Скот Прат
Един невинен клиент (34)

7 юли
23:45

Тъй като беше неженен и разполагаше с големи доходи, а в миналото беше имал възможността да предостави определени правни услуги на господин и госпожа Гюс Барлоу, господин Чарлз Б. Дънуди не виждаше нищо лошо от време на време да си доставя удоволствията, които предлагаше мъжкият клуб „Маусес Тейл“. Пред най-близките си сътрудници описваше приключенията си в клуба като „гмуркане в тинята с леките момичета“. Не че чак се гордееше с нещата, които правеше там, но както беше казал на другарите си в клуба: „Простете ми вулгарността, но един джентълмен трябва от време на време напълно да олаби жилата“. Гюс Барлоу беше искал съвети от Дънуди по широк кръг проблеми, за които адвокатът не можеше да говори. Дънуди бързо научи, че господин Барлоу е предприемчив джентълмен, който събира големи потоци приходи и се нуждае от адвокат с пъргав ум и малко нещо авантюрист, за да отблъсне твърде любопитните институции да надничат прекалено внимателно в делата му. Тъй като Дънуди беше завършил корпоративно право и международно банкиране, а и професионалният му живот бе все по банките, той можа задоволително да удовлетвори нуждите на Барлоу. Фактът, че Барлоу плащаше добре и само в брой, направи деловата им връзка още по-приятна за Дънуди.

Госпожа Барлоу, която много добре пое делата на своя съпруг след неговата ненавременна смърт, му предостави ВИП ложата една четвъртък вечер през юли и той прекара два прекрасни часа с три от най-хубавите мръсници, които беше виждал. Трябваше да го признае на госпожа Барлоу — тя имаше отличен вкус, когато ставаше дума за наемане на курви. Вече беше започнало да става късно и Дънуди започна да отпада. Беше погълнал малко повече коняк от обикновено и беше ударил три тека. Бог да благослови виаграта!

Та докато той си седеше на бара във ВИП помещението и разговаряше с гологърдата барманка Тина, се появи госпожа Барлоу. Размениха си обичайните любезности и тя го помоли да поговорят няколко минути на четири очи. За нея бил готов на всичко, усмихна се Дънуди и те се оттеглиха в една малка ниша в ъгъла. Госпожа Барлоу отпрати момичетата и адвокатът и собственичката на стриптийз клуба останаха сами.

Тъй като беше вършил много работа за Гюс, Дънуди знаеше, че седи срещу една много богата жена — особено ако човек мери с аршина на местните представи. Не беше толкова глупав, че да я попита направо как така мъжът й трупаше толкова големи суми в брой, но човек нямаше нужда да е ядрен физик, за да се сети, че бившето ченге върши нещо поне отчасти незаконно. Дънуди подозираше, че бившият полицай най-вероятно продава наркотици, но докато му плащаше тлъсти хонорари и поддържаше пред него известно благоприличие, той нямаше скрупули да пере парите му.

— Какво мога да направя за теб, скъпа госпожо? — попита Дънуди и си помисли, че госпожа Барлоу е много привлекателна жена. Обличаше се като мръсница и приказваше като селянка, но излъчваше грубоват сексапил, подсилван от прекрасното й тяло, особено за жена на нейните години.

— Имам нужда от малко правни съвети, захарче.

— Чарлз Б. Дънуди на твоите услуги.

— Аз ще платя сметката ти тази вечер, скъпи, така че да мога да те задържа малко. Не искам да си мислиш, че се опитвам да се възползвам от добротата ти.

— Винаги можеш да се възползваш от мен — отговори Дънуди. Това щедро предложение го изненада приятно, защото беше сигурен, че сметката му е около две хиляди долара. Усамотението понякога струва доста.

Изглежда, Дънуди беше взел твърде много виагра, защото, макар да се беше представил блестящо по време на сеансите с трите момичета, изведнъж се почувства силно привлечен от госпожа Барлоу. Тя носеше бюстие на райета с дълбоко деколте, което разкриваше голяма част от великолепните й гърди. Дънуди трябваше да се насили да не зяпа и изведнъж усети, че му става. Надяваше се, че няма да се наложи сега да стане от масата.

— Зная, че не се занимаваш с криминално право — започна тя, — но съм изправена пред голямо затруднение и имам нужда от сладурче като теб, което да ми каже какво да правя.

Захарче и сладурче. Никой не се беше обръщал така към Чарлз Дънуди, а той вече не беше млад. Госпожа Барлоу беше права в твърдението си, че Дънуди не практикува вулгарното криминално право. Той смяташе, че защитата по криминални дела е сцена, на която се подвизават мошеници и мегаломани. Въпреки това всеки адвокат, който си струва парите и е внимавал в правния факултет, е добре запознат с конституционното право, а всеки глупак знае, че то е крайъгълният камък на защитата при углавни дела.

— Разкажи ми за това затруднение — подкани я Дънуди, — за да видим какво може да се направи.

Тя се наведе към него и сниши глас. Прекрасните й гърди полегнаха върху плота на масата, което до известна степен попречи на Дънуди да се съсредоточи напълно.

— Трябва да науча как най-добре да поведа кон на водопой, но да не му дам да пие.

Дънуди започна да й задава въпроси и скоро разбра, че госпожа Барлоу е замесена в нещо опасно и се опитва да манипулира положението, което обаче може да излезе извън контрол. Въпреки това странната двойка прекара един много приятен час заедно и когато си тръгна, Дънуди беше убеден, че е предоставил на госпожа Барлоу доста ценни съвети, които поне са й дали представа какво трябва да направи, за да постигне целта си.

По-късно Дънуди научи, че госпожа Барлоу е изпълнила съветите му буквално, и каза на най-близките си приятели в местния клуб, че се гордее с участието си в станалото.