Серия
Пипи Дългото чорапче
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pippi Långstrump, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 176 гласа)
Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Астрид Линдгрен. Пипи Дългото чорапче

Редактор: Теодора Джебарова

Редактор на издателството: Ана Сталева

Художник: Ингрид Ванг Нюман

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Галя Луцова

Шведска. Трето издание. Тематичен № 13

Формат 1/16 70/90. Поръчка № 151.

Дадена за набор на 25.IV. 1978 година.

Подписана за печат на 30.IV. 1978 година

Излязла от печат на 25.VI. 1978 година.

Печатни коли 16,50. Издателски коли 18,27. Цена 1.68 лева.

Издателство „Народна младеж“

ДП „Балкан“, София, 1978

 

Boken om Pipi Langstrump, av Astrid Lindgren. Raben & Sjoegren. Stokholm, 1962


По-долу е показана статията за Пипи Дългото чорапче от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Pippi.svg

Пипи Дългото чорапче (на шведски: Pippi Långstrump, Пиппи Лонгструмп) е героиня от едноименната книга на шведската писателка Астрид Линдгрен.

Както казва самата писателка, „Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.

Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче[1]. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергрен – брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи.

Вила Вилекула от телевизиония сериал

Пипи е необикновено силно момиче, богато и с талант да разправя врели-некипели, макар че никога не лъже със зла умисъл. Тя живее без родителски контрол и често се надсмива над възрастните – нещо, което импонира на младите читатели – особено, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд“. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели. Когато идва за втори път, тя тръгва с него заедно с Томи и Аника и преживяват няколко чудесни месеци на южния остров, преди да се върнат обратно в Швеция.

За авторката

„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдген, която ѝ носи голяма популярност. Линдгрен създава историята през 1941 г. Тогава тя гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин, която я моли да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче (персонаж, който самата тя току-що си е измислила). През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“ (Pippi Långstrump). През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда“ (Pippi Långstrump går ombord), а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета“ (Pippi Långstrump i Söderhavet). В периода 1969 – 1975 г. излизат още 6 книги, а последните 2 книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г.

Книгата на български език

На български език книгата е издадена през 1968 г., с преводач Вера Ганчева, илюстрации Ингрид Ванг Нюман [2]. Претърпява множество издания. През 2011 г. издателство ПАН издава нова версия на книгата, в която са добавени още 6 глави към първоначално преведените 24. Те никога не са били превеждани и издавани на български и съвсем случайно са открити от издателите.

Други

По книгата са създадени множество филми. Играе се и на множество театрални сцени.

Вижте също

Източници

  1. Линдгрен, Астрид. Пипи Дългото чорапче. Трето издание. София, „Народна младеж“, 1978. (на български)
  2. Вера Ганчева: Преводът на 'Пипи Дългото чорапче' ми помогна да преоткрия свободата и детето в себе си

Пипи открива спунк

Една сутрин Томи и Аника както обикновено се втурнаха в кухнята на Пипи и извикаха «добро утро». Но никой не им отговори. Пипи седеше насред масата с Господин Нилсон в скута си и с щастлива усмивка на уста.

— Добро утро — повториха Томи и Аника.

— Ако знаехте — промълви мечтателно Пипи, — ако знаехте само какво открих. Аз и никой друг!

— Какво си открила? — попитаха Томи и Аника. Те съвсем не се учудиха от това, че Пипи е открила нещо, защото това се случваше много често, но искаха да знаят какво. — Казвай, Пипи! Какво си открила?

— Една нова дума — отговори тя и ги погледна, сякаш едва сега ги виждаше. — Една съвсем нова-новеничка дума.

— Каква дума? — заинтересува се Томи.

— Изключително хубава дума — каза Пипи. — Най-хубавата, която съм чувала досега.

— Кажи я де! — рече Аника.

— Спунк! — произнесе тържествено Пипи.

— Спунк? Какво значи? — попита Томи.

— Ех, да знаех — каза Пипи. — Сигурна съм в едно: че не значи прахосмукачка.

Томи и Аника се замислиха за миг. После Аника се обади:

— Но щом и ти не знаеш какво значи, тогава от нея няма никаква полза.

— Именно това ме ядосва — съгласи се Пипи.

— Всъщност кой пръв е измислил какво ще означават думите? — попита Томи.

— Вероятно цял куп стари професори — предположи Пипи. — И тогава как да не кажеш, че хората са странни! Помислете само какви думи измислят! «Корито», «тапа», «връв» и такива едни, дето никой не може да проумее отде са се взели. А изобщо не им минава и през ума да измислят такава действително хубава дума като «спунк». Какво щастие, че ми хрумна! Сигурно ще успея да разбера и какво означава.

Тя се замисли.

— Спунк! Дали не е най-горната част на синьо боядисан прът на знаме — рече Пипи колебливо.

— Къде си видяла син прът на знаме — забеляза Аника.

— Вярно, имаш право. Е, тогава просто не знам. А не може ли да означава оня звук, който се чува, когато човек гази в тиня и тя се процежда между пръстите му? Я да видим: «Аника зашляпа из тинята и се чу едно звънливо спунк».

Тя поклати глава.

— Не, не става. «И се чу едно звънливо «жвак»» ще е по-правилно.

Пипи задърпа косата си.

— Става все по-тайнствено. Но каквото и да означава, ще го налучкам! Дали не може да се купи отнякъде? Хайде Да проверим!

Томи и Аника нямаха нищо против. Пипи надникна в чантата, която беше пълна със златни парички.

— Спунк! — промълви тя. — Звучи ми като нещо скъпо. Я да си взема една паричка.

Господин Нилсон скочи както винаги на рамото и. После Пипи свали коня от терасата.

— Работата е бърза — поясни тя на Томи и Аника. Затова ще яхнем коня. Инак може да не остане никакъв спунк за нас. Не бих се учудила, ако кметът току-що е купил последното парче.

Когато конят запрепуска по улиците на малкото градче с Пипи, Томи и Аника на гърба си, копитата му така зачаткаха по калдъръма, че всички деца го чуха и наизлязоха радостни, защото много обичаха Пипи.

— Пипи, накъде си тръгнала? — викаха те.

— Отивам да си купя спунк — отговори Пипи и задържа за малко коня.

Децата се стъписаха.

— То хубаво нещо ли е? — попита едно момченце.

— И как още! — Пипи се облиза. — Вълшебно! Поне така звучи.

Пред сладкарницата тя скочи от коня и свали Томи и Аника. Влязоха вътре.

— Искам да купя една кесия спунк — каза Пипи. — Но да е хрускав.

— Спунк ли? — каза неуверено хубавичкото момиче зад тезгяха. — Мисля, че нямаме.

— Трябва да имате — настоя Пипи. — Трябва да го има във всички добре снабдени магазини.

— Да, но днес го свършихме — каза момичето, което никога не беше чувало за спунк, но не искаше да признае, че нейният магазин не е така добре снабден като някои други.

— О, нима вчера имахте? — извика Пипи разпалено. — Много ви се моля, опишете ми как изглежда. Никога в живота си не съм виждала спунк. Не е ли на червени черти?

Тогава хубавата госпожица миличко се изчерви и каза:

— Ах, аз не знам какво е това! Ние във всеки случай го нямаме.

Дълбоко разочарована, Пипи напусна магазина.

— Ще търся още — каза тя. — Без спунк няма да се прибера у дома.

Съседният магазин беше железария. Продавачът учтиво се поклони на децата.

— Искам да купя спунк — каза Пипи. — Но да е много доброкачествен — от ония, с които убиват лъвове.

Продавачът изглеждаше лукав човек.

— Сега ще видим — каза той и се почеса зад ухото. — Сега ще видим.

Той взе някакво малко желязно гребло и го подаде на Пипи.

— Това става ли? — попита той.

Пипи го погледна с досада.

— Това професорите наричат гребло — каза тя. — А пък аз случайно искам да купя спунк. Не се опитвайте да измамите едно невинно малко дете!

Продавачът се разсмя и рече:

— За съжаление тук нямаме такова нещо. Виж в магазина за шивашки принадлежности на ъгъла.

— Магазин за шивашки принадлежности?! — измърмори Пипи на Томи и Аника, когато излязоха. — Там няма да го намерим — в това съм убедена.

Известно време тя гледаше мрачно пред себе си, но изведнъж очите й светнаха.

— Може би в края на краищата този спунк ще се окаже болест — каза тя. — Елате да попитаме доктора!

Аника знаеше къде живее докторът, защото беше ходила там да я ваксинират.

Пипи натисна звънеца на входната врата. Отвори им медицинската сестра.

— Идваме при доктора — каза Пипи. — Много тежък случай. Невероятно опасна болест.

— Моля, оттук — въведе ги сестрата.

Децата завариха доктора седнал зад бюрото си. Пипи тръгна право към него със затворени очи и изплезен език.

— Я ми кажи, какво ти е? — попита докторът.

Пипи отвори ясните си сини очи и прибра езика.

— Боя се, че съм хванала спунк — каза тя. — Защото ме сърби цялото тяло. А очите ми съвсем се затварят, когато спя. Понякога хълцам. Пък миналата неделя ми стана лошо, след като изядох една чиния вакса с мляко. Имам доста добър апетит, но много често храната ми отива в кривото гърло, а тогава човек просто няма полза от нея. Сигурно ме е налегнал спунк. Кажете ми само едно — заразно ли е?

Докторът погледна свежото личице на Пипи и каза:

— Смятам, че си по-здрава от повечето деца. Сигурен съм, че не страдаш от спунк.

Пипи възторжено го хвана за ръката.

— Но нали има болест, която се казва така, а?

— Не — каза докторът. — Такава болест няма! Но дори и да имаше, не вярвам да те хване.

Пипи се натъжи. На тръгване направи дълбок реверанс на доктора и Аника стори същото. Томи се поклони. После тримата се върнаха при коня, който ги чакаше до градинската ограда на лекаря.

Недалеч от къщата на доктора се издигаше триетажна сграда. Един прозорец на най-горния етаж стоеше отворен. Пипи го посочи с пръст и каза:

— Не бих се изненадала, ако тоя спунк се намира там. Ще се кача да проверя.

С бързи хватки тя се покатери по водосточната тръба. Когато стигна до височината на прозореца, Пипи отскочи, полетя и се хвана за черчевето. После се изтегли нагоре и пъхна главата през прозореца.

В стаята седяха две дами и разговаряха. Представяте ли си как се стреснаха, когато внезапно в рамката на прозореца се подаде една рижа глава, а един глас рече:

— Може ли да попитам, дали тук има някакъв спунк?

Дамите нададоха ужасени викове:

— Божичко, какво говориш, дете? Да не би някой да е избягал?

— Именно това искам да узная — отвърна учтиво Пипи.

— Олеле, може би е под кревата — извика едната дама. — Хапе ли?

— Готова съм и това да повярвам — каза Пипи. — Звучи, сякаш има чудесни остри зъби.

Дамите се вкопчиха една в друга. Пипи огледа внимателно стаята и накрая рече унило:

— Не, тук няма дори едно косъмче от мустака на спунк. Простете за безпокойството. Минавах случайно, та реших само да проверя.

Тя се спусна отново по водосточната тръба.

— Жалко — каза тя на Томи и Аника. — В този град няма спунк. Отиваме си в къщи.

Те поеха обратния път. Когато наскачаха от коня пред верандата, Томи едва не настъпи някакво малко бръмбарче, което пълзеше по пътечката.

— Внимавай — бръмбар! — провикна се Пипи.

Тримата клекнаха, за да го разгледат. Колко мъничък беше! Крилата му бяха зелени и блестяха като метал.

— Какъв е красив! — прошепна Аника. — Как ли се нарича?

— Майски бръмбар не е — каза Томи.

— И торен бръмбар не е — забеляза Аника. — Пък не е и рогач. Наистина много ми се иска да разбера какъв е.

По лицето на Пипи се разля блажена усмивка.

— Аз знам — каза тя. — Това е спунк.

— Сигурна ли си? — усъмни се Томи.

— Да не мислиш, че не мога да позная един спунк, щом го видя — каза Пипи. — Виждал ли си някога през живота си нещо по-спунковидно?

Тя внимателно премести бръмбара на по-сигурно място, където никой не можеше да го стъпче.

— Мой миличък, мъничък спунк — каза тя нежно. — Знаех си, че най-сетне ще те намеря. Не е ли странно? Обиколихме целия град да търсим спунк, а той през цялото време бил точно пред Вила Вилекула.