но не го правете твърде често и внимавайте да не се покажете егоистични, невъзпитани или прекалено контролиращи събеседника си. Осъзнаването и овладяването на тези поведенчески навици ще ви помогне да преодолеете още по-успешно пропастта в общуването между мъжете и жените.

Изразете себе си

Не се скъпете на комплименти

Друга полово присъща разлика в общуването, която често води до разгорещени битки между представителите на противоположните полове, е начинът на изказване на комплименти. В документалния филм за Мадона „Истина или предизвикателство“ има една класическа и много показателна за разглеждания въпрос сцена. В нея носителят на „Оскар“ Кевин Костнър отива зад кулисите, за да се запознае с Мадона, след като е гледал нейното представление. Всеки, който е гледал филма и изявата на Мадона на сцената, не може да не се е почувствал в приповдигнато настроение. Тя е открита и непосредствена, сексуално освободена, изключително дисциплинирана, а и притежава зареден с невероятна енергия изпълнителски стил. Определението, с което може да бъде окачествена Мадона или някой от нейните концерти, е всичко друго, но не и просто „чиста работа“. Е, да, но именно такъв „комплимент“ й отправил Кевин Костнър с неговия по-скоро монотонно звучащ глас и скучен тон, когато отишъл да я поздрави след концерта й.

Мадона явно е била толкова отблъсната и отвратена от сухотата на Кевин Костнър — от пълната липса на словесна страстност — че когато той излиза от гримьорната й, тя пъхва пръст в гърлото си, сякаш се кани да повърне, и възкликва: „Чиста работа, ама че задник!“. Ако той бе казал: „невероятно“, „забележително“, „фантастично“ или „сензационно“, щеше да си спечели уважението не само на Мадона, но и на всички зрители на този документален филм за певицата. Мадона реагира по такъв живописен начин на онази черта от поведението на Кевин Костнър, която за жалост е твърде често срещан „мъжки“ проблем при общуването — сухота и стиснатост на комплименти.

Сухотата определено е крайно отблъскваща, в което се уверила и моята клиентка Сали. Тя отделила почти целия си ден, за да се приготви за една по-специална вечер със съпруга си Тод. Отишла на фризьор, за да си оформи прическата, направила си маникюр, педикюр, масаж, почистване и маска на лицето. Отделила, както й се сторило, часове, за да подбере най-подходящия тоалет за излизането им вечерта. Най-сетне се спряла на една индиговосиня рокля, защото неведнъж й били казвали, че в нея изглежда потресаващо.

Тод се прибрал вкъщи. Тя му отворила вратата и се усмихнала лъчезарно. Но сияйната й усмивка изведнъж помръкнала и преминала в грозно смръщване, когато чула Тод да й казва с монотонен и безизразен глас: „Добре си“. На което Сали отвърнала по-скоро враждебно: „Щом не ти харесва видът ми, май е по-добре да се кача и да се преоблека“.

„Защо? — попитал Тод тъпо. — Казах, че си добре… Какво повече искаш да направя, да скачам и да се премятам от възторг ли?“

Не, Тод, Сали не иска да скачаш и да се премяташ от възторг. Иска просто да й кажеш, че изглежда фантастично. „Добре си“ не е достатъчно.

При изказването на комплименти мъжете трябва да се стараят да бъдат по-описателни и да използват повече подсилващи определения („толкова“, „наистина“, „много“). Наложително е също така да си служат с повече прилагателни. Мъжът би могъл да каже например: „Изглеждаш страхотно!“ или „Съкровище, наистина страшно много ми харесва как си се приготвила за вечерта. Невероятно секси изглеждаш в тази чудесна синя рокля, цветът й прави очите ти още по-прекрасни. Фантастична си, роклята е страхотна и подчертава още повече сексапилното ти тяло!“.

Ако Тод бе казал поне нещичко от всичко това, определено щеше да си спести намръщването на Сали и студената й реакция на неговия „комплимент“. А вероятно би получил топла прегръдка и нежна целувка. И вечерта им щеше да започне прекрасно.

Мъжете трябва да използват повече прилагателни и описания, когато говорят с жени, защото именно такава е женската „настройка“. Затова и мъжете трябва да отделят поне малко време да наблюдават, а после и да споделят с жената впечатленията си. Недопустимо е мъжът да лишава жената от комплименти. Тъкмо обратното, той трябва да изразява открито и непосредствено добрите си впечатления и искрените си чувства по отношение на жената, без да се чувства неудобно или притеснено да прави и самият той да получава комплименти.

Необходимо е мъжете да се отърсят от чувствата си на неудобство и притеснение и да осъзнаят, че жените оценяват изключително високо отправяните им комплименти. Затова и мъжът трябва да обръща внимание на външния вид на жената.

Трябва да се научи да забелязва цвета, стила и материите в облеклото на жената. Необходимо е също така да се вслушва в звука и в тона на гласа й. Да е чувствителен към вида и усещането за косата и кожата й. Да долавя парфюма й. И ако иска да общува пълноценно с жената — да съумява да даде израз на всички тези усещания, които тя му вдъхва.

Споделих това с един мой клиент, който започнал да прилага тази информация при общуването с жена си. И веднага забелязал огромна разлика в нейното отношение към него. Той ми каза, че жена му ставала много по-любвеобилна и по-нежна всеки път, щом той й правел комплименти по начина, който му бях посочила.

Когато двамата в една двойка си правят комплименти един на друг, изключително важно е те да са искрени и да хвалят всичко онова, което действително заслужава да бъде похвалено. В противен случай партньорът ви ще долови престореността и поради неискреността ви ще се почувства дори още по-зле, отколкото ако изобщо не е бил похвален. И мъжете, и жените трябва повече и по-често да си правят комплименти едни на други, словесно да се потупват окуражително и одобрително по гърбовете при най-малкото постижение и подобрение. По такъв начин ще накарате партньорът ви да ви възприема като по-чувствителен и внимателен човек.

Това заповед ли е?

Друга област, в която мъжете и жените се провалят при общуването, е начинът, по който отправят исканията си. Макар имената и обстоятелствата да са различни, мнозина от нас са преживявали нещо подобно на следната случка.

И Дан, и Мери работели здравата и затова често били напълно изтощени, когато вечер се приберели у дома си. След един тежък работен ден Дан се отпуснал на дивана, включил телевизора и подвикнал на Мери, която била в кухнята: „Дай ми една бира“.

В отговор Мери също му извикала откъм кухнята, при това с доста враждебен тон: „Сам си вземи! Да не съм ти слугиня!“.

Това стъписало Дан, който изобщо не очаквал подобна враждебност. Той отвърнал: „Какво ти става? Да нямаш предменструален синдром? Аз само ти поисках да ми дадеш една бира. Да не би да е много?“.

На което Мери отговорила остро: „Първо на първо, нямам предменструален синдром. И второ, не, не е много. Но не ми харесва да ме юркаш насам-натам“.

Ако Дан беше казал: „Мери, миличко, моля те, би ли ми подала една бира?“ или „Съкровище, тъй и тъй си в кухнята, ще имаш ли нещо против да ми дадеш една бира? Наистина ще съм ти безкрайно признателен“, той не само щеше да си пие бирата, но вероятно и да си похапва от приготвения от Мери сандвич. Докато командният му тон вбесил Мери и я изпълнил с желание да му излее бирата върху главата и да размаже сандвича в лицето му. Мъжете просто не могат да си представят колко силно засягат чувствата на жената като излайват своите команди.

Ако искат да прехвърлят мост през пропастта в общуването си с жените, мъжете трябва да осъзнаят, че не бива да издават заповеди. Ако искате да имате добри взаимоотношения с партньорката си — независимо от вида на връзката ви — трябва да използвате различни нежни обръщения („съкровище“, „слънчице“, „миличко“) и учтиви обрати на речта („би ли могла“, „моля те“). В сферата на общуването думичката „моля“ наистина отваря железни врати.

Ако използвате повече заредени с нежност обръщения и емоционално натоварени фрази — например: „Обожавам начина, по който ти…“, „Много бих желал да…“, „Наистина ме наранява, когато…“, „Вълнувам се, когато…“, „Натъжава ме, когато…“ или „Толкова съм щастлив, когато…“ — има много по-голяма вероятност жената, с която сте, да ви отвърне с топлота и загриженост. Защото в такъв случай вие ще говорите на нейния език, а това ще помогне и на двама ви да преодолеете пропастта в общуването помежду си.

Изпуснете парата: дайте израз на чувствата си

Едно от огромните различия между мъжете и жените е в начина, по който дават израз на емоциите си. Проучванията сочат, че когато мъжете „изпускат парата“ на гнева и на разочарованието си, те обикновено го правят с викове и крясъци. От своя страна, жените в повечето случаи плачат. Няма нищо лошо и погрешно нито в единия, нито в другия начин. Ако искате да дадете израз на чувствата си, не се бойте и не се притеснявайте да го направите.

Моята клиентка Ана-Мария израснала в италианско семейство, където виковете и крясъците били нещо обикновено, просто стил на живот. Ето защо за нея било напълно в реда на нещата да даде някому „да се разбере“ в словесна атака, изказана с висок, пълнозвучен, бърз глас. Което и направила един следобед.

Ана-Мария била много съзнателна при плащането на сметките си. И ето че след като в продължение на шест месеца я разкарвали от чиновник на чиновник по повод една неплатена сметка, която всъщност била платена, тя отишла в съответния магазин, откъдето била направила покупката, за да разрешат проблема. След като им обяснила как стоят нещата и била препратена към трима различни души, на нея й дошло твърде много, затова заявила високо и решително: „Вижте какво, писна ми от вас! Вземете си оправете нещата! Искам да говоря с управителя. Вие всъщност ме окрадохте, затова не искам да си имам повече работа с вас. Искам да закрия кредитната си сметка във вашия магазин“.

И въпреки че виковете й буквално стъписали всички присъстващи и притеснили служителите, избухването й дало резултат. Управителят пристигнал и с хиляди извинения оправил нещата. Затова не се бойте да дадете израз на емоциите си и да надигнете глас, когато ситуацията го налага.

Мъже, не се страхувайте да плачете

Плачът е друга полово присъща разлика в общуването между мъжете и жените, на която трябва да обърнем внимание, когато става дума за даване на външен израз на емоциите. Няма никакви причини, поради които един отчаян или крайно разтревожен мъж да не може да се разтовари от напрежението посредством сълзи — така, както жената може да даде израз на гнева си посредством викове и крясъци.

Проучванията сочат, че мъжете са по-малко склонни да се разкриват, отколкото жените, затова и спотаяват и потискат повечето си чувства дълбоко в себе си.

Не е тайна, че мъжете не споделят толкова охотно чувствата си, колкото жените. Това бе потвърдено и от едно мое проучване отпреди няколко години. Други изследвания разкриват, че мъжете дават и много по-малко лична информация за себе си, особено ако са наранени, ядосани или емоционално обременени.

Моят клиент Тревър, трийсет и две годишен продавач, ми разказа следния случай. Неговата приятелка му направила необичаен подарък за рождения му ден — посещение при медиум. Тревър бил твърде скептично настроен, пък и идеята била по-скоро смешна, но по време на сеанса той бързо променил мнението си, тъй като медиумът разкривал пред него все повече и повече лична информация и му казвал такива съкровени неща за него самия, които никой друг не знаел, дори приятелката му.

След като ми разказа случката при медиума, Тревър отбеляза: „Знаете ли, доктор Глас, когато си тръгнах оттам, ми се плачеше, но не заплаках… не можех“.

А когато го попитах защо, той отвърна: „Ами, трябваше да се върна на работа и не исках момчетата там да ме видят със зачервени и подпухнали очи и да започнат да ми подмятат въпроси от рода на: «Хей, мъжки, да не си плакал?» и да си правят разни шеги и закачки с мен“.

Смятам, че за Тревър е било истинско нещастие това, че не е могъл да се наплаче на воля, поради боязън от подигравките на колегите му мъже. За жалост той не е единственият. Още от деца твърде много мъже са принудени да се съобразяват с мнението на другарите си относно „мъжкото“ поведение.

Друг мой клиент, Брайън, ми разказа как като малко момче се научил никога да не плаче. Когато бил на десет години, веднъж се разплакал пред всички, защото другите момчета се подигравали и се държали грубо с едно тяхно другарче, което имало шини на краката. Те блъскали и бутали малкия инвалид, който и без това едва ходел. Брайън се опитал да ги спре, но не успял и това го изпълнило с такова отчаяние и с толкова силно чувство за безпомощност, че се разплакал. След което до края на престоя му в началното училище Брайън бил наричан с обидните прозвища „ревльо“ и „женчо“ и за него това завинаги сложило край на сълзите — поне на публично място. За негово щастие, когато пораснал, надживял тези свои задръжки и вече бил способен отново да плаче, както от радост, така и от тъга.

Друг мой клиент актьор, който изпълняваше ролята на Били Биджелоу в мюзикъла „Въртележка“, ми каза, че мъжете живеели затормозени от постоянната принуда да преглъщат и да потискат сълзите си. В пиесата има една сцена, когато героят умира. Актьорът ми разказа, че лежал на сцената неподвижно, сякаш безкрайно дълго. Докато със затворени очи се опитвал да пресъздаде образа на умрял, слухът му бил дори още по-изострен. Ясно дочувал откъм залата тихи хлипания и подсмърквания, за които предполагал, че са на женската част от публиката. Дочувал и приглушено хъмкане и дрезгави покашляния, с които мъжете пък се опитвали да овладеят емоциите си и да преглътнат сълзите си.

Митът, че малките момчета не бива да плачат и че мъжете трябва да бъдат силни и сурови, е това и нищо друго — мит. Мъжете имат нужда да плачат, когато са отчаяни или силно развълнувани, за да се разтоварят посредством сълзите от натрупаното съсипващо ги напрежение. Редица изследвания са доказали, че сълзите отприщват и отделянето на някои химически вещества, които спомагат за намаляването на стреса. Плачът не само ви позволява да се освободите от натрупаното напрежение, но и да излеете всички онези потискани емоции, които ви обременяват в ежедневния живот. Като човешки същества всички ние изпитваме различни емоции, от които не бива да страним и да се срамуваме, затова и мъжете трябва да дават воля на сълзите си, когато почувстват необходимост да заплачат. Тази човешка уязвимост и способност да се дава израз на истинските чувства прави хората привлекателни за противоположния пол, което от своя страна спомага за преодоляване на пропастта в общуването между мъжете и жените.

Откритост, себеразкриване и признаване на проблемите

Освен потискането на емоциите при мъжете, има още една съществена разлика в начина, по който общуват представителите на двата пола, а именно — как се себеразкриват и как споделят неща за себе си. В своята книга „Жените и любовта. Културна революция в прогрес“ Шери Хайт пише, че в почти 71% от браковете жените са се отказали от общуване със съпрузите си и вече не ги подтикват да говорят. Това нейно откритие е твърде потискащо.

В своята книга „Защо мъжете не могат да се себеразкриват“ Стивън Найфех и Грегъри Смит изковават термина „мъжеречие“. Според тях това е език, който се състои от една част словесен багаж от майчиния език на индивида, две части кодови послания и още две части език на знаците. В „мъжеречието“ липсва или има съвсем малко емоционалност, няма вълнение или чувствена наситеност. За този език са характерни кратките „аха“ (за „да“) и „ъъ“ (за „не“), поради което мъжът изглежда дори още по-затворен и необщителен.

Найфех и Смит обясняват бездните на отчаяние и безнадеждност, в които биват захвърлени жените, когато се опитват да общуват с говорещите на „мъжеречие“ необщителни мъже. В един момент те просто вдигат ръце и се отказват от всякакви опити за установяване на контакт със съответния мъж. Но твърде често мъжете не откликват на женските опити за общуване не за друго, а просто защото не знаят как да разговарят с жена.

Пати прекарала цял ден в офиса на пътническия агент, разглеждайки брошури и обсъждайки различни ваканционни програми на места, за които си мислела, че е добре да посетят със съпруга й Харълд. Вечерта тя била трескаво възбудена и започнала да разказва на Харълд за онова прекрасно местенце, на което се била спряла за тяхната ваканция.

Пати: Миличко, толкова съм развълнувана. Открих най-вълшебното кътче за ваканция, което изобщо можеш да си представиш. Намира се в планината Уистлър, в Канада, и вече успях да разуча доста неща за него.

Харълд: Хубаво.

Тъй като не доловила никакъв ентусиазъм в отговора на съпруга си, Пати се почувствала отхвърлена и била като попарена. Струвало й се, че: първо, той не харесва избраното от нея място; второ, не иска да замине с нея; трето, изобщо не му пука за нея; четвърто, сърди й се и пето, всичко, изброено по-горе, взето заедно.

В резултат на това чувствата на Пати били силно наранени. От своя страна, Харълд си мислел, че Пати е свършила страхотна работа, като е открила такова прекрасно място за ваканцията им, за което й бил искрено благодарен. Но докато Пати говорела, той седял, смръщил вежди и присвил устни, защото обмислял едно писмо, което бил получил същия ден от адвоката си. Пати обаче изтълкувала израза на лицето му като отрицателна реакция и гняв спрямо нея самата.

Тази случка е ясен пример за това как „мъжеречието“ — неразкриването на собствените чувства и мисли от страна на мъжа — възпрепятства общуването и допринася още повече за евентуалното отчуждение на двамата партньори. Ако разговорът бе протекъл по следния начин, нямаше да има наранени чувства:

Пати: Миличко, толкова съм развълнувана. Открих най-вълшебното кътче за ваканция, което изобщо можеш да си представиш. Намира се в планината Уистлър, в Канада, и вече успях да разуча доста неща за него.

Харълд: Съкровище, наистина е прекрасно, благодаря ти. Но нека поговорим за това малко по-късно, тъй като днес получих едно писмо от адвоката, което наистина ме тревожи и бих искал да го обмисля.

Това би обяснило на Пати мрачния израз на лицето му. И той вече нямаше да я хвърля в опасения, че е свързан с нея самата. Ако се бе разкрил по такъв начин пред Пати, Харълд щеше да я допусне до истинската си същност и до чувствата, които изпитва. За жалост твърде много мъже са приучавани още в най-ранно детство не само да не разкриват емоциите си, но дори пред самите себе си да не признават тяхното съществуване. Ето защо в повечето случаи за мъжете е трудно да се променят без външна помощ и окуражаване.

В едно мое допитване до сто мъже и сто жени на възраст между осемнайсет и седемдесет и четири години, открих, че мъжете много по-трудно и по-неохотно признават съществуването на проблеми във взаимоотношенията или в личния им живот, отколкото жените.

При това проучване задавах въпроса: „Ако имате някакъв проблем в интимната връзка, вие ли ще сте първият, който ще повдигне въпроса за него?“. Близо 80% от запитаните мъже отговориха отрицателно, докато 90% от запитаните жени отвърнаха: „Да, аз първа ще повдигна въпроса за съществуването на проблема“.

Същото е валидно и по отношение на признаването, че съществуват някакви здравословни проблеми. Интернистът д-р Максайн Острум от Бевърли Хилс казва: „Много често мъжът чака до последния момент, за да отиде на лекар по повод сериозен медицински проблем, докато жената идва на консултация още при първите признаци на неразположение“.

Мъжете обикновено си въобразяват, че ако стискат зъби и понасят стоически проблема, той ще отзвучи от само себе си. В случая с актьора Майкъл Лъндън това се оказало смъртоносно. Майкъл Лъндън, един от най-великите актьори на нашето време, открил твърде късно, че има рак на черния дроб и панкреаса и почина едва на петдесет и четири годишна възраст. Ако си беше признал съществуването на своя здравословен проблем и ако беше потърсил помощ по-рано, той вероятно щеше да бъде жив и днес, за да разказва за преживяването си.

В действителност жените са тези, които привличат вниманието към повечето проблеми. Мъжете много по-рядко го правят, но като подминават с пренебрежение проблемите, те всъщност им дават възможност да се задълбочат, докато станат непоправими. Следователно за мъжете е изключително важно да се научат да признават и незабавно да подхождат към решаване на проблемите, което би им помогнало и да преодолеят пропастта в общуването с жените.

Начини, чрез които да подтикнете партньора си да се разкрие

Можете да подтикнете партньора си да се разкрие пред вас като му задавате повече въпроси за различни неща, които обаче да не позволяват едносричен отговор. А после внимателно да слушате какво ви казва. Не омаловажавайте тревогите му и не ги отхвърляйте с изказвания от рода на: „Няма място за тревога и страх“ или „Не ставай смешен“. И знайте, че навикът за себеразкриване не се изгражда за една нощ. Обикновено на мъжете им е необходимо доста време и ще изпитват известни затруднения, докато се научат да се разкриват. И това е така, защото те още от най-ранно детство, години наред, са били приучавани да не дават израз на чувствата си, а старателно да ги прикриват.

Както вече казахме, необходимо е да задавате преки „отворени“ въпроси. Например: „Кое беше най-вълнуващото ти преживяване като юноша?“, „Какви бяха приятелите ти в училище?“, „Какво е най-смешното нещо, което си правил като дете?“, „Какъв тип юноша беше?“. По такъв начин ще отворите вратичка към завързване на разговор. И помнете, че е изключително важно винаги да запазвате в тайна всичко, което партньорът ви сподели с вас.

Опитайте се да прилагате тези техники от девет месеца до една година. Но ако този срок изтече, а вие все още се чувствате потиснати и отчаяни от липсата на откритост от страна на партньора ви, но държите да запазите връзката си, моят съвет е да се посъветвате със специалист по въпросите на съвместното съжителство и междуличностните взаимоотношения, който да ви помогне да се научите как да общувате по-добре един с друг. Възможно е да има скрити подводни рифове, които да не са непременно свързани с простия факт, че мъжете се разкриват много по-малко и по-трудно от жените.

Специфични интереси

Друг начин, по който жените биха могли да подтикнат мъжа да се разкрие и така да спомогнат за преодоляване на пропастта в общуването, е да повеждат разговор за неща, които го интересуват — например спорт, бизнес, събития от новините. Правете го, дори ако лично вие не се интересувате особено много от тези теми.

Ако партньорът ви продължава да упорства и да ви отговаря едносрично с „аха“ (за „да“) или „ъъ“ (за „не“), необходимо е да продължите прекия си визуален контакт с него и директно да го попитате какво не е наред.

Попитайте го например дали ви се сърди на вас, или на някой друг. Ако ви отговори отрицателно, трябва да подходите към проблема още по-направо и открито да му заявите, че се чувствате наскърбени и засегнати от факта, че не проявява отзивчивост при разговора с вас.

Много често подобно изразяване на оскърбените ви чувства е достатъчно само по себе си, за да премахне натрупаното напрежение и да направи пробив в стената на мълчанието на мъжа.

Непосредствен разговор

Когато започнете да се разкривате и да установявате по-голяма близост с друг човек, вие постепенно изваждате на бял свят истинската си същност. Независимо колко неуместна или глупава ви се вижда някоя мисъл, щом искате да я споделите — направете го. Почти всичко, което казвате, е отражение на вашите мисли и на това що за човек сте в един или друг момент от живота ви. Ако не се цензурирате непрекъснато, много по-лесно ще изградите атмосфера на интимност и доверие с партньора си. А освен това и ще имате възможност да се опознаете по-добре взаимно.

Рене и Марк пътували с кола в провинцията. По едно време над главите им прелетяло голямо ято птици. Последвал разговор между двамата:

Рене: Понякога ми се иска да съм птица.

Марк: Глупости. Че защо?

Рене: Не мисля, че е глупаво.

Марк: Всъщност и на мен ми се ще да можех да летя. Би ми харесало да съм волен като птичка и да се радвам на тотална свобода. Добре би било!

Рене: Можеш ли да си представиш да нямаш никакви задължения, да не ти се налага да се тревожиш за децата, работата, сметките, ипотеката, нито пък за мен?

Марк: Да, но от друга страна, животът нямаше да е толкова вълнуващ без теб.

Както сами виждате, с изказването на една-единствена случайно хрумнала й и нецензурирана мисъл Рене успяла да въвлече Марк в разговор, като по такъв начин му дала възможност да разкрие истинските си чувства.

Не обвинявайте, не натяквайте, не придиряйте

Какво да направите, ако искате партньорът ви да се разкрие

Повече от сигурно е, че винаги ще има неща, които ще тревожат единия от партньорите в двойката. В такъв случай е необходимо да заговорите за тях направо и открито, като щадите самочувствието на партньора си.

Възможно е някоя негова постъпка да ви подразни или наскърби, но при все това е изключително важно да не му опявате и да не се карате с него. Проучванията показват, че жените обикновено са по-склонни да обвиняват от мъжете, но затова пък го правят по-завоалирано, докато мъжете атакуват с директни обвинения (напр. мъжът ще каже: „Ти не ми се обади“, а жената по-скоро ще попита: „Защо не ми се обади?“). Но както и да ги отправите — направо или завоалирано — обвиненията не са от полза за постигане на хармонични взаимоотношения. Ето защо, независимо дали сте мъж, или жена, необходимо е да поставяте нещата за обсъждане, като подхождате открито, но без да обвинявате партньора си, нито пък да си служите с остри и обидни думи.

Вместо да кажете например: „Как става така, че ти никъде не ме водиш, а непрекъснато се мотаеш навън с приятелите си“, много по-добре е да построите фразата си като наблягате върху местоимението „аз“, а не върху „ти“. Далеч по-удачно е да отбележите: „Толкова ми е мъчно, че вече не излизаме заедно“ или „Много бих желала да прекарваме повече време заедно“, защото по такъв начин има по-голяма вероятност реакцията на партньора ви да е положителна и добронамерена. Накратко, вместо да атакувате и така да принуждавате партньора си да заема отбранителна позиция, по-ползотворно е да опишете как ви карат да се чувствате неговите постъпки.

Проблемът с търсенето на помощ

По този повод комедийната актриса Елейн Буслър има една страхотна шега. Когато стане въпрос, че мъжете никога не търсят помощ, тя казва: „Моите еврейски предци блуждали из пустинята в продължение на четирийсет години. И то само защото дори в онези библейски времена мъжете за нищо на света не биха спрели да помолят за упътване“.

Тази шега крие огромна доза истина. Мъжете са всеизвестни с това, че не обичат да търсят чужда помощ, особено пък когато се заблудят и става дума да помолят някой да ги упъти. Те са готови часове наред да се въртят по улиците, като се опитват да се ориентират самостоятелно, но не и да си признаят, че са се загубили. Това е едно от най-често срещаните оплаквания на жените от техните мъже, както посочва и Дебора Танън в своята книга „Ти просто не разбираш“.

Вероятно причината за тази тенденция се крие в детството. Обикновено родителите приучават малките момченца да бъдат независими, а не да хленчат и непрекъснато да молят за помощ. И макар на пръв поглед стремежът на мъжа към независимост да ни се струва белег на неговата „мъжественост“, в действителност не е така. Ако мъжът има нужда от помощ или подкрепа, необходимо е да ги потърси и приеме.

Ако жените осъзнаят, че това просто е още една от полово присъщите особености и разлики в начина на общуване, те биха могли да помогнат на своите мъже да разберат, че няма нищо лошо в молбата за помощ. Вместо да се карате с мъжа, много по-добре е да кажете: „Разбирам, че би искал сам да се оправиш, пък и много добре знам, че имаш чудесно чувство за ориентиране, но в настоящия момент бих предпочела да спрем и да помолим някой да ни упъти, за да не закъсняваме“. По такъв начин вие щадите самолюбието на мъжа и всъщност говорите на неговия език. С една дума, давате му възможност да се покаже кавалер и да се съобрази с чувствата и желанията ви като спре и попита за упътване.

Не е смешно — престанете да се шегувате

Както сочат редица проучвания, мъжете и жените определено се смеят на различни неща, което може да повлияе неблагоприятно върху начина им на общуване едни с други, а оттам и върху взаимоотношенията им. Жените много често се оплакват, че не само не харесват, но и не могат да търпят мъжките шеги. От своя страна, мъжете пък обикновено обвиняват жените, че нямали „чувство за хумор“.

Една от причините, поради които жените не намират за забавни шегите на мъжете, е, че в повечето случаи мъжките майтапи са „сексистки“ ориентирани. Неотдавнашно проучване разкри, че на двайсет шеги, чийто обект е жената, се пада само една, чийто обект е мъжът.

Мъжкият хумор обикновено съдържа повече физически майтапи — например заковаване на нечии обувки към пода, намазване с безцветно лепило седалка на стол или откровен присмех (как изглежда даден човек, как говори, как постъпва той или членове на неговото семейство). Нещо повече, мъжете често си разменят шеги и разказват вицове за женската анатомия, което повечето жени изобщо не намират за смешно.

Вероятно малките момчета се приучават още в детството да си устройват физически майтапи и да се дразнят едно друго, което е особено очевидно сред връстниците в училище. Популярно сред съучениците си е онова момче, което носи майтап — тоест което изтърпява хладнокръвно задевките на приятелите си, без да се ядосва или притеснява.

Раул бил роден в Ел Салвадор, а в Лос Анджелис дошъл с родителите си, когато бил осемгодишен. По рождение имал заешка устна, като деформацията обхващала цялата област на горната част на устата и продължавала до носа. Още първия ден като постъпил в новото училище, учителят му забелязал, че никое от децата не го посрещнало дружелюбно. През междучасията група негови съученици започнали да се забавляват, като му се присмивали безжалостно. Нещата продължили така може би около седмица. А после един ден учителят чул някакво по-голямо момче да подиграва Раул за белега и да го пита насмешливо: „Ей, уродче, кой те е разкрасил така?“. Друго момче веднага подхванало: „Да бе, к’во е туй чудо невиждано на устата ти?“. Раул погледнал момчетата право в очите, усмихнал се и отвърнал: „Ааа, това ли? Просто се порязах тая сутрин като се бръснех!“. Момчетата избухнали в смях, Раул също се разсмял и след тази случка никой никога повече нито го дразнел, нито му се присмивал за каквото и да било. Раул дори станал най-популярното момче в училището — момчетата оценили чувството му за хумор, с което отвърнал на грубите им закачки.

Съвсем различно стоят нещата при момичетата. Когато някой ги дразни и заяжда, те обикновено приемат закачките много по-лично. Често се разплакват или отиват да се оплачат на учителя. Ако са постоянен обект на присмех, те много често започват да изостават в социалното си приобщаване, затварят се в себе си и стават болезнено срамежливи. Накратко, малките момченца се приучават на „дебелокожие“, за разлика от малките момиченца.

Освен това момиченцата биват наставлявани да не се смеят на грубовати и по-пикантни шеги, защото това „не подхожда на една дама“. В действителност какво подхожда и какво не подхожда „на една дама“ се предава от поколение на поколение, като е имало време, когато дори искреният смях, особено в присъствие на мъж, се е смятал за неприлично за една „дама“ поведение.

Жените не обичат да слушат шеги, които са унизителни за техния пол, например за жени шофьорки, за тъщи и свекърви, за глупави блондинки. През 1989 г. в едно свое проучване на общественото мнение относно положението на американските жени Вирджиния Слимс задава на 3000 американки въпроса, какви чувства изпитват спрямо унизителните вицове и шеги, чийто обект е жената. Повече от половината отговарят, че подобни шеги ги дразнят. От друга страна обаче, останалите заявяват, че подобен тип хумор не ги притеснява. Оттук могат да се направят два извода — или че жените са започнали да стават по-дебелокожи, или че самите те са до известна степен шовинистично настроени и са възприели тези сексистки, стереотипни шеги.

Когато обаче една жена се опита да имитира грубоватия „мъжки“ тип хумор, мъжете обикновено не я възприемат одобрително, а когато става дума за шоу, често може да бъде освиркана и прогонена от сцената, какъвто бе случаят с една комедийна актриса, на чието представление присъствах неотдавна.

По същия начин, ако един мъж допусне грешката да разказва пиперливи вицове пред жена, в повечето случаи той не само че няма да бъде приет благосклонно, но и ще падне много ниско в нейните очи.

До известна степен това, че мъжете са по-саркастични и че дразнят и заяждат повече от жените, се дължи на неудобството, което изпитват от себеразкриването и изявата на чувства. Посредством отправянето на подигравателни забележки и закачки, те всъщност отбягват директното и открито обсъждане на дадена тема или проблем. Това личи и от следната случка със Стивън и Рита.

Двамата били отишли на ресторант и си прекарвали много приятно, докато в един момент Рита не си поръчала още една порция макарони. Тогава Стивън й подхвърлил със саркастична усмивка: „Чудесно, карай в същия дух! А като си почнала, защо не си поръчаш и още едно основно блюдо? Пък и нали каза, че се налага да си купиш някои нови дрехи, понеже старите ти отеснели, така че спокойно можеш да си обновиш гардероба с по-големи номера, нали?“. Рита изведнъж посърнала и се свила, обзета от неудобство. Вместо да се засмее на шегата му, тя се затворила в себе си и потънала в мрачно мълчание. А Стивън бил изключително доволен от собствената си „духовитост“ и доволно се смеел на „страхотната“ си шега.

Това, което Стивън в действителност имал предвид, било, че се чувствал загрижен за Рита и искал да й помогне да не се чувства виновна, ако си похапне и понапълнее, тъй като знаел, че тя се тревожи за фигурата си. Той не би наскърбил чувствата й, ако беше казал нещо от рода на: „Миличко, поръчай си каквото искаш, но нека ти припомня, че тази сутрин ми се оплака, че дрехите ти са поотеснели. Аз просто искам да ти помогна да се чувстваш по-добре по отношение на самата себе си“.

Мъжете трябва да разберат, че саркастичните подмятания и грубоватите задевки не се възприемат одобрително от жените. От своя страна, жените трябва да са наясно, че когато един мъж използва подобен тип хумор, това просто е израз на още една полово присъща разлика в начина на общуване. Затова те трябва или да не обръщат внимание на майтапите му, или открито да му заявят, че не намират шегите му за особено смешни и остроумни и че не оценяват особено високо подобно чувство за хумор. Ако осъзнаем, че мъжете и жените имат съвършено различни представи за това, кое е смешно и кое не е, бихме могли много по-успешно да отбягваме конфликтите с представители на противоположния пол.

Ако помогнете на партньора си да разбере, че критичните му „шеговити“ забележки ви нараняват, това ще подобри взаимоотношенията ви и ще изпитвате по-положителни чувства един към друг, което, от своя страна, ще ви помогне да преодолеете пропастта в общуването между мъжете и жените.

Възможно ли е по-доброто общуване да намали случаите на изнасилване по време на среща?

Много се е писало за изнасилванията по време на срещи. Проблемът е толкова сериозен, че неотдавна на него бе посветен водещият материал в сп. „Тайм“. Статистическите данни са направо потресаващи. Според Мери Бет Родин от Центъра за лечение на изнасилени жени в Санта Моника, Калифорния, едно от всеки шест учещи в колеж момичета е било изнасилено. И което е още по-страшно, повечето от тези изнасилени жени са познавали насилниците си.

Нека това не ви прозвучи като опит да бъде омаловажен този наистина сериозен проблем, но вероятно един от пътищата за борба с изнасилванията по време на среща е изграждането на по-добро общуване между представителите на противоположните полове.

Редица проучвания сочат, че през последните трийсетина години почти нищо в обществените норми по отношение на поведението по време на първата среща не се е променило. Сузана Роуз от Университета в Сейнт Луис, Мисури, и Айрин Хенсън Фрийз от Питсбъргския университет провеждат изследвания в областта на несловесното общуване и полово присъщите ролеви модели и разкриват, че в по-голямата си част етикецията на любовните срещи се подчинява на половата ориентация, особено по отношение на доминиращата роля на мъжа и покорната роля на жената. Тези проучвания показват, че от мъжа все още се очаква да поеме инициативата, да планира срещата и да плати разноските по нея. По такъв начин мъжете са поставени в ролята на сексуални агресори. От друга страна, от жените се очаква да поемат една по-подчинена роля, като бъдат съблазнителни, улесняват и поддържат приятен разговор и „ограничават сексуалната активност“.

Проучванията на споменатите две изследователки разкриват, че доминиращата роля на мъжа е особено силно изявена по време на първата среща. Освен това те показват, че на жената се гледа по-скоро като на сексуален обект и създателка на приятна емоционална атмосфера, докато мъжът се възприема като „плановик“, „финансист“ и инициатор на сексуална активност.

Тези изследвания сочат, че все още съществуват определени сценарии, към които младите момичета се придържат по отношение на полово предопределените им роли по време на първите срещи. Естествено това не е валидно за абсолютно всички случаи, но ако младите жени бъдат приучени да не бъдат толкова неуверени, „скромно“ покорни и учтиви, а също и да не флиртуват предизвикателно с все още недобре познатите им мъже и вместо това да се държат по-самоуверено и категорично (имайки предвид вече известните ни полово присъщи особености и разлики в начина на общуване), като ясно и недвусмислено определят границите на допустимо поведение, то вероятно изнасилванията по време на първи срещи могат да бъдат чувствително намалени.

В една своя статия, публикувана във в. „Лос Анджелис Таймс“ под заглавие „Първокурсничките са изложени на най-голям риск от изнасилване в границите на колежите“, консултантката по проблемите на учащите се Мери Ярбър потвърждава резултатите от проучването на Сузана Роуз и Айрин Хенсън относно полово присъщите сценарии, към които се придържат младежите по време на първите си срещи. В тази статия Мери Ярбър твърди: „Ако младите жени се научат да общуват по по-подходящ начин, това би им помогнало да намалят риска от сексуални нападения“.

Изцяло подкрепям нейното мнение, че жените трябва да се научат да отстояват по-категорично правата си, като директно, ясно и недвусмислено заявят правото си на отказ и правото си желанията им да бъдат зачитани.

И съм съгласна с Мери Ярбър, че усвояването на подобни умения няма да е лесно за жените, защото в болшинството си те са приучени да бъдат пасивни и покорни на мъжете, което ясно проличава и от проучванията на Сузана Роуз и Айрин Хенсън Фрийз.

Редица изследвания на жертвите на престъпления разкриват, че за хората, които се движат като потенциални жертви — с наведена глава, с присвити рамене, с отпусната походка и като цяло с лоша стойка на тялото — съществува много по-голяма вероятност да бъдат нападнати, отколкото за онези, които демонстрират повече самоувереност и се движат с високо вдигната глава, стегната стойка и енергична походка. Същото е валидно и за тона на гласа. Много често начинът, по който жената говори, наред със съдържанието на думите й, може да се окаже решаващ за това дали ще бъде изнасилена, или не, а понякога и дали ще живее, или ще умре. Необходимо е жените да се научат да звучат като силни и самоуверени личности, тоест да се научат да владеят тона на гласа си, да произнасят по-открито гласните, да си служат с коремните мускули, което ще предаде категоричност на гласа им.

Самозащита посредством гласа

Ако някоя жена не иска да прави секс с някой мъж, за нея е изключително важно да използва силен, дълбок глас, подходящ език на тялото и решителен тон, за да му каже и покаже ясно и недвусмислено, че му отказва сериозно и окончателно. Както личи от полово присъщите особености и разлики в начина на общуване, повечето жени звучат като слаби и неуверени същества. За да се защити в подобни ситуации, жената трябва да поддържа прекия визуален контакт и като си поеме дълбоко дъх, с висок, плътен и ясен глас, без кикотене и колебливи възходящи интонации да каже: „Не, нямам никакво намерение да правя секс с теб, така че ме остави на мира!“. Тази техника на гласова самозащита може да ви окаже неоценима помощ, за да отклоните потенциалните опити за изнасилване по време на среща с мъж.

Какво трябва да правят мъжете, за да имат по-добри лични и социални взаимоотношения с жените

Ето рецептата от онези ключови моменти, изведени въз основа на 105-те полово присъщи особености и разлики в общуването, чието спазване може да помогне на мъжете да подобрят взаимоотношенията си с жените.

1. Когато седите, обръщайте по-голямо внимание на езика на тялото си. Не се отпускайте назад, не се облакътявайте нехайно, защото така създавате впечатление, че разговорът не ви интересува.

2. Дръжте главата си изправена и не я навеждайте под ъгъл встрани, защото така създавате впечатление, че сте готови да се отбранявате и да критикувате.

3. Когато жестикулирате по време на разговор с жена, следете жестовете ви да бъдат по-близо до тялото. Така ще изглеждате по-чувствителни и по-отзивчиви към интимност.

4. Внимавайте колко пространство заемате, когато седите или стоите, за да не бъдете възприети от жената като грубиян и нахалник. Сядайте по-близо до нея.

5. Когато провеждате разговор с жена на лични теми, не се въртете, не се намествайте, не се люлейте на стола. Ако го правите, не само ще я разсейвате, но и ще я накарате да реши, че онова, което ви говори, не ви интересува. Освен това подобно държание създава впечатление, че бързате и нямате търпение да си тръгнете.

6. Когато разговаряте с жена, гледайте право към нея. Но това съвсем не означава да я „зяпате“. Просто гледайте в нейната посока. За по няколко секунди обхванете с поглед цялото й лице, после спрете очи върху нейните очи, върху носа, устата, брадичката й, след което отново обхванете цялото лице. Повтаряйте тази „обиколка“ по време на целия ви разговор.

7. Усмихвайте се повече. Ако наистина се интересувате от някой човек — позволете му да го забележи.

8. Когато говорите с жена, отваряйте повече челюстите си, не ги свивайте, не стискайте зъби. В противен случай ще създавате впечатление на студен и необщителен човек, а тонът на гласа ви ще е по-носов, което дразни и действа доста отблъскващо.

9. Когато поздравявате и разговаряте с жена, се опитвайте да придадете повече ентусиазъм на гласа си. Монотонният глас е непривлекателен.

10. По време на разговора подемайте повдигнатите от жената въпроси. Не се опитвайте да сменяте темата на разговора и не прекъсвайте говорещата жена. В противен случай тя ще реши, че не я възприемате на сериозно и че не я уважавате достатъчно.

11. Докато слушате говореща жена, подавайте й повече непосредствени несловесни сигнали за внимание. Вмъквайте междуметия („аха“, „ъхм, ъхм“) и кимайте по-често. Така ще създадете у нея впечатление, че я слушате внимателно и че наистина ви е интересно онова, което има да ви каже.

12. Когато отговаряте на зададен от жена въпрос, не го правете едносрично — „да“, „не“, „може би“, „добре“. Разгърнете отговора си и обяснете позицията си по зададения въпрос. Обяснявайте с повече подробности защо сте казали едно или друго.

13. Когато описвате нещо, използвайте повече прилагателни и повече подсилващи определения („наистина“, „невероятно“, „страхотно“). Това ще ви помогне да звучите още по-интригуващо и интересно за жената. Като обръщате внимание на подробностите при описания, това ще ви помогне да създадете у нея впечатление на буден, наблюдателен и чувствителен човек с тънък усет за нещата.

14. За да поддържате разговора, задавайте на жената въпроси, а не потъвайте в монолог или изнасяне на лекция. Позволете и на нея да говори и да изкаже мнението си. За да оживите разговора, я питайте за отношението й по един или друг въпрос и така ще изглеждате по-чувствителни и внимателни слушатели.

15. При разговор с жена никога не използвайте заповеди и команди. Никога не казвайте „дай ми това или онова“. Ако става дума за интимни взаимоотношения с жена, подплатявайте командите с нежни, ласкави и учтиви обръщения („скъпа“, „съкровище“ и др.). Думичката „моля“, изречена мило и с топлота, действително е онова вълшебно ключе към душата на жената, което трябва винаги да използвате, ако искате тя да откликва на всичките ви молби.

16. По същия начин никога не обвинявайте директно жената, ако искате да не я отблъснете и тя да изслуша онова, което имате да й казвате. Например, вместо да изръмжите обвинително: „Пак не си прибрала дрехите от химическо чистене“, много по-добре ще е да изкажете недоволството си с по-мек тон, под формата на въпрос, с леко възходяща интонация и нежно обръщение (напр.: „Съкровище, какво се е случило, та не си успяла да прибереш дрехите от химическо чистене?“). По такъв начин има по-голяма вероятност жената да ви отговори също мило и с положителен тон, а не да заеме отбранителна позиция и да ви отвърне с контраатака.

17. Не скъпете комплиментите, когато говорите с жена. Бъдете искрени и използвайте думи, наситени с вълнение.

18. Ако се чувствате отчаяни, умствено изтощени или емоционално съсипани, не се притеснявайте да излеете напрежението не само с викове и крясъци, но и със сълзи. Жената ще ви възприеме като „истински чувствително човешко същество“.

19. Запазете мръсните вицове и физическите майтапи за вашите приятели мъже. Жените не ценят подобен род хумор.

20. Не използвайте обидни думи и псувни. Те са силно обидни за жените.

21. Научете се да говорите на лични теми. Не се бойте да изразявате истинската си същност открито и непосредствено. Говорете за онези неща, които са най-интересни за жените — самоусъвършенстване, дрехи, други хора и взаимоотношения.

22. Не се притеснявайте да помолите за помощ, когато имате нужда от нея.

Какво трябва да правят жените, за да имат по-добри лични и социални взаимоотношения с мъжете

От най-ранно детство, през юношеството, та до зряла възраст жените развиват много повече умения за приобщаване към социалната среда и за общуване, отколкото мъжете. Затова им се налага да правят доста по-малко неща, за да подобрят начина си на общуване в социалния и в личния си живот. И все пак ето някои ключови моменти, които жените биха могли да използват:

1. Ако някой се държи към вас грубо, саркастично или обидно, не стаявайте наранените си чувства и гнева, защото така те ще се напластяват във вас, докато в един момент ви задушат. По-добре незабавно ги изкажете, открито и откровено.

2. Не позволявайте на мъжа, с когото говорите, да ви прекъсва. Ако го направи, на свой ред го прекъснете и кажете: „Извинявай, но още не съм свършила каквото имам да казвам“. Ако той упорства и продължава да ви прекъсва или ако смени темата на разговора, му кажете с висок и ясен глас: „Извинявай, но аз говорех за еди-какво си. Затова нека продължим и довършим тази тема“.

3. Преодолейте смущението си и се научете да говорите непринудено за самите себе си и за постиженията си, когато ви попитат за тях. По такъв начин мъжът, с когото говорите, ще получи по-реалистична представа за истинската ви същност и за стремежите ви.

4. Не ругайте и не псувайте, защото от устата на жена подобни думи звучат отблъскващо за повечето мъже.

5. Не се бойте да покажете на някой мъж, че ви е разгневил.

6. Опитайте се да говорите повечко за онези неща, които интересуват мъжете — спорт, събития от новините, коли, изкуство, музика.

7. Не се притеснявайте първи да приближите към някой мъж и да му определите среща, особено ако той наистина ви интересува. Много често мъжете оценяват високо подобна постъпка. Ако ли пък ви откаже, не го приемайте прекалено лично и не позволявайте на отказа да повлияе отрицателно на самочувствието ви.

8. По време на спорове с мъж, не изваждайте на бял свят неща от миналото. Придържайте се към настоящите проблеми и се опитвайте да решите именно тях.

9. Ако някой мъж изпитва затруднения да бъде открит и непосредствен, не го насилвайте да говори. В противен случай може да му се стори, че му натяквате, което за повечето мъже е крайно обидно и дразнещо. По-скоро му покажете, че сте на негово разположение и че сте готови да го изслушате винаги, когато пожелае да говори. Опитайте се да му помогнете да се разкрие, като му задавате повече „отворени“ въпроси, окуражавайте непосредствено подетите разговори и говорете повече за онези неща, от които той се интересува.

10. Когато говорите, не навеждайте глава надолу, като същевременно вдигате поглед към лицето на събеседника си. С подобна поза създавате впечатление за покорност и приличате на жертва. Тъкмо обратното, дръжте главата си високо изправена, сякаш невидима връзка я дърпа нагоре и назад. Очите ви трябва да са на едно ниво с очите на мъжа, с когото говорите.

11. Когато говорите, се опитвайте да отпускате коремните си мускули, което ще ви даде възможност да контролирате височината на гласа си, а също и да му придадете по-плътно звучене. Така не само ще говорите по-чувствено, но и ще можете да овладявате тона на гласа си, когато сте разтревожени или нервни, особено при изяви в обществото.

Към следващата част или към съдържанието

Лилиан Глас Той казва, тя казва (5) (Как да преодолеем пропастта в общуването между половете)

Метаданни

Данни

Той казва, тя казва

Информация

История

Сваляне / Връзки

Четвърта глава

Как да подобрите личните и социалните си взаимоотношения с противоположния пол