Лилиан Глас
Той казва, тя казва (3) (Как да преодолеем пропастта в общуването между половете)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
He Says, She Says, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Лилиан Глас. Той казва, тя казва

Американска. Първо издание

ИК „Сиела“, София, 1999

Редактор: Катя Иванова

Технически редактор: Божидар Методиев

Художник: Любомир Бориславов Пенов

Предпечатна подготовка: Иво Петров

ISBN: 954-649-242-6

История

  1. — Добавяне

Втора глава

105 полово присъщи особености и разлики в начина, по които общуват мъжете и жените

Когато се обсъждат разликите в начина, по който в днешно време общуват мъжете и жените, мнозина се засягат и често възкликват възмутено: „А, не! Не и аз! Аз не постъпвам така. Това не се отнася за мен“.

Е, може би наистина не се отнася за вас. Възможно е да постъпвате по-различно поради начина, по който сте били възпитани или поради личните ви очаквания и стил на живот.

Естествено, не е справедливо да се сравняват уменията за общуване примерно на някоя жена, която заема ръководен пост във фирма от мегаконцерна „Форчън 500“, с тези на някой мъж — редови служител в системата на социални грижи за децата. С постепенното все по-успешно издигане на жените в корпоративната йерархия и с все по-отговорното включване на мъжете в отглеждането и възпитанието на децата, при което те стават и по-чувствителни по отношение на междуличностните взаимоотношения, тези разлики в общуването ще се изгладят и ще се заличат.

И все пак независимо дали ни харесва, или не, цялата досегашна научна литература показва, че между мъжете и жените действително съществуват същностни различия в начина им на общуване. Въз основа на съществуващите изследвания и проучвания аз успях да събера 105 такива основни полово присъщи особености и разлики. Всъщност никога преди не е бил съставян подобен лесен за четене и за осмисляне широкообхватен списък. Нагледното му представяне ви помага веднага да откриете конкретна разлика в дадена специфична област.

Опитах се да подредя характеристиките на мъжкото и на женското общуване по възможно най-достъпен за осмисляне и сравнение начин, затова ги разделих в две колони. В лявата са посочени тези на мъжете, а в дясната — точните им съответствия при жените.

Освен това разделих тези 105 полово присъщи особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените, в пет основни области на общуването: език на тялото, език на мимиката, говорни и гласови особености и навици, съдържание на речта и поведенчески особености и навици.

Откриването и обособяването на тези полово присъщи особености и разлики в общуването на мъжете и на жените е резултат от дългогодишните научни проучвания на редица лингвисти, психолози, патолози на говора, антрополози и специалисти по въпросите на общуването.

 

 

Език на тялото

Мъже Жени
1. Мъжете заемат повече физическо пространство, когато седят или стоят, като ръцете и краката им са протегнати встрани от тялото. 1. Жените заемат по-малко физическо пространство, когато седят или стоят, като ръцете и краката им са прибрани към тялото.
2. Жестовете на мъжете са по-силови, по-резки и по-сдържани. 2. Жестовете на жените са по-меки, по-плавни и с повече лекота.
3. Мъжете жестикулират встрани от тялото. 3. Жените жестикулират по-близо до тялото.
4. Мъжете жестикулират със събрани или насочени пръсти. 4. Жените жестикулират с раздалечени пръсти и използват движения със заоблени длани.
5. Мъжете заемат по-нехайни пози, когато седят, и се отпускат назад, когато слушат. 5. Жените заемат по-прибрани пози, когато седят, и се навеждат напред, когато слушат.
6. Мъжете движат ръцете си независимо от торса на тялото си. 6. Жените движат всички части на тялото си, от врата до глезените, като едно цяло.
7. Посредством езика на тялото си мъжете дават по-малко сигнали, че слушат. 7. Посредством езика на тялото си жените дават повече сигнали, че слушат.
8. Мъжете притежават по-малка чувствителност спрямо несловесните сигнали на другите. 8. Жените притежават по-голяма чувствителност и отзивчивост спрямо несловесните сигнали на другите.
9. Мъжете по-често навлизат в личното физическо пространство на другите. 9. Жените по-рядко навлизат в личното физическо пространство на другите.
10. По принцип мъжете докосват по-често другите. 10. По принцип жените докосват по-рядко другите.
11. Мъжете биват докосвани по-рядко от жени. 11. Жените биват докосвани по-често от мъже.
12. Мъжете са по-малко деликатни, когато докосват другите хора (напр. силно тупат по гърба, стискат ръката при ръкуване). 12. Жените са по-деликатни, когато докосват другите хора (напр. леко прегръщат и галят).
13. Ръкостискането на мъжете е по-силно. 13. Ръкостискането на жените е по-слабо.
14. Мъжете по-често се наместват и променят позата на тялото си. 14. Жените по-рядко се наместват и променят позата на тялото си.
15. Когато изнасят лекция, мъжете се движат повече из помещението. 15. Когато изнасят лекция, жените се движат по-малко из помещението.
16. Мъжете сядат по-скоро под ъгъл и встрани от другия човек, особено ако е жена. 16. Жените сядат право срещу другия човек и по-близо до него, ако е мъж.
17. По отношение на личното пространство мъжете обикновено приближават по-близо до жените. 17. По отношение на личното пространство жените не приближават толкова близо до мъжете.
18. Когато приближават към жена, мъжете не се опитват да я заобиколят и не се отдръпват от пътя й. 18. Когато приближават към мъж, жените се стараят да го заобиколят или се отдръпват от пътя му.
19. Мъжете сядат по-далеч от жените. 19. Жените сядат по-близо до мъжете.

 

Език на мимиката

20. Мъжете се стремят да отбягват визуалния контакт и не гледат директно към другия човек. 20. Жените осъществяват по-добър визуален контакт и гледат по-директно към другия човек.
21. Когато слушат някого, мъжете обикновено накланят глава встрани и гледат събеседника си под ъгъл. 21. Когато слушат някого, жените обикновено го гледат право в лицето, като главата и очите им са обърнати към него.
22. Когато слушат, мъжете обикновено се мръщят и отправят бегли погледи. 22. Когато слушат, жените обикновено се усмихват и кимат.
23. Когато слушат, мъжете използват по-малко мимики, за да покажат внимание, и реагират по-сдържано. 23. Когато слушат, жените използват повече мимики, за да покажат внимание, и реагират по-бурно.
24. Мъжете изразяват по-малко емоционална топлота посредством оживление на лицето. 24. Жените изразяват повече емоционална топлота посредством оживление на лицето.
25. Когато говорят, мъжете разтварят по-малко челюстите си. 25. Когато говорят, жените разтварят повече челюстите си.
26. При негативно общуване мъжете наблюдават по-зорко и директно. 26. При негативно общуване жените по-често навеждат очи, за да избегнат прекия поглед.
27. При позитивно общуване мъжете използват по-малко визуален контакт. 27. При позитивно общуване жените използват повече визуален контакт.

 

 

Говорни и гласови особености и навици

МЪЖЕ ЖЕНИ
28. Мъжете прекъсват по-често другите и по-малко позволяват да бъдат прекъсвани. 28. Жените прекъсват по-рядко другите и по-често позволяват да бъдат прекъсвани.
29. Когато говорят, мъжете използват повече паразитни думи и звукосъчетания („нали“, „ъъ“, „обаче“). 29. Когато говорят, жените използват по-малко паразитни думи и звукосъчетания („нали“, „ъъ“, „обаче“).
30. Мъжете завалват повече думите, а произношението им е по-небрежно. 30. Жените си служат с по-бърза и по-коректна артикулация, а произношението им е по-добро.
31. Гласът на мъжете звучи по-носово поради по-малкото отваряне на челюстите. 31. Гласът на жените звучи по-малко носово поради по-голямото отваряне на челюстите.
32. За мъжете е по-характерно да „изяждат“ крайния звук на думите. 32. За жените е по-характерно да произнасят ясно крайния звук на думите.
33. Мъжете използват по-малко интонации и модулации на гласа. 33. Жените използват повече интонации и модулации на гласа.
34. Речта на мъжете е по-монотонна. При говор използват около три тона. 34. Речта на жените звучи по-емоционално. При говор използват около пет тона.
35. Гласовете на мъжете са по-ниско поставени и при тях се срещат по-рядко пискливи като на малко дете гласове. 35. Гласовете на жените са по-високо поставени и при тях се срещат по-често пискливи като на малко дете гласове.
36. Мъжете говорят на по-висок тон. 36. Жените говорят по-тихо.
37. Мъжете използват повече накъсани и остри тонове. Звучат по-отблъскващо и неотзивчиво. 37. Жените използват повече плавни и приглушени тонове. Звучат по-приканващо и отзивчиво.
38. Мъжете използват по-висок тон на гласа, за да подчертаят гледната си точка. 38. Жените използват модулации на гласа, за да подчертаят гледната си точка.
39. Скоростта на словесния поток при мъжете е по-бавна. 39. Скоростта на словесния поток при жените е по-бърза.
40. Мъжете използват по-рядко нежни и задушевни тонове. 40. Жените използват по-често нежни и задушевни тонове.

 

 

Съдържание на речта

МЪЖЕ ЖЕНИ
41. Мъжете говорят повече и монополизират разговора. Те говорят за неща и дейности, напр. коли, спорт, работа и различни машинарии. 41. Жените говорят по-малко. Те говорят за хора, взаимоотношения, дрехи, диети, чувства и деца.
42. В разговор мъжете не са склонни да разкриват лична информация за себе си. 42. В разговор жените са склонни да разкриват лична информация за себе си.
43. При описания на цветове мъжете споменават основната характеристика на дадения цвят (напр. зелен, син). 43. При описания на цветове жените правят по-нюансирано описание на дадения цвят (напр. шартрьоз, индиго).
44. Мъжете отправят директни обвинения (напр. „Ти не ми се обади“). 44. Жените отправят по-завоалирани обвинения, формулират обвиненията със „защо“, което звучи като натякване (напр. „Защо поне не ми се обади?“).
45. Мъжете изказват по-директни твърдения. Те са по-малко склонни да „шикалкавят“. 45. Жените изказват по-завоалирани твърдения. Те са по-склонни да „шикалкавят“.
46. Мъжете са по-малко словоохотливи. Те по-бързо стигат до същината на въпроса. 46. Жените са по-словоохотливи. Те по-бавно стигат до същината на въпроса.
47. Когато слушат, мъжете рядко казват „ъхм, ъхм“ и „аха“, а също и по-рядко кимат. 47. Когато слушат, жените често казват „ъхм, ъхм“ и „аха“, а също и по-често кимат.
48. Мъжете използват „точно“ или „дадено“ като възклицания или междуметия. 48. Жените използват „аха“ или „ъхм, ъхм“ като възклицания или междуметия.
49. Мъжете са по-склонни да мълчат, когато разговорът замре. 49. Жените отронват междуметия („хмм“, „да“), когато разговорът замре.
50. Мъжете използват по-малко подсилващи определения. 50. Жените използват повече подсилващи определения, като „толкова“, „много“, „наистина“ (напр. „Толкова е хубаво!“, „Наистина прекрасен ден“).
51. По време на разговор мъжете повдигат по-малко теми. 51. По време на разговор жените повдигат повече теми.
52. Мъжете пренебрегват повдигнатите от жени теми и обикновено говорят по въпросите, които те самите са поставили. 52. Жените подхващат повдигнатите от мъже теми и обикновено говорят по тях.
53. Мъжете си служат с по-неправилни граматически обрати (напр. „С кой отиваш?“). 53. Жените си служат с по-правилни граматически обрати (напр. „С кого ще отидеш?“).
54. Мъжете отговарят на въпросите с декларативен тон (напр. „Колко е часът?“ — „Два“). 54. Жените отговарят на въпросите с леко въпросителен тон (напр. „Колко е часът?“ — „Два(-)“).
55. Мъжете издават повече заповеди (напр. „Дай ми една бира“) и обикновено заповедите им не са придружени от изрази на учтивост или нежност. 55. Жените рядко издават заповеди и по принцип ги завоалират с повече изрази на учтивост или нежност (напр. „Съкровище, много те моля, ще можеш ли да ми подадеш една бира?“).
56. Мъжете използват много повече декларативни твърдения (напр. „Днес времето е хубаво“). 56. Жените използват по-скоро плахи твърдения, като обикновено звучат леко въпросително, било посредством въпросителна дума, било посредством възходяща интонация (напр. „Днес времето е хубаво, нали?“, „Днес времето е хубаво(-)“).
57. Мъжете използват много по-малко психологически или емоционално натоварени глаголи. 57. Жените използват много повече психологически или емоционално натоварени глаголи, като „чувствам се“, „обичам“, „надявам се“ (напр. „Чувствам се толкова жадна“).
58. Когато отговарят на въпроси, мъжете предлагат минимална информация и предпочитат еднозначни отговори (напр. „Аха“, „Да“, „Не“, „Добре“). Те използват по-малко прилагателни и обстоятелствени пояснения. 58. Когато отговарят на въпроси, жените са по-обстоятелствени, дават по-пространни и подробни отговори и използват повече прилагателни и пояснения.
59. Мъжете много рядко използват прилагателни и наречия за възхищение. 59. Жените използват изключително много прилагателни и наречия за възхищение (напр. „прекрасно“, „мило“, „божествен“, „възхитително“, „сладък“, „очарователно“.).
60. Мъжете много рядко използват ласкави обръщения. 60. Жените използват изключително много ласкави обръщения (напр. „миличко“, „душице“, „съкровище“, „слънчице“).
61. Мъжете използват повече междуметия, когато сменят темата или вмъкват друг въпрос в основния разговор (напр. „Хей!“, „О!“, „впрочем“, „виж сега“). 61. Жените използват повече съюзи и съюзни думи, когато сменят темата или вмъкват друг въпрос в основния разговор (напр. „и“, „но“, „все пак“, „обаче“).
62. Мъжете използват по-силни количествени определения, като „винаги“, „никога“, „всички“, „никой“. 62. Жените използват по-скоро по-меки количествени определения, като „в повечето случаи“, „понякога“, „доста“, „почти“.
63. Мъжете задават по-малко въпроси за стимулиране и поддържане на разговора. 63. Жените задават повече въпроси за стимулиране и поддържане на разговора.
64. Мъжете много рядко обсъждат личния си живот в деловата си среда. 64. Жените са склонни да установяват делови взаимоотношения посредством обсъждане на личния си живот.
65. Когато молят за нещо, мъжете го правят по възможно най-опростения начин (напр. „Имам нужда от помощ за покупките“). 65. Когато молят за нещо, жените си служат с по-разширени обрати на речта (напр. „Много те моля, би ли бил така любезен да ми помогнеш за покупките?“).
66. Мъжете използват по-силни отрицателни възклицания и ругатни (напр. „По дяволите!“, „Да го вземат мътните!“, „Мама му стара!“). 66. Жените използват по-меки отрицателни възклицания и ругатни (напр. „Ужасно!“, „О, не!“, „О, боже!“, „Направо съм бясна!“).
67. Мъжете използват повече жаргонни думи и изрази. 67. Жените използват по-малко жаргонни думи и изрази.
68. Мъжете проявяват по-голяма склонност към тиради и лекции. Обичат монолога. 68. Жените по принцип не изнасят тиради и лекции. Предпочитат диалога.

 

 

Поведенчески особености и навици

МЪЖЕ ЖЕНИ
69. Мъжете имат по-аналитичен подход към проблемите. 69. Жените имат по-емоционален подход към проблемите.
70. Мъжете правят по-малко комплименти. 70. Жените правят повече комплименти.
71. Мъжете са по-силно ориентирани към изпълняване на задачи (напр. те ще попитат: „Какво трябва да се направи по въпроса?“). 71. Жените са по-силно ориентирани към установяване на състояние (напр. те ще попитат: „Какво е отношението ви по въпроса?“).
72. Мъжете използват повече закачки, дразнене и сарказъм, когато искат да покажат нежност. Те изразяват нежността си по много завоалиран начин. 72. Жените не използват дразнене и сарказъм и рядко си служат със закачки, когато искат да покажат нежност. Те изразяват нежността си по много по-открит и прям начин.
73. Мъжете притежават по-слаба интуиция (напр. „Да не би да чета мисли?“). Обикновено са по-нечувствителни спрямо подробностите. 73. Жените притежават по-силна интуиция и долавят повече неизказани неща. По принцип са по-чувствителни спрямо подробностите.
74. Мъжете гледат по-критично на всичко. 74. Жените гледат по-малко критично на всичко.
75. Мъжете много по-трудно дават израз на интимните си чувства. 75. Жените много по-лесно дават израз на интимните си чувства.
76. Когато са разочаровани или наранени, мъжете плачат много по-рядко. По принцип те повече викат и крещят. 76. Когато са разочаровани или наранени, жените плачат много по-често.
77. При общуване мъжете са много по-агресивни. 77. При общуване жените са много по-малко агресивни.
78. Мъжете проявяват склонност да налагат мненията си на околните. 78. Жените проявяват много по-малка склонност да налагат мненията си на околните.
79. Мъжете ругаят повече. 79. Жените рядко ругаят.
80. Мъжете много по-често спорят. 80. Жените много по-рядко спорят.
81. По време на разговор мъжете много по-рядко установяват обратна връзка. 81. По време на разговор жените много по-често установяват обратна връзка.
82. Мъжете се смеят и кикотят много по-малко. 82. Жените се смеят и кикотят много повече.
83. Мъжете разказват повече вицове и шеги. 83. Жените разказват по-малко вицове и шеги.
84. Мъжете често разказват груби и със сексуален подтекст вицове и шеги. 84. Жените рядко разказват груби и със сексуален подтекст вицове и шеги.
85. Мъжете правят по-често физически майтапи и са склонни да се задяват като поставят другите в неудобно положение (т.нар. уронващ престижа хумор). 85. Жените рядко правят физически майтапи. Те ценят чувството за хумор и играта със словото. Не са склонни да поставят другите в неудобно положение и да си служат с уронващ престижа хумор.
86. Мъжете обвиняват много по-малко, но пък директно. 86. Жените обвиняват много повече, но пък завоалирано.
87. Мъжете възприемат понятието време като процес с начало, среда и край. 87. Жените възприемат понятието време като плавно течаща река.
88. Мъжете са по-малко склонни да таят яд, недоволство, завист и злоба. 88. Жените са по-склонни да таят яд, недоволство, завист и злоба.
89. По време на спор мъжете рядко напомнят и използват случки от миналото и се придържат предимно към настоящия проблем. 89. По време на спор жените често напомнят и използват случки от миналото, като по този начин се отклоняват от настоящия проблем.
90. Мъжете говорят повече за самите себе си и за собствените си постижения. 90. Жените говорят повече за постиженията на другите хора и са склонни да омаловажават своите собствени успехи.
91. Мъжете често подкачат и дразнят относно лични, „чувствителни“ теми. 91. Жените много рядко подкачат и дразнят относно лични, „чувствителни“ теми.
92. Мъжете клюкарстват по-малко. 92. Жените клюкарстват повече.
93. За да се разтоварят от напрежението, мъжете обикновено викат, крещят и псуват. 93. За да се разтоварят от напрежението, жените обикновено плачат.
94. Мъжете са по-малко склонни да се изправят лице в лице с проблемните въпроси и ситуации. 94. Жените са по-склонни да се изправят лице в лице с проблемните въпроси и ситуации.
95. Мъжете се опитват да разрешат проблемите и трудностите пряко и конкретно. 95. Жените се опитват да надмогнат проблемите като ги сравняват с други подобни негативни изживявания.
96. Мъжете не са склонни да молят за помощ. Те се опитват самостоятелно да оправят нещата. 96. Жените са по-склонни да молят за помощ и да я приемат, когато имат затруднения.
97. Мъжете по-често автоцензурират мислите си. Те общуват по-рядко посредством т.нар. поток на съзнанието. 97. Жените по-рядко автоцензурират мислите си. Те общуват по-често посредством т.нар. поток на съзнанието.
98. При спор и сблъсък мъжете много по-рядко се извиняват. 98. При спор и сблъсък жените обикновено се извиняват.
99. Мъжете говорят по-често за това какво са направили, какво ще направят, къде са били и къде ще отидат. 99. Жените говорят по-често за чувствата относно това, което са направили или ще направят.
100. Мъжете изпитват големи затруднения да кажат „извинявай“ или „съжалявам“. 100. Жените охотно, често и с лекота казват „извинявай“ или „съжалявам“.
101. Мъжете се извиняват с много малко емоция. 101. Жените се извиняват много емоционално.
102. Мъжете говорят много малко за взаимоотношенията си с други хора и с близките си. 102. Жените говорят много за взаимоотношенията си с други хора и с близките си.
103. Мъжете се чувстват по-неудобно, когато слушат хвалебствия за себе си или за други хора. 103. Жените не се чувстват неудобно, когато слушат хвалебствия за себе си или за други хора.
104. Мъжете са по-нетактични и не са дипломатични. 104. Жените са по-тактични и са дипломатични.
105. Обикновено мъжете не възприемат лично словесното отхвърляне. 105. Жените са по-склонни да възприемат словесното отхвърляне твърде лично.