Лилиан Глас
Той казва, тя казва (7) (Как да преодолеем пропастта в общуването между половете)

Шеста глава

Как да преодолеете пропастта в общуването на работното си място

Въз основа на посочените във втора глава 105 полово присъщи особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените, могат да бъдат обособени 40 такива разлики, които засягат пряко взаимоотношенията ви с представителите на противоположния пол на работното ви място и които, ако не бъдат осмислени, разбрани и прилагани, могат да съсипят кариерата ви. Сами ще видите, че някои от тях са подобни на онези, за които вече говорихме в четвърта глава (личен живот) и в пета глава (интимен живот), но тук те са разгледани в различен контекст — в ситуации, свързани с междуличностните взаимоотношения между мъжете и жените на работното място.

1. Мъжете заемат повече физическо пространство, когато стоят или седят, докато жените заемат по-малко физическо пространство, което се възприема като по-подчинено присъствие.

2. Мъжете жестикулират по-силово, по-ъгловато и по-рязко, като жестовете им са встрани от тялото, обикновено с насочени пръсти, докато жените жестикулират по-леко и по-плавно, близо до тялото, с по-раздалечени пръсти и окръглени длани.

3. Когато слушат седнали, мъжете заемат по-нехайни пози и обикновено се отпускат назад, докато жените седят по-прибрано и се привеждат напред.

4. Жените предоставят повече сигнали за внимателно слушане — посредством език на тялото, мимика и глас — отколкото мъжете, и са по-чувствителни от тях към несловесното общуване.

5. В деловото общуване мъжете прекъсват говорещия повече от жените.

6. Жените имат по-високо поставени гласове. Когато обаче те са твърде високи и пискливи, придават на жената по-детинско звучене, поради което деловите й партньори са склонни да й гласуват по-малко доверие, отколкото на някой мъж.

7. Мъжете говорят по-силно и по-високо, по-рязко, с накъсани тон и фрази, поради което често звучат по-остро и по-грубо.

8. Мъжете обикновено подчертават възлови моменти от онова, за което говорят, като повишават тона на гласа си, докато жените го правят посредством наблягане върху определени думи и промяна в интонацията.

9. Жените създават впечатление, че говорят по-бързо, отколкото мъжете.

10. Мъжете проявяват по-голяма склонност да монополизират разговора, отколкото жените.

11. Мъжете говорят повече за неща и дейности, например какво са правили, правят и се канят да правят. Жените обикновено говорят повече за хората в деловата сфера, за техните междуличностни взаимоотношения и за собствените си чувства по тези въпроси.

12. На работното място, с колегите и с деловите си партньори мъжете говорят много по-малко за личния си живот, отколкото жените.

13. Мъжете формулират преки твърдения и отправят повече преки обвинения, отколкото жените.

14. Мъжете са не толкова словоохотливи и по-бързо преминават към същината на темата, отколкото жените, които са склонни да говорят завоалирано и със заобикалки.

15. Жените обикновено употребяват много повече запълващи паузите в разговора междуметия (напр. „ъхм“), отколкото мъжете.

16. Мъжете употребяват много по-малко подсилващи наречия (напр. „толкова“, „наистина“, „доста“, „твърде“), отколкото жените.

17. Обикновено по време на един и същ разговор мъжете говорят повече по темите, които самите те са повдигнали, въпреки че жените предлагат повече теми за обсъждане.

18. Жените формулират граматически по-правилно фразите си, отколкото мъжете.

19. Мъжете отговарят на въпросите декларативно, докато жените отвръщат на въпроса с въпрос.

20. Мъжете правят повече декларативни твърдения, докато жените правят по-неуверено и по-колебливо звучащи твърдения, като или използват „опашати“ въпроси, или си служат с леко възходяща въпросителна интонация при изказване на твърдения.

21. Мъжете отправят повече директни и резки команди, докато жените смекчават заповедите с учтиви форми на речта и любезна интонация.

22. В деловата сфера мъжете много рядко и много по-малко използват психологически и емоционално заредени глаголи (напр. „чувствам“, „надявам се“), отколкото жените.

23. Мъжете отговарят на въпросите немногословно, докато жените обикновено дават пространни отговори и обясняват повече нещата.

24. Когато сменят темата по време на разговор, мъжете използват повече междуметия и паразитни думи и изрази (напр. „О!“, „впрочем“, „да речем“), докато жените си служат предимно със съюзи, съюзни думи и съюзни изрази (напр. „и“, „но“, „и все пак“, „между другото“).

25. По време на разговор мъжете използват повече и по-категорични определения (напр. „винаги“, „никога“, „нищо“), докато жените си служат с по-уклончиви определения (напр. „малко“, „много“, „до известна степен“).

26. Мъжете заявяват исканията си направо, кратко и ясно, докато жените ги отправят по-завоалирано, обикновено в сложни съставни изречения.

27. Мъжете употребяват много повече груби думи и изрази, жаргон и ругатни, отколкото жените.

28. Мъжете имат склонност към изнасяне на лекции и монологични изяви, докато жените се стремят да поддържат диалог.

29. Мъжете имат по-аналитичен и дистанциран подход към решаване на проблемите, докато жените подхождат към тях по-емоционално и ги приемат доста лично.

30. Мъжете са ориентирани предимно към решаване на задачи и извършване на конкретни дейности. Те биха попитали: „Е, какво ще свърши всеки от нас по конкретния въпрос?“. Жените са ориентирани по-скоро към поддържане на взаимоотношения, затова биха попитали: „Е, какво е отношението на всеки от вас по конкретния въпрос?“.

31. Мъжете използват повече саркастични забележки, физически шеги и дразнещи закачки, за да покажат привързаност и да установят дружески връзки в деловата сфера. Те разказват и повече вицове и анекдоти, отколкото жените.

32. Мъжете възприемат всичко много по-критично и по-неемоционално.

33. Когато са отчаяни или разочаровани в деловата сфера, жените често плачат, докато мъжете обикновено викат и крещят.

34. Мъжете проявяват по-голяма склонност да налагат своите мнения и възгледи на другите, отколкото жените.

35. В деловата сфера мъжете са по-нападателни и по-склонни да спорят, отколкото жените.

36. Мъжете обикновено не затаяват яд и неприязън, за разлика от жените.

37. По време на делови спор жените проявяват склонност да се връщат към отрицателни случаи от миналото, докато мъжете се придържат към настоящия проблем.

38. Мъжете много рядко биха потърсили и приели помощ, като обикновено се опитват да се справят с нещата сами.

39. В деловата сфера жените обикновено са по-дипломатични, докато мъжете са по-резки и по-нетактични.

40. В деловата сфера жените обикновено приемат твърде лично словесното отхвърляне, за разлика от мъжете.

За да могат да отстояват по-успешно личното си достойнство и за да им бъде засвидетелствано повече уважение в деловата сфера, жените трябва да развият по-налагащи се и вдъхващи респект умения за професионално общуване.

Тъй като мъжете по принцип са се изявявали много по-дълго в деловата сфера, в интерес на жените е да се поучат и да усвоят някои от използваните от тях умения за делово общуване.

Като осъзнаят, разберат и възприемат повечето правила, успешно прилагани от мъжете в света на бизнеса, жените ще могат да подобрят и да увеличат значително възможностите си за професионална кариера.

От друга страна, има и редица уроци, които мъжете биха могли да усвоят от жените в сферата на деловите взаимоотношения. Да се надяваме, че постепенното и все по-успешно навлизане на жените в света на бизнеса (като същевременно те изучат и усвоят правилата за ефективно делово общуване) ще доведе до изчезване на грозните и полово унизителни предразсъдъци и стереотипи в тази област от човешкия живот. В тази насока много може да помогне начинът, по който жените се представят и се изявяват в деловата сфера. В тази глава ще разгледаме полово присъщите на мъжете и на жените особености и разлики в общуването в света на бизнеса. Същевременно ще дадем на представителите и на двата пола познание за онези методи, подходи и умения, които са им необходими, за да се наложат по един по-положителен и по-убедителен начин в деловия свят.

Тъй като мъжете са присъствали и са се изявявали в деловата сфера много по-дълго от жените, повечето препоръки в тази глава са насочени към жените.

Подходяща делова изява

Много често посредством неподходящата си изява човек може да създаде погрешна представа за себе си у своите колеги, делови сътрудници и партньори. Точно така станало и с една моя клиентка — трийсет и шест годишна, умна, красива, подходящо обличаща се и добре възпитана жена, работеща в сферата на банковите инвестиции. Посредством своята работа тя непрекъснато увеличавала приходите и престижа на фирмата, за която работела, но никога не получавала финансови компенсации за свършеното от нея. Нещо повече, постоянно била притеснявана и засрамвана от своя шеф, който често я „мачкал“ и се отнасял към нея много снизходително, като към неразумно дете.

Въпреки че външният й вид бил делови и много професионален, тя звучала по-скоро като малка ученичка, с колебливи интонации и високо поставен, леко писклив глас.

Всеки път, когато изказвала мнение или заявявала някакво твърдение, гласът й бил неуверен и звучал така, сякаш задава въпрос. Хората трудно я чували, когато говорела, понеже гласът й треперел и обикновено заглъхвал в края на изреченията. В повечето случаи говорела с наведена надолу глава, само от време на време поглеждала събеседника си колебливо, от долу нагоре и малко под ъгъл, като срамежливо дете, което очаква всеки момент да бъде смъмрено за нещо.

Тя пристигна в офиса ми обляна в сълзи и ми разказа какво й се било случило малко по-рано същия ден.

По всичко личало, че нейният отдел в банката ще изгуби един доста сериозен вложител инвеститор, но тя успяла някак да убеди господина да не оттегля сметката си от тяхната фирма. Докато говорела с него по телефона, шефът й висял над главата и слушал разговора. По едно време написал нещо на едно листче и й го подал. Тя го прочела и останала като гръмната. Вместо да й напише примерно: „Чудесно се справяш!“ или „Продължавай в същия дух!“, шефът й бил надраскал: „Просто не мога да повярвам, че той не закрива сметката си при нас. Да не си спала с него?“. След като й подал бележката, шефът й се ухилил мръснишки и си отишъл в кабинета. Тя се почувствала безкрайно обидена и унизена. Приключила разговора с клиента, а очите й се налели със сълзи. Била толкова ядосана на шефа си, че отложила за следващия ден всичките си служебни задачи и си тръгнала, за да си ближе раните насаме.

Съгласих се, че шефът й несъмнено не е бил прав и че се е проявил некоректно. Но същевременно изтъкнах, че неговото поведение вероятно е било продиктувано от собствената й липса на умения за делово общуване. Предположих и споделих с нея своето мнение, че по всяка вероятност леко пискливият й глас, подсказващите колебливост интонации, „неувереният“ език на тялото, а също и това, че изглежда до този момент не е пресичала категорично подобни „сексистки забележки“ са все фактори, допринесли за неприятната случка.

Тя се съгласи чистосърдечно с мен и през следващите няколко дни двете много усилено работихме заедно, за да подобрим уменията й за делова изява и общуване. След около седмица шефът й отново се опитал да я смути и оскърби с подобна унизителна забележка. Но този път тя вирнала глава, погледнала го право в очите и му казала с ниско поставен, плътен, идващ от коремната кухина глас: „Неприемливо е да ми говорите по този начин и аз няма да допусна подобно отношение“. След което се врътнала рязко и бързо се отдалечила от него. Шефът й буквално замръзнал и останал да гледа след нея с отворена уста и невярващ поглед.

Много често мъжете в деловата сфера могат с лекота да смутят и притеснят една жена, тъй като жените по принцип са възпитавани от най-ранно детство да бъдат по-хрисими и да не бъдат нападателни, поради което те просто не знаят как да общуват в подобни ситуации. Неотдавнашно проучване на сп. „Глемър“ („Блясък“) показа, че въпреки уж еднаквите възможности за професионална изява, жените имат усещането, че им се предоставят много по-малко добри условия за делова кариера, отколкото на мъжете.

Той е похвално агресивен, но тя е кучка

Вече видяхме по колко различен начин възприемаме хората, съобразно пола им. В деловия свят, когато някой мъж иска и нарежда нещо да бъде направено точно както е казал, и то веднага, за него обикновено се твърди, че „владее положението“ и той бива възприеман положително, като „похвално агресивен бизнесмен“. Когато обаче някоя жена на същата позиция иска от свой колега мъж да свърши нещо бързо и „по нейному“, околните обикновено я възприемат и окачествяват като „кучка“ — тоест като капризна командаджийка.

Вероятно в света на бизнеса жените често биват наричани „кучки“, защото използват доста от типично мъжките средства и методи за делово междуличностно общуване, които обаче околните възприемат като отрицателни характеристики, когато идват от страна на жена — например говоренето с по-рязко звучащи, неемоционални и накъсани изречения. По време на едно неотдавнашно предаване, излъчено по националния телевизионен канал (NBC), Мария Шрайвър интервюира актрисата Деми Мур, която сподели, че в Холивуд обикновено я възприемат и характеризират като „кучка“, докато тя всъщност просто се проявява като „силна личност със собствено мнение“. В друго свое интервю, за сп. „Ванити феър“ („Панаир на суетата“), актрисата допълва: „Ако сте жена и настоявате да получите това, което искате, към вас се отнасят по-различно, отколкото биха се отнасяли към някой мъж. Пък и на журналистите от средствата за масово осведомяване, а и на тяхната аудитория също, е много по-интересно да пишат, говорят, четат и слушат за «кучки», отколкото за някоя мила, възпитана и сдържана жена“.

За жалост тези допотопни стереотипи все още съществуват. Когато жените изчистят езика и словесната си изява от присъщите им „женски“ прийоми и обрати на речта, те звучат необичайно и чуждо за околните. В подобни случаи мъжете твърде често ги възприемат отрицателно и ги наричат „кучки“, въпреки че в действителност изобщо не са прави. Защото когато им се налага да поемат професионална отговорност и да се справят с различни делови ситуации, за жените е наложително да използват мъжки техники за общуване. Но пък от друга страна, те разполагат с прекрасната възможност да ги обогатят със своя женски стил на общуване, с което несъмнено могат да допринесат за по-доброто междуличностно разбирателство между колегите и сътрудниците. Ето някои от полово присъщите характерни черти на женския начин на общуване, които биха били от полза в деловата сфера: по-добри умения да слушат, по-учтиво изказване на изисквания, засвидетелстване на разбиране и топлота посредством мимика на лицето и визуален контакт, изразяване на повече емоционалност чрез гласа, използване на повече психологически заредени глаголи, по-голяма дипломатичност и тактичност. И тъй като женският стил на общуване несъмнено улеснява продуктивността и колективната дейност, то вероятно и за мъжете би било от полза, ако използват някои от присъщите „женски“ похвати.

Всъщност според д-р Джудит Рознър от Калифорнийския университет много е възможно полово присъщите особености в женския стил на междуличностни взаимоотношения да станат водещи и да залегнат в основата на бъдещата нова ера в общуването, в която навлиза човечеството. Това е особено валидно за деловата сфера, тъй като жените съумяват много успешно да вдъхновяват другите, да взаимодействат безконфликтно с хората, да подтикват служителите да участват по-дейно и по-отговорно в общата работа, като им посочват как биха могли да постигнат личните си цели, ако допринасят по-активно за осъществяване целите на фирмата или организацията, за която работят.

Ако представителите и на двата пола оценят, проявят желание и съумеят да включат в съответния си начин на общуване най-добрите полово присъщи особености от комуникативния стил на другия пол, те вероятно ще успеят да установят по-ефективни междуличностни взаимоотношения в деловата сфера и да създадат много по-приятна атмосфера както на работните си места, така и в света на бизнеса като цяло.

Езикът на тялото в служебните взаимоотношения

Както видяхме в предходния раздел, езикът на тялото на мъжете и на жените също може да бъде изтълкуван погрешно, което да доведе до редица недоразумения, както в случаите, когато „напористите“ мъже биват възприемани като „похвално агресивни“, а „напористите“ жени — като „кучки“.

Независимо дали сте мъж, или жена, вие естествено бихте желали останалите хора да ви възприемат правилно и с повече уважение. За да го постигнете, е необходимо да си служите с подходящи език на тялото и пози, в зависимост от полово присъщите особености в начина, по който общуват мъжете и жените. От тях например става ясно, че обикновено езикът на тялото и позицията на главата на жените внушават неувереност и колебливост, за разлика от тези на мъжете. Жените заемат по-малко физическо пространство, жестовете им са по-окръглени, те много по-рядко навлизат в личното пространство на друг човек, а при така наречените отрицателни ситуации много по-често свеждат очи, за да избегнат „кръстосване“ и „дуел“ на погледи. Това поведение често може да бъде изтълкувано като колебливост и неувереност в собствените сили и правота. Ето защо за жените е крайно важно да се научат да държат главите си изправени, да ходят и седят с опънати назад рамене, да „вирват“ брадички, ако искат околните да ги възприемат като самоуверени личности, които знаят какво предлагат и какво искат. Антропологът Дейвид Гивънс от Вашингтонския университет подкрепя този извод и съветва жените в света на бизнеса да се откажат от своите „мекушави сигнали“, тоест да престанат да присвиват рамене и да гушат глава в тях, да се усмихват по-рядко, а когато седят на маса (заседателна или на преговори) — да свикнат да сключват длани пред себе си и да се привеждат по-напред към масата, което околните ще изтълкуват като белег за „похвална агресивност“ и самоувереност.

Редица изследвания сочат, че мъжете и жените се различават и по отношение на движенията и позите на телата си. Както личи и от нашия списък на полово присъщите особености и разлики в общуването, жените се въртят и наместват много по-малко и по-рядко от мъжете. Освен това те обикновено се привеждат напред и имат по-изразителни жестове и движения на главата, отколкото мъжете. Тези поведенчески навици създават впечатление, че жените са по-добри слушатели, отколкото мъжете. А това е нещо, което може да бъде много резултатно в сферата на деловите взаимоотношения.

Заеманото пространство е друга голяма полово присъща разлика в начина, по който общуват мъжете и жените. Мъжете обикновено заемат повече физическо пространство, особено когато седят, защото разкрачват и протягат крака и често премятат ръцете си върху облегалката на стола или ги простират широко встрани, например по облегалото на дивана или на съседен стол.

За да може една жена, която се изявява в сферата на бизнеса, да излъчва повече властност и самоувереност, тя също трябва да се стреми да заема повече физическо пространство. Което, разбира се, съвсем не означава, че и тя трябва да седи с широко разкрачени крака. Но по време на делова среща например, жената трябва да разполага по-нашироко документите и материалите си върху масата, да се старае да заема повече физическо пространство като обляга ръце по-встрани и жестикулира по-далеч от тялото, когато говори. По такъв начин тя ще внушава повече значимост и самоувереност. Тази техника може много ефективно да помогне на жените да придобият самочувствието, че заемат повече физическо пространство в помещението, особено ако по принцип са по-дребнички.

Моята клиентка Белинда — миньонче, около метър и шейсет висока, четирийсет и пет кила с дрехите, инженер ракетчик — ми каза, че се чувствала ужасно притеснена и потисната в присъствието на своите колеги мъже, особено когато трябвало да представя пред тях проекти. Чувствала се просто „смачкана“ от всички онези огромни и шумни мъжаги край нея.

Научих я как може да изглежда по-голяма, като се движи повече и по-рязко из помещението, като разполага ръцете си от двете страни на катедрата и си служи с широки, „всеобхватни“ жестове, когато говори. След следващото й представяне на някакъв проект тя ми каза, че за първи път в живота си усетила, че има повече контрол над аудиторията. Това, от своя страна, й вдъхнало повече властност, самоувереност и чувство за собствена значимост. Докато говорела, използвайки нововъзприетия език на тялото, забелязала, че колегите й мъже я слушат по-внимателно и откликват по-адекватно на думите й — нещо, което никога преди не й се било случвало.

В сферата на бизнеса мъжете и жените трябва да се възприемат взаимно като равнопоставени и равностойни партньори. Подобна равнопоставеност се внушава особено добре посредством заеманото физическо пространство в помещението. За да постигнат по-равностоен статус, жените никога не бива да се поддават на онези свои полово присъщи особености и разлики в общуването, които ги карат например да заобикалят мъжете или да се отдръпват от пътя им, тъй като според редица проучвания този техен поведенчески навик внушава покорност и ниско самочувствие.

Израз на лицето

Проучването на Дебора Танън показва, че жените обикновено сядат по-близо една до друга и се гледат право в лицата, докато мъжете сядат под ъгъл и встрани и никога не се гледат право в лицата. Тя твърди, че за мъжете е присъщо да отбягват визуалния контакт и да се следят непряко.

Но по време на разговор е изключително неприятно и объркващо, ако събеседникът изобщо не те поглежда. Ето защо в тази насока мъжете трябва да се поучат от полово присъщите на жените поведенчески особености и да свикнат да стоят и да сядат по-близо до събеседника си, както и да осъществяват по-голям и по-пряк визуален контакт.

Повечето хора не обичат да поддържат пряк визуален контакт с друг човек, защото това ги кара да се чувстват неудобно. Както вече казах и в четвърта глава, директният и упорит поглед може да ви внуши и чувство за заплаха. Добрият и незаплашителен визуален контакт означава последователно, за по две-три секунди да обхващате с поглед цялото лице на събеседника си, после да спирате очи върху неговите очи, върху носа, устата, брадичката му, отново да обхващате цялото лице — и така по време на целия разговор.

Прилагането на тази техника за поддържане на визуален контакт ще внуши на събеседника ви впечатлението, че наистина се интересувате от това, което говори, тъй като не се създава усещане за заплаха, нито пък чувство на неудобство.

Движение на очите

Също както и усмихването, движението на очите е изключително важно изразно средство при общуването. Използването на неправилни движения на очите и насочване на погледа също може да предизвика недоразумения.

Моята клиентка Мелиса, трийсет и три годишна, дойде при мен, за да поработим върху уменията й за общуване. Веднага ми направи впечатление, че Мелиса непрекъснато повдига вежди и отваря много широко очи всеки път, когато иска да подчертае някоя своя мисъл. Това обаче я правеше да изглежда глуповато наивна. Когато й обърнах внимание върху този неин навик, тя изобщо не се изненада, а сподели, че преди време неин колега й бил казал, че винаги изглежда „наивна“ и „нерешителна“. След като се научи да контролира своето „кокорене“, Мелиса забелязала, че колегите й мъже започнали да се отнасят към нея много по-сериозно.

Кимане и усмихване

Посредством присъщите им като стил на общуване усмивки и кимания жените често дават сигнали, които водят до недоразумения. Полово присъщите особености и разлики в общуването сочат, че жените обикновено изразяват съгласие и одобрение като се усмихват, кимат с глава и отронват „ъхм, ъхм“. Когато слушат, жените се усмихват дори още повече. Но това често може да бъде изтълкувано погрешно, както станало и в случая с Рейчъл и Луис.

Луис бил търговски представител на една фирма, която продавала канцеларско оборудване. Веднъж той се опитвал да продаде една фотокопирна машина на Рейчъл, която била офисмениджър и отговаряла за покупките на всичко необходимо. Докато запознавал Рейчъл с достойнствата на предлаганата от него техника, Луис бил убеден, че продажбата му е в кърпа вързана. Рейчъл непрекъснато му се усмихвала, гледала го право в очите и често-често кимала с глава, което създавало впечатление, че тя е дълбоко убедена, че бизнесът на фирмата й напълно ще закъса, ако не купи предлаганата от Луис фотокопирна машина. Рейчъл често вмятала „ъхм, ъхм“ с леко възходяща интонация, което Луис възприел като допълнително потвърждение, че сделката е повече от сигурна. Затова направо онемял от изненада, когато Рейчъл в един момент му заявила, все така усмихната и гледайки го право в очите, че изобщо няма намерение да купува нова фотокопирна машина и че ще си ползва и занапред стария модел, от който била много доволна, независимо че не бил от най-съвременните.

Типично женските полово присъщи особености в общуването на Рейчъл, включително изразът на лицето й, създали у Луис погрешни впечатления. И тъй като Рейчъл от самото начало си знаела, че няма да купи фотокопирната машина, тя не бивало да оставя Луис да говори надълго и нашироко и така да губи и неговото, и своето време. А Луис се ядосал толкова много от подвеждащите несловесни сигнали на Рейчъл, че никога повече не пожелал да търгува с нея.

Лесно можем да си обясним как именно се е получило недоразумението. Рейчъл просто искала да прояви учтивост, като изслуша онова, което Луис има да й казва, и като прояви интерес. Но именно тази особеност в начина, по който общуват жените, предизвикала недоразумението. Ето защо жената трябва да внимава за поведенческите си навици и особено в сферата на деловите взаимоотношения да не дава вид на съгласие, като се усмихва, кима и вметва „ъхм, ъхм“, освен ако наистина не е съгласна.

Въпреки че в подобни случаи най-добре би било да се използва директния подход с фрази от рода на: „В настоящия момент предложението ви не ме интересува“ или „Ще трябва да откажа, но все пак ви благодаря за предложението“, в много ситуации „мълчаливият“ израз на лицето е истинско злато. Липсата на мимически и безсловесни сигнали за съгласие, особено когато предложението не ви интересува, ще помогне на ответната страна много по-бързо да се ориентира.

Но трябва да отбележим, че типично мъжките поведенчески навици на Луис, а именно да изнася лекции и да се впуска в безспирен монолог, без да позволи на Рейчъл да вметне ни една дума, също са допринесли за възникналото недоразумение. Ето защо мъжете трябва да осъзнаят, че разговорът е двустранен процес — на даване и получаване, нещо подобно на игра на тенис, когато единият играч прехвърля топката през мрежата, а другият му я връща с ответен удар. За да не се получават подобни недоразумения, е необходимо непрекъснато „прехвърляне на топката“ от едната към другата страна.

Освен това, когато разговарят с жени, мъжете трябва да се научат да дават повече мимически и несловесни сигнали за внимание. В противен случай жените ги възприемат като студени, незаинтересовани и нетолерантни, както сочи и едно проучване на д-р Даниъл Малц и Рут Боркър.

И все пак в сферата на деловите взаимоотношения е добре да се усмихвате само когато това е наистина подходящо и необходимо. За жалост доста жени понякога се смеят и дори кикотят просто като реакция на изпитваната от тях нервност и притеснение. А това може да създаде погрешни впечатления. В никакъв случай не искам да кажа, че не бива да се усмихвате и да поздравявате сърдечно хората на работното си място. Но нека усмивката не „виси“ като залепена на лицето ви през целия ден, особено когато обсъждате сериозни делови теми. В противен случай околните могат да решат, че не се отнасяте сериозно към работата си.

Накратко, по време на разговор с жена мъжете трябва да предоставят повече сигнали за внимание, докато при разговор с мъж жените трябва да предоставят само онези сигнали за внимание, които са подходящи за случая.

Недоразумения с докосванията на работното място

Докосването може да бъде възприето като сексуална подкана, особено ако сте жена.

Канди работеше за голяма телекомуникационна фирма. Тя беше изключително интелигентна и лъчезарна млада жена, със сияйна усмивка и кипящ от жизненост темперамент.

Един ден нейният шеф й дал писмена оценка за напредъка в работата й. Канди била истински шокирана, когато прочела следната критична забележка: „Държиш се неподходящо фамилиарно с клиентите. Докосваш прекалено много хората. В твой интерес е да преразгледаш и да промениш поведението си, ако не искаш хората да си създадат погрешно впечатление за теб“.

Колкото и да й било неприятно да прочете подобни думи, Канди осъзнала, че шефът й е прав. С честите си докосвания тя действително правела погрешно впечатление. Усилията й да засвидетелства човешка топлота и съпричастност понякога наистина били възприемани като прикрита сексуална подкана.

След като престанала със своите добродушни докосвания, Канди забелязала, че сексуалните намеци от страна на нейни колеги и сътрудници също престанали, а клиентите сякаш започнали да се отнасят към нея с повече уважение. След няколко месеца промененото й поведение й донесло и желаното издигане в службата.

Така, както Канди овладяла съзнателно навика си да докосва хората, с които общува, мъжете също трябва да внимават, когато докосват жени. Редица проучвания сочат, че мъжете обикновено докосват жените по-често, отколкото жените докосват тях. Ето защо в деловата сфера е добре всеки да си държи ръцете на мястото им, за да не създава у другите погрешни впечатления.

Обратна връзка посредством „ъхм, ъхм“

Когато жените разговарят с мъж, който не дава достатъчно словесни и несловесни сигнали за „обратна връзка“, те обикновено стигат до заключението, че той изобщо не ги слуша. Ето защо е необходимо, за свое собствено добро, мъжете да се постараят да дават повече сигнали за внимание по време на разговор с жена. Не е задължително да „хъмкат“, но поне от време на време да показват на жената, че я слушат — с усмивка, кимване или като подхващат нещо казано от нея.

Трябва също така да следите колко често „хъмкате“. Ако го правите прекалено често, ще създадете впечатление, че прекъсвате говорещия. Така че го правете само от време на време, колкото да покажете, че слушате и да поддържате реципрочността на разговора.

Не става дума за това какво казвате, а как го казвате

Както вече знаем, за да ви възприеме някой на сериозно, е от значение не само какво казвате, но и как именно го казвате. Възможно е да не го осъзнавате, но нека ви кажа, че говорните ви навици са от изключително голямо значение за това дали даден човек ще пожелае да установи и да поддържа и занапред делови взаимоотношения с вас.

Вероятно най-големите полово присъщи особености и разлики в начина, по който общуват мъжете и жените са именно в областта на говора. Затова нека сега разгледаме някои гласови особености и навици.

Понижаване на гласа

За жалост примерът, който дадох преди относно високо поставения детински звучащ глас, е твърде често срещана полово присъща за жените особеност в начина на общуване. Но това е навик, от който трябва да се освободи всеки, който желае да се издигне по служебната стълбица и иска околните да го възприемат на сериозно.

Някои жени смятат, че като говорят с такъв тъничък, сладичък гласец увеличават женската си прелест и привлекателност. Напълно погрешно. По този начин те по-скоро създават впечатление за незрялост и инфантилност. Когато работя с мои клиентки, които имат такъв проблем, те много скоро успяват да постигнат едно по-дълбоко и по-богато звучене на гласа, а почти веднага след това забелязват и благоприятни промени в отношението на другите хора към тях.

Една такава моя клиентка, Деби, била студентка по право, първенец на курса, поради което при завършването на колежа била удостоена с честта да произнесе прощалната реч от името на дипломантите. Въпреки това обаче тя редовно се проваляла на интервютата за постъпване на работа в различни фирми — както узнала по-късно, само и единствено заради пискливия си и детински звучащ глас.

При едно такова интервю изпитващият й направил огромна услуга. Казал й истината. Макар да се смутила, Деби всъщност не била изненадана. И действително човек просто не можеше да повярва, че зад този неин „глуповат“ глас се крие наистина блестящ ум.

Ако иска да има уважението на околните, което несъмнено заслужава, всяка жена трябва да се научи да си служи с един добре поставен, богато модулиран, ниско и внушително звучащ глас. Всеки може да понижи и да задълбочи гласа си. Достатъчно е да направите следното: отпуснете и разтворете дъното на гърлото си тъй, сякаш се каните да викате, като междувременно си поемате дълбоко дъх и го задържате в дробовете си, след което започнете да говорите едновременно с издишваната струя въздух, но не забравяйте да държите зъбите си раздалечени и постепенно да свивате коремните мускули.

Въпреки че високо поставеният писклив глас е по-често срещан при жените, има и мъже с подобен проблем. Но ако се използва посочената по-горе техника, всеки може да постигне богат и плътен тон на гласа, който да звучи по-властно и да вдъхва повече доверие. А само ако говорите с такъв глас, хората ще обръщат внимание на онова, което им казвате.

Работила съм с изключително много хора от най-различни области, на които съм помогнала да понижат постановката на гласа си. Една от тях бе актрисата Мелани Грифит, която спечели „Оскар“ за ролята си във филма „Работещо момиче“.

В този филм Мелани е секретарка с писклив, необработен глас и лоша интонация. По стечение на обстоятелствата момичето заема мястото на шефката си (чиято роля се изпълнява от Сигърни Уивър). Докато се опитва да влезе в нейния образ, Мелани я имитира не само в облеклото и в маниерите, но и съзнателно усвоява подобен на нейния дълбок, овладян глас, който звучи по-властно, по-авторитетно, а също и много по-съблазнително.

По височината на тона на гласа ви хората определят и дали може да ви се вярва. В едно свое изследване професор Пол Екман от Калифорнийския университет в Сан Франциско открива, че когато човек лъже, тонът на гласа му обикновено леко се повишава. Други проучвания показват, че хората по принцип гласуват повече доверие на индивидите с по-ниско и по-плътно звучащи гласове, отколкото на онези с по-високо звучащи гласове. Ето защо, ако искате околните да ви вярват и да ви имат доверие, задълбочете гласа си, независимо дали сте мъж, или жена.

Вземете думата и говорете по същество

Както вече видяхме от предишните глави, при общуване жените използват повече ласкави обръщения и учтиви форми и обрати на речта, изразяват се по-внимателно и по-тактично, в някои случаи говорят по-завоалирано и са склонни да „въртят и сучат“. Едно от най-честите оплаквания на мъжете е, че жените не преминават направо към същината на въпроса. А това е нещо твърде важно, тъй като в света на бизнеса повечето хора нямат излишно време за губене. Умението да се говори по същество и направо е от значение и при интервютата за постъпване на работа, когато стегнатите отговори на поставените ви въпроси могат да ви спечелят желаното място. Ето защо е необходимо жените да се научат да бъдат по-директни и по-конкретни, с което ще си спечелят доверието и зачитането на колегите, сътрудниците и деловите си партньори.

 

 

Надговорете го

Как да възпрете някого, който ви прекъсва

В деловата сфера прекъсванията могат да бъдат наистина пагубни за вас, тъй като те възпрепятстват ефективното ви общуване. Както вече знаем от полово присъщите особености и разлики, в личния и в социалния живот мъжете обикновено прекъсват по-често от жените, което несъмнено е валидно и за сферата на деловите взаимоотношения. Проучванията в тази област показват, че и тук мъжете много по-често прекъсват колежките, сътрудничките и деловите си партньорки, отколкото обратното.

А както сочи изследването на социолозите Кендис Уест и Доналд Цимерман от Калифорнийския университет в Санта Крус, прекъсването е крайно противопоказно, особено в света на бизнеса.

Проучването на общественото мнение, осъществено от „Галъп“, което поръчах през 1987 г. за написването на моята книга „Говори, за да спечелиш“, показва, че прекъсването е един от най-досадните навици, независимо кой прекъсва. Близо 90% от включените в анкетата хора посочват, че прекъсването е най-дразнещият и най-отблъскващият от всички говорни навици.

Моята клиентка Марша, трийсетгодишна, служителка в Централната агенция по технологиите, сподели, че била крайно притеснена от факта, че сътрудникът й в нейния отдел постоянно я прекъсвал. Тя ми каза: „Той е като булдозер. Прегазва ме, а аз не успявам да вметна нито дума. Какво да правя?“.

Казах й, че е необходимо да се откаже от присъщия й нежен, тих гласец и вместо това да диша коремно, като стегне мускулите си, за да задълбочи звученето на гласа си. И вече с този изведен по нов начин глас да каже: „Моля, не ме прекъсвай. Още не съм свършила“.

Ако въпреки това сътрудникът й продължи да я прекъсва, не бива да се отказва от разговора, а просто най-спокойно да продължи да говори с новия си дълбок и внушителен глас едновременно с него и така в крайна сметка „да го надговори“. В определен момент той неминуемо ще разбере, че тя не го слуша, понеже двама души не могат да говорят едновременно и да очакват, че думите им ще бъдат чути пълноценно.

Марша последвала съвета ми, приложила тази техника и после ми каза, че на следващия ден най-сетне успяла да сложи край на постоянните прекъсвания от страна на сътрудника й.

За да попречите на някого да прекъсва хода на мисълта ви, трябва да подходите директно: незабавно спрете разговора и категорично и на висок глас, с дълбок и внушителен тон, заявете на прекъсващия ви нещо кратко и „ударно“ от рода на: „Моля, не ме прекъсвай“ или „Първо ме остави да довърша“, точно както постъпила и Марша. Но все пак има натрапници, които са дотолкова втренчени в собственото си „разписание“, че дори няма да чуят какво им казвате. В такъв случай трябва да си поемете дълбоко дъх, наистина яко да стегнете коремните си мускули и с възможно най-висок и кънтящ глас да го „сразите“: „Моля, остави ме да довърша мисълта си“.

Вероятно най-добрият отпор, който една жена може да даде на постоянно прекъсващ я мъж, е да му каже „Ще ми позволиш ли да се доизкажа, като използвам шест минути от всичките шейсет, които ти употреби, за да ме прекъсваш?“.

Ако и това не помогне, сложете длан върху ръката на прекъсващия ви малко над китката, погледнете го право в очите и отново му повторете „Моля, остави ме да довърша мисълта си“.

Ако обаче и от това няма резултат, а на вас ви се иска да сритате досадника, най-добре е незабавно да си тръгнете. Просто му обърнете гръб и се отдалечете — така той няма начин да не схване какво става. Подобна постъпка естествено е краен вариант, тъй като повечето хора не желаят да изглеждат груби. И все пак, ако дадете ясно и недвусмислено на натрапника да схване и да осъзнае отвратителния си навик да прекъсва, има вероятност той да се постарае да поправи нещата.

Ако вие сте този, който прекъсва

Тъй като основно мъжете са главните виновници за прекъсванията, те трябва да използват следната дихателна техника, която ще ги предпази от подобна неучтивост, особено при разговор с жени. Тя е един от най-добрите начини да се отървете от лошия си навик да прекъсвате.

Преди да си отворите устата и да заговорите, поемете си дълбоко дъх в продължение на две секунди, после го задръжте още толкова в дробовете си, след което бавно го издишайте и през цялото това време се опитвайте наистина да слушате какво се опитва да каже събеседникът ви.

Невъзможно е отведнъж да се отърсите от навика си да прекъсвате другите, но поне ще започнете да си давате по-ясно сметка какво всъщност правите. По такъв начин ще имате малко повече контрол над реакциите си, ще прекъсвате по-рядко, а следователно ще постигнете по-хармонични и по-професионални взаимоотношения в деловата сфера.

Внимавайте за думите

Робин Лакоф, широко известна със своите изследвания в областта на женските говорни навици и особености, посочва ред неща, които жените правят без дори да се замислят и без да осъзнават, че така звучат по-неуверено, а следователно и създават впечатление, че „не тежат на мястото си“ в деловата сфера.

Съобразно полово присъщите особености и разлики в общуването, това са:

1. Използване на така наречените „опашати“ фрази;

2. Завършване на изявителни изречения с леко възходяща интонация;

3. Използване на много психологически и емоционално заредени глаголи;

4. Използване на много повече прилагателни, ласкави обръщения и сложни учтиви обрати, отколкото използват мъжете.

„Опашати“ фрази са онези, при които към утвърдително изречение се прибавя въпросителна дума, например: „Този доклад е доста мъгляв, нали?“. Това не само обезсиля основното твърдение, но и ви прави да звучите доста неуверено и колебливо относно собственото си съждение по обсъждания въпрос. Според проучванията на Робин Лакоф причината, поради която жените използват повече „опашати“ фрази, е, че за разлика от мъжете те обикновено не желаят да натрапват на другите хора собствените си възгледи и мнения.

Възходяща интонация се наблюдава, когато при изказване на твърдение някой леко извиси глас нагоре в края на изречението, сякаш задава въпрос. Например, ако при изказване на пожеланието: „Донесете ми този доклад“ говорещият наблегне върху думата „доклад“ като към края на произнасянето й леко извие глас нагоре, това ще накара онзи, към когото е отправена тази всъщност заповед, да се чуди дали наистина трябва да донесе доклада, или не, и доколко желано от шефа е донасянето на въпросния доклад. Когато използва възходящи интонации при изказване на твърдения, говорещият звучи неуверено и колебливо. И тъй като тази говорна особеност е присъща по-скоро на жените, отколкото на мъжете, в техен интерес е да се научат да понижават интонацията на гласа си в края на последната дума от всяко изречение. В деловата сфера това ще помогне на жената да звучи по-властно и по-авторитетно, а не като плаха жертва.

Според Робин Лакоф жените често използват и повече емоционално заредени глаголи, примерно „чувствам“, „тъжна съм“, „надявам се“, „желая“, „развълнувана съм“, „потресена съм“. Подобни глаголи определено са от полза при споделяне на лична информация, но употребата им категорично няма място в сферата на деловите взаимоотношения. За мъжете е присъщо да употребяват повече действени глаголи, примерно „искам“, „нужно ми е“, „трябва ми“, поради което те звучат по-властно и по-авторитетно.

По време на делови срещи например жената, която ръководи заседанието, в повечето случаи би попитала: „Какво е отношението ви по темата?“, докато мъж в същата ситуация обикновено би задал въпроса: „Какво трябва да се направи?“.

Друга полово присъща разлика в говорните навици е по-честата употреба на подсилващи думи (напр. „толкова“, „такъв“, „доста“) и определителни изрази (напр. „по-скоро“, „нещо като“, „в известен смисъл“) от жените, за разлика от мъжете, които почти никога не ги използват. А това също създава впечатление за неувереност и колебливост, като звучи и не толкова авторитетно. За да звучат по-властно при общуване с мъже в деловата сфера, жените трябва да заместят по-уклончивите определителни изрази от рода на „нещо като“, „донякъде“ или „в известен смисъл“ например с по-категорични определения — „всичко“, „нищо“, „винаги“ или „определено“, които са по-често употребявани от мъжете. Например, вместо да кажете: „Тези проекти са донякъде трудни“ — което звучи по-скоро колебливо — е по-добре да заявите: „Тези проекти определено са трудни“, което ще придаде на изказаното от вас мнение по-силно и по-категорично звучене. От друга страна обаче, мъжете трябва да употребяват малко повече уклончиви определителни изрази като „по-скоро“, „нещо като“, „в известен смисъл“, „донякъде“, особено в случаите, когато критикуват или изразяват различно мнение от това на жената. Така те ще звучат не толкова отчуждено и рязко.

Прилагателните естествено нюансират съществителните. Проучванията сочат, че жените ги използват най-често, когато изразяват възхищение. Най-широко използвани са „божествен“, „очарователен“, „ужасно мил“, „сладък“. Въпреки че тяхната употреба се отразява благоприятно на взаимоотношенията в личния живот, в деловата сфера от значение е само и единствено „същината“.

Един мой колега мъж ми разказа веднъж за своя делова съдружничка, която непрекъснато го карала да се чувства неудобно, когато посещавали заедно някой клиент. Тя например възкликвала: „Ау, какъв божествен офис!“, „Страшно мило от ваша страна!“ или „Какъв очарователен мъж“. Колегата ми смяташе тези нейни изявления за крайно непрофесионални. Нещо повече, постепенно те нарушили и съвместимостта им като ефективен делови екип и двамата се разделили.

Когато общуват делово с мъже, жените трябва да намалят до краен предел употребата на тези типично женски говорни навици. Но пък съм убедена, че от своя страна мъжете също трябва да положат известни усилия, за да подобрят начина си на общуване. Добре би било да употребяват повече емоционално заредени глаголи и да кажат например, че „възприемат възторжено“ даден проект, че са „развълнувани“ или „въодушевени“ от нещо постигнато или че са „крайно потресени“ от създало се положение. Освен това добре е да заместват някои категорични определения с други, по-уклончиви, за да смекчават твърденията си в по-особени случаи. Следователно необходимо е и мъжете, и жените да изучат и да усвоят някои от присъщите говорни особености на противоположния пол, което неминуемо ще се отрази благоприятно върху деловите им взаимоотношения и върху атмосферата в света на бизнеса като цяло.

Всеки на работното място има нужда да му се говори учтиво

Една от най-важните техники в сферата на общуването, която мъжете трябва да усвоят от жените, е да бъдат учтиви и любезни. Те твърде често си служат със заповедни термини и нареждат „Донеси ми документите“ или „Карай по същество“ например, вместо да използват по-любезния обрат на речта и да кажат „Би ли ми донесъл документите, моля“. В деловата сфера командите са абсолютно недопустими и неприемливи. Учтивостта и любезността могат да противодействат ефективно на всяка грубост и в крайна сметка да ви спечелят подкрепата на представителите и на двата пола.

Това пролича много ясно през 1990 г. в Тексас по време на надпреварата за поста на щатски губернатор между Ан Ричардс и Клейтън Уилямс. В тази по-скоро „грозна“ и „мръсна“ политическа кампания Клейтън Уилямс приближи до Ан Ричардс по време на един официален обяд и я нарече „лъжкиня“. Впоследствие пресата раздуха невероятно силно случката. Вместо да му отвърне с подобна нападка, Ан Ричардс запази самообладание, погледна Клейтън Уилямс право в очите и със спокоен и овладян глас каза: „Клейтън, искрено съжалявам, че чувстваш нещата по такъв начин“. Тя бе учтива и не се поддаде на неговата грубост. Вероятно именно този инцидент помогна на Ан Ричардс да спечели надпреварата и да бъде избрана за губернатор на щата. Всъщност се оказа, че след тази случка доста от поддръжниците на Клейтън Уилямс са преминали в лагера на губернатор Ричардс и са гласували за нея.

Не се извинявайте, освен когато наистина имате вина

За да проявят учтивост, жените са склонни да се извиняват с изрази от рода на „Съжалявам“ или „Нямах това предвид“. Дебора Танън твърди, че жените се извиняват прекалено често, дори когато изобщо не е необходимо да го правят. Разбира се, чудесно е да се извиниш и да кажеш „съжалявам“, когато си допуснал грешка или си сгафил, но когато няма нищо такова, извиненията са определено нежелателни и не на място.

За мъжете подобно поведение е объркващо и дразнещо, особено ако се извинявате за нещо, което не сте направили, или защото сте изказали свое мнение или не сте запазили хладнокръвие. По такъв начин вие сами намалявате властта и доверието, които могат да ви бъдат гласувани. Накратко, ако постъпвате така в деловата сфера, околните ще ви възприемат като слабохарактерни, непоследователни и префърцунени хора, на които не може да се разчита.

Вместо: „Съжалявам, че повиших тон“, по-добре кажете: „Знам, че повиших тон, но бях безкрайно ядосана. Нещата се влошиха толкова, понеже ти не слушаш какво се опитвам да ти кажа“. Вместо: „Извинявай, че го казах“, по-добре кажете: „Казах го, защото го мисля. Сигурно съм те засегнала, но трябваше да бъда напълно откровена с теб“.

Не е грешка да се опълчите открито на някого. Но бъдете учтиви. Ако говорите с внимателен, овладян и положителен, но категоричен тон, има много по-голяма вероятност да постигнете разбирателство.

Запазете личния си живот действително личен

Според редица проучвания жените имат навика да разкриват личния си живот пред колегите си по служба. Говорят за съпрузите, интимните си приятели, децата, а също и за чувствата си към едни или други хора. Мъжете, от своя страна, не обсъждат подобни теми. Разкриването на лична информация често може да се обърне като бумеранг срещу вас. Може да загубите доверието и уважението на колегите си.

Точно така се случило с една моя клиентка, която споделила свой личен проблем с неколцина нейни колеги — мъже и жени. Докато си пиели сутрешното кафе, тя им казала, че наистина иска да се разведе със съпруга си, защото той непрекъснато се прибирал пиян. После се впуснала да им се оплаква надълго и нашироко от неговата безотговорност и да им описва различните начини, по които я оскърбява.

Няколко седмици по-късно един от присъствалите на разговора колеги й подхвърлил шеговито: „Е, как е твоето пиянде?“. Клиентката ми пламнала цялата от смущение, защото междувременно отношенията между нея и съпруга й се били подобрили значително. По-късно същата седмица друг присъствал на разговора колега открил някои грешки в представените от нея данни и подметнал с лицемерна загриженост: „Май твоят съпруг отрепка те държи будна по цели нощи, та не можеш да се съсредоточиш в работата си“.

Тази моя клиентка определено бе усвоила по трудния начин изключително важния за деловата сфера урок — да запазва личния си живот действително личен.

Не флиртувайте, освен ако нямате сериозни намерения

Никоя книга от подобно естество не би била пълна, ако не бъде засегната и темата за това, как да се подхожда към сексистки намеци на работното място.

Въпреки че напоследък има редица сведения, че мъжете също търпят сексуален тормоз от страна на жени в службата, все пак историята показва, че жените много по-често стават жертва на подобни набези от страна на мъже на работното място. Но нека видим и обратния случай.

Моят клиент Рафаел, много хубав мъж, журналист, бил уволнен от работа, защото не откликнал на сексуалните аванси на шефката си. Когато го помолих да ме запознае по-подробно със станалото, открих, че с поведението си той всъщност е дал повод и е окуражил нейния флирт с него. Шефката му не го привличала като жена. Но Рафаел бил не само доволен, но и щастлив от работата си и искал да се задържи на нея. Ето защо окуражил нейното флиртуване и на свой ред й отвръщал със същото. Това определено създало погрешни впечатления. Жената си помислила, че той също я харесва. Рафаел не виждал нищо лошо в това да приеме поканата й за вечеря, но бил ужасен, когато тя „започнала да му се натиска“. Като казал „сбогом“ на сексуалните й аванси, Рафаел всъщност се сбогувал и с работата си, тъй като при това положение за шефката му вече било твърде смущаващо и неудобно да го държи край себе си.

Въпреки че подобен сценарий не е толкова често срещан при мъжете, колкото е широко разпространен при жените, той все пак доказва един изключително важен момент — вие носите отговорност за собственото си флиртуване. В повечето случаи флиртът е занимание забавно, невинно и безвредно. Но въпреки това, ако искате да се изявявате наистина професионално в деловата сфера, трябва да държите под контрол поведението си.

Ако се каните да флиртувате на работното си място, първо се уверете, че собствените ви намерения са искрени, и второ — че човекът, с когото флиртувате, не може да ви навреди професионално. Това е необходимо и важно, в случай че някой от вас в един момент престане да се чувства привлечен от другия.

Ясно е, че и мъже, и жени са ставали и стават жертва на сексуални притеснения в службите си. Ето защо е наложително в края на века най-сетне да сложим край на всякаква форма на „сексуален тормоз“, независимо от пола на засегнатия човек.

Не ме наричай „коте“

Прекрасно е човек да слуша ласкави обръщения в спалнята, но не и в заседателната зала. Когато пък мъжете ги използват като обръщения към жени, те могат да бъдат възприети в съвършено различен смисъл и всъщност да бъдат изтълкувани като унизителни.

Моята клиентка Паула заема отговорен пост в голяма фирма. Веднъж по време на заседание на борда на директорите тя представила на аудиторията един свой колега мъж, за да прочете отчет за някакъв работен проект.

След като Паула го представила, той се обърнал към нея и казал: „Благодаря, коте“.

Клиентката ми просто не повярвала на ушите си. Първо била буквално парализирана от потрес, но докато колегата й четял отчета, тя все повече и повече се възмущавала и разгневявала. „Как смее да ме нарича «коте» — мислела си Паула. — Дали е просто опит да бъде мил, или целта му е да ме постави в неудобно положение пред всички?“

Веднага щом той свършил с отчета и тръгнал обратно към мястото си до Паула, тя го погледнала право в очите и високо и ясно казала: „Е, благодаря ти, сладурче“.

С недоумяващ израз на лицето той я попитал невярващо: „Сладурче ли?“.

Паула веднага отвърнала с яд: „Ти ме нарече «коте» пред всички, точно преди да започнеш да говориш, което е напълно недопустимо в подобна делова атмосфера“.

Вероятно някой би си помислил: „Чудо голямо. Какво като я е нарекъл «коте». Искал е човекът да бъде дружелюбен и да й засвидетелства топло чувство“.

Възможно е. И все пак мъжът не се държал професионално, тъй като не се отнесъл към колежката си с необходимото уважение, което тя безспорно заслужавала и което той несъмнено й дължал. Но тя на свой ред му дала ясно да го разбере.

Начинът, по който Паула излязла от положението, е блестящ, тъй като не преглътнала мълчаливо неудобството, което обръщението му предизвикало у нея, а незабавно му показала, че подобно отношение е неподходящо и неприемливо.

И тъй като в деловата сфера изобщо няма място за никакъв сексизъм — нито по отношение на мъжете, нито по отношение на жените — ласкави обръщения като „душко“, „сладък“, „миличко“, „душице“ могат лесно да бъдат изтълкувани погрешно като сексуални намеци. Фактът, че жените не желаят да чуват ласкави обръщения в служебната сфера, се потвърждава и от проучването на общественото мнение, което организацията „Роупър“ осъществява през 1990 г. по поръчка на Вирджиния Слимс.

Освен това мъжете трябва да внимават и когато използват обръщенията „моме“, „коте“ или „маце“. От правилата за полово присъщите особености и разлики в общуването вече знаем, че мъжете използват много повече разговорни думи и жаргон. Но те трябва да внимават, тъй като употребата им в сферата на професионалните взаимоотношения повече от всичко отблъсква жените.

Жените са изминали дълъг път по отношение на реакциите си спрямо начина, по който мъжете се обръщат към тях. През 1984 г. сп. „Нюзуик“ прави проучване като задава на жени въпроса, дали се дразнят, когато мъжете ги наричат и се обръщат към тях с „моме“ или „душко“. Само 34% от запитаните отговарят, че това ги дразни, докато 51% твърдят, че въобще не им прави впечатление.

Но само шест години по-късно, през 1990 г., друго проучването на общественото мнение по поръчка на Вирджиния Слимс показва, че вече 53% от запитаните жени отговарят, че подобни обръщения ги дразнят (а това представлява 19% увеличение), докато 44% твърдят, че не ги дразнят. Следователно все повече и повече жени възприемат такива обръщения от страна на мъжете като презрителни и сексистки.

Един от най-бързите и успешни начини, по който мъжете могат да отблъснат и отчуждят своите колежки, е като ги наричат „маце“, „душко“ или използват други подобни обръщения. Точно така станало и с един лекар, когото познавах навремето. Той наричал „мацета“ не само своите помощнички в кабинета, но и колежките си лекарки, което безкрайно ги ядосвало и обиждало. И бил дотолкова сляп за ефекта от това свое говорно поведение, че изобщо не можел да разбере защо помощничките му сякаш винаги саботирали нарежданията му. Не можел да разбере и защо повечето от познатите му колежки лекарки се държат с него доста рязко, нетърпеливо и по-скоро неотзивчиво. Изобщо не се досещал, че това тяхно отношение е тясно свързано и продиктувано от собствения му избор на думите, с които общува с тях. И така, докато най-сетне една негова колежка не се сдържала и му казала: „Слушай, престани да ме наричаш «маце». Аз съм твоя колежка, следователно съм ти равна, затова смятам, че е редно да ми засвидетелстваш поне малко от уважението, с което аз се отнасям към теб“. След като осъзнал ефекта от говорното си поведение и положил съзнателни усилия да спре да използва обръщението „маце“, той забелязал, че секретарката и другите му помощнички в кабинета започнали да се стараят повече и много по-охотно да изпълняват нарежданията му, а колежките му лекарки вече му сътрудничели и работели с готовност заедно с него.

Накратко, мъжете трябва да осъзнаят, че привидно безобидни думи, „етикети“ и ласкави обръщения могат да бъдат възприети от жените като унизително за тях сексистко отношение.

Как да се справяте със сексуални намеци

„Дай да го направим, коте“

За жалост съзнанието за подходящо уважително отношение към жените почти липсва в деловата сфера. В действителност словесният сексизъм дори преобладава в доста професии, например в полицията, което личи и от доклада на комисията „Кристофър“, изготвен неотдавна с цел да се анализира работата на лосанджелиските полицейски служби.

Този доклад разкрива, че в полицията жените са непрекъснато подценявани и пренебрегвани. Както вече знаем от правилата за полово присъщите особености и разлики в общуването, за мъжете е напълно в реда на нещата да използват ругатни, цинизми, словесни майтапи, грубовати шеги и дразнене, когато искат да покажат, че са привързани и че приемат добре някого. Това обаче не се приема благосклонно от жените. Споменатият доклад разкрива, че в съобщенията, изписвани по компютърните екрани в полицията, жените обикновено биват наричани „сладурани“, „бонбончета“, „котета“, „куклички“, а също и с други, доста по-вулгарни обръщения. В доклада се цитират признанията на доста жени от полицейските служби, които споделят, че получени от тях компютърни съобщения от рода на: „Що не си намериш друга работа, сладурано, някоя по-подходяща за жена, например секретарка или администраторка?“, „Дай да го направим, коте, нямаме време за губене“ или „Не ми се цупи, кукло, просто изпълнявай!“ ги карат да се чувстват лично обидени и професионално подценени, въпреки че в повечето случаи целта на колегите им явно е била да покажат „добродушен“ хумор.

Повечето жени от полицейските служби, интервюирани от споменатата комисия, споделят, че обикновено се стараят да не обръщат внимание и „да не се впрягат“ от подобни съобщения и закачки, като се опитват да ги възприемат за безобидно „изпускане на парата“ на огромното напрежение, съпътстващо полицейската работа.

За жалост все още има твърде много мъже „динозаври“, които не са еволюирали достатъчно и имат допотопни възгледи и представи за жените. И тъй като те явно не съумяват да се нагодят към съвременния свят, жените трябва незабавно и директно да им казват, че поведението им е недопустимо и че подобни техни майтапи изобщо не са забавни. Ето какво пише Линда Пъц, служителка в лосанджелиска полицейска служба, в посветена на тази тема статия във в. „Лос Анджелис Таймс“: „Старая се да бъда по-“дебелокожа" и мисля, че повечето ми колеги от полицията са такива, тъй като напрежението в нашата работа е огромно. Аз също мога да се майтапя толкова грубо, колкото и мъжете около мен. Но от време на време не издържам и като „ме хванат бесните“ им заявявам направо, че тяхното отношение не ми харесва, след което те обикновено престават поне за известно време да ме дразнят така".

Най-добре е незабавно и директно да се опълчите и да отхвърлите сексистките забележки и намеци, като дадете на мъжа ясно да разбере, че е прекрачил допустимите граници.

Само се пошегувах

Както вече споменахме и в предишния раздел, според правилата за полово присъщите особености и разлики в общуването повечето мъже възприемат като проява на хумор дразненето и майтапите със своите служители или шефове мъже. По такъв начин те просто показват привързаност и добри чувства. Но повечето жени се обиждат от подобно отношение. За разлика от мъжете, те приемат подобни закачки твърде лично.

Мъжете трябва да разберат, че жените имат чувство за хумор, но че не им харесва да бъдат „на прицел“ при подобни майтапи. От друга страна, необходимо е жените да отчетат разликите между двата пола по отношение на хумора и да осъзнаят, че закачките, които те възприемат като обидни за тях, всъщност може да са просто израз на това, че мъжете ги приемат като равни и им засвидетелстват доброжелателство. Ето защо жените трябва да се научат да не приемат прекалено лично повечето от забележките на колегите си мъже. И просто да не обръщат внимание на сексистките или обидни според тях шеги. Подминаването с пренебрежително мълчание често може да се окаже най-добрият начин, по който жената да накара мъжа да престане с неговите негативни забележки. Ако редовно и упорито се правите, че не чувате майтапите и не само не се смеете и усмихвате, но дори не поглеждате към мъжа, който ги прави, след известно време той ще схване намека и ще престане да ви задява.

И все пак има моменти, когато жената определено трябва да реагира, особено ако се чувства лично обидена от някоя забележка. В такива случаи е добре да каже: „Сигурна съм, че не искаш да ме засегнеш, но смятам, че забележката ти е крайно обидна“, „Има ли някаква причина, поради която ме обиждаш по този начин?“ или „Даваш ли си сметка колко унизителна е за мен подобна забележка?“. Като покаже на мъжа, че е чула забележката му, и като повдигне въпроса за нея директно, открито и искрено, жената всъщност определя границите на подобно отношение и му дава ясно да разбере, че прекрачването им е недопустимо и неприемливо. В повечето случаи такава нейна реакция ще сложи край на обидните шеги.

Когато жените критикуват мъже

Когато жената критикува служебно мъж, тя трябва да го прави обективно и да се придържа към същината на въпроса, а освен това и да не бъде прекалено учтива, което може да разводни или изцяло да обезсили критиката.

Джейн, шефката на Ралф, на няколко пъти му повтаряла, че представеният от него доклад не е това, което би трябвало да бъде. На седмия път му върнала доклада. Била толкова ядосана, че направо му казала: „Ралф, докладът ти изобщо не е това, което искам. Извади този раздел, този тук преработи, а ето този премести накрая“.

Ралф, който също бил ядосан от многократните привиквания в кабинета на Джейн, отговорил: „Защо не ми каза още първия път какво точно искаш?“.

Джейн си мислела, че и предишните пъти всичко било ясно, но явно не било така. Дала си сметка, че сигурно се е изразявала прекалено тактично и завоалирано, за да не наранява чувствата му, и затова Ралф просто не разбрал за какво става дума. Когато най-сетне му казала мнението си директно и по същество, той схванал какво трябва да направи.

Когато мъжете критикуват жени

От друга страна, когато мъжете критикуват служебно жени, те трябва да внимават не само какво казват, но и как го казват. Необходимо е да използват повече учтиви обрати на речта и да поднасят критичните си забележки по положителен начин. Критики от рода на: „Не мислиш ли, че ще е по-добре ако направиш това и това?“ или „Виждам, че си свършила страхотна работа по проекта, но ми се струва, че еди-какво си не е най-удачното решение“ ще бъдат възприети много по-добре от жените, отколкото: „Това тук не ми харесва“ или „Еди-какво си не върши работа“. Положително звучащите думи и тактичните подходи не само ще смекчат остротата на критиката ви, но и ще позволят на жената да съхрани личното си достойнство.

Когато правите критични забележки на жена, използването на повече емоционално заредени глаголи — във фрази от рода на: „Чувствам, че това би било по-добра идея“ или „Мъчно ми е да го кажа, но…“ — не само ще позволи на жената да преглътне по-лесно критиката, но и ще ви издигне в нейните очи като чувствителен и деликатен човек.

Сълзи на работното място

По принцип сълзите на работното място са „категорично забранени“ в света на бизнеса. Но има и случаи, когато те са допустими, например ако сте трогнати или развълнувани. Та нали дори генерал Норман Шварцкопф, който ръководи победния марш на нашите войски по време на войната в Персийския залив, също плака, когато напускаше поста си. Ясно се видя, че по време на речта си той на няколко пъти избърсва сълзите от очите си. Тази негова искрена и открита изява на емоция направи генерал Шварцкопф още по-мил за сърцата на онези американци, които го поддържаха. Подобна проява на чувства говори много положително за човека, дори когато е в делова среда.

И все пак сълзите са крайно нежелателни на работното място, когато са предизвикани от яд и разочарование. В което се уверила и моята клиентка Рене. Шефът й я критикувал, защото не успяла да осъществи достатъчно продажби. Крещял й ядосано пред всичките й колеги. Вместо обаче да запази самообладание и да му каже овладяно: „Нямате право да ми крещите и да ми говорите с такъв тон, особено пред колегите ми“, Рене била толкова силно засегната от гневния изблик на шефа си, че не се сдържала и се разплакала пред всички.

От този момент насетне шефът й вече знаел слабото й място и безогледно се възползвал от него. Тя изгубила и уважението на колегите си в отдела и така и не успяла да си възстанови предишните позиции.

Жените по-специално трябва да се научат да контролират изблиците на сълзи.

В повечето случаи жените плачат, за да отреагират на критиката, да се освободят от напрежението или да излеят яда си.

Проучванията сочат, че мъжете обикновено се разтоварват от напрежението или дават воля на гнева си като ругаят или викат. Както видяхме в трета глава, още от най-ранно детство те са приучавани да отреагират именно по този начин.

Но нито един от тези два начина на проява на емоции не е подходящ и ефективен в света на бизнеса. В деловата сфера с най-много професионално уважение и зачитане се ползва хладнокръвният и овладян човек.

Ако почувствате желание да заплачете, прехапвайте си устните или силно се щипете, докато не намерите някое закътано местенце, където да излеете насаме емоциите си. Защото в деловия свят в пълна сила е старата максима: Ако ви се плаче, плачете при закрити врати.

Познавах един телевизионен новинар, чиито очи веднъж се наляха със сълзи, докато предаваше директно по телевизията своя репортаж за жестокото убийство на малко дете. Ясно се виждаше, че той полага неимоверни усилия да не позволи на сълзите си да потекат. Веднага щом превключиха на рекламите обаче той буквално се срина. Като истински професионалист бе успял да овладее емоциите си, докато беше в ефир. Но като истински човек си позволи да даде воля на обзелите го чувства, когато вече бе „безопасно“ да го направи.

Не можете да си позволите да затаявате яд и злоба на работното място, затова просто ги оставете да отзвучат

Карън, служителка в голяма рекламна фирма, дойде в офиса ми безкрайно объркана и ми разказа следната история. Тя и двама нейни колеги, Стив и Гари, трябвало да изготвят проект за реклама на един клиент на фирмата. Карън будувала цяла нощ и успяла да подготви едно предложение, което й се струвало направо страхотно. Усещала, че в него има буквално гениални хрумвания, които ясно отразяват търсените от клиента им творчески замах и свежест.

На следващата сутрин запознала двамата си колеги със своя проект. Гари обявил, че това е най-неприемливото и смешно нещо, за което изобщо някога бил чувал. Стив пък смятал хрумването й за прекрасно. Но тримата трябвало да постигнат съгласие, за да може проектът да бъде доведен до успешен край. По всичко личало, че това просто няма начин да стане. Разменили си остри думи и се започнал разгорещен спор. Карън страстно и агресивно защитавала хрумванията си и я обземал все по-силен и по-яростен гняв срещу Гари. Нарекла го „инат като магаре“, „глупав като пън“ и „задръстен“.

Стив виждал хляб в идеята на Карън и затова я защитавал не по-малко яростно. След като се препирали разгорещено в продължение на цели три часа, без да стигнат доникъде, Стив предложил да отидат да хапнат някъде, за да поохладят страстите.

Карън била буквално потресена, просто не можела да повярва, че Стив им предлага подобно нещо след яростната им караница и при целия й гняв срещу Гари. Отказала да излезе с тях на обяд, поръчала си един сандвич от служебното барче и си го изяла сама в офиса.

Докато стояла и гледала през прозореца в очакване да й донесат поръчания сандвич, видяла Гари и Стив да пресичат улицата и да се отправят към близкия ресторант. Ясно се виждало, че си разменят шеги, смеели се и явно си прекарвали чудесно, сякаш нищо не е било. А Карън все така кипяла от яд. Просто не можела да разбере как Стив може да се държи толкова дружелюбно с Гари, след като само преди минути двамата си крещели ядно един на друг и едва не се сбили, докато обсъждали проекта.

Този пример е ярко доказателство на това, по колко различен начин подхождат мъжете и жените към професионалните спорове и разминавания в мненията. Както вече споменахме и в предишни глави, мъжете обикновено възприемат споровете като задачи, които си имат начало, среда и край. Жените не са приучени да виждат споровете в такава светлина. Обикновено те ги приемат твърде лично и са склонни да натрупват отрицателни чувства спрямо човека, с когото спорят, като доста дълго таят яд и неприязън към него. Но в света на бизнеса няма място за затаяване на гняв или за изпитване на лоши чувства. Разковничето се крие в понятието „професионализъм“ — винаги и във всичко. Няма нищо лошо в това „да обядваш с врага“, какъвто е случаят с Карън и Гари. Техният спор бил професионален, а не личен. Жените трябва да разберат, че в деловата сфера е напълно в реда на нещата да има разминавания на мненията, а хората въпреки всичко да поддържат добри и „спортсменски“ взаимоотношения.

Вероятно на мъжете им се отдава по-лесно да губят спор, без да затаяват лоши чувства, тъй като това е израз именно на онези спортсменски междуличностни взаимоотношения, към които са били приучени от най-ранно детство, когато заедно са ритали футбол например и отборът им е загубил мача. Още от съвсем малки те са усвоили урока, че да си добър спортсмен е също толкова важно, колкото и да спечелиш играта. Момчетата продължават да си бъдат „авери“ с играчите от другия отбор, като гледат на тях като на противници само по време на играта. Повечето жени обаче не са приучени на подобни взаимоотношения. Те просто нямат толкова много „отборен“ опит, колкото момчетата. В резултат на това, когато пораснат и навлязат в света на бизнеса, на тях често им липсва усетът за „добро спортсменство“.

За да постигнат по-продуктивни, по-сплотени и по-делови връзки в сферата на бизнеса, жените трябва да се научат да оставят лошите чувства и неприязънта да отзвучават, така че да не пречат на професионалните им взаимоотношения с „противниците“. Те определено трябва да бъдат по-обективни и да не възприемат прекалено лично работата си.

Какво трябва да правят жените в света на бизнеса, когато работят с мъже

1. Не омаловажавайте собствените си постижения в работата. Ако сте постигнали нещо, с което се гордеете, не се бойте и не се притеснявайте да го кажете и покажете. Мъжете са свикнали да се бият в гърдите, че са „най-великите“ за едно или друго. Не се страхувайте и не се колебайте да следвате техния пример в това отношение.

2. Никога не обсъждайте лични теми в службата. Говорете за свързани с работата ви въпроси и проблеми, за събития от новините и дори за спорт, тъй като именно това са темите, които интересуват повечето мъже.

3. Когато говорите с колеги мъже, обсъждайте какво сте правили или ще правите, къде сте били или ще отидете, а не как се чувствате. Бъдете по-обективни и по-малко емоционални. Вместо да използвате глаголи от рода на „смятам“, „чувствам“, „надявам се“, си служете по-скоро с директни твърдения като „това е“, „ние ще“ и „има“.

4. По време на делови срещи се опитвайте да заемате повече физическо пространство и да седите в по-отпуснати пози. Не се колебайте да разпростирате нашироко документите си.

5. Жестикулирайте широко и „всеобхватно“, за да внушите, че притежавате самоувереност.

6. Когато говорите пред аудитория, не стойте на едно място. Движете се насам-натам. Това създава впечатление за по-внушително и по-властно присъствие.

7. Следете гласът ви да звучи по-дълбоко, което внушава впечатление за интелигентност и професионализъм. Високо поставените и по-пискливи гласове звучат детински и не внушават доверие.

8. Не говорете бързо и като кречетало. Забавете темпото. Не бързайте и произнасяйте отчетливо отделните срички, така че всяка ваша дума да бъде ясно разбрана. Помнете, че всеки звук, който излиза от устата ви, е от значение.

9. Придържайте се към същината на въпроса. Не говорете със заобикалки. Още първото ви изречение трябва да е за това, „кой“, „какво“, „кога“, „къде“, „как“ и „защо“. После, ако е наложително да навлизате в подробности, избройте точка по точка темите, които трябва да бъдат обсъдени. Първо уведомете слушателите си, че ще се спрете на еди-кои си въпроси в еди-какъв си ред (номер едно, две, три и т.н.). След това се придържайте към логичната им последователност, докато излагате вижданията си, защото така нещата ще бъдат по-ясни за слушателите ви.

10. Говорете и не позволявайте на никой мъж да ви прекъсва безнаказано. Ако някой не ви дава възможност да продължите — надговорете го. Ако той упорито продължава да ви прекъсва — повишавайте тона на гласа си, докато най-сетне не му стане ясно, че поведението му е неприемливо.

11. Не използвайте „опашати“ твърдения, защото това създава впечатление, че сте неуверени в собствените си думи.

12. Не отговаряйте на въпроса с въпрос. Ако някой ви попита колко е часът например, не използвайте възходяща интонация в края на отговора си. По-скоро понижавайте тона, за да внушите категоричност на твърдението си.

13. Когато сменяте темата на разговора, служете си с повече междуметия или възклицания, а не със съюзи като „и“ или „но“. Никога не казвайте: „Но аз мисля, че еди-какво си“. Кажете: „Е, изглежда, че еди-какво си“.

14. Използвайте по-силни и категорични определения, като „винаги“, „никой“ или „никога“, и по-малко уклончиви определителни изрази от рода на „в известен смисъл“ или „до известна степен“. Категоричните определения ще ви помогнат да звучите по-уверено, по-прагматично и не толкова колебливо.

15. Старайте се да отправяте изискванията и нарежданията си в проста и ясна форма, а не завоалирано и „тактично“. И ги поставяйте едно след друго, в отделни изречения. Обединените, „многопистови“ изисквания губят смисъла и силата си.

16. Постарайте се да усвоите характерния за професията или за службата ви жаргон и го употребявайте, когато говорите с колегите си мъже.

17. Не си позволявайте да се обиждате и да се засягате от саркастичните забележки или физическите майтапи на колегите си мъже. Разберете и приемете, че това е един типично мъжки начин за изява на привързаност и за постигане на сплотеност в групата.

18. От друга страна, ако ви се струва, че закачките или майтапите прекрачват границите на добрия тон (напр. ако звучат прекалено сексистки или ги намирате за твърде обидни), бъдете директни и открити, като незабавно и категорично заявите на мъжа, че е прекалил. Не си позволявайте да затаявате гняв и обида.

19. Старайте се да гледате на различните ситуации и събития в службата по-критично, по-обективно и не толкова емоционално.

20. Когато критикувате свой колега мъж, бъдете по-директни и говорете по същество. Не се опитвайте да щадите самолюбието му и не удавяйте критиките си в толкова много учтивост, че той да не разбере за какво става дума.

21. Каквото и да става, никога не плачете пред други хора на работното си място. Ако ви се струва, че ще се пръснете, ако не заплачете — затворете се в тоалетната. Инак може да загубите доверието, с което се ползвате.

22. Опитвайте се да не обръщате внимание и в никакъв случай не приемайте лично мъжките ругатни. Много често подминаването им с мълчание и безразличие слага край на подобни инциденти. Не корете и не натяквайте. Ако обаче е пределно ясно, че ругатните и грубите думи са насочени именно към вас, прекъснете мъжа с висок и категоричен тон, като недвусмислено му кажете, че поведението му е недопустимо и неприемливо.

23. Не е необходимо самите вие да ругаете или да използвате цинични думи, за да се приобщавате към отбора „юнаци“.

24. Ако имате сериозен спор с колега, запазете професионално поведение и не затаявайте неприязън и яд. Продължавайте да се държите сърдечно и добронамерено, дори „обядвайте с врага“, ако трябва.

25. Опитвайте се поне от време на време да разкажете някой виц или анекдот, както за да разведрите атмосферата, така и за да покажете, че и вие също имате чувство за хумор. Не е необходимо шегите ви да бъдат пиперливи, расистки, вулгарни или сексистки, просто трябва да бъдат забавни. Така ще разсмеете колегите си и ще създадете повече допирни точки между вас.

26. Следете усмивките и киманията си. Старайте се да раздавате колкото се може по-малко от тях по време на делови срещи. В противен случай може да изтълкуват погрешно истинското ви мнение или отношение по един или друг въпрос.

27. Не се извинявайте, освен ако наистина не сте сгрешили. Не казвайте „съжалявам“ просто от учтивост.

28. Когато сте развълнувани, не отваряйте широко очи, докато говорите. Това създава впечатление за „наивност“ и неувереност — тази мимика намалява доверието, което изпитват колегите ви мъже към вас.

29. Не приемайте лично словесното отхвърляне. Гледайте обективно и делово на всяка конкретна ситуация.

Какво трябва да правят мъжете в света на бизнеса, когато работят с жени

1. Не се самозабравяйте и проявявайте тактичност при употребата на ругатни и цинизми, когато край вас има жени.

2. Същото се отнася и за сексистките шеги и намеци. Този тип хумор няма място в сферата на деловите взаимоотношения.

3. Когато говорите с жени, използвайте повече учтиви форми и обрати на речта. Никога не забравяйте вълшебните думички „моля“ и „благодаря“.

4. Не излайвайте заповеди и команди, когато говорите с жени. Изказвайте изискванията и нарежданията си по учтив и любезен начин.

5. Не се бойте и не се притеснявайте да помолите за помощ. Колкото по-скоро го направите, толкова по-бързо ще я получите и ще изпълните задачите си. Забравете собственото си „его“.

6. Не ругайте и не крещете, за да излеете гнева или разочарованието си в службата. Овладявайте темперамента си и се дръжте професионално винаги и с всекиго.

7. По време на разговори с жени давайте повече мимически, словесни и несловесни сигнали за внимание.

8. Не наричайте жените „маце“, „душко“, „коте“, „сладурано“ или „кукло“ — възможно е те да го възприемат като обида, пренебрежение и подценяване.

9. Не прекъсвайте, не монополизирайте разговора и не говорете вместо жената.

10. Поддържайте по-директен визуален контакт. Гледайте направо към жената, с която говорите, а не под ъгъл и с извърнато встрани лице. В противен случай ще оставите у нея впечатление, че не й обръщате внимание или че не смятате за важно онова, което ви говори.