Скот Прат
Един невинен клиент (19)

12 юни
14:15

Сред правозащитните органи добрите и лошите новини се разнасят бързо. Всички разбраха, че сестрата на Джо Дилард отново е прибрана, само че този път жертвите й бяха той и неговото семейство.

Агент Ландърс смяташе Дилард за самодоволен капут, който прекарва живота си в защитаване на говнярите, които той се опитва да вкара на топло. Според него Дилард беше също толкова лош, колкото хората, които защитаваше. Когато научи, че Дилард е бил нает, за да защитава Ейнджъл Крисчън, едва не се издрайфа. Беше му противна самата мисъл, че ще трябва да си има работа с него както при установяването на доказателствата, така и по време на самия процес. Но когато научи, че сестрата на Дилард е арестувана, почти го досмеша. Веднага се обади в затвора и разбра, че не е поискала освобождаване под гаранция. След това звънна на директорката и я помоли да премести сестрата на Дилард в същия блок, където е затворена Ейнджъл Крисчън. Директорката каза, че това няма да е трудно, така че Ландърс изчака няколко дни и след това отиде в затвора, за да посети госпожица Дилард. Накара надзирателите да я доведат в стаята за разпити. Беше прегърбена, раменете й бяха увиснали, очите — безизразни. Определено обаче беше достатъчно привлекателна, за да я шиба. Нямаше ли да е прекрасно, ако успееше да го вкара на Дилардовата сестра?

Тя седеше неподвижно, без да го поглежда. Той си помисли, че ще може да я надцака и тя скоро ще проговори сама, но след няколко минути му стана ясно, че няма да каже нищо.

— Ти си сестрата на Джо Дилард — каза накрая.

— Е, и какво? — попита тя, без да вдига поглед.

— Чух, че той те е затворил.

Тя не отговори. Ландърс я наблюдаваше внимателно, опитваше се да разбере дали няма безмълвно да се съгласи с него.

— Госпожице Дилард, не ме попита кой съм.

— Не ми пука кой си.

— А би трябвало. Аз съм човекът, който може да те измъкне оттук.

Тя вдигна очи.

— И защо?

— Защото имам нужда от помощ. Ти също. Ако ми помогнеш, аз ще помогна на теб. Съвсем просто е. Мога да ти предложа две неща: билет за напускане на затвора и възможност да си отмъстиш на брат ти. Да продължавам ли?

Тя присви очи.

— Нямам доверие на адвокатите.

— Не съм адвокат. Аз съм агент от Бюрото за разследване в Тенеси.

— На ченгетата вярвам още по-малко, отколкото на адвокатите.

— Е, като не щеш — не щеш. Все ще намеря някоя друга от тукашния блок, която иска да излезе. Просто си помислих, че ще искаш да си го върнеш на брат си. — Ландърс се изправи, тръгна към вратата и се престори, че се готви да натисне звънеца, за да повика надзирателя.

— Почакай — обади се Сара. — Какво искаш от мен?

— Вече казах: имам нужда от малко помощ.

— Каква помощ?

Ландърс се върна на мястото си.

— Информация. Имам нужда от информация. Брат ти защитава една убийца — Ейнджъл Крисчън. Тя е тук, в този блок с килии. Срещна ли я?

— Не говоря с почти никого.

— Виж сега какъв е проблемът. Не зная нищо за нея. Трябва да успея да я проверя. Разбираш какво имам предвид. За начало, Ейнджъл Крисчън не е истинското й име. Трябва да науча как се казва в действителност. Трябва да знам откъде е. Трябва да разбера къде е учила, дали е притежавала шофьорска книжка на друго име, дали и преди е имала неприятности, кои са родителите й. Такива неща. И ако случайно спомене убийството, няма да е лошо да науча нещо повече. Смяташ ли, че можеш да ми помогнеш в това?

Сякаш това момиче Крисчън изобщо не съществуваше. Единственият човек, който знаеше нещо за нея, беше онази Джули Хейс и то бе само, че миналия февруари я била забърсала на автогарата на „Грейхаунд“ в Далас. Хейс каза, че момичето не искало да каже как се казва, така че в автобуса я кръстила Ейнджъл Крисчън. Сторило й се смешно. Ландърс имаше отчаяна нужда да открие нещо. Мамка му, от всичко, което знаеше, тази Ейнджъл спокойно можеше да се окаже серийна убийца. Но тя не искаше да говори с него. Нито пък Барлоу. А хората, които бяха разпитали в заведението, също не им бяха помогнали много.

— Тоест искаш да шпионирам за теб? — попита сестрата на Дилард.

— Можеш да го наричаш, както си искаш. Аз го наричам предоставяне на значителна помощ на полицай по време на разследване на убийство.

— А аз какво ще получа в замяна?

— Хора, които оказват значителна помощ при разследвания за убийство, често получават значително намаление на присъдите си. Например с времето, което вече са прекарали в затвора.

— Как се казваш? — попита тя. На Ландърс не му хареса нито тонът й, нито изражението й.

— Ландърс. Специален агент Филип Ландърс.

Тя се разсмя.

— Какво ти е толкова смешно?

— Чух брат ми да говори с жена си, след като го наеха за този сензационен случай. Каза, че си най-големият лъжец на света. Каза, че лъжеш, докато даваш показания, подправяш доказателства, мамиш хората и Бог знае още какви гадости. Каза, че си от онези ченгета, които са готови на всичко само за да спечелят процеса.

— Брат ти е задник.

— Брат ми може наистина да е задник, но е почтен задник — отговори тя. — Не искам да се забърквам с тип като теб. А и между другото, не съм доносничка.

Тъпа кучка! Ландърс й предлагаше начин да се измъкне, а тя му се правеше на светица. Дощя му се да я попита дали това да си наркоманка и дребна крадлива курва е по-добре, отколкото да си доносничка. Но реши да не унищожава възможността — по-късно можеше да й дойде друг акъл. Преглътна гордостта си и се усмихна.

— Добре. Беше ми приятно да се запознаем. Ако промениш намерението си, обади ми се.

Подаде й визитката си и излезе. Щеше да почака и да дойде отново след две-три седмици, може би дори месец. Ако имаше късмет, дотогава щяха да са я осъдили и тя щеше да очаква преместването си в женския затвор в Нашвил. Ландърс беше ходил там няколко пъти. Жалко и отвратително място. Може би когато вероятността да иде в затвора се превърнеше в действителност, сестрата на Дилард щеше да промени мнението си за него.