Мади Джеймс
Любов в рая (5)

4.

Андрю покорно пристъпи към рецепцията. Опита се да съсредоточи мислите си само върху това, което му предстоеше в момента. Първо — да получи стаята си, второ — да поспи, трето — първото нещо, което ще направи сутринта, ще е да се измъкне от това забравено от бога място.

Той не отклоняваше поглед от лицето на мъжа зад рецепцията. Беше здравеняк, с издути лъщящи мускули и зализана коса, прибрана в лъскава руса опашка, и, разбира се, беше гол, Андрю беше сигурен в това, но не смееше да го погледне, за да провери. Мъжът, меко казано, го караше да се чувства неудобно.

Един поглед към Таша му беше достатъчен, за да разбере нейната реакция. Точно както предполагаше! Погледът й беше откровено похотлив.

Никой, колкото и да отпусне въображението си, не би нарекъл Андрю Джейкъб Пауъл Трети превзет моралист. Макар че ценностите му бяха консервативни, той бе имал своите щури моменти, един-два пъти дори бе прескочил границата на общоприетото, да прекарва времето си с нудисти, обаче бе спрял на тази граница и нямаше намерение да я прескача.

Погледна надясно, Таша му се усмихна. Изглеждаше така, сякаш се чувства в свои води в този сценарий. Боже, това изглежда не й се случваше за първи път… Сигурно бе планирала да прекара отпуската си, тичайки наоколо както майка я е родила. Това обаче не беше сценарий, в който той би желал да остане.

Андрю отново насочи вниманието си към служителя. Къде ли закача табелката с името си, след като работи гол? Андрю предпазливо сведе поглед. На бюрото беше поставена табела, на която пишеше Тод.

— Господине — обърна се Тод към Андрю, — изглежда имаме малък проблем тук.

Защо ли това не изненада Андрю…

— Да го чуем, Тод.

Тод тръгна да излиза иззад рецепцията. Андрю бързо му направи знак с ръка.

— Спрете!

Мъжът учудено повдигна вежди.

— Моля?!

— Спрете! Не излизайте иззад гишето.

Тод направи още една крачка.

— Повтарям, не го правете.

Тод обиколи рецепцията. Андрю покри очите си с ръка, после се обърна и постави ръка на очите на Таша.

— Андрю, какво, по дяволите, правиш!

Андрю бавно свали ръцете си и се обърна. Тод беше застанал до рецепцията, обут бе във въздълги, пъстро щамповани шорти и сандали. Андрю шумно въздъхна. Тод отново повдигна вежди в недоумение.

— Какво очаквахте?

Андрю поклати глава.

— Нищо.

Таша се изкикоти. Той не й обърна никакво внимание. Подобният на Адонис администратор взе няколко брошури и се върна зад гишето. Андрю посочи с пръст през стената от прозорци.

— Онези хора там голи ли са?

Тод се засмя от сърце.

— В басейна? Не, не и там. Погледнете натам. Басейнът за нудисти е по-далече от хотела. — Той отново се наведе над книжата пред него.

Андрю като че ли се сви. Басейн за нудисти?!

— А нудисткият плаж и джакузито са отделени от общия плаж — продължи Тод.

Нудистки плаж! Нудистко джакузи!

— Така, да уредим въпроса с вашата резервация!

На Андрю му отне малко време да се отърси от мислите за нудисткия плаж.

— Да, резервацията ми. Имам нужда от стаята веднага.

Имаше нужда и от шепа аспирин и хубаво, прохладно легло.

— Имаме малък проблем.

Андрю почувства как стомахът му се напрегна от тревога.

— В какво се състои проблемът?

— Изглежда нямаме стая.

Андрю скръцна със зъби.

— Изглежда нямате какво?

— Вашата резервация не е отбелязана тук.

— Невъзможно.

Андрю посегна за куфарчето си и изруга наум.

— Имам номера на резервацията, но той е… — хвърли поглед на Таша — някъде в Атлантическия океан, предполагам.

Тод го изгледа с недоверие.

— Би трябвало да е на ваше име, нали?

— Да.

— Но нямаме такава.

Андрю затвори очи. Бъди проклет Дъг Джонсън!

— Проверете на Фармацевтични продукти Хауърд и Пендълтън.

Тод старателно прегледа книжата пред себе си.

— Съжалявам, няма.

Андрю изреди още няколко имена, но без успех. Той въздъхна:

— Добре, ще си направя резервация сега.

Тод вдигна глава.

— Боя се, че това е невъзможно.

— Защо?

— Всички стаи са заети, господине. В най-активния сезон сме.

Боже мой, разбира се…

— Нямате нито една? — С усилие на волята Андрю си наложи да не изпада в паника. Нямаше кола, нямаше багаж, нямаше стая.

— Не, господине. Съжалявам.

Андрю удари с юмрук по рецепцията.

— Извикайте ми такси! Махам се оттук!

Той нервно закрачи пред гишето.

— Нямаме таксиметрова служба, господине.

— Тогава как мога да се махна оттук?

— Господине, ние се намираме дълбоко във вътрешността на Ямайка, шофьорите на автобуси стачкуват…

— Казвате ми, че няма начин да се махна оттук?

— Освен ако не желаете да тръгнете на автостоп, да доплувате или да пробвате да се придвижите под вода с шнорхел. — Тод се засмя на собственото си остроумие.

На Андрю обаче не му беше до смях. Той зарея поглед някъде над главата на Тод. Напълно беше забравил Таша, когато тя постави длан на ръката му.

— Имате ли резервация на името на Таша Смит? — попита тя.

Тод й се усмихна, наведе глава към бумагите си и прокара пръст по списъка с резервациите.

— Да, ето я. Стая двеста и четиринадесет с изглед към океана, голямо легло, за непушачи. Минутка само, ще ви дам ключа.

Той се обърна към таблото зад него, а Таша се усмихна на Андрю.

— Проблемът е решен — каза тя.

Андрю я гледаше в недоумение.

— Кой проблем е решен?

— Твоят проблем с резервацията.

— Ще ми отстъпиш стаята си?!

Таша се усмихна широко и закачливо.

— Не, но ще я разделя с теб.

Андрю отстъпи крачка назад и протегна напред ръка, сякаш да се защити.

— Не, твърдо не! Ще измисля нещо друго.

Тод се върна и й подаде ключовете заедно с един пакет — подарък за новопристигналите гости на хотела.

— Надявам се, че ще прекарате приятно тук, госпожо Смит. Моля ви, съобщете ми, ако имате нужда от нещо. За да звъннете на рецепцията от телефона в стаята си, изберете седмица. — Той й се ухили, тя взе ключа и пакета и широко му се усмихна в отговор.

— Има още нещо. Имате ли походни легла? — попита тя.

— Да, мисля, че имаме няколко.

— Бих искала едно за моята стая. Господин Пауъл ще отседне при мен, докато резервацията му бъде уредена.

Андрю сграбчи ръката й.

— Виж какво, аз не съм се съгласявал.

— Но няма какво друго да се направи.

— Сигурен съм, че има. — Той се обърна към администратора. — Сигурно ще се намери някой друг, при когото да се настаня, дори и временно?

Тод постави пръст на устните си.

— Да, бях забравил. Може би ще се уреди.

— Мъж ли е?

— Да.

— Той… носи ли дрехи?

— Хм, да… носи.

— В такъв случай вземам стаята.

— Първо трябва да говоря със Самюел все пак. Той е инструкторът по медитация в нашия рекреационен център. Мил и внимателен човек. Сигурен съм, че ще ви хареса.

Андрю въздъхна с облекчение. Най-сетне някой почти нормален.

— И не ходи гол, нали?

— О, не — погледна го Тод, — обикновено носи тога.

Таша прихна и Андрю ядосано я погледна.

— Донесете ми походното легло — каза тя.

— Не носете никакво походно легло — възрази Андрю. — Няма да ни потрябва.

Таша учудено повдигна вежди.

— Така ли? Да не би да смяташ да споделиш моето!

Той се сепна почти ужасен.

— Не, исках да кажа… — Лицето му почервеня. — Имах предвид…

Мъжът погледна първо Андрю, после Таша. Тя му кимна.

— Ще помоля Джош да донесе едно след малко; за всеки случай. През това време ще поговоря със Самюел, за да разбера дали е съгласен да сподели стаята си с господина. Предполагам, че междувременно ще трябва да отидете с госпожа Смит.

— Джош?

— Да, Джош. Той е дясната ми ръка. Нашият специалист по всичко тук, включително и помощник-готвач.

— А не може ли да кара автобус?

— Не, съжалявам, има споразумение с профсъюзите.

— Страхотно — измърмори Андрю. — Това е просто невероятно. Попаднал съм някъде между страната на Оз и Бермудските острови. Тоги! Готвач — специалист по поддръжката! Нудистки плажове! Автобусни стачки! Няма свободни стаи, нямам багаж.

Докато произнасяше това, представата му за луксозен морски курорт някак се разми. Това място му приличаше на някаква налудничава кръстоска между Бар Наздраве и Народни напеви от Бевърли, но в стил Ямайка.

Таша се засмя.

— Все още имаш лаптопа си.

Андрю я погледна. Беше бесен.

 

 

Таша плъзна ключа в ключалката и отвори вратата. Хотелът беше обграден от огромни дървета, освен това вече се здрачаваше, така че в стаята беше тъмно. Веднага щом влезе, тя дръпна пердетата и отвори всички прозорци. Стаята моментално се преобрази, стана по-светла. Отдясно се откриваше гледка към океана, а отляво — към възстановителния комплекс и басейна на курорта. Леглото заемаше почти цяла стена, а на стената срещу него имаше огромно огледало от пода до тавана. Над леглото по тавана също бяха поставени огледала.

Интересно…

Тя се огледа. Обзавеждането на стаята се състоеше от два стола, изработени от дърво на виещи се палми, малка кушетка и хладилник. Декорът, разбира се, беше плажен, с мотиви на мидички, на различни места из стаята бяха поставени цветя в саксии. Създаваше усещане за лекота, като от повей. Покривката на леглото беше в бледосини и бледоморави щампи на миди, кушетката и възглавниците по столовете от палмово дърво бяха тапицирани в подходящи тъкани. Пердетата, също в бледосиньо, се издуваха от океанския бриз, който внасяше свеж повей в стаята.

Таша хвърли сака на леглото и го заобиколи, за да погледне през прозореца.

— Хубаво е — каза тя по-скоро на себе си, отколкото на Андрю.

Чу стъпките му зад себе си.

— Да, ако харесваш дъждовни гори — промърмори той.

Таша се извърна към него.

— Точно това смятам да направя.

Таша наблюдаваше лицето му, докато той внимателно разглеждаше стаята. Все още не й беше съвсем ясен. Кой си ти, Андрю Джейкъб Пауъл Трети?

— Мисля, че това ще ме устрои… временно. — Погледът му се върна върху лицето й. — Къде е банята?

Таша се огледа и забеляза две врати на отсрещната стена. Провериха и установиха, че едната от тях води към дрешник, а другата — към напълно обзаведена баня. Андрю влезе, пробва ръчката на казанчето за тоалетната и пусна водата от чешмата и от душа.

— Е, поне има течаща вода, че и топла при това.

— Ти какво очакваше, малка колиба на двора с изрязан полумесец на вратата?

Андрю завъртя очи с досада и излезе от банята.

— На този етап вече не съм сигурен какво да очаквам.

Таша отиде до леглото и взе да рови из багажа си. Издърпа някакви дрехи — къси панталони, тениски и други подобни — и ги прибра в едно чекмедже в скрина зад нея. Андрю нервно крачеше в другия край на стаята. Хрумна й една дяволита мисъл. Взе купчинка с бельото си и се отправи към скрина.

— Не зная защо си правя труда да разопаковам тези неща — избъбра тя и го погледна крадешком, — предполагам, че така или иначе няма да ги нося.

Андрю тръгна към нея.

— Трябва да ги разопаковам, но най-вероятно отново ще прибера почти всичко в раницата и ще я сложа в гардероба. Безполезно е да замърсявам дрехи, които след това ще трябва да се перат — измърмори тя отчасти на себе си, отчасти на Андрю и бързо го погледна.

Той беше застанал в средата на стаята и я наблюдаваше изпитателно.

— Какво искаш да кажеш?

Таша се изправи и отиде до скрина. Извади всички дрехи, които бе прибрала там, и отново започна да ги подрежда в раницата.

— Най-вероятно няма да ги нося много. Сигурно ще прекарам повечето време на плажа. Смятам да проверя онзи нудистки плаж и тъй като съм от хората, които обичат да се показват…

Андрю прочисти гърлото си и пристъпи към нея. Посегна, грабна част от дрехите и ги постави обратно в чекмеджето на скрина.

— Повече от сигурно е, че дрехите ще ти трябват.

— За какво? — предизвика го Таша. Толкова й беше смешно, че едва сдържаше усмивката си. — Между другото, ти какво смяташ да обличаш? Не че ще имаш нужда от кой знае какво, най-много бански костюм и нещо за излизане вечер. Ако пък решиш да станеш редовен посетител на празненствата с тоги, тук все ще се намери някой излишен чаршаф. Какво ще кажеш за чифт къси панталони? Мога да ти помогна с пазаруването.

Андрю възмутено вдигна ръце и се отдалечи.

— Сам ще реша своя проблем с облеклото, благодаря! Фактът, че нямам дрехи, не е по мой избор. Ти обаче имаш дрехи. Носи ги!

— Защо да ги нося? Никой, освен теб не ме познава тук, всъщност ние с теб също сме непознати, нали? Какво значение има? Защо да не се поотпуснем?

— Ти май си на път напълно да полудееш. — По лицето му беше изписана ярост.

— Не мисля така.

Таша огледа Андрю от главата до петите. Това момче наистина имаше нужда от почивка. Нервите му явно бяха опънати до скъсване. Трябва да е от свръхнапрежение и натоварване. Той е едно предизвикателство — напомни си тя — и все пак не беше съвсем сигурна, но може би тази отпуска няма да се окаже изгубено време. Може би ще успее да помогне на този мъж да се отпусне и да забрави света на бизнеса поне за няколко дни.

— За какво мислиш? — сепна я той.

— Чудя се…

— Спри да се чудиш! Спри да ме гледаш така, сякаш се опитваш да разбереш как бих изглеждал без дрехи!

Таша се опита да сподави смеха си.

— Това се казва смяна на ролите — избъбра тя.

— Какво искаш да кажеш? Аз не те оглеждам така.

Тя се обърна към скрина и отново взе дрехите си. Ъгълчето на устните й се повдигна.

— Не исках да кажа това. Обикновено жените имат чувството, че мъжете ги събличат с поглед. Да не би това да те кара да се чувстваш неудобно?

— Да, чувствам се дяволски неловко. Престани да го правиш!

Таша отново се усмихна.

— За твоя информация аз не правех нищо такова. Мислех си, че имаш нужда от почивка, повече от много други хора. — Тя се приближи към него. — Не зная как си се озовал тук, но това е факт. Очевидно е било по грешка. Аз, от друга страна, бях напълно наясно къде ще попадна. Това пътуване ми е подарък от майка ми, представяш ли си… През следващите няколко дни смятам да си прекарам чудесно. Ти, предполагам, се чувстваш поставен пред свършен факт, но ако помислиш, може би ще решиш да постъпиш като мен.

— Но…

— Аз не те познавам, ти също не ме познаваш. Когато напуснем това място, едва ли ще се срещнем отново. Повече от вероятно е, че никога няма да срещнем някой, свързан с това място. Така че през следващите дни аз мисля да си почина и да правя каквото ми харесва. Ако за разнообразие реша да изпитам усещането да си нудист, това няма да навреди никому, а и на мен самата.

— Аз няма да…

— Можеш да седиш тук, Андрю Джейкъб Пауъл Трети, да мърмориш срещу нещастието си и да се криеш в стаята до края на седмицата, но можеш също така да свалиш тази вратовръзка и да се почувстваш свободен и безгрижен поне за седмица. На мен ми е все едно. Нека ти кажа нещо — не съм изминала целия този път, за да се завра в хотелската си стая. Ако си толкова умен, колкото изглеждаш, и ти няма да го направиш.

Когато спря да говори, лицето й беше толкова близо до неговото, че можеше да усети дъха й.

— Какво ще кажеш за това?

Андрю като че бе онемял.

 

 

Когато Джош донесе сгъваемото походно легло и съобщи на Андрю, че още не са открили Самюел, Таша вече умираше от глад. Джош, който беше застанал в рамката на вратата, изглеждаше като ямайски вариант на Джед Клампет, допълнен с престилка през врата и плоска сламена шапка. Таша бе доволна от това, че е напълно облечен, но не би го споделила с Андрю.

В действителност тя не бе по-запалена по нудизма от него. Беше толкова нетърпелива да съблече дрехите си пред непознати, колкото повечето жени биха били, но не можеше да устои на изкушението да подразни Андрю. Беше много привлекателен, когато бе озадачен и ядосан. Изглежда той я мислеше за най-странното човешко същество, с което се е сблъсквал. Досещаше се, че е малко по-различна от другите, но просто трябваше да приеме това или да си върви.

— Джош, къде можем да намерим нещо за хапване тук? — попита тя.

Мъжът подръпна небръснатата си от седмица брада и сведе очи към пода. Помълча минута и вдигна поглед.

— Както разбирам, още не сте имали време да се настаните и сигурно не сте прочели информацията в пакетчето от брошури.

Таша погледна към леглото. Пакетчето беше там, все още неразпечатано.

— Не, не сме — кимна тя.

— Е — той се почеса по главата, — долу има кафетерия, но работи до осем. В някои от баровете се сервират мезета, разбира се — додаде той провлачено.

Таша погледна часовника си. Девет и тридесет и пет. Впери поглед в Джош. В момента не й беше до нощен живот, а и на Андрю също, предположи тя.

— Джош, стори ми се, че чух, че ти си помощник-готвачът тук.

По лицето му се разля непринудена усмивка.

— Е, щом сте чула, елате с мен да видим какво ще намерим.

Таша кимна и погледна Андрю.

— Ще дойдеш ли?

Той седеше в плетения стол в другия край на стаята. Беше се досетила, че новините на Джош за Самюел никак не му бяха харесали. Откакто влязоха в стаята и Таша го предизвика с изявленията си за нудизма, той седеше и се окайваше за всички несправедливости, на които е бил подложен през последните двадесет и четири часа. Таша го беше оставила да мърмори, докато междувременно бе успяла да вземе душ и да подреди вещите си. Сега бе готова да похапне.

— Донеси ми нещо — промърмори той.

— Страхуваш се да не видиш нещо, което не би искал да видиш, така ли?

Той сви рамене и й обърна гръб. Таша се засмя и излезе от стаята, за да последва Джош.

Андрю едва сега осъзна колко беше гладен. Покрай цялата тази бъркотия не му бе останало време да се спре и да помисли за ядене. Идеше му да разцелува Таша, когато тя влезе с два големи сандвича със салата от пуешко месо и черен хляб, малка торбичка с чипс и две бутилки студен чай. В този момент би разцелувал и Джош.

През около двадесетте минути, през които бе останал сам, Андрю се бе опитал да прецени ситуацията, в която беше попаднал. Колкото и да се напрягаше, винаги достигаше до един и същ извод. Не би могъл да направи нищо, поне не и в момента. Имаше вероятност да му се наложи да прекара нощта при Таша. На следващия ден обаче щеше да се измъкне от това място по един или друг начин. В момента единственото, върху което можеше да се съсредоточи, бе сандвичът, който Таша бе оставила на скрина.

Джош се изниза през вратата с обещание да се върне, когато има новини от Самюъл, и Андрю се обърна към Таша.

— Благодаря за сандвича.

Тя кимна, кръстоса крака под себе си в средата на голямото легло, към което вече се отнасяше собственически, и започна да яде своя.

— Чипсът е за теб — осведоми го делово.

Той взе сандвича и пакетчето чипс.

— Можем да си го разделим.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не ям чипс.

Той седна на разгънатото походно легло и взе да разопакова сандвича.

— Защо? — попита я, като я погледна.

— Ако мога да го избягна, не ям нищо друго, освен пресни или задушени зеленчуци.

— Така ли?

Той отхапа от сандвича и стомахът му доволно изръмжа — най-после храна.

— Вегетарианка ли си?

Таша се усмихна.

— Последния път, когато проверявах, пуйката не беше зеленчук.

Андрю преглътна.

— Права си, тъп въпрос — промърмори той.

— Не, аз действително ям много малко месо — добави тя, — само бяло месо, по малко пилешко и риба от време на време. Храня се най-вече с житни растения, плодове и зеленчуци.

— Да не би да си нещо малко луда на тема здравословно хранене?

Всъщност ти така или иначе си нещо малко луда, продължи той наум.

Тя отхапа от сандвича и отново поклати глава.

— Не. Имам магазин за органично чисти храни. Продавам пресни, отгледани при естествени условия плодове и зеленчуци, подправки, някои билки, природни лекарства, нали разбираш, етерични масла, неща от този род. Магазинът се казва Натурално. — Тя се засмя и Андрю й се усмихна в отговор.

— Естествено…

Таша приключи със сандвича и отпи от чая.

— А ти с какво си изкарваш хляба, Андрю?

Тя така неочаквано смени насоката на разговора, че му трябваше минута, за да се съсредоточи.

— Работя във фармацевтичната промишленост.

Тя избухна в смях, просто не можеше да се спре.

— Какво смешно има?

— Тя покри устата си с ръка.

— Наистина не е смешно. Предполагам, че трябваше да се досетя.

— Да се досетиш за какво? — По дяволите, не можеше да понася, когато тя му се смееше.

— Ами лаптопа, облеклото ти, поведението ти. Как не се досетих! Работа и пак работа. Не си ли чувал, че от много работа без развлечения се затъпява.

Тилът му почервеня.

— Така значи, казваш, че съм тъп?

Таша наклони глава настрани и се вгледа в него. По лицето й бавно се разля широка усмивка.

— Може би — отговори тя. — Но ако поработим над това, може да успеем да променим нещата.

Тя подхвърли все още неразопакования пакет с брошури на леглото на Андрю.

— Какво е това? — попита той и продължи да яде.

— Информация — отговори му.

— За какво?

— За рекреационния център. Не те ли интересува поне малко?

— О, да. — Той се прозя. — Дай я насам. Нямам търпение да прочета за предимствата на това да се разхождам гол по плажа и в дъждовната гора като наивен глупак.

Тя се отпусна назад в леглото, опря се на лакът и прелисти една от брошурите.

— Тук пише, че голотата е съвършено единение с природата. Какво мислиш за това?

Андрю сви рамене и погледна встрани. В момента не му беше до нейните штанове^[1].

— Къде го намери това?

Таша го погледна и се усмихна лъчезарно.

— В информационния пакет. Искаш ли да чуеш още нещо?

— Не особено — промърмори той и изпъна гърба си.

Андрю протегна ръце, раздвижи ги нагоре и настрани и стана. Пристъпи към прозореца, отдръпна пердетата и после бързо ги затвори. В далечината, на един плаж бе видял хора. Дали бяха голи? Отвратително! Започна да се поти.

— В тази тук пише, че голотата е силно стимулиращо изживяване, извисяване на тялото и духа, и че когато човек се освободи от задръжките си, той постига вътрешен мир.

Таша пусна брошурата в скута си и го погледна.

— Звучи красиво, нали?

Андрю впери поглед в нея.

— Красиво?!

— Разбира се. Не проумяваш ли? Когато си гол, забравяш за всички външни условности на нашето общество. Ние нямаме нужда от луксозни дрехи и бижута, нито дори от тела на манекени, за да сме самите себе си. Всичко, от което се нуждаем, е това, с което сме се родили, и, разбира се, трябва да се приемем такива, каквито сме. Тук дори предлагат курс по ориентация в курорта за новопристигнали. Ще бъде утре сутринта. Трябва да се запишем, какво ще кажеш?

Андрю направи гримаса.

— Мисля, че това са глупости. Пишат всички тези неща, за да накарат хората да се бръкнат дълбоко в джоба. И за какво? За да тичат голи наоколо и да се гледат многозначително под прикритието на единение с природата. Не разбираш ли, онези хора навън са банда перверзници.

Таша се изправи, пусна книжките на пода и пристъпи към него.

— Нищо подобно, Андрю. Тези хора навън не са перверзни, те са добри, обикновени люде, на които не им пука как изглеждат. Те виждат вътрешната същност, духа. Облеклото е само капан, наложен им отвън, който те са решили да отхвърлят.

— Заблуждаваш се, Таша. Онези хора са навън за едно-единствено нещо — за да прекарат една дива, разгулна, луда седмица под мотото Свобода за всички. Не ги е грижа какво правят и какво причиняват на другите. Ти не си наред с главата, ако си мислиш, че дори за минута ще захвърля наложения ми капан, за да освободя духа си. Това са празни приказки.

Тя му отправи гневен поглед.

— Имаш нужда да разпуснеш малко, знаеш ли? Откажи се поне от част от този твой консерватизъм.

— Това, че съм консервативен, не значи, че не зная как да се забавлявам — предизвикателно изрече той. — Ако поискам, мога да бъда душата на кое да е проклето парти.

Таша се подсмихна и кръстоса ръце пред гърдите си. Побутна края на килима с босото си стъпало, а след това го погледна право в очите.

— Ние с теб сме на напълно противоположни мнения по всички въпроси.

Той се извърна и се отдалечи.

— Така изглежда.

— Предполагам, че е безнадеждно.

— Вероятно е така.

— Гледаш ли Ръш Лймбау?

— От време на време. — Той я погледна с недоумение. — Какво общо има това?

— Би ли гласувал за жена президент? — попита го подигравателно.

— В момента в политиката няма жена, която да е потенциален кандидат.

— Кой твърди това?

— Аз!

— А кой си ти, та да си позволяваш такива оценки! — Таша се приближи към него, решително притиснала кръстосаните си ръце към гърдите.

— Аз съм гласът на голяма част от консервативна Америка.

— Ако питат мен, тази част от консервативна Америка може да върви по дяволите.

Андрю усети напиращия в него гняв.

— Мислиш се за много умна, нали? Искаш да спориш, така ли, е аз съм дяволски сигурен, че ще те поставя на мястото ти. Едно ще ти кажа, обзалагам се, че ще сме от двете страни на барикадата по всички въпроси.

— Да видим. — Тя присви очи.

— Абортите?

— Право на свободен избор!

— Право на живот! — парира я той.

— Здравна реформа! — Таша като че запрати думите в лицето му.

— Пари на вятъра!

— Защита на околната среда!

Таша му обърна гръб и се отправи към другия край на стаята. Не й се говореше за това повече. Не искаше да говори с него. Нищо нямаше да излезе от това. Съвсем нищо.

— Ние сме напълно противоположни — промърмори пак Андрю. — Опитът ни да споделим тази стая няма да проработи. Силно се надявам скоро Джош да се появи с ключ от стаята на Самюел. И дано да е много скоро.

Таша го погледна и кимна почти незабележимо.

— Не може да е толкова скоро, колкото ми се иска.

За момент се гледаха безмълвно, накрая Андрю наруши мълчанието.

— Ако можех, бих тръгнал веднага. Ако не беше стачката на шофьорите, щях вече да съм напуснал това място.

Таша кимна.

— Аз вероятно бих ти помогнала.

Тя се отправи към вратата.

— Къде отиваш?

— Да се поразходя.

— По плажа?

— Не, във въздуха! — тя пристъпи прага.

— Внимавай! Пази се от…

Вратата с трясък се затвори зад нея.

— Пази се от луди нудисти — промълви той.

Секунди по-късно на вратата се почука. Андрю ядосано пресече стаята, за да отвори.

— Да не би да си забрави ключа? Така ти се пада, да знаеш, щом се сърдиш!

На прага стоеше Джош, който след кратка пауза каза:

— Самюел се върна, съгласен е да ви приеме в стаята си временно. Разбирате ли, в четв…

— Най-сетне!

Андрю въздъхна, взе лаптопа си и профуча край Джош на излизане от стаята.

Това ли беше? Щеше ли да я види отново? Едва ли, и слава богу! Хвърли още един поглед на стаята и усети нещо като спазъм в стомаха си. Трудно е да се каже, все пак — помисли си той. — Когато става дума за Таша Смит, човек трябва да е винаги нащрек.