Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1867 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
-
- Българска възрожденска литература
- Българско възраждане
- Конфликт между поколенията (бащи и деца)
- Път / пътуване
- Оценка
- 5,7 (× 105 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Източник
- Литературен клуб
„Майце си“ е една от първите творби на Ботев и първото обнародвано негово стихотворение. Публикувано е за първи път във вестника на П.Р.Славейков „Гайда“ през 1867 г. По-късно се появява отново във в. „Свобода“ (1870 г.) и в „Песни и стихотворения“.
История
- — Добавяне
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена[1]?!
Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво —
мечти и мисли — от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тук вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах — що не желаях?
Но за вси желби[2] приготви яма!
Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…
Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!