Мади Джеймс
Любов в рая (8)

7.

— Имаш нужда от дрехи.

Андрю я погледна, докато закопчаваше ризата си.

— Дрехи ли?

— Вече два дни си с тези. Да отидем да напазаруваме.

Тя се извърна и се загледа през прозореца. Андрю разбра, че целувката бе станала тема табу. Може би така беше най-добре. Той също не искаше да говори за нея.

— Да пазаруваме?!

— Да, нали знаеш, влизаш в магазин, избираш нещо, което ти харесва, даваш пари за него и то е твое.

— Знам какво е пазаруване.

— Тогава да го направим. Пазаруването, искам да кажа. Освен това ще ти трябва нещо за тази вечер.

— Какво ще става тази вечер?

— Ами — Таша се изправи, — дискотека. Купонът започва в девет. — Тя се отправи към вратата. — Който не дойде, е мухльо. Ако не си паркиран там, лично ще те завлека.

Андрю дори за миг не се усъмни, че ще го направи. Тя отвори вратата и му се усмихна заплашително.

— Идваш ли?

— Къде?

— Да пазаруваме.

Той поклати глава.

— О, хайде! Разбира се, че ще дойдеш.

— Аз не се занимавам с дискотеки.

— Андрю, никой не се занимава с дискотеки, те просто те увличат някак си. — Тя се усмихна и го повика с пръст. — Хайде, да изпробваме тези твои кредитни карти.

— Няма да пазарувам и няма да ходя на дискотека.

Тя се усмихна така, сякаш знаеше нещо, което той не знаеше, и преди да излезе от стаята, подхвърли през рамо:

— Ще видим, Андрю Джейкъб Пауъл Трети.

 

 

Шумът бе оглушителен, а проблясващите светлини — заслепяващи. От тавана дори висеше едно от онези безвкусни огледални кълба. Телата бяха скупчени, движеха се спираловидно, кикотеха се, въртяха се — някой навярно би го нарекъл танцуване. Помещението бе пропито с миризмата на цигарен дим, плодови алкохолни напитки и звуците на групата Слънчева светлина.

Той мразеше дима, плодовите алкохоли и диското. Защо, по дяволите, бе тук?

Андрю бавно си проби път през тълпата до бара, който бе в дъното на помещението. Опитваше се да остане възможно най-незабележим, но се досещаше, че ще му е трудно да успее.

Този следобед бе пазарувал. Макар че не му беше лесно да открие това, което търсеше, накрая все пак бе попаднал на нещо, що-годе близко до стила му на обличане. Панталоните бяха малко по-надиплени, отколкото му се искаше, но от друга страна, подхождаха на това разхвърлено място. След дълго търсене бе открил и чорапи, малко просташки и в тъмнолилаво, но щяха да свършат работа. Така или иначе нямаше намерение да си демонстрира чорапите. Ризата бе прекалено копринена, нямаше яка и бе твърде прилепнала по него, но бе приятна на пипане.

Андрю се облегна на бара и отново огледа навалицата от хора. Той, очевидно, бе прекалено облечен. На дансинга се вихреха жени в минирокли без презрамки, а мъже, голи до кръста или с ризи, разкопчани до долу, ги следваха като ловджийски хрътки. Нелепо!

— Питие, господине? — обърна се към него барманът.

— Скоч — отговори Андрю.

— С вода?

— Чисто. — Тази нощ имаше нужда от мъжко питие, никакви плодови гаргари.

— Веднага.

Андрю погледна дансинга. Масата от човешка плът сякаш се състоеше само от крака, ръце и подскачащи глави, натъпкани като сардини. Нямаше представа как ще си пробие път през тях, за да излезе оттук. Струваше му се, че ако се приближи до пулсиращата тълпа, тя ще го погълне. Не му беше мястото тук.

— Питието ви, господине.

— Доливайте, когато свърши.

— Добре, господине.

Андрю вдигна чашата и почувства как течността опари гърлото му.

— Ще танцувате ли с мен?

Гласът, игрив и по южняшки провлачен, дойде отдясно. Той бавно се обърна, жената бе застанала на не повече от десет сантиметра от него. Само това му липсваше, още една жена, която да му дотяга и да се опитва да го… Бедрата й се полюшваха бавно и съблазнително в такт с музиката. Погледът му се плъзна по извиващото се тяло и спря на лицето й. Очите й бяха големи, кафяви и топли и го гледаха подканващо. Устните й бяха червени, нацупени и леко отворени.

Той остави чашата на бара.

— Още едно, господине?

— Доливай.

— Да, господине.

Хубавицата от Юга пристъпи още по-близо. И тогава той я видя, точно зад убийствено сексапилната богиня. Как не бе я забелязал по-рано — висока, много висока, почти глава над останалите, с виещ се около нея водопад от кестеняви коси, а тези крака… Боже, черни рокли като тази трябва да се забранят за жени с толкова дълги крака. Роклята едва покриваше дупето й, а тя се извиваше и подскачаше в ритъма на Разтърси го.

— Ще танцувате ли?

Андрю погледна застаналата пред него красавица и отново насочи вниманието си към Таша.

— Не танцувам диско — каза той.

Тя предпазливо скъси дистанцията.

— Мога да те науча. Мога да те науча на много неща.

Обзалагам се, че е така.

— Съжалявам, но не… — Това котенце май не разбираше от дума.

— Андрю!

Таша се появи до него най-неочаквано. За първи път от два дни й бе благодарен, че е тук, дори задължен.

— Таша!

Тя се втурна към него, хвана лицето му в двете си ръце и енергично го целуна по устните. За момент Андрю замръзна, направо се вцепени. Стоеше и се взираше в очите на Таша, които му се усмихваха. Един поглед надясно му бе достатъчен да се убеди, че Мис Свежестта на Джорджия бе изчезнала. Слава Богу!

— Благодаря ти! — успя да каже той на Таша.

— Какво има? Дамата май се опитваше да разпали кръвта ти. — Тя се засмя и се обърна към бармана. — Нещо плодово, ако обичате — каза му, — по ваш избор, изненадайте ме.

След това широко усмихната тя се обърна и отново насочи цялото си внимание към Андрю.

— Ще танцуваш ли с мен?

— Не танцувам диско.

— Мога да те науча.

Андрю преглътна. Обзалагам се, че можеш.

Странно, тези думи, произнесени от Таша, събудиха във въображението му цяла вихрушка от представи, които другата жена не бе успяла да предизвика. Не бе сигурен какво означаваше това и не бе убеден, че му харесва.

Пресуши уискито, примигна леко от паренето в гърлото и остави чашата на бара. Хвърли поглед наляво и кимна на бармана.

— Още едно, господине?

— И още как — отговори Андрю.

 

 

Таша забеляза как Андрю само за минути допи трета чаша с уиски. Нямаше да издържи дълго с това темпо. Трябваше да го изкара на дансинга, преди да е припаднал.

— Хайде, Андрю, да танцуваме.

Той хвана празната чаша пред себе си като щит.

— К-казах ти…

— Хайде, стига!

Таша взе чашата от ръцете му и я тупна на барплота. След това хвана ръката му и бавно го поведе към самия център на дансинга. Той изглежда чудесно, помисли си тя. Най-сетне се измъкна от бялата риза и сините панталони. Явно беше взел предложението й да пазаруват присърце и се бе справил доста добре.

Очите му бяха приковани в нея и тя не можа да устои на изкушението да се полюшва предизвикателно в такт с музиката. Той бе толкова привлекателен, толкова срамежлив и несигурен, когато се остави тя да го въвлече в пулсиращата тълпа… Като агне на заколение, помисли си тя, но това я забавляваше още повече. Очите му не се отклоняваха от нейните и докато си пробиваше път през навалицата, Таша почувства болезнена необходимост да е близо до него.

— Можеш ли да правиш бутането? — попита тя.

Андрю се огледа около себе си. Хората танцуваха, викаха и се въртяха около тях.

— Моля?

— Много е лесно. Стой така и гледай.

Таша вдигна ръце високо над главата си, направи чупка и го блъсна с ханш в такт с музиката. И още веднъж. Той просто стоеше и гледаше.

— Схвана ли?

— Това ли било…

— Е, това е моята част — отговори тя… — Ти трябва да направиш същото. — Надвикваше се с музиката.

Тя отново го бутна, но той продължи да стои. Някой отзад я блъсна и тя политна към Андрю.

— Знаеш ли — извика тя в ухото му, — диското е като да караш по магистрала. Ако не се движиш с потока на движението, ще те премажат. Или ще трябва да се размърдаме, за да не ни съборят на пода, или да излезем оттук.

— Така ли — Андрю се огледа.

— Е, кое от двете?

Той поклати глава и Таша си помисли, че е замаян от пиенето.

— Ще танцуваме — реши изведнъж.

Таша се усмихна и кимна.

— Давай. Можеш!

Той вдигна ръце, погледна я глуповато и докосна ханша си до нейния. Таша се засмя.

— Можеш и по-добре, нали?

Той отново вдигна ръце и се изви надясно. Таша направи същото и когато го бутна, той за малко да загуби равновесие и да се блъсне в жената, която танцуваше зад него. Изправи се бързо.

— Не беше честно! Не бях готов.

Тя поклати глава и отново се засмя.

— Добре, да опитаме нещо друго.

Тя пристъпи напред и постави ръце на ханша му.

— Така. А сега ме хвани и ти. Прави като мен.

Андрю направи както тя му каза, като присви очи и я загледа изпитателно и напрегнато. Таша сподави смеха, който напираше в нея.

— Движи се ето така — показа тя, като завъртя бедрата си и се полюшна наляво-надясно. — Трябва да се отпуснеш малко. Успокой се. Хайде…

Изведнъж Андрю я привлече към себе си и я притисна толкова силно, че дъхът й спря.

— Така ли — прошепна й.

Дланите му галеха бедрата й. Песента бе бърза, дори прекалено бърза, помисли си Таша, но те откриваха свой собствен ритъм.

— Да — прошепна тя. — Точно така.

Сякаш само секунди по-късно бугито утихна и започна бавна балада. Светлините притъмняха и тълпата притихна. На дансинга останаха двойки; Андрю и Таша също продължиха да танцуват. Дланите му се спускаха по гърба й и я притискаха. Тя обви ръце около врата му. Той допря лице до нейното и тя почувства топлия му дъх.

— Видя ли — прошепна той, — мога да танцувам.

Таша затвори очи и се предаде на усещанията си. Телата им се движеха в пълна хармония под звуците на бавната, страстна музика.

— Да, можеш — прошепна му — и го правиш много добре.

Баладата изведнъж секна и ярките светлини отново запулсираха. Андрю неохотно я пусна и тя болезнено почувства липсата на допира му.

— Мисля, че трябва да изляза оттук — каза той.

— Добре ли си? — попита го Таша, озадачена от изражението му.

— Не зная — отговори й, като направи крачка настрани, препъна се и залитна, но успя да запази равновесие. — Мисля, че съвсем скоро движението ще ме премаже.

Таша се засмя и кимна.

— Нека ти помогна.

— Добре съм. Просто трябва…

Някой зад него го тупна по гърба.

— Андрю, човече, виждам, че си излязъл на диско сцената.

Лицето на Андрю се сгърчи от отвращение. А може би бе пристъп на гадене. Таша се чудеше дали е хапнал нещо през деня, защото от толкова много уиски на празен стомах не можеше да се очаква нищо добро.

— Дъг, не съм си и представял, че ще те срещна тук.

Ритъмът на музиката се ускори. Таша почувства как някой изведнъж я хвана през кръста и я дръпна, като я повлече навътре в навалицата от танцуващи тела. Когато успя да се ориентира, откри, че срещу нея стои Брет Саутуотър.

— Какво правите, по дяволите? — кресна му тя.

Той се обърна и започна да танцува пред нея — предизвикателна самба, за която се предполагаше, че е секси, помисли си тя.

— Хайде, танцувай с мен!

— Не искам!

Тя се обърна и тръгна към Андрю. Той рязко хвана ръката й. Таша спря.

— Какво правиш?!

— Казах ти да танцуваш с мен!

Тя го погледна и смаяно поклати глава.

— Чуй какво, друже, не зная как се отнасяте с жените в Сиатъл, но този подход не върви при мен. Махни си ръката от мен.

Брет се захили; тя едва го понасяше. Той отстъпи крачка назад и я пусна.

— Хей, мила, не исках да те стряскам. Върви при приятеля си.

— Той не ми е приятел.

Брет наклони глава.

— Тогава танцувай с мен.

— Не танцувам с неандерталци.

— Твоят приятел изглежда не си губи времето, май добре се забавлява.

Тя проследи погледа му и откри Андрю сред тълпата. Ето го, танцуваше с русата красавица, която се бе опитала да го сваля преди малко. Таша косо изгледа Брет.

— Колко й плати, за да танцува с него? Какво си си наумил, подла душицо?

Брет дори не я погледна.

— Не се наложи да й плащам, тя каза, че за нея ще бъде удоволствие.

— Обзалагам се, че е така — промърмори Таша, докато се опитваше да си пробие път през тълпата.

Миг по-късно тя вече потупваше Госпожица Южно Гостоприемство по рамото.

— Мой ред е, сладурано. Отнемам ти кавалера.

— Таша!

— Здравей, скъпи!

За да обезкуражи хубавицата, тя повтори това, което бе направила по-рано — сграбчи го и го целуна по устните. Той имаше вкус на уиски и паста за зъби. Андрю обви ръце около нея.

— Аз танцувах — обяви той.

— Зная.

— Танцувах диско.

— И това зная.

— Пиян съм.

— Така е. Да се прибираме.

— Не се чувствам добре.

— Прекали с уискито?

— Прекалих с диското.

Но не танцува достатъчно, помисли си Таша, не танцува достатъчно с мен.

 

 

Таша наблюдаваше Андрю, който спеше на походното легло в другия край на стаята. Гърдите му равномерно се повдигаха и отпускаха, но от време на време лицето му се изкривяваше в гримаса, като от лош сън или неприятни мисли. Наблюдаваше го от доста време.

Андрю не бе успял да намери ключа от стаята си, Самюел не се виждаше никъде, а вратата на стаята му бе заключена. Таша нямаше избор, заведе го в стаята си и го настани на походното легло, така, както си беше с дрехите, а след това си легна.

Чаршафът се бе плъзнал надолу и бе открил гърдите й. Андрю бе толкова изтощен, че веднага щом влязоха в стаята, той се строполи на леглото, затова тя реши да рискува и да си легне гола. Беше много горещо, чувстваше се неудобно, а и така или иначе щеше да се събуди преди него.

Сърцето й заби силно, когато нощният бриз погали гърдите й и те се изпълниха с копнеж. А може би не беше от бриза. Може би бе Андрю. В съзнанието й се върнаха усещанията за лекото докосване на пръстите му. Какво ли би било усещането да се люби с този прагматичен северен бог? Той не беше неин тип. Защо тогава изведнъж — е, добре, всъщност от известно време — искаше да се люби с него? Дали ще бъде просто секс? Чувствата, които той събуждаше в нея, бяха по-дълбоки. Тя вече втори ден се чудеше защо изпитва необходимост да е близо до Андрю. Дали защото той я предизвикваше и й се искаше да го види в напълно необичайни за него ситуации; дали защото искаше той да се отпусне и да се отърси отчасти от консервативните си възгледи; или просто защото го искаше.

Но ако го имаше, какво щеше да прави с него тогава? Да се грижи за него като за малко изгубено кутре, което е спасила от ръцете на кучкарите? Майка й все й повтаряше, че когато прави нещо, трябва да го прави в името на някаква кауза, да следва проект. Таша вече бе участвала в спасяването на китове, прилепи, панди, бременни тийнейджърки, бездомни и бе преподавала фермерство по традиционни методи в индиански резерват. Не бе ли Андрю само поредното й начинание — да спаси страхливия, наперен нещастник от скучния му живот?

Тя не искаше да се обвързва, не и на този етап от живота си. Тъкмо бе изоставила Марк и причината може би беше в обвързването. Таша се бе стремила към тази връзка, но не бе сигурна, че бе готова да отдаде на Марк всичко, което той искаше от нея. Ценеше Марк заради приятелството му, но вярваше, че ако се омъжи за него, приятелството щеше да е подложено на изпитание. Свободолюбивите духове не искаха да се обвързват, а тя беше свободолюбива, нали? Бохемството беше в кръвта й. Какво тогава се опитваше да направи с Андрю Джейкъб Пауъл Трети? Защо не искаше да го остави да се върне към рутината — досада на живота му в Сиатъл?