Дон Уинслоу
Сатори (11)

11.

На сутринта Николай извика Хейвърфорд и настоя да научи самоличността на човека, когото трябваше да убие.

— И аз самият вече съм мишена — каза той, докато закусваше кафе с кроасан. — Затова мисля, че имам правото да знам.

Соланж беше излязла по-рано на пазар.

Хейвърфорд се загледа в кафето си, сякаш се надяваше да намери отговора в млякото, което разбъркваше в чашата си, после вдигна поглед.

— Прав си — рече той. — Време е.

— Е?

— Съветският комисар в комунистически Китай — каза Хейвърфорд. — Юрий Ворошенин.

Името зашлеви Николай като внезапна плесница, но — и може би единствено благодарение на частичната парализа на лицевите мускули — той успя да запази спокойно изражение, погледна неразбиращо и попита:

— Защо трябва да се елиминира?

— Заради Корея — отвърна Хейвърфорд.

Подстрекаван от Съветите, побърканият Ким беше нападнал Южна Корея и Съединените щати бяха принудени да се намесят. Когато контраатаката на Макартър стигна до река Ялу край китайската граница, Мао реши, че е крайно време да се намеси и изпрати триста хиляди войници в Корея.

Съединените щати и Китай бяха във война. Даже по-лошо — конфликтът изолира Китай от Запада и го принуди да приеме съветската хегемония, създавайки по този начин мощен комунистически блок от Елба до бреговете на Тихия океан.

— Трябва да забием клин между Пекин и Москва — заключи Хейвърфорд.

— Чрез убийството на въпросния Ворошенин ли? — попита Николай. — Каква полза има от това?

— Ще подхвърлим на руснаците достатъчно улики, за да обвинят китайците — обясни Хейвърфорд. — Естествено, китайците ще знаят, че не са го направили и ще решат, че Съветите са жертвали един от своите, за да обвинят китайците и да настояват за нови отстъпки — може би за постоянни военни бази в Манджурия.

Класическа маневра от го, помисли си Николай. Жертваш верига камъни, за да подлъжеш врага и да го накараш да прецени неправилно стратегията ти. Нетипично за американците, които се радваха на детински игри като дама. Зад тази маневра стоеше по-проницателен ум. Можеше да е Хейвърфорд, но той със сигурност не беше в положението да поръча убийство от такова високо ниво.

Кой тогава? — замисли се Николай.

Кой е този играч на го?

— Разкажете ми за Ворошенин — каза той.