Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детективи с машина на времето (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Marco Polo und der Geheimbund, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2013)

Издание:

Фабиан Ленк. Марко Поло и тайният заговор

Издателство „Фют“, София, 2012

Немска. Първо издание

Редактор: Илияна Владимирова

Илюстрации: Алмут Кунерт

ISBN: 978-954-625-761-1

История

  1. — Добавяне

Просто безценна

На следващия ден приятелите седяха във „Венеция“, а пред тях бяха строени три чаши, в които допреди десетина минути имаше огромни топки сладолед… Кия се бе разположила в скута на Ким.

— Сладоледът много ми хареса — доволно въздъхна Юлиан. — Може би дори повече от празника при Кубилай хан.

Леон остави лъжичката в чашата си:

— Кубилай хан, тримата Поло и монасите сигурно са се чудили къде сме се дянали.

— М-да, понякога не само разрешаваме загадки, но оставяме по някоя и друга след себе си — засмя се Ким. — Но успяхме да разберем кой е отвлякъл монасите и кой е отговорен за опита да бъде отровен Марко Поло. Планът на Ценку се провали с гръм и трясък!

— Нямаш представа колко си права — добави Юлиан. — Снощи наминах към библиотеката и прочетох, че след посещението на Марко Поло християнството се разпространило в Монголия. Кубилай хан наистина бил толерантен към другите религии, макар самият той да вярвал в старите богове като Кьоке Тенгри. Проявявал търпимост и към будизма.

Ким погали котката по главата.

— Наистина е впечатляващо, вероятно е разбрал, че по-лесно се управлява страна, в която всеки има право да изповядва своята религия. Когато някоя религия се потъпква, избухват въстания и размирици. А сега, момчета, да се връщаме вкъщи. Имам да пиша домашно по математика…

— И аз — Юлиан започна да рови в портмонето си и додаде: — Марко Поло сигурно щеше да плати с щипка шафран…

— Вероятно — засмя се Леон. — Като стана дума за това, сещам се, че в Канбалик не получихме нито едно предложение за Ким…

— Престани, за бога! — махна с ръка Ким.

— Никой не предложи дори и една хърбава камила за теб, Ким! — не спираше Леон.

Момичето го замери с хартиеното чадърче от сладоледа си.

— Безценна съм, Леон! — извика Ким през смях. — И хората там го разбраха, за разлика от теб!

Леон се засмя:

— Беше само шегичка! А това, че си безценна, всички го знаем.