Франсин Доусън
Поведи ме към безкрая (4)

IV

Вечерните рокли от колекцията й лежаха внимателно разгънати на леглото му. С облекчение установи, че по тях няма повреди. Останалите й дрехи бяха разхвърляни наоколо. Костюмите и роклите, които беше избирала с голямо внимание образуваха купчина. Бикините и сутиените й бяха подредени върху червения килим около леглото му, а от обувките й беше направил кула.

— Вие наистина не сте добре! Така ли се постъпва с чужда собственост?

— Получи се, когато се опитвах да разбера на кого е.

— Трябвало е да прочетете етикета.

— Но там нямаше никакъв етикет, по дяволите!

Наистина, коженият калъф беше празен.

— Добре! Все едно! Важното е, че намерих куфара си.

Вече нямаше настроение да разисква по темата.

А и Джими отдавна беше загубил интерес.

— Къде е шампанското? Жаден съм!

Беше се настанил удобно в креслото. Ан седна в другото, а Мелвин отвори бутилката. После донесе две чаши от банята.

— Можеш ли да донесеш още една от твоята или моята стая? Или е прекалено много за теб?

— За шампанското съм готов на всичко.

— Омъжила сте се за бедния Джими, за да имате момче за всичко около себе си. Прав ли съм? Разбрах какво се таи в душата ви.

Стоеше съвсем близо до нея и я гледаше предизвикателно.

— Едва ли нещо би ви убягнало — отвърна остро тя.

Халатът й се разтвори и разкри дългите й, стройни крака.

Мелвин видимо се наслаждаваше на гледката. Ан нервно се загърна.

— И освен това, господин Дъглъс — започна и тъкмо искаше да му обясни, че Джими й е брат, когато той за втори път тази нощ влезе, без да почука.

— Не се доближавайте до Ан! — извика. — Бъдете внимателен! Предупреждавам ви, че хапе.

— Не мога повече — въздъхна тя и се облегна назад.

Наблюдаваше Мелвин с присвити очи. Та той съвсем не беше страшен! „Да бяхме се запознали при други обстоятелства! Защо не му обясних, че не съм омъжена, а най-малко пък за Джими?“

Имаше ли значение? Той не би могъл да докаже, че „жената от летището“ за него не е нищо повече от обикновена позната.

Взе чашата с шампанско от ръката му.

— Пия за това, от утре всичко да върви добре. Както преди да се запознаем!

Мелвин не каза нищо. Само се усмихна многозначително. Не откъсваше очи от нея нито за секунда. Ан се опита да прикрие несигурността си, като любопитно оглеждаше стаята. Усещаше изгарящия му поглед върху кожата си. Тялото й бързо реагираше на този мъж, чиято близост така я обезпокояваше. Голям шок беше за нея, когато изведнъж разбра, че Мелвин й харесва, и че не желае нищо друго, освен да е сама с него, без досадния пиян Джими.

Най-после се осмели да погледне Мелвин в очите и в тях прочете възхищение и въпрос. Почти незабелязано поклати глава.

— Благодаря за шампанското. Но сега искам да си легна. Много съм уморена.

Стана и погледите им отново се срещнаха. Вероятно щяха да се целунат, ако брат й не бе напомнил за присъствието си.

— Да спим. И то всеки в леглото си, ако мога да ви помоля.

— Ти си и си оставаш непоносим — каза тя и леко го изблъска към вратата.

В три часа сутринта все още не можеше да заспи. Прекалено много неща се бяха случили и не й даваха мира. Внимателно наблюдаваше лицето си в огледалото в банята. Изглеждаше както обикновено! Нищо, което да издава, че е срещнала мъж, който я е омагьосал както никой досега.

След известно време се върна в стаята си. Потърси нощницата си в куфара. Беше черна като халата й, който още пазеше следи от парфюма на Мелвин.

Легна си. Сгуши се във възглавницата и притисна халата до лицето си. Знаеше, че ако заспи, срещата с този мъж ще я преследва и в сънищата й. Чувствата й бяха объркани. „Къде остана здравият ми разум? Къде е уравновесеността ми, с която толкова се гордеех?“

Отговорът гласеше: „Човек не среща всеки ден мъж като Мелвин Дъглъс!“

Реши да остави нещата сами да следват хода си. Какво толкова се беше случило? Нищо! „Мелвин си мисли, че съм жена на Джими Бакстър, а и няма смисъл да мечтая за него… Ако нямаше какво да ми напомня за мъжественото му тяло, за интересното му лице…“

Тъкмо се канеше да загаси нощната лампа, когато на вратата се почука.

— Не искам да те виждам повече, Джими. Трябва да поспя малко!

Някой отвори. Беше забравила да заключи.

— Така ли се постъпва със съпруг?

Не можеше да повярва на очите си. В рамката стоеше Мелвин и й се усмихваше. Преди да продума, той влезе и затвори след себе си.

— Какво правите тук? Не мислите ли, че времето е съвсем неподходящо за посещение на една лейди?

Седеше в леглото си и го гледаше втренчено.

— Съжалявам, Ан. Не исках да ви безпокоя, но несесерът ми трябва да е някъде тук. Не мога да заспя, без да си измия зъбите.

Бавно се приближаваше към леглото й.

— „Мариот“ не е долнопробен хотел. Във всяка баня има четка и паста за еднократна употреба — отговори тя неприветливо. — Ето го проклетия ви несесер! Вземайте го и се махайте или ще извикам… мъжа си.

Гласът й трепереше.

— Джими спи дълбоко и сладко. Дори не си е съблякъл костюма. Проверил съм.

Предпазливо седна на ръба на леглото.

— Как така? Кой ви е позволил да влизате в стаята му…

Мелвин се промъкваше все по-близо до нея и гласът й постепенно отслабваше.

— Някой трябва да се грижи за братчето ти — прошепна й. — Струва ми се, че днес е прекалил с пиенето.

— Ти знаеш, че Джими ми е брат?

— Естествено — рече той с нежен глас. — Достатъчно е човек да ви види. Джими ти е одрал кожата. Само че ти си много, много по-хубава. Но отначало наистина ви помислих за мъж и жена.

— Ти си мошеник… — успя да каже Ан и в следващия, миг Мелвин затвори устата й със страстна целувка.

За момент забрави всичко. После се дръпна. Добре, сега вече знаеше, че Джими й е брат. Но тя самата нямаше представа, каква роля играе в живота му младата жена от летището.

— Мелвин, какво искаш от мен? — попита го направо.

— Толкова ли е трудно за разбиране? — Погали я нежно по бузите. — Какво може да иска един мъж от жена, която му е харесала от пръв поглед?

Притегли я към себе си. Целуваше я. Приятно й беше да усеща близостта му. Но чувствата и разумът й бяха в противоречие. Какво знаеше за него, освен че изглежда блестящо и може да целува фантастично? И едва ли приема всичко това сериозно!

Сложи ръце на раменете му и го отблъсна.

— Но ние почти не се познаваме.

— Тук сме, за да се опознаем. Ако престанеш да говориш, ще разберем дали си подхождаме.

Ан се предаде. Отвърна на целувката му с нежност. Халатът му се беше разтворил и голите му рамене докосваха топлата й кожа. В основата си това беше безобидно докосване, но тялото й реагира изключително чувствително. И докато Мелвин нежно галеше раменете и шията й, вълни на възбуда я заляха. Бавно я положи на леглото и само тънката завивка ги делеше. Нетърпеливо се притисна към него.

Той за момент отдели устните си от нейните.

— Мисля, че си подхождаме. А ти какво мислиш, любима?

— Говориш прекалено много!

Той се изправи и енергично развърза халата си. Ан забеляза, че отдолу не носи нищо. Толкова ли беше уверен в себе си?

— Бил си сигурен в победата!

Сърцето и биеше толкова силно, че сигурно и той го чуваше.

— Не. Но страшно се надявах да те завладея, скъпа. Ако ме беше отпратила не знам какво щеше да се случи.

— А аз не знам защо имам чувството, че съм попаднала в ръцете на развратник? — прошепна тя и се сгуши в ръцете му.

Той се промъкна под завивката.

Чудно колко близък й беше. Нищо негово не й беше чуждо. Не се страхуваше да даде воля на чувствата си, защото разумът й беше изключен. Жадуваше за този мъж, както за никой друг досега. Послушно го остави да съблече нощницата й.

— Загаси лампата.

— И дума да не става! През целия ден съм мечтал да те видя гола.

Ан затвори очи, наслаждавайки се на милувките му.

— Ти си много по-хубава отколкото си представях!

Галеше големите й гърди и гладкия й корем. Тялото й трепереше. Желаеше го.

Леко стенание се откъсна от устата й, когато пръстите му се плъзнаха между бедрата й. Играта им я подлудяваше. Най-сетне той проникна в нея и тя потъна в един прекрасен свят. Не за първи път беше с мъж. Но никой не й беше показвал, че може да бъде толкова хубаво.

Мелвин беше опитен, нежен и страстен и тя цялата се отдаде на милувките му. Настойчиво и с желание отговаряше на тласъците му, които ставаха все по-енергични.

Извика, когато заедно достигнаха до оргазъм. Имаше чувството, че се събужда от приказен сън. Уморена и щастлива се отпусна върху възглавницата.

 

 

Джими Бакстър влезе в стаята на сестра си и гледката, която се разкри пред очите му, го порази. Ан лежеше гола-голеничка в ръцете на Мелвин Дъглъс и спеше дълбоко.

Часът беше десет! В девет трябваше да са в „Олд Сити Хел“. С нечовешки усилия беше успял да се измъкне от леглото. На закуска беше сам. Когато за негово най-голямо учудване сърдитата Ан не го потърси до десет часа, той се качи в стаята й.

Чудо невидяно! Неговата разумна, вечно работеща и непорочна сестра, за която до този момент бе мислил, че изобщо не знае за съществуването на мъжкия пол, лежеше гола при един мъж, с когото се бе запознала предния ден.

Още обмисляше, какви дивиденти би могъл да извлече от очевидната й слабост, когато Ан отвори сиво-сините си очи.

— Джими! — извика тя изненадано и седна в леглото.

Гузни мисли минаха през главата й, когато видя упрекващия поглед на брат си. Но веднага се ядоса на реакцията си. Та тя беше достатъчно голяма, за да не позволява на никого да й казва, какво да прави и какво не.

Увери се, че Мелвин още спи и се усмихна доволно.

Джими все още беше смаян. Изглежда сестра му напълно бе забравила, защо всъщност са тук! И на всичко отгоре се беше прекарал. Напразно бе станал в „ранни зори“!

— Наистина доста странен начин да задълбочаваш запознанството си с мъже! Но да оставим това на страна: вече е десет! Би трябвало да се върнеш от царството на мечтите в действителността. Тогава вероятно ще се сетиш, че сме в този град, за да смаем специалистите с ексцентричната ти колекция. А не за да легнеш с първия хубав мъж, който се изпречи на пътя ти.

Ан се прозя. Все някога трябваше и тя да се наспи. През последните две нощи вкъщи, а и през тази, страдаше, така да се каже, от недоспиване. Едва сутринта беше заспала дълбоко. Сега беше свежа и отпочинала. И невероятно щастлива!

— Десет ли?

— Вече десет и петнадесет!

— Не е болка за умиране. Ще закусим добре, а следобед ще направим щанда.

Протегна се и се усмихна блажено. Хвърли поглед на Мелвин. Време бе да става.

— Бъди така добър и поръчай голяма закуска за двама. Искам пържени яйца, шунка, кисело мляко, кана кафе, плодове, портокалов сок…

— … и овесена каша. Винаги закусвам с овесена каша — прекъсна я Мелвин. — Добро утро, скъпа. Добре ли спа? Колко е часът?

— Спах чудесно, а сега е десет и петнадесет.

— Вече? За втори път изпуснах важна среща заради теб! — установи той с усмивка.

Обърна се и откри Джими.

— Здравей, стари приятелю! Ти също си тук!

— Учудваш ли се? Не те ли е срам да ми слагаш рога? Какво мислиш, че ще направя сега с теб?

Мелвин махна с ръка.

— Да оставим играта, Джими! И без това не е оригинална. От хиляда мили човек може да разбере, че сте брат и сестра. Знаех го от самото начало.

— А защо играеше? — Джими се чувстваше измамен.

— Беше весело. Забавлявах се. А сега, моля те, поръчай ни закуската. Малко ми остава да умра.

— Винаги все аз — запротестира той и с нежелание напусна стаята.

Мелвин притисна Ан до себе си.

— Да не си полудял? Искаш да ни хванат на местопрестъплението ли?

Но той не чуваше нищо. Отново събуди страстта й и дълго се любиха.

Когато Джими се върна, двамата лежаха с невинно изражение. Ан наблюдаваше брат си с блестящи очи.

— Така ли ще продължавате? Трябва да ти кажа, Ан, че не мога да те позная.

— Аз също, Джими Мисля, че тази Ан, която познавахме, е забравена.

— Чудесно!

Той гледаше с добри очи на щастието й, но веднага предусети изгодата. Щом е толкова щастлива и спокойна с новата си любов, значи вече няма да е толкова строга. Мислеше да го използва най-рационално.