Дон Уинслоу
Сатори (31)

31.

На площад Тянанмън се беше събрала голяма тълпа.

Движението спря. Николай погледна през прозореца и видя военен конвой от съветски камиони и американски джипове да преминава покрай викащата и дюдюкаща тълпа.

Николай видя обектите на дюдюкането.

Двама мъже, западняк и азиатец, стояха в задната част на открит джип, придържани за краката от войници от Народната освободителна армия. Ръцете им бяха вързани към тялото. В открития камион зад тях седеше взвод войници с насочени нагоре карабини. Хора от тълпата хвърляха боклуци и развалени зеленчуци, викаха обиди, притичваха до джипа и плюеха затворниците.

— Шпиони — обясни Чен, наблюдавайки реакцията на Николай. — Италианец и японец. Крояли заговор да убият Председателя.

— Наистина ли?

— Признали са си.

Колата на Чен запълзя зад военния конвой през Тянанмън към Небесния храм. Парадът спря при Небесния мост и тълпата ги обгърна от всички страни като амеба. Войниците скочиха от каросерията, свалиха грубо затворниците от джипа и ги помъкнаха към свободното пространство в основата на моста. Част от войниците избутаха тълпата с помощта на пушките си, докато офицерът построи останалите в редица.

— Публично ли ги екзекутирате? — попита Николай.

— За назидание.

Противно на етническите стереотипи, италианецът стоеше мълчаливо и стоически, а краката на японеца се подгънаха и той рухна на колене, хлипайки. Един войник грубо го изправи и тогава Николай видя някакъв мъж, облечен в дълго черно палто и черна шапка, който излезе от задната седалка на един автомобил и тръгна към затворниците.

В лявата си ръка държеше лист хартия.

— Кан Шен. — В гласа на Чен се долавяше страх.

Николай гледаше как Кан мина наперено пред тълпата, застана до затворниците и изчете прокламацията, която изброяваше техните престъпления и ги предаваше на справедливия гняв на народа. В своята милост Председателят позволил да бъдат разстреляни вместо обесени, обезглавени или просто пребити до смърт от тълпата.

Кан завърши речта си, остана да позира за момент, след което отстъпи назад.

Офицерът извика заповед и войниците вдигнаха карабините с метално тракане, което отекна в свежия въздух. Италианецът събра сили, но Николай видя как по панталоните му изби тъмно петно от урината. Тълпата също го видя и задюдюка подигравателно.

— Вижте! Напика се!

— Прекалил е с виното снощи!

Японецът отново рухна на колене. Един войник понечи да тръгне към него, но раздразненият офицер поклати глава, излая нова заповед и трима войници се прицелиха в коленичилия. Офицерът имаше усет за момента. Вдигна ръка, но спря за по-драматичен ефект, докато тълпата не утихне.

Последва миг тишина, след което офицерът спусна ръка и извика. Пушките изтрещяха и двамата затворници се строполиха на земята.

Небесният храм, чийто прочут син покрив блестеше на слънчевите лъчи, се издигаше над тях.

— Шпиони — заключи Чен.