Мади Джеймс
Любов в рая (6)

5.

През прозореца долитаха приглушените звуци на нощта. Андрю лежеше в леглото си и размишляваше над преживяното през деня. Нещата се бяха променили, но той вече не бе сигурен, че тази промяна беше в желаната от него посока.

Таша го привличаше от самото начало, това беше факт. Кой мъж би устоял? Изпитваше физическа, страстна нужда да е близо до нея, да почувства тялото й в ръцете си, пък била тя и смахната.

Странно, помисли си той, изведнъж тя вече не му изглеждаше толкова луда, колкото сексапилна, ексцентрична и, бога му, твърде привлекателна. По дяволите, трябва да се махна оттук, преди да се е случило нещо, за което по-късно ще съжалявам, помисли си той. Това обаче беше невъзможно. Джош беше казал, че по последни сведения стачката ще продължи седмица, а може би и повече. Изглежда никой не знаеше. Беше заседнал на това място като в капан.

Андрю се обърна настрани. През прозореца в стаята нахлуваше топлият влажен бриз. Той се загледа в Самюел, който спеше в леглото в другия край на стаята. Силуетът му се открояваше на фона на лъч лунна светлина, който се процеждаше през отсрещния прозорец.

Гърдите на мъжа бавно и равномерно се повдигаха от ритмичното му дишане.

Той беше странен човек, говореше малко и създаваше впечатлението, че е безразличен към новия си съквартирант. Самюел бе дал да се разбере, че не очаква споразумението им да продължи повече от ден-два. Уверил бе Андрю, че някоя от стаите непременно ще се освободи, и при това много скоро.

Андрю не беше много сигурен в това. Всъщност вече в нищо не беше сигурен, особено що се отнасяше за Таша Смит. Макар че може би преувеличаваше. Между тях нямаше нищо друго, освен физическо привличане, което едва ли щеше да трае до края на седмицата, а какво остава за по-дълго. Бяха толкова различни, че едва ли биха могли да създадат трайна връзка. Може би поне веднъж в живота си трябваше да се впусне в нещо със затворени очи и да разбере какво ще се случи, ако не в бъдеще, то поне през следващите няколко дни. Би било забавно.

 

 

— Няма да вляза там — обяви Андрю и спря малко преди входа на хотела.

— Андрю — умоляваше го Таша, — аз нямам никакви предразсъдъци по отношение на живота в рекреационния център. Ти си този, който се нуждае от разяснения. Хайде, няма ли поне да опиташ?

Таша така и не разбра как успя да измъкне Андрю от хотелската стая на Самюел. Щеше да й отнеме повече време обаче да го убеди да мине през фоайето и да влезе в стаята за срещи. Тя го хвана под ръка и пристъпи напред.

— Спомни си — убедително добави тя, — в брошурата се казваше, че всички участници ще имат полза от кратките разяснения за ориентиране в курорта. Те са за тези, които се колебаят, не са съвсем сигурни по отношение на хм, мероприятията, които се предлагат тук, за по-плахите. Мисля, че ти спадаш към тази категория.

Когато приближиха масивната дървена врата, тя приятелски потупа ръката му.

— Не се тревожи, аз ще бъда до теб.

Андрю я погледна ядосано.

— Това не е много утешително.

— Защо? — В гласа й прозвуча престорена изненада.

— Защото ти си луда и аз не знам какво, по дяволите, правя тук.

Таша се засмя и отвори външната врата на хотела.

— Андрю, вече постигнахме съгласие по въпроса, че докато сме тук, може да се пробваме в тези мероприятия. Нали си спомняш? Сутринта говорихме за това.

Беше го събудила още с пукването на зората. Самюел вече беше излязъл.

— Бях сънен, имах нужда от кафе.

— Това не е извинение. Хайде, просто ще видим какво представлява. Имай ми доверие!

— Да ти имам доверие? — повтори Андрю като ехо, докато внимателно пристъпваше през фоайето. — Все едно, че ме молиш да се доверя на гърмяща змия!

Таша се усмихна и го поведе през залата. Стаята беше уединена и разположена в задната част на сградата. Това е добре — помисли си Андрю. В момента не му беше до срещи с разсъблечени индивиди.

След като влязоха в празното, постлано с червен килим помещение, Таша го поведе през пътеката между редиците от столове и шумно се настани в средата на първия ред.

Андрю отстъпи крачка назад.

— Аз ще седна отзад — каза той и се обърна към дъното на стаята.

— Андрю Пауъл! Върни се тук и седни до мен! Не си ли поне малко заинтересован?

Андрю се намръщи.

— Едва ли искаш да съм откровен.

— Напротив!

— Сигурен съм, че не искаш. — Той отново се запъти към последния ред.

— Ан-дрю! — Таша натърти всяка буква.

Той седна в най-отдалечения десен ъгъл и победоносно се изсмя.

— Даа — отговори, имитирайки тона на гласа й.

Тя го изгледа, обърна се напред и неодобрително изсумтя.

— Не зная защо въобще си правя труда — чу я Андрю да мърмори. — Мислиш си, че той би искал поне малко да разшири хоризонта си, да преживее нещо, надминаващо общоприетото, щом му се е удала такава възможност. — Тя повиши тон. — Особено когато е на място, където никой не го познава. Но не-е-е, не и този малък, консервативен…

— Мисля, че това е достатъчно, Таша. — Думите му прозвучаха като предупреждение.

Беше достатъчно ядосан, че тя го довлече тук тази сутрин, и не му беше до нов словесен двубой с нея.

Таша замълча. Той разбра, че я е объркал и ядосал, защото тя като че не можеше да си намери място. Чудесно! Време беше нещата да се обърнат в негова полза.

— Би могъл да опиташ все пак. Да не би да се срамуваш от нещо? — подхвърли тя, без да се обръща.

Изведнъж тя подскочи в стола, бързо се извърна назад и го закова с поглед.

— Така ли е? Няма нещо, от което да се срамуваш, нали, Андрю?

Той й се усмихна широко и самодоволно.

— Да се срамувам?! Всъщност притеснява ме шокът, който мога да предизвикам, скъпа ми Таша! Опитвам се да бъда скромен, но, разбираш ли, големината на…

Вратата се отвори.

— Виж ти! Имаме гости! — разнесе се гласът на новопристигналия.

Беше мъж на средна възраст, с прическа ала Цезар и тога, спускаща се на дипли около тялото му. Той плесна с ръце и с пъргави крачки се отправи към импровизираната сцена пред редиците столове. Андрю устоя на погледа на Таша, в който се четеше раздразнение, и видя как тя леко се изчерви и рязко се обърна напред.

Мъжът, който влезе, бе Самюел.

— Приветствам ви! Добре дошли на всички тук — обяви съквартирантът на Андрю. — Утринта навън е толкова красива, нали? — Той се наклони към Таша, сякаш искаше да сподели нещо само с нея. — Горя от нетърпение да изляза навън, времето е просто божествено.

Той се изправи неочаквано бързо и протегна ръка към нея. Андрю не можеше да види лицето й, но бе убеден, че тя пое ръката му с усмивка.

— Добро утро, хубавице! Казвам се Самюел.

— Добро да е и за вас! Аз съм Таша.

На Андрю му се стори, че гласът й бе далеч по-любезен от необходимото. Какво, по дяволите, правеше тя? Кой друг, ако не някой идиот, би облякъл тога, за бога!

— Стига толкова! — изсумтя той.

Нямаше намерение да остава тук и да слуша безсмислени разговори.

— Можете да се преместите отпред, господине. Уверявам ви, че не хапя — каза Самюел.

Таша се засмя, а Андрю наперено изправи гръб в стола.

— Тук ми е добре, благодаря ти, Самюел.

Самюел погледна първо Таша, а после Андрю.

— Щом вие сте добре, и на мен ми е добре. На кой както му харесва — каза той и описа кръг с ръка. — Такива са правилата на играта тук. Няма правила.

Самюел се извърна и се отправи към малкия подиум.

— Да започваме. Предполагам, че и двамата сте тук за първи път. Хм, знаете ли, много обичам девственици. О, боже, мисля, че направих гаф. Късметлии сте обаче, че не ви се падна Саманта. Тя е моята сестра близнак и аз я обичам, но понякога е много цапната в устата. — Той се засмя към Таша и погледна Андрю.

Андрю изсумтя. Била малко цапната в устата, а той за какъв се мислеше?!

— Тя е извън страната за няколко дни — продължи Самюел, — при роднини. Знаете какви са роднините — държат да им се обръща внимание.

Също като някои непознати, помисли си Андрю.

— Много е просто всъщност — продължи Самюел, — има само едно нещо, което трябва да ви кажа за нашите мероприятия, а то е — освободете съзнанието си. Ключът е в отпускането. Това е Рай Две, позволете си да изживеете всички свои скрити желания. Разрешете си да направите нещо, което не смеете да сторите в ежедневието си. И помнете, всичко ще си остане тук, гълъбчета, и ще свърши в края на седмицата.

Той се усмихна, затвори очи и протегна ръце напред. Таша го последва.

— Да — прошепна Самюел. — Освободете съзнанието си. Опитайте с мен, сега. Повтаряйте след мен. Ммм, ммм.

Таша затвори очи и започна да припява с него. Андрю се загледа в красивия профил на леко вдигнатата й глава. Миглите й нежно докосваха кожата й, плавната извивка на шията й бе някак съблазнителна. Какво ли би направила тя, ако той проследи с устни тази извивка от брадичката до малката вдлъбнатина в основата й. Какво ли бе да усети кожата й? Как ли ухаеха косите й?

Самюел прочисти гърлото си, Андрю се сепна, откъсна очи от шията на Таша и го погледна. Макар че Самюел не бе спирал да припява, в този момент дясното му око бе отворено и го наблюдаваше. Андрю се почувства така, сякаш мъжът четеше мислите му.

— Хайде всички, опитайте с мен — повтори Самюел и протегна ръка напред, с длан, обърната нагоре. Отвореното му око все още фокусираше Андрю.

— Ммм, ммм.

Андрю не си помръдна и пръста. Може би за тринадесети път тази седмица той се запита как беше позволил да го вкарат в този кукувичарник и защо просто не намери някакъв начин да се измъкне.

Неволно погледът му отново се спря на Таша. Дяволите да го вземат! Трябваше да си признае, че вече знаеше отговора на този въпрос. Таша Смит го бе заинтригувала така, както никоя друга жена не бе го правила в съзнателния му живот.

— Тайната на това, което правим тук — продължи Самюел. Отново бе затворил окото си, а лицето му бе обърнато нагоре — е единението с природата, в осъзнаването на радостта от това да се отърсим от задръжките, да проумеем клопките, в които обществото улавя човешката ни същност, душите ни, и чувството на притеснение, изживявано ежедневно от хиляди хора, които, обличайки голите си тела, се крият от истината. Трябва да осъзнаем, че когато отхвърлим задръжките, наяве излиза истинската ни същност. Трябва да отворим сърцата си и да се посветим в светостта на съществуването си. Не трябва да градим личността си върху украшенията, с които покриваме душите си.

— Това вече е прекалено — промърмори Андрю едва доловимо, като шумно издиша и се размърда на стола.

— И разберете — провлачено продължи Самюел, — човек трябва да си постави лична цел да служи на себе си и да отмъсти на обществото за злините, които то му е причинило, отклонявайки го от първичната му мисия. Целта на всичко това не е да съдим за някого по красотата на тялото му, човек си прави подарък, когато излага несъвършенствата на тялото си пред света, защото това прочиства духа ни, подхранва душата с обогатяващото изживяване на голотата и прави психиката ни по-неуязвима.

— Какви абсурдни… — промърмори Андрю, но не успя да довърши, защото в този момент вратата вляво от него се отвори.

В стаята наперено влязоха двама мъже, забелязаха Таша и се отправиха към нея по пътеката между столовете, като през цялото време се подсмихваха под мустак. Седнаха на втората редица, точно зад нея.

Андрю не можа да повярва на очите си. Не можеше да е истина! Кучи синове! Бяха Дъг Джонсън и Брет Саутуотър, неговите колеги от Сиатъл, точно тези, които бяха организирали цялата тази пародия. Какво правеха тук?

Самюел продължи проповедта си, но точно в този момент Андрю не бе в състояние да вникне в думите му. Таша, изглежда, бе изцяло погълната от тях. Беше седнала по турски на стола и дългите й загорели крака сякаш се увиваха около него. Андрю преглътна. Не можеше да устои на тези крака. Поставила бе ръце на коленете си, дланите й с плътно прибрани пръсти бяха обърнати нагоре, а изражението й наподобяваше това на Самюел. Лицето й бе обърнато нагоре, очите — все още затворени. Стори му се, че я чу да припява.

Дъг и Брет следяха всяко нейно движение и многозначително се сбутваха в ребрата. Погледите им внимателно изучаваха тялото й. Копелета! Опитваха се да си представят как би изглеждала без дрехи.

Изведнъж припяващите звуци престанаха. Самюел отвори очи и отпусна ръце. Погледът му се насочи към Дъг и Брет. След кратко колебание Таша също отвори очи и отпусна краката си на пода. Изглеждаше унесена, погледът й бе концентриран върху Самюел.

Андрю се облегна напред, защото с изненада забеляза, че Самюел изглеждаше раздразнен.

— Извинете ме, господа, вашата аура наруши медитацията ми. Принуден съм да ви помоля да напуснете помещението — каза Самюел и махна по посока на вратата.

Таша хвърли поглед надясно. Дъг и Брет седяха и невъзмутимо се усмихваха.

— На вас говоря, господа. — Андрю не можеше да повярва, че Самюел би повишил тон, но това бе факт. — Трябва да се обадите на рецепцията, за да ви върнат парите. Присъствието ви тук е нежелано. Излезте!

Дъг и Брет се спогледаха. Дъг силно се изсмя и се изправи.

— Вижте какво — започна той и направи пауза, сякаш се опитваше да си спомни името.

Самюел като че ли прочете мислите му и бързо се обади:

— Самюел. Името ми е Самюел.

— Добре, Самюел. Да видим дали съм те разбрал правилно. Само защото не ти харесвала аурата ни, смяташ, че присъствието ни тук е нежелано и ни молиш да си тръгнем?!

— Точно така. А сега, ако обичате, защото госпожица Таша и аз трябва да продължим. Нейната аура е много приятна, ако разбирате какво искам да кажа, и много чиста.

Брет стана и сбута Дъг в ребрата.

— Сигурен съм, че е приятна — захили се той, — но се чудя…

В този момент Таша се изправи и застана с лице срещу двамата мъже. Андрю разпозна гнева, изписан на лицето й, и я видя да отваря уста. Сигурен бе, че щеше да избухне всеки момент, но не й даде тази възможност. Без да разбере как, той също стана, прескочи две редици столове и се озова зад Брет, с ръка на рамото му. Брет се сепна и се обърна, а Андрю го хвана за яката.

— Не бива да си вадиш прибързани изводи за хора, които не познаваш, Саутуотър!

Изненадата на Дъг и Брет бе очевидна, но само след няколко секунди Андрю бе по-стреснат и от тях. Никога не се бе отнасял към колега по този начин. Но пък в случая не ставаше дума за работа.

— Виж ти! Андрю Пауъл. Ти си бил тук…

Андрю пусна Брет и погледна Дъг Джонсън. Дъг го наблюдаваше, нахално ухилен.

— Въпросът е вие защо сте тук? — сопна се Андрю, без да се замисля.

Дъг и Брет се спогледаха.

— Отпуск — отговориха те в един глас, сякаш се бяха наговорили.

Андрю отстъпи крачка назад, присви очи и внимателно ги огледа.

— Защо ли не ви вярвам — каза само, като кръстоса ръце пред гърдите си.

Дъг сви рамене.

— Не знам, Андрю, друже. След като организирахме твоето идване тук, не можахме да устоим и решихме да проверим що за място е това. Беше възможност, която не можеше да подминем. — Дъг погледна Таша и се подсмихна. — В никакъв случай. Знаехме си, че не трябва да я пропускаме.

Андрю откъсна поглед от двамата мъже и го насочи към Таша, която стоеше малко по-настрани от тях. Изглеждаше озадачена и объркана, но когато Дъг й се усмихна, тя колебливо му отговори.

В този момент Андрю почувства как кръвта забуча в ушите му. Таша го погледна въпросително и той видя в очите й нещо, което не би желал да види. Не беше ли това желание да е с Дъг Джонсън? Почувства се като кръгъл глупак. Тя, очевидно, тръгваше след всеки мъж, който я погледнеше два пъти. Как е могъл да оглупее до такава степен!

Без да си направи труда да обясни нещо, той се обърна и излезе от залата.

 

 

— Ти си най-невъзпитаният човек, който някога съм срещала!

С тези думи Таша влетя в хотелската стая на Самюел. Гняв бе твърде слаба дума, за да опише възбудата, която пулсираше през цялото й тяло. Андрю отстъпи крачка назад, пресече стаята и рязко се извърна към нея.

— Какво има пак, Таша? Дъг те е пуснал като горещ картоф и ти се връщаш да просиш милостиня?

Тя решително скръсти ръце пред гърдите си. Нищо не би я помръднало от мястото й, докато не получи отговорите, които искаше, дори не и неговата надменност.

— За какво говориш, Андрю? Не познавам тези мъже. Очевидно е обаче, че ти ги познаваш. Изплюй камъчето, за да изясним нещата. Кои са те и защо се държиш като идиот?

— Идиот?! — Андрю ядосано пристъпи към нея. — Не зная кого наричаш идиот, защото аз съм единственият здравомислещ човек наоколо. Да си ме видяла да медитирам пред някакъв особняк, който си припява и чувства аурата на всички околни? Не ти ли се стори поне мъничко странно, Таша? Дявол го взел, не може да мислиш, че това е нормално!

Таша издържа на погледа му. Не бе го виждала толкова разгневен, а си мислеше, че го е виждала прекалено разгневен. Андрю Джейкъб Пауъл Трети беше бесен. Тя не можеше да се досети за причината и нямаше да си тръгне, докато не я разбере.

— Не забърквай Самюел. Той е добър човек и аз го намирам доста приятен. Той поне не ми крещи.

Андрю пренебрежително вдигна ръце и се отдалечи.

— Ти не отговори на въпроса ми — продължи тя. — Кои бяха онези мъже и защо толкова си им ядосан.

Той се обърна и я погледна.

— Ядосан ли? Ще ти кажа защо съм ядосан. Ти правеше мили очи на Дъг Джонсън, не отричай. Видях всичко. Той се пробва при теб и откликна веднага. Обзалагам се, че вече сте си уговорили среща. Обзалагам се, че нямаш търпение да го завлечеш на някое парти по тоги или… или, още по-лошо, на някой нудистки плаж. А той няма да се дърпа, повярвай ми.

Думите напираха в гърлото й, но тя ги преглътна. Прехапа език, за да не заговори, и внимателно прецени Андрю. Целият този разговор беше смехотворен. В него имаше нещо повече от това, което се долавяше на пръв поглед. Таша си пое дълбоко въздух и кръстоса ръце.

— Кой е Дъг Джонсън? — попита тя спокойно и прикова очи в него. — Просто ми отговори, моля те!

Той бе опрял ръце на хълбоците си, погледна настрани и въздъхна. Раменете му се отпуснаха и тя почувства как ледът около него започна да се топи.

— Той е мой колега от Сиатъл. Работим в една и съща фирма.

— А другият?

Андрю отново въздъхна.

— Той също.

— Защо са тук?

Той вдигна ръце и завъртя очи.

— Откъде да знам, по дяволите! Всичко, което ми идва наум, е, че работят по някакъв мащабен план да ме хванат гол с…

Таша видя как очите му се разшириха, а след това изведнъж се свиха и той пристъпи към нея. За момент Таша почти се изплаши от израза на лицето му.

— И ти участваш в това, нали? — процеди той през зъби.

— Какво?

— Ти също участваш. Ти, Дъг и Брет — вие сте в комбина.

— Не знам за какво говориш. — Тя отстъпи крачка назад.

Андрю настъпи към нея и я хвана за лактите.

— Сега вече разбирам всичко. Държиш се така, сякаш си ме взела под крилото си и искаш да ми помогнеш да се освободя от задръжките си, но преиграваш, Таша, много преиграваш. Какво има? Някъде си скрила фотоапарат ли? Щеше ли да ме снимаш гол? Щеше ли да ме изнудваш със снимките след това?

Таша поклати глава, бе напълно объркана.

— Андрю — започна тя, — не разбирам и частица от това, което казваш. Всъщност, като помисля малко… хм, имам предвид, наистина, но защо да те изнудвам? Та аз едва те познавам. Исках само да те спася от скучния ти живот и да разнообразя моя. Мислех, че можем да бъдем приятели, а може би и нещо повече за известно време. Но да те изнудвам… Това е абсолютна безсмислица. Ако помислиш дори за момент…

Андрю гневно отстъпи крачка назад и прокара пръсти през късата си коса.

— Би ли млъкнала за момент! Дъг и Брет биха се опитали да ме изнудят, не разбираш ли? Те не ме искат във фирмата. Аз съм твърде силен конкурент за тях.

Таша замълча и за момент в стаята се възцари тишина. Андрю закрачи напред-назад по дължината на леглото, след това се спря и я погледна. Таша го наблюдаваше, учудена, че причини като тези биха развълнували някого до такава степен. Защо някой би работил във фирма, в която другите биха го изнудвали или спъвали работата му, за да получат повишение? Според нея това бе направо нелепо. Горкият Андрю…

— Може би си прав, но нека изясним нещо — спокойно започна тя. — Първо, не познавам тези мъже и не държа да се запозная с тях. Не са ме наемали за нищо. Нямам представа дали се опитват да те изнудят, или не, но зная, че аз нямам нищо общо. Освен това не си падам по нито един от тях и не желая да разсъбличам никого, поне за момента.

Гласът й леко се повиши. Не бе имала намерение да се ядосва, но колкото повече мислеше, толкова по-силно я нервираха обвиненията му.

— А най-малко Дъг Джонсън, Брет Някой си или теб, Андрю Пауъл — продължи Таша. — В момента искам едно-единствено нещо — да се прибера в стаята си, да се пъхна между чаршафите в прекрасното си голямо легло и да поспя. След това може би ти и аз ще седнем и ще поговорим защо всъщност си толкова ядосан.