Скот Прат
Един невинен клиент (5)

12 април
11:15

Агент Ландърс много добре знаеше, че ще има допълнителен натиск да направи бърз арест, защото мъртвият тип е бил проповедник. Не че нямаше да има натиск, ако беше водопроводчик или барман. Но проповедниците все още заемаха специално място в сърцата на хората от горната част на Източен Тенеси. Убийството на божи човек си беше лична обида срещу Създателя.

„Пърпъл Пиг“ беше малко заведение за бургери и бира, разположено на километър и половина от Щатския университет на Източен Тенеси. Приличаше малко на старите английски кръчми, в които едни и същи хора седят на едни и същи места, разказват си стари смешки и пият една и съща бира.

Ландърс обядваше тук два или три пъти месечно. От време на време се отбиваше на по бира или две след работа. Собствениците му бяха съученици от гимназията и той познаваше неколцина от редовните посетители и келнерките. Особено келнерките. Имаше телефоните на всичките, дори на онези, които бяха омъжени.

Умел с жените, така се самоопределяше.

Спря форда на паркинга, взе снимката на Тестър и забърза към вратата. Подуши мазнината веднага щом слезе от автомобила. „Пърпъл Пиг“ не отваряше за закуска, но на паркинга имаше коли. Ландърс знаеше, че служителите се подготвят за обедния наплив.

Отвори му Пати Гилеспи, сладка малка брюнетка не по-висока от кинта и петдесет. Тя и брат й Съни бяха собственици на заведението. Ландърс я беше изчукал веднъж в женската баня на един баскетболен мач в гимназията. Искаше да разбере какво е усещането да го правиш с миньонче.

— Трябва да говоря с теб — каза той, щом влезе и се стовари на един стол пред бара. Помещението беше сумрачно и миришеше на застоял цигарен дим и пържено. Цялата стена срещу бара беше опасана с огледало и Ландърс изгледа Пати одобрително, докато тя го заобикаляше.

— Каква е разликата между сперматозоида и агента на БРТ? — попита тя. Обичаше да го закача.

— Не знам — отвърна Ландърс. — Ти кажи.

— Сперматозоидът има шанс едно на един милион да се превърне в човешко същество. Какво ще пиеш?

— Пепси. Нося една снимка, която искам да погледнеш.

— Вършиш истинска полицейска работа?

— Естествено.

— Ей, Лоти — провикна се Пати към кухнята. — Специален агент Филип Ландърс върши истинска полицейска работа в моя малък стар бар. Иска да му помогна. Какво да правя?

— Отричай всичко — провикна се женски глас. — И поискай адвокат.

— Тя не те харесва — отбеляза Пати — И казва, че ти е малък.

— Ти знаеш по-добре — отговори той и й намигна.

— Бях пияна, курова главо, и изобщо не ти помня патката.

Ландърс плъзна снимката на Тестър към нея.

— Възможно ли е този човек да е бил тук снощи?

Пати кимна.

— Дойде към шест и седна в сепарето точно отсреща. — Посочи зад Ландърс. — Аз му сервирах. Поръча си чийзбургер с пържени картофки и изпи две бири „Блу Рибън“. Вече никой не пие „Блу Рибън“. Спомням си, че ми хрумна, че няма да изглежда никак зле, ако отслабне малко и обръсне тия чорлави бакенбарди.

— Вече никога няма да ги обръсне. Мъртъв е.

Пати ахна.

— Будалкаш ли ме?

— По-умрял не може да бъде. Снощи са го убили. Срещна ли се тук с някого? Видя ли го да си тръгва?

— Съни беше на касата, когато си тръгна. Тръгна си сам, но попита Съни за „Маусес Тейл“.

— Така ли? Още нещо?

— Доста неприятен тип. По-самонадеян, отколкото трябва с това голямо шкембе и евтин костюм. Когато си платил сметката, попитал Съни къде може да намери забавления за възрастни. Място, където показват всичко. Съни ми каза. Сторило му се смешно. Каза, че единственият начин този тип да получи нещо подобно е да си плати.

— „Маусес Тейл“, а? — каза Ландърс и стана. — Благодаря, Пати. След всичките тези години най-накрая ще те включа в списъка ми за коледни картички.

— Изчакай малко де! — възкликна Пати. — Дай някоя подробност. Нещо по-интересно няма ли?

— Съжалявам, но точно сега не мога. Ще чуеш подробностите по новините.

— Типично по мъжки. Винаги искате нещо срещу нищо.

Ландърс се обърна, без да предложи да си плати.

— Благодаря за пепсито. И за информацията също. Като дойда пак, ще ти разкажа.

Погледна в огледалото, докато излизаше през вратата, и видя Пати да му праща въздушна целувка. После подвикна:

— Лоти, този мъж има хубав задник!

— Заеби го — отговори Лоти. — Той е педал.

Лоти беше доста сладка и Ландърс я беше чукал няколко пъти, но после я заряза. Просто трябваше. На света имаше прекалено много други жени, които искаха да легнат с него. Бе решил, че им дължи поне това — да не се обвързва.