Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Брайън Бранд (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Planet of the Damned [= Sense of Obligation], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 27 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
moosehead (2019)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ПЛАНЕТАТА НА ПРОКЪЛНАТИТЕ. 1995. Изд. Бард, София. Биб. Избрана световна фантастика, No.17. Фантастичен роман. Превод: [от англ.] Юлиян СТОЙНОВ [Planet of the Damned / Harry HARRISON]. Формат: 20 см. Страници: 160. Цена: 55.00 лв.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Корекция на правописни и граматически грешки

IV

— Никога досега не бях виждал по-ядосан доктор — ухили се Брайън.

— Не мога да го виня — отвърна с усмивка Айджел и намести едрото си тяло в креслото пред пулта за управление. След това включи корабния компютър. — Заради теб изгуби възможността да се прослави в професионалната си среда. Как мислиш, колко пъти още ще му се отдаде възможността да се грижи за някой изтощен от състезанието Победител?

— Не много, предполагам. По-интересното е как успя да го убедиш, че на кораба ще полагаш повече грижи за мен, отколкото той в болницата.

— Ако въпросът опираше само до убеждаване, никога нямаше да успея. Но Фондацията за културно подпомагане, която представлявам тук, има връзки с някои влиятелни среди на Анвхар. Наложи се да упражним известен натиск. — Той се облегна назад и прегледа перфокартата с маршрута на кораба, появила се от отвора на принтера. — Не разполагаме с много време, но все пак, ако ще го губим, поне да е на другия край. Стартираме веднага щом те преместя в стациониращото поле.

Нито тялото, нито умът са в състояние да възприемат каквито и да било дразнения от външния свят, докато се намират в стациониращо поле. Там, вътре, изчезва усета за тежест, болка, натиск — блокират се всички сетива. Губи се дори усещането за хода на времето, освен ако не се касае за необичайно продължителни космически преходи. За Брайън не бе изминала повече от секунда, откакто Айджел бе преместил ръчката на полето. Нищо не беше се променило на кораба, само дето на външните монитори се виждаше изпъстрения с червени точки мрак на хиперпространството.

— Как се чувстваш? — попита Айджел.

Изглежда същият въпрос измъчваше и корабния компютър. Малък медицински датчик кръжеше над Брайън, сетне се стрелна и се впи в предмишницата му. Очевидно преди да отлетят, анвхарският доктор бе дал известни наставления на корабния компютър. Лабораторните изследвания показаха, че всички показатели са в границите на нормата. Доказателство за последното бе и фактът, че инжекцията съдържаше само въглехидратни разтвори и витамини.

— Не бих казал, че съм на седмото небе — отвърна Брайън и се надигна от леглото. — Но съм далеч по-добре от вчера — което означава, че се възстановявам.

— Надявам се да е така, чакат ни две седмици път до Дис. Как мислиш, ще ти стигнат ли за да се оправиш напълно?

— Не мога да обещая — рече Брайън и напрегна пробно бицепси. — Все пак, времето ми изглежда достатъчно. Утре ще се заема с упражненията. А сега — разкажи ми нещо повече за Дис и онова, което става там.

— Не ми се ще да се повтарям, затова ще те помоля да обуздаеш за малко любопитството си. В момента летим към предварително уговорено място за среща, където ще вземем още един агент. Групата ни ще се състои от трима — ти, аз и един екзобиолог. Веднага щом се качи на борда, ще запозная и двама ви с всички подробности. А сега искам да си напъхаш главата в лингвистичната машина и да се захванеш здраво с дисианския. Докато стане време за кацане да си го научил перфектно.

След кратка автохипноза, с която се възстанови напълно, Брайън се захвана с дисианската граматика. Известни затруднения срещна с произношението. Почти всички думи завършваха с гърлени хъркащи звуци. Дисианският се оказа доста богат на междуметия, носови хъмкания, примлясквания и похърквания. Докато Брайън усъвършенстваше произношението си пред огледалото, Айджел предпочете да се премести в другия край на кораба, оправдавайки се, че целият този зверилник му влияел на храносмилането.

Корабът се носеше през хиперпространството по предварително набелязания маршрут. Стараеше се да осигурява на своя крехък човешки товар необходимата топлина и достатъчно количество пречистен въздух. Освен това следваше стриктно инструкциите относно здравословното състояние на Бранд, което несъмнено се подобряваше. Друга част от корабния компютър следеше с прецизна точност хода на времето и когато настъпи предварително определеният момент, затвори обозначената верига включвайки светлинен и звуков сигнал на борда.

Айджел се прозя, отмести доклада, който се бе заел да изучава и се отправи към пилотската кабина. Неволно потрепери, докато минаваше покрай стаята на Брайън и до ушите му достигнаха няколко артистично произнесени дисиански фрази.

— Спри с този умиращ бронтозавър и се обличай — извика той. — Наближаваме точката на оптимална възможност за поява в нормалния космос.

Макар и способен да си представи огромните разстояния между звездите, човешкият разум едва ли е в състояние да ги осъзнае. Отбелязан върху човешката длан, един инч изглежда значителен по размери. В междузвездния космос, въображаем куб с размери на страните стотици хиляди мили е почти микроскопично понятие. Светлината пресича подобно разстояние за частица от секундата. Още по-малко е то за кораб, движещ се с относителна скорост далеч надхвърляща тази на светлината. Теоретически е невъзможно да се отчете изминаването на подобна част от пространството. На практика, това се случва твърде често, за да бъде интересно.

Брайън и Айджел бяха здраво привързани за креслата, когато хипердвигателят бе изключен и корабът се появи в нормалното време и пространство. Не бързаха да се разкопчеят, а седяха и разглеждаха далечните, непознати съзвездия. Едно-единствено слънце от пета величина грееше наблизо в тази самотна част на вселената. Изчакваха корабния компютър да събере достатъчно сведения, за да определи местоположението им в триизмерното пространство, а междувременно в кабината се чуваше електронният шепот на работещата на пълни обороти машина. Прозвуча предупредителен сигнал и в същия миг двигателят бе изключен. Последваха още няколко включвания и изключвания, докато най-сетне компютърът бе удовлетворен от постигнатия резултат. На екрана светна „НАВИГАЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ — НУЛА“. Айджел разкопча колана и отиде да приготви нещо за ядене.

Айджел бе изчислил с прецизна точност маршрута на кораба. изминаха не повече от десет часа и радиоприемникът засече очакваното съобщение. Отново се настаниха в креслата, а на екрана се появи и замига надписът „НАВИГАЦИОННО ЗАХРАНВАНЕ — ВКЛЮЧЕНО“.

Друг кораб се появил в околното пространство, на относително близко разстояние. Беше излязъл в нормалния космос точно за толкова време, колкото за да излъчи позивни на прослушваната от тях радиовълна. Корабът на Айджел бе засякъл позивните и на свой ред бе потвърдил присъствието им. От пътническия лайнер това и чакаха, за да изстрелят в космическото пространство метално яйце с размери не повече от няколко метра. Веднага след това корабът-доставчик се бе преместил отново в хиперпространството и сигурно вече се намираше на много светлинни години от тук.

А корабът на Айджел се носеше по сигнала от пеленгатора, като го записваше и проверяваше ежеминутно. За да се определи най-точният курс и разстоянието до обекта непрестанно се изчисляваха ъгълът на движение, скоростта и Доплеровият ефект. Три-четири минути бяха напълно достатъчни за да доближат източника на подавания сигнал, значително по-слаб от този на космическия лайнер. Ориентирането в пространството по този сигнал бе толкова лесно, че можеше да се извърши дори чрез ръчно управление. Най-сетне блестящата сфера изскочи на екраните, изгуби се зад тях и бе уловена с помощта на магнитни челюсти, прикрепени към входния шлюз.

— Иди долу и помогни на бацилолога да излезе — нареди Айджел. — Аз ще остана в пилотската за всеки случай.

— Какво трябва да направя?

— Сложи си скафандъра и отвори шлюза. Капсулата е направена от надуваемо метално фолио, така че не е необходимо да търсиш входно отвърстие. Можеш да я разрежеш с отварачката, която ще намериш в шкафчето с инструментите. След като прибереш доктор Морийз на борда, освободи се от капсулата. Не забравяй само да вземеш предавателя и локатора — пак ще ни потрябват.

Приборът, за който ставаше дума, наистина приличаше на гигантска отварачка за консерви. Брайън внимателно опипа податливата стена на капсулата, за да се увери, че от другата страна няма нищо. След това заби заострения връх в металното фолио. Доктор Морийз се излюпи от блестящото яйце и изблъска безкомпромисно Брайън встрани.

— Ей, какво става? — извика Брайън.

Скафандърът на новодошлия не беше снабден с предавател, ето защо, лишен от възможността да общува той само размаха гневно юмрук. Отвън лицевото стъкло беше непрозрачно, така че Брайън не можа да определи изражението, което придружаваше този жест. Не му оставаше нищо друго, освен да вдигне рамене и да се заеме с прибирането на останалите прибори. След като приключи, изблъска спуснатата метална капсула встрани и затвори шлюза. Изчака да се покачи налягането, разкопча скафандъра си и даде знак на новодошлия да последва примера му.

— Шайка мръсни лъжливи кучета! — бяха първите думи, произнесени от доктор Морийз, след като разкопча скафандъра си.

Брайън се ококори изумен. Доктор Лиа Морийз имаше дълга коса, големи очи и деликатно оформени устни, в момента изкривени от гняв. Доктор Морийз очевидно беше жена.

— Ти ли си мръсната свиня, отговорна за това безобразие? — попита войнствено доктор Морийз.

— В пилотската е — побърза да вметне Брайън, щастлив, че е открил така бързо спасителния изход. — Едър мъж на име Айджел. Само като го видите и ще разберете, че е създаден за да бъде ненавиждан. Аз също съм отскоро тук… — Не можа да довърши, жената вече летеше към изхода на шлюза. Брайън побърза да я последва, нямаше никакво намерение да изпусне и секунда от интересното представление, което щеше да разнообрази иначе досадния и монотонен полет.

— Отвлечена! Излъгана и принудена да тръгне въпреки желанието си. Няма съд в тази галактика, който да не отреди максималното наказание и аз ще крещя от удоволствие, докато гледам как се топи тлъстото ти тяло в самотната килия…

— Не биваше да изпращат жена — заяви Айджел без да обръща внимание на заканите й. — Помолих за висококвалифициран екзобиолог, който да ми помогне в решаването на трудна задача. Някой млад и достатъчно здрав за да издържа при трудни условия. А вместо това ми пробутват някаква дребна женица, която ще се стопи с първия дъжд.

— Как ли пък не! — изкрещя Лиа. — Всички знаят, че жените са по-издръжливи от мъжете, аз съм в отлична форма. Което обаче няма нищо общо с разговора ни. Тъкмо бях поканена за научна работа на планетата Молер, с подписан договор и всичко останало, когато при мен се яви този ваш тъп агент и знаете ли какво ми каза? Че местоназначението ми било променено съгласно подпараграф 189-В, или някаква подобна глупост и че трябвало да сменя корабите. Набутва ме, значи, в някаква задушаваща баскетболна топка, без дори да иска съгласието ми и ме изхвърля зад борда. Това ако не е незачитане свободата на личността…

— Брайън, променяме курса — намеси се Айджел. — Виж коя е най-близката обитаема планета, насочваме се право към нея. Ще оставим жената там, за тази работа ни трябва мъж. Предстои ни да посетим планета, която несъмнено би представлявала изключителен интерес за всеки екзобиолог във вселената, но ни е нужен мъж, който да изпълнява каквото му се нарежда и да не припада, когато положението стане напечено.

Брайън го гледаше объркан. Досега с навигацията се занимаваше само Айджел и той нямаше никаква представа как да се ориентира и да намери исканата планета.

— А, няма да стане — намеси се Лиа. — Толкова лесно няма да се отървете от мен. Класирах се първа по успех в института, въпреки че в нашата специалност следваха предимно мъже. Не живеем в мъжка вселена само защото някой го е казал. Та как се нарича тази райска планета, към която сме се отправили?

— Дис. Веднага щом приключа с определяне на курса ще ви въведа в работата. — Айджел насочи вниманието си към пулта за управление, а Лиа смъкна скафандъра и влезе в банята, за да си среши косата. Брайън едва сега осъзна, че е стоял с отворена уста твърде дълго и побърза да поправи грешката си.

— На това ли му викаш приложна психология? — поинтересува се той.

— Донякъде. Рано или късно щеше да се съгласи да дойде с нас — вече беше подписала договора, макар да бе пропуснала да прочете написаното със ситен текст — само че преди това имаше нужда да изрази чувствата си. Аз просто съкратих този процес, като прехвърлих злобата й срещу цялото мъжко съсловие. Повечето жени, направили кариера в чисто мъжко обкръжение, притежават рефлексна антипатия, защото твърде често са им натяквали идеята за превъзходството на мъжа.

Той въведе данните за новия курс и се ухили.

— Всъщност, има голяма доза истина в онова, което й казах. Имах нужда от млад, енергичен и висококвалифициран екзобиолог. Нямах понятие, че ще ми изпратят жена. Както и да е — вече не можем да я върнем. Но Дис не е място за жени.

— Защо? — попита Брайън и в този миг Лиа застана на прага.

— Влезте, ще ви покажа и на двамата — покани я Айджел.