Включено в книгата
Оригинално заглавие
Из воспоминаний об Ильфе, (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

4

Работихме заедно десет години. Това е много време. В литературата това е цял живот. Искам, да напиша роман за тези десет години, за Илф, за неговия живот и смърт, за това как съчинявахме заедно, как пътешествувахме, срещахме се с хора, за това как през тези десет години се промени нашата страна и заедно с нея се променяхме и ние. Може би след време ще мога да съчиня такава книга. Но засега бих искал да напиша няколко реда за бележниците на Илф, останали след неговата смърт.

— Непременно записвайте — често ми повтаряше той, — всичко минава, всичко се забравя. Разбирам — не ви се записва. Искате да гледате с широко отворени очи, а не да записвате. Но трябва да се накарате.

Много често не успяваше и себе си да накара и поредният бележник не се вадеше от джоба с месеци. После обличаше друго сако и когато трябваше да запише нещо, бележника го нямаше.

— Лошо, лошо — казваше Илф, — непременно трябва да се записва.

Минаваше известно време и Илф си купуваше нов бележник. Той с удоволствие го разглеждаше, тържествено го потупваше с длан по картонената или мушамена подвързия и го пъхаше в страничния джоб с такъв израз, че ето на, отсега нататък ще си води бележки всеки ден и дори нощем ще се буди, за да запише нещо. Известно време бележникът наистина се вадеше доста често, после настъпваше период на охладняване, бележникът се забравяше в старото сако и накрая тържествено се донасяше в къщи нов.

Веднъж, след настойчивите му молби, в една редакция или издателство подариха на Илф огромна счетоводна книга с дебели и лъскави листа, разграфени с червени и сини линии. Тази книга много му харесваше. Той непрекъснато я отваряше и затваряше, внимателно разглеждаше счетоводните графи и казваше:

— Тук трябва да бъде записано всичко. Книга на живота. Ето тук, вдясно, смешни презимена и разни подробности. Отляво — сюжети, идеи, мисли.

Към увлеченията си Илф се отнасяше с ирония. Той несъмнено обичаше тази дебела книга като носителка на съвсем правилната идея — всичко да се записва. Но знаеше, че, все едно, никога няма да може да записва всеки ден, през целия си живот и затова се подиграваше с книгата. Постепенно увлечението мина и в книгата се появиха рисунки — небрежните и резки Илфови рисунки, на които някакъв профил или шапчица с перо, или странна камила с петнадесет гърбици („камила-автобус“, както я наричаше Илф) бяха повторени десетки и дори стотици пъти.

Илф остави много бележници. От някои е изпълнена само половината, от други една трета, а в някои бележките заемат само две-три странички. Останалите са празни или изпъстрени с рисунки.

През 1925 година ние още не бяхме започнали да пишем заедно с Илф и той се занимаваше предимно с журналистика.

Редакцията изпрати Илф в Средна Азия. Това беше първото му голямо пътуване. По-късно той често и с удоволствие си го спомняше.

Преглеждайки бележниците на Илф, намерихме записки от пътуването му в Средна Азия. Илф беше много строг и дори безпощаден в литературните си вкусове. От писателя изискваше точност, умение да събере и се запаси за дълго време с наблюдения, с неочаквани словесни изрази, с термини. Чутите бегло разкази на случаен спътник, късче пейзаж, мярнал се край прозореца на вагона, цвета на небето или морето, формата на дърво или описание на животно — ето на това бяха посветени първите му записки.

Това беше, ако мога да се изразя така, кухнята на писателя.

По-късно, работейки заедно, преди да започнем замислената книга, ние си подготвяхме върху листове най-различни наблюдения, сюжети и мисли. Вече казах, че сега е невъзможно да се установи кой какво е измислил. Но някои неща Илф извличаше от бележниците си и изискваше същото и от мене.

През време на последното пътуване из Америка ние си купихме пишеща машина. Илф много се увлече по нея. Харесваше му самият процес на писането. Още първата вечер (това беше в Нюйорк) той седна пред машината да си пише дневника. Канеше се да го прави всеки ден. Но пътуването беше толкова уморително, че за дневника не оставаха нито време, нито сили.

Когато се върна в Москва, вече безнадеждно болен, Илф отново се върна към тази идея и започна да записва редовно наблюденията си, но вече не във формата на дневник, а като къси самостоятелни записки. През последната година от живота си той написа по този начин близо две коли.

Тези бележки той си беше водил през пролетта на 1936 г. в Остафиево и Кореиза, а после, през лятото, във вилата край Москва, през есента във Форос и през зимата на 1936 — 1937 година в Москва.

Последните му записки са вече не само „писателска кухня“. Според мене последните му записки (писани направо на машина, с малка разредка) са прекрасна литературна творба. Поетична и тъжна.

Илф знаеше, че умира. Затова са толкова тъжни последните му записки. Той беше свенлив и ужасно мразеше да се изтъква.

— Нали знаете, Женя — казваше ми той, — аз съм от хората, който влизат последни през вратата.

Само на две места в ръкописа Илф споменава за болестта си:

„… и както винаги, толкова ми е тъжно, когато си мисля за сполетялата ме беда.“

„Толкова е ужасна тази ледена пролетна вечер, че ми става студено и страшно на душата. Ужасно не ми провървя.“ Това е всичко, което е написал за себе си.

Край