Джорджия Боковън
Брак по сметка (37)

Глава тридесет и седма

Крис чу приближаващи се по коридора бързи стъпки и вдигна поглед от книгата точно когато Мейсън отвори вратата на стаята и веднага прочете отчаяния страх в очите му.

Мейсън не беше в кабинета си, когато се беше обадила по-рано този ден. Крис беше казала на Ребека вместо на Джейн, че Кевин е в болница, защото според нея щеше да бъде по-добре да чуе новината от близък човек. Но информацията, че не е нищо сериозно и че Кевин е приет в болницата като предпазна мярка, а не защото е критично болен, се беше изгубила в бъркотията.

Когато обезумялата Ребека се беше появила след по-малко от час и беше съобщила, че е намерила Мейсън в дома на родителите му в Санта Барбара, Крис инстинктивно се досети за трудното положение, в което се намираше Мейсън. Тя настоя да се опитат да го открият по пътя и да му обяснят действителното положение.

След дузина телефонни обаждания най-после бяха разбрали, че е наел частен самолет и че ще бъде невъзможно да се свържат с него, докато не кацне. Ребека беше отишла на летището, за да го посрещне. Преди малко се беше обадила, за да каже на Крис, че го е изпуснала за няколко минути.

Крис виждаше, че Мейсън преживява непоносими терзания и го съжали. Изправи се да го посрещне.

— Той е добре, Мейсън — каза, като се стараеше да звучи твърдо и спокойно.

Той пренебрегна опита й да го успокои, заобиколи я и отиде до леглото на Кевин. Погледът му мина покрай мониторите, интравенозните системи и накрая се спря върху спящия Кевин.

— Какво се е случило? — попита той.

Крис се приближи до него. Сниши гласа си до шепот.

— Болен е от грип.

— И?

— Малко разстройство и повръщане.

— И? — настояваше Мейсън, убеден, че тя крие нещо от него.

— И нищо друго.

Кипнал от гняв, той се обърна към нея:

— Никого няма да приемат в болница само защото има разстройство и повръща.

— Ако е като Кевин, ще го приемат. — Тя го хвана за ръка и го отдалечи от леглото на момчето. Състоянието на Кевин не беше критично, но той беше болен и се нуждаеше от спокойствие.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Кевин се обезводнява по-бързо, защото част от червата му са изрязани — обясни търпеливо тя. — Много бързо може да му стане зле и да изпадне в шок. Тъй като вече на два пъти се е случвало, доктор Каплан не иска да поема повече рискове. Започва сериозно лечение още при първите симптоми у Кевин.

Той я сграбчи за ръцете и по-скоро изръмжа, отколкото прошепна:

— Ти си знаела всичко това и не си си направила труда да ми кажеш?

Тя се изскубна, търпението й вече се изчерпваше. Мейсън прекаляваше с тревогата си за Кевин.

— По време на кой от продължителните ни разговори, които сме имали наскоро?

Гневното му изражение се смени с презрително.

— Можеше поне да го споменеш на майка ми — каза той и направи пауза, за да имат по-голям ефект думите му. — Сигурен съм, че при създалите се обстоятелства тя щеше да се радва да предаде информацията.

Сякаш ледена ръка беше обхванала шията й. Защо Айрис му беше казала за посещението, след като тя беше тази, която беше настоявала да се запази в тайна? Не беше честно. При всичко, което тя и Мейсън вече бяха преживели, и при онова, което им предстоеше, защо трябваше да се добавя и това? И, мили боже, защо точно сега?

— Сега не е нито времето, нито мястото да го обсъждаме, Мейсън.

— Тъй като няма да има друг път или друго място. — Ако имаш нещо да ми кажеш, по-добре го направи сега.

Когато тя не отговори веднага, той я отмести, премахвайки я от погледа си също толкова лесно, както я беше изключил от живота си. Взе пластмасовия стол, на който преди седеше Крис, и го занесе до леглото на Кевин. Седна и безкрайно внимателно хвана малката ръчичка, която лежеше върху зелената завивка.

Измъчена от всичко, което се беше случило през този ден и през месеците, довели до него, Крис стоеше и се взираше в Мейсън, като се опитваше да реши какво да прави. Щеше да бъде много лесно да се примири това да е краят, да престане да се бори, да събере парченцата и да продължи с живота си.

Но тя отхвърли тази мисъл. Не беше от хората, които избират лесното. Ако някъде имаше трънлива пътека, тя я намираше, убедена, че ако не заради друго, то поне заради непокътнатата природа си заслужаваше да осъществи пътуването.

В този миг осъзна, че независимо дали беше разумно или не, нямаше да се върне. Нямаше да се откаже от Мейсън, въпреки че той очевидно вече се беше отказал от нея.

За добро или за зло, тя го обичаше.

Безшумно се измъкна от стаята и отиде до фоайето да се обади по телефона. Двайсет минути по-късно пристигна Мери.

— Защо не ми позвъни по-рано? — укори я тя, когато се срещнаха в чакалнята.

— Всичко стана толкова бързо, а и той се оправя. Доктор Каплан каза, че вероятно ще може да се прибере вкъщи след ден-два. — Нетърпелива да свърши онова, което си беше наумила, Крис се обърна и тръгна към детското отделение. — Нямаше да ти се обадя тази вечер, но ако Кевин се събуди, не искам да е сам.

— Предполагам, че тази мистериозна молба е свързана с Мейсън?

— Да — призна тя. — Трябва да си изясним някои неща. Имам чувството, че ако го отлагам още, ще стане твърде късно.

Мери изсумтя:

— Крайно време беше да се решиш да действаш.

Стигнаха до стаята на Кевин.

— Дай ми минутка — каза Крис.

Мери кимна с разбиране:

— Ще изчакам в стаята на сестрите.

Крис си пое дъх и влезе вътре. Мейсън стоеше на същото място, където го беше оставила, стиснал ръчичката на Кевин в своята. Тя се приближи до него и му каза тихо, но настоятелно:

— Искам да говоря с тебе.

Той не вдигна поглед.

— Вече си казахме всичко.

Нямаше да я улесни. Единственият начин да го измъкне оттам беше да го ядоса още повече.

— За бога, Мейсън, престани да се държиш като малко момченце, което току-що е открило, че няма Дядо Коледа. Ако настояваш, ще кажа всичко тук, но Кевин вероятно ще се събуди и съм сигурна, че ти не го искаш, както и аз.

Той се поколеба, преди нежно да положи ръката на Кевин върху завивката. Когато се обърна към Крис, в очите му имаше толкова ярост, че тя се стресна.

— Ще дойда с тебе, но само защото притежаваш нещо, което бих искал да имам.

Като си повтаряше, че не я интересуват мотивите му да я последва, тя преглътна отговора и излезе от стаята.

— Какво прави тя тук? — попита Мейсън, който забеляза Мери.

— Ще стои с Кевин, докато аз и ти разговаряме.

Той скръсти ръце и се облегна на стената.

— Откажи се, Крис. — Облегна единия си крак на стената и се взря в жълтата линия, която минаваше по средата на пода. След няколко секунди отново я погледна. — Обясних ти, че не ме интересува нищо от онова, което имаш да ми кажеш. Как да ти го кажа по-ясно?

Мери излезе от стаята на сестрите и се приближи към тях. Кимна на Мейсън, погледите на двете с Крис се срещнаха за миг и после тя влезе в стаята на Кевин, без да продума.

— Да тръгваме — заяви Крис.

Мейсън разпери ръце.

— Трябваше да се сетя. Нищо не е просто и ясно с тебе. Е, добре, можеш да го забравиш. Никъде не отивам.

— Ще дойдеш и още как. Дължиш ми тази вечер и ей, богу, ще си я взема.

Тя го хвана за ръката, но той се измъкна.

— И как ще стане това?

Имаше стотици начини, по които можеше да му отвърне, но трябваше да му обясни чувствата си към него, а ако го направеше сега, щеше да остане беззащитна и уязвима. Реши да отвлече вниманието му с абсурден отговор.

— Защото те оставих да ме убедиш да взема пилето на пикника.

Ответният му поглед я проряза с враждебността си.

— Това ли е представата ти за шега?

Тя реши да пренебрегне въпроса.

— Колата ми е отвън. Можем да я вземем или да вървим пеша до нас. Кое предпочиташ? — И двата начина щяха да им отнемат по-малко от десет минути, но ако повървяха, усилието може би щеше да понамали напрежението помежду им.

Мейсън погледна към стаята на Кевин.

— Сигурна ли си, че можем да го оставим? — попита той.

— Мери е стояла при Кевин всеки път, когато е бил в болница. Бих доверила живота му на нея. Освен това, ако се случи нещо, тя ще се обади по телефона.

Мейсън се изсмя пренебрежително.

— Доверие? — подигра се той. — Сигурно е чудесно да изпитваш подобно чувство към някого.

Тя застана пред него и го принуди да я погледне:

— Не заслужавам подобно отношение.

Той отвори уста да й отговори, но после очевидно промени намерението си.

— Не му е мястото.

В гърлото й заседна буца. След като се беше съгласил да тръгне, тя вече не беше убедена, че е било толкова добра идея. Болницата беше неутрален терен. Вкъщи нямаше да има причина да си шепнат или да внимават какви думи използват.

Когато осъзна, че се страхува, се изплаши повече. Не беше за вярване. Преди по-малко от четири месеца като безумна търсеше начин да разкара Мейсън от живота си, а сега отчаяно се стремеше да го задържи.

— Да, прав си, не му е мястото — най-после отвърна тя. Обърна се и въздъхна от облекчение, когато чу, че той я последва.

 

 

Тъй като Мейсън настоя, че не иска да се откъсва задълго от Кевин, отколкото е абсолютно наложително, те взеха колата на Крис, отказвайки се от ходенето и следователно и от намаляването на напрежението.

— Съжалявам, че нямах възможност да ти кажа за срещата с майка ти, преди сам да го разбереш — каза Крис, докато отключваше входната врата. Влизайки в дневната, хвърли чантата и пуловера си върху най-близкия стол. — Опитах на няколко пъти, но напоследък ти не си точно човекът, с когото може да се общува.

— „Съжалявам“ не променя нещата, Крис — заяви той и мина покрай нея да светне лампата. — Както и да хвърляш вината върху мене. Имаше достатъчно възможности да ми кажеш, че майка ми е идвала, но си решила да не го правиш. — Той се обърна и я погледна обвиняващо. — За бога, живеем в една и съща къща.

— Защо тогава не съществува възможността да ми повярваш?

— А трябва ли?

— Защото никога не съм направила нещо, което да ти дава право да се съмняваш в мене.

— За което аз да зная.

— Чакай малко. — Тя се радваше на възможността да прояви справедливо възмущение. Имаше толкова малко опора, че каквото й паднеше, щеше да го използва. — Нямаш право да ми говориш така и ти го знаеш. Признавам, че би трябвало да ти кажа за идването на майка ти, но тогава не виждах нищо неправилно в това да й дам време, за да намери начин сама тя да ти го каже.

— Затова ли ме доведе тук: да се опитваш да ме убедиш, че наистина си на моя страна и никога няма да направиш нещо, което не е за мое добро?

Сякаш изведнъж обхванат от изтощение, той се строполи на едно кресло до лампата, въздъхна тъжно и покри лицето си с ръце. Когато след няколко секунди я погледна отново, маската пак беше надяната, а гласът му звучеше обезсърчено:

— Вече имаше в живота ми такива хора, Крис. Няма място за повече.

Тя изведнъж разбра, че Мейсън таи нещо, за което тя изобщо не знаеше. И макар да не го беше причинила, то я засягаше. Ледената ръка я стисна по-силно и сякаш я задуши. Как щеше да се бори с непознат враг?

— Защо си твърдо решен да ме отблъснеш? — попита тя, опипвайки напосоки да намери нещо, което да я упъти.

— Мисля, че е очевидно. Не те искам. И съм дяволски сигурен, че нямам нужда от тебе. Ако не беше майка на Кевин, нямаше да имаме нищо общо.

Вече нямаше избор. Той нямаше да й даде време или възможност постепенно да стигне до онова, което имаше да каже.

— Лъжеш.

Той се облегна на стола и поклати глава.

— Боже господи, не ми казвай, че си успяла да се заблудиш, че се интересувам от тебе.

Тя наблюдаваше лицето му, вместо да слуша думите. Всичко, което й беше нужно да знае, беше там — обърканият, самотен поглед, докато я гледаше подобно на дете, опитващо се да убеди околните как не го засяга, че последен е бил избран да играе в отбора. Почти безумната инерция да отрича чувствата си сигурно щеше да направи нейното изявление абсурдно. И все пак тя изигра коза си.

— Обичам те, Мейсън.

Той изстена, сякаш го беше ударила, и после отмести поглед.

— Не ми причинявай това. Крис.

— Дълго време ми трябваше, за да го осъзная — добави неуверено, разколебана от бурната му реакция. — Толкова дълго, че след като разбрах, вече нищо не можех да направя.

Той я погледна с изплашено изражение като на преследвано животно.

— Не искам да ме обичаш.

— Аз не съм Сюзан — продължи тя. Беше стигнала прекалено далече. — Не съм и Даян. Аз съм си аз. Не мога да ти обещая, че някой ден няма да ме блъсне кола или че няма да съм застанала на неподходящо място, ако има земетресение, но съм успяла да оживея трийсет и седем години и нямам никаква причина да не мисля, че няма да поживея още трийсет и седем.

Неспособна вече да се удържа да не го докосва, тя прекоси стаята и коленичи пред него.

— Няма да те изоставя, Мейсън. Моля те, и ти не ме изоставяй.

Той се опита да стане, но тя нежно докосна ръцете му и цялата му съпротива го напусна. Седна бавно. Когато обърна главата си, тя обхвана лицето му с две ръце и го обърна към себе си. Трябваше да намери начин да го накара да повярва.

— Обичам те — повтори тя.

Най-после погледите им се срещнаха.

— Съжалявам, Крис, но не мога да ти отвърна. — Той свали ръцете й от лицето си.

За първи път й мина през ум, че може да е сгрешила, че той наистина не я обича.

— Защо не? — настоя тя, защото нищо друго не й оставаше.

— Няма нищо общо с тебе. Свързано е с мене. Права си. Любовта ми към Сюзан, а после и към Даян, ме промени. Но грешиш, като си мислиш, че можеш да оправиш нещата. Тази част от мене, която би могла да те обикне, я няма вече. Крис. Умря преди много време. Нищо не е останало.

— Не вярвам. — Наистина не можеше да повярва.

Той я сграбчи за раменете и я изправи пред себе си.

— Как да те убедя? — запита я той отчаяно.

Сърцето й сякаш спря да бие. Това, което изглеждаше толкова лесно в болницата — че трябва само да се разплаче, да признае чувствата си и всичко ще си дойде на мястото, — се беше превърнало в Гордиев възел. Можеше да се изправи, да избяга и да се измъкне с достойнство, но докъде щеше да стигне? Винаги щеше да усеща загубата.

— Люби ме — импулсивно отвърна тя. — Ако после ми кажеш, че никога не можеш да ме обичаш, ще го приема.

— Какво си причиняваш? — Ръцете му я стиснаха болезнено за раменете. — Боже господи, къде отиде гордостта ти?

Тя сви рамене. Сълзи пареха в очите й.

— Не зная — призна си.

Изминаха няколко дълги и изпълнени с напрежение секунди. За момент изглеждаше, че той ще я пусне, ще се изправи и ще си тръгне. Но той вдигна ръце, прекара ги през косата й, обви лицето й и я приближи към себе си. Започна да я целува, сякаш искаше да я погълне.

Тя извика от дълго сдържан копнеж и се притисна към него, сякаш искаше да се слее с него.

Езикът му търсеше нейния, опитваше го, галеше го, изследваше го. Целуваше очите й, слепоочията й, шията й. Тя се зарази от разгорещеността му и сякаш попадна в огнена буря.

Дрехите им се превърнаха в непоносимо препятствие. С треперещи ръце тя се протегна да свали вратовръзката му. Възелът обаче не искаше да се развърже. Започна да разкопчава копчетата на ризата му, но независимо как се опитваше, те не се поддаваха. Не разбираше как действа катарамата на колана му, която не искаше да се отвори.

— Помогни ми — каза тя, а гласът й трепереше от неудържимо желание.

С бързи и ловки движения той стана и свали дрехите от себе си. Тя опита да направи същото, но той я хвана за ръцете. Прекара език първо по едната й длан, а после и по другата и ги притисна към голите си гърди.

— Остави на мене.

Хвана за края плетената й блуза, измъкна я през главата, разкопча сутиена й и смъкна презрамките. Когато те стигнаха до лакътя й, той спря, за да обгърне гърдите й, и започна да прекарва пръсти около зърната, докато те настръхнаха.

Обхвана я през кръста и я повдигна. Поднесе първо едната й гърда, а после и другата към устните си, обхвана зърното й и го засмука, галейки го с езика си.

Крис обви краката си около него и отпусна глава назад, стенейки от удоволствие, което беше толкова силно, че граничеше с болка. Огънят се спусна от гърдите към корема и после към тръпнещото между краката й място.

— Мейсън, не мога да чакам.

Тя се притисна към него, докато я носеше към спалнята. Когато бяха вече до леглото, той я пусна на пода и се протегна да светне лампата.

— Искам да те виждам — отговори той на въпросителния й поглед.

Безпогрешно ръцете му свалиха ципа на дънките й. Смъкна ги, дръпна с палците си ластика на бикините й и свали ефирното бельо със същото плавно движение. Попаднала във водовъртежа на желанието, тя почти стигна до оргазъм, когато ръката му се плъзна по вътрешността на бедрата й, обхвана тъмния триъгълник и той потопи пръста си във влажната й вагина.

Когато се отпуснаха на леглото, копринената завивка се плъзна чувствено под тях. Нямаха нито време, нито търпение за нежно и продължително любене. Безразсъдна, дълго отричана и всеобхватна нужда водеше Мейсън, докато проникваше в нея.

Крис повдигна хълбоците си, за да го посрещне, и отвори уста за търсещия му език. Сплете крака с неговите, после ги обви около него, карайки го да влезе още по-дълбоко, да се слее с нея, ненаситна.

Мейсън извика името й и застина, а тя усети, че всеки момент той ще се изпразни. Искаше да вкуси този миг, да го запечата и да го запомни, но само след секунди тя също се понесе във вихъра на чувствата и всякаква разумна мисъл изчезна.

Тя се задъха, изненадана от силата на вълните от удоволствие, които я заляха.

Мейсън я отпусна, започна да я гали нежно и любящо и тихо да шепне в ухото й:

— Благодаря ти, че ме обичаш… че остана с мене… че си силна… че ме изслуша… и че държиш на мене.

След като дишането й стана по-спокойно, Мейсън се облегна на лакътя си и започна да я оглежда.

— Божичко, толкова си красива, Крис… много повече, отколкото си представях.

Очите й се разтвориха широко.

— Откога продължава това?

Преди да отговори, устните му се разтегнаха в бавна, прелъстителна усмивка.

— Честно ли?

— Разбира се — отвърна тя, като се изви леко, за да докосне с гърди космите, които обкръжаваха зърната му, защото непрестанно чувстваше нужда да го докосва, да усеща топлината му.

— Почти от началото.

Тя се отпусна върху копринените чаршафи и направи физиономия.

— С други думи, сексуалното привличане не е имало нищо общо с харесването.

Той се разсмя и се претърколи заедно с нея:

— Очевидно някои мои части са по-умни от други.

За миг тя си помисли, че сънува, защото случилото се беше прекалено хубаво, за да бъде истина. Паниката явно се беше отразила в погледа й, защото Мейсън я хвана за ръката, постави я върху гърдите си — там, където биеше сърцето му, и каза:

— Истински съм, тук съм и смятам да остана завинаги.

— Обичам те — каза тя.

Той я целуна.

— След като се отнасях така с тебе, не разбирам какво намираш в мене, за да ме обичаш.

Тя се сгуши още по-близо до него.

— Хмм — промърмори замислено, — сега като си мисля и аз не разбирам.

Той обаче не клъвна.

— Когато се връщах насам, бях решил да се разделим.

— Защото не бях казала за посещението на майка ти ли?

— Не. Защото се изплаших колко много държа на тебе. — Той я придърпа към себе си и я целуна по челото. — Истински страхливец съм, когато става дума за чувствата ми към тебе, Крис. Слава богу, че не ми позволи да избягам.

— Ако беше избягал, щях да хукна след тебе.

Той обхвана лицето й с ръце и я целуна.

— Поискай нещо от мене — настоя той. — Искам да ти дам целия свят.

— Вече имам всичко, което искам.

— Тогава измисли нещо.

Тя се усмихна на настойчивостта му да я зарадва. Как беше успявала да се убеди, че животът й е пълен, че има всичко, което иска, без да има него?

— Искам да те опозная — отвърна най-после тя. — Наистина да те опозная. Например какъв си бил като малък, какви училища си посещавал, спортувал ли си. Не зная дори дали обичаш патладжан, пшеничен хляб или сладкиш с тиква — между другото, правя страхотен сладкиш с тиква. Питай Кевин.

Искаше да й разкаже за Сюзан и за годината, прекарана с Даян, но не сега. Това щеше да стане по-късно, когато миналото щеше да стане по-леко заради общото бъдеще.

Той взе лявата й ръка и започна да я разглежда:

— Ако обещая да отговоря на всичките ти въпроси, ще ми позволиш ли да ти купя брачна халка?

— Стига да не е нещо претенциозно. — Тя се усмихна. — Не повече от пет карата.

Той се разсмя:

— Мислех си за хубава златна халка.

Щяха да успеят. Наистина щяха да успеят. Крис усети как я залива вълна от щастие и я оставя без дъх.

— Каза, че искаш нещо от мене.

— Не…

— В болницата ми каза, че ще дойдеш с мене, защото притежавам нещо, което искаш.

Той се поколеба:

— Отнася се до Кевин.

— Какво?

— Бях ядосан. Крис.

— Спомням си.

Той отново се поколеба.

— Исках да ми дадеш годините, които съм пропуснал с него.

Въпреки че очевидно не искаше да я наранява, гласът му беше пълен с толкова тъга, че беше невъзможно да не усети болката му. Известно време тя размишлява върху молбата му, после му каза, че ще се върне след малко, стана, взе халата му от гардероба и излезе. Минута по-късно се върна и му подаде дебела тетрадка с кожена подвързия.

— Какво е това?

— Дневникът, който започнах на втория ден от раждането на Кевин. — Тя седна на леглото и сви крака под себе си. — Ще откриеш някои неща, които няма да ти харесат. Страхувам се, че тогава мислите ми за тебе не бяха особено доброжелателни.

Той остави дневника на нощното шкафче и се протегна за нея.

— Обичам те — каза, преди устата му да покрие нейната.

Този път се любиха бавно и спокойно, което беше едновременно обещание и вричане. Крис не можеше да не си мисли, че за човек, който отдавна не си е купувал лотариен билет, тя някак си беше спечелила голямата награда.