Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Satori, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Корекция
vesi mesi (2014)
Форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Дон Уинслоу. Сатори

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Милко Стоименов

ISBN: 978-954-655-155-9

История

  1. — Добавяне

65.

Кан подготви сцената.

Искаше да е перфектна, безупречен декор за драмата, която скоро щеше да представи, за сценария, който вече беше написал.

Този Николай Хел щеше да изрече предписаните му реплики. Може би не веднага, когато мъжката му гордост го кара да се съпротивлява, но в крайна сметка щеше да се предаде и да произнесе думите. Щеше да дойде като мъж и да си тръгне като евнух, да се яви на сцената като шен и да излезе като дан, посрамен и молещ за смърт.

Но достойнството на самотната смърт отсъстваше в сценария за този Хел. Кан смяташе да запази каквото е останало от него за друго представление — на унижението му, изиграно пред многохилядна публика при Небесния мост. Хел щеше да носи плакат на гърба си вместо бродирана роба, щеше да бъде вързан с дебели въжета и последният му поклон щеше да е под трясъка на карабините и рева на тълпата.

Кан докосна изключително тънката и твърда тел, остра като игла в единия край и вързана на примка в другия, с която смяташе да прониже мъжеството на Хел.

„Опъването на тетивата на лък дзингу“ — така се казваше новата техника и Кан вече си представяше какви високи тонове ще вземе Хел, докато телта минава напред-назад през тестисите му.

Беше се облякъл за случая — черно сако и риза от черен брокат, черни широки панталони и черни пантофи. Грижливо бе сресал косата си назад, беше си подстригал веждите и бе сложил едва забележим руж на бузите си.

Очакваше с нетърпение да сравни ритмите на душевното мъчение с физическото — да покаже на Хел неизбежната агония, после да му предложи да отмени присъдата и накрая все пак да я изпълни. Да опъва и отпуска тетивата между отчаянието и надеждата, ужаса и облекчението, страданието и покоя му, доближаването до кулминационната точка, където съществува единствено болка.

Както при всяка добра опера, музиката щеше да бъде придружавана с реч, когато Хел рецитира монолозите си. Да, той е американски агент, да, бил е изпратен да дърпа конците на марионетката, на предателя Пън, да, разбрали са се да доставят оръжия на контрареволюционни елементи в Юнан, да, замисляли са да убият Председателя Мао.

Чу тракането на затварящи се автомобилни врати, последвани от стъпки по застланата с чакъл пътека.

Операта всеки момент щеше да започне.