Дон Уинслоу
Сатори (142)

142.

Усещането за близост го предупреди.

Николай медитираше, опитвайки се да възстанови онова отдавна изгубено състояние на покой от детството си, когато долови стъпките в коридора.

Толкова леки, че почти неразличими.

Леката походка на дребничка азиатска куртизанка? Да не би Мома да му беше пратила момиче, въпреки че ясно даде да се разбере, че не желае? Продължи да лежи напълно неподвижно и се заслуша, оставяйки усещането му за близост да се фокусира върху целта. Тогава стъпките спряха.

Пълна тишина.

Но Николай вече знаеше.

Не беше проститутка, а хищник.

Претърколи се от леглото от другата страна на вратата. Долепи се до пода и зачака. Откъм коридора долови съвсем лека миризма.

Но вратата така и не се отвори.

Ловецът бе усетил, че жертвата е нащрек и се беше оттеглил, и Николай осъзна, че това не е обикновен ловец.