Майкъл Конъли
Плашило (13)

13. Отново заедно

Докато Стоун събираше нещата, които искаше да вземе, Карвър проверяваше подозрението си на компютъра и след всяко търсене пускаше листовете в машината за унищожаване на документи. Искаше да остави на ФБР нещо, което да ангажира вниманието на агентите.

Накрая на екрана се появи репортаж със снимка. Той бързо го прегледа и се обърна към Стоун, който хвърляше дрехи в един черен чувал за смет. Нямаше куфар. Движеше се предпазливо — явно още изпитваше болки.

— Бях прав — заяви Карвър. — Тя е в Лос Анджелис.

Фреди пусна чувала, приближи се и погледна над рамото му средния екран. Карвър кликна два пъти с мишката върху фотографията, за да я уголеми.

— Тя ли е?

— Нали ти казах, само я зърнах на минаване покрай стаята. Не й видях лицето. Седеше на един стол отстрани. Може да е тя, може и да не е.

— Струва ми се, че е тя. Била е с Джак. Рейчъл и Джак — отново заедно.

— Я чакай! Рейчъл ли?

— Да. Специален агент Рейчъл Уолинг.

— Май… май го чух да казва „Рейчъл“.

— Кой?

— Макавой. Когато отвори вратата и влезе в стаята. Тъкмо се приближавах зад него. Чух я. Тя каза: „Здравей, Джак“. После той отговори нещо и май каза „Рейчъл“. Май каза нещо като: „Какво правиш тук, Рейчъл?“

— Сигурен ли си? Досега не си споменавал за това.

— Знам, ама ти сега ми го припомни. Сигурен съм, че каза „Рейчъл“.

Карвър се развълнува от перспективата да бъде преследван от Макавой и Уолинг. Появата на двама такива противници значително повишаваше залога.

— За какво е тоя репортаж? — попита Стоун.

— За това как тя и едно лосанджелиско ченге заловили човека, когото наричали Торбалана. Той режел жени на парчета и ги поставял в чували за боклук. Снимката е от пресконференцията, която са дали. Преди две години и половина в Лос Анджелис. Убили са Торбалана.

Чуваше как младежът диша през устата.

— Събра ли си вече багажа, Фреди?

— Какво ще правим? С нея ли ще се заемем?

— Едва ли. Мисля да почакаме.

— Какво да почакаме?

— Нея. Сама ще дойде при нас и тогава ще е страхотна плячка. Ще я направим много специален агент.

Почака да види дали Стоун ще каже нещо, дали ще възрази, или ще даде мнение. Ала младежът мълчеше, за да покаже, че е научил нещо от сутрешния урок.

— Как ти е гърбът?

— Боли, ама няма нищо.

— Сигурен ли си?

— Добре съм.

— Хубаво.

Карвър прекъсна интернет връзката и се изправи. Наведе се зад компютъра и изтегли кабела на клавиатурата. Знаеше, че Бюрото събира ДНК от микроскопични частици кожа, попаднали между клавишите. Нямаше да им даде тази възможност.

— Побързай, трябва да приключваме. После ще идем да ти направят масаж и да се погрижат за гърба ти.

— Нямам нужда от масаж. Добре съм.

— Не искам да те боли. Когато се появи агент Уолинг, ще ми трябват всичките ти сили.

— Не се тревожи, ще съм готов.