Азаря Фархи
Пет дни на Луната (2)

II. Разговор край „ЛИ–7“

Слънцето хвърляше последните си лъчи и се скриваше зад връх Мальовица, когато започнаха да пристигат вертолетите на изпращачите. Пътниците слизаха от машините на новопостроената площадка, оглеждаха се и бързо се отправяха към дългата естакада, където неподвижно като някаква фантастична пура стоеше на релсите междупланетният кораб. Тази вечер в 23 часа ще се състои първият полет до Луната.

Междупланетният кораб „ЛИ–7“ има продълговата форма. Той е снабден с най-новите съоръжения за далечни полети, каквито познава съвременната техника. За да издържа на високите температури, получавани от триенето при преминаване на въздушните пластове на атмосферата, той е построен от нова сплав създадена от института за нови сплави в Димитрово, която издържа няколко хиляди градуса температура. Специална охладителна инсталация автоматически заработва при нагряване на външните стени над 200х. Корабът е дълъг 50 метра и широк около 6 метра. В сравнение с размерите си той има малка използуваема площ. Повече от половината от кораба — неговата задна част, е заета от атомния реактор и от предпазните съоръжения срещу радиоактивните излъчвания. На предната част са разположени кабината за управление, залата за занимания, служеща и за столова, кабини за екипажа и миниатюрна обсерватория за началника на експедицията. Зад кабините са устроени два големи склада, препълнени с провизии, запаси гориво, кислород и всички необходими материали за изграждането на първата лунна станция.

„ЛИ–7“ има три мощни двигатели, с които може да развие скорост до 13 километра в секунда. Той е снабден с чувствителна радиоуредба — радиоприемник и радиопредавател с район на предаване 500 хиляди километра. Освен това корабът е съоръжен с чувствителна радиолокационна станция, самопишещи уреди, автоматични кинокамери, уреди за химическа и физическа лаборатория, богата аптека и други.

„ЛИ–7“ е последна дума на съвременната техника.

Недалеч от кораба двама възрастни мъже разговарят оживено.

— Мисля, че бъркате, колега — каза по-възрастният на чист руски език, след като изслуша обясненията на по-младия. — И то бъркате в изчисленията. Вие изпускате влиянието, което ще окаже охладителната инсталация. Те могат да развият по мои груби изчисления дори и до 13 километра в секунда.

Разговорът се водеше между световно известния съветски физик академик Воронцов и неговия български колега професор Дренков.

— Може би сте прав — отстъпи Дренков. — За мен няма съмнение, че с помощта на охладителната инсталация външната обвивка ще се спаси от претопяване. Но това непременно ще съдействува за известно снижаване на скоростта. Ето това не съм изчислил добре и вероятно тук е моето погрешно изчисление.

Двамата учени замлъкнаха за момент. Внезапно академик Воронцов се усмихна нещо в себе си и прекъсна мълчанието:

— Знаете ли, колега, странно впечатление ми направи Любен Иванов, когато за първи път се яви при мен в Москва. Беше сряда следобед. Аз знаех за новия проект за космически кораб и очаквах неговия изобретател. Точно в петнадесет часа на вратата тихо се почука, а след това боязливо пристъпи в кабинета ми един нисък на ръст майор. Той застана мирно, отдаде чест и се представи. Изглеждаше много скован. Искрено да си призная, аз очаквах да видя едър българин, облечен спортно, както обикновено се обличат вашите студенти в СССР. Но когато заприказвахме, когато се вгледах в тъмните му сиви очи, аз разбрах, че пред мен стои умен и упорит човек, с големи познания във физиката. Той така ме увлече в проекта си, че аз забравих за всичко, дори се запалих като млад студент.

— Упорит българин — съгласи се Дренков. — Той е истински майстор в работата си и така гори в нея, че е в състояние да запали дори и хора като нас. Но ето го и него самия!

— Горкият!… — съжали го академикът. — Тези журналисти няма да го оставят на мира. Не бих желал да съм на негово място!…

Двамата учени весело се засмяха.

Конструкторът на „ЛИ–7“, военният инженер Любен Иванов, сега щурман на кораба, за момент се отлъчи от машината си и внезапно бе заобиколен от шумна група журналисти. Щракаха апарати. Несвикнал с подобно внимание, което очевидно го смущаваше, както винаги когато изпадаше в подобно положение, той се прикри зад изкуствена усмивка, която по-скоро приличаше на гримаса на смутено дете, и започна с неохота да отговаря на въпросите на представителите на печата. Отговорите са кратки и стегнати — по военному.

— Нашият кораб е съоръжен с мощни мотори и агрегати — продължи обясненията си той, като погледна ръчния си часовник. — Тяхната мощност е достатъчна, за да се движим с 11.1 километра в секунда — скорост, която ни е необходима, за да се откъснем от нашата планета. Що се отнася до горивото, то днес, в ерата на атома, то не е проблем. Нашият атомен реактор изразходва твърде малко. Това ни дава възможност да вземем повече уреди и съоръжения. Извинявайте!… Трябва да прегледам моторите — опита се да се освободи той.

— Още един момент — замоли щурмана една журналистка. — Ако може, обяснете ни как ще преодолеете съпротивлението на земното притегляне и на атмосферата.

Инженерът, който вече се бе опомнил от смущението, се обърна към журналистката и учтиво обясни:

— Това са в действителност и най-големите трудности, които трябва да преодолее всеки междупланетен пътешественик. Преди всичко трябва да се справим с първата най-голяма пречка — земното притегляне. Известно е, че притегателната сила на Земята се намалява с увеличението на разстоянието от нейния център. Затова всяко тяло, намиращо се на повърхността на Земята, може да преодолее земното притегляне и влезе в космическото пространство, ако му се придаде необходимата скорост, която да го изтласка вън от границите на земното притегляне. Още Циолковски пресметна, че за да може такова тяло да навлезе в междупланетното пространство, трябва да има скорост около 11.1 километра в секунда, без да се вземе предвид съпротивлението на атмосферата.

Не случайно нашият старт ще се извърши от връх Мальовица. Той е един от най-високите върхове у нас и е много удобен за построяване на естакадата, от която ще излетим. Известно е, че на големи височини атмосферата е по-разредена и оказва по-малко съпротивление. Но съпротивлението на атмосферата е далеч по-малко, отколкото загубите, които ще понесем за преодоляване на земното притегляне. Ето защо нашето излитане ще стане не вертикално, а под ъгъл 30° към хоризонта. Така се увеличава пътят през хоризонта, но се намалява силата на земното притегляне.

— В каква посока ще замине корабът? — запита един шведски журналист.

— Ние ще потеглим от запад към изток. Така началната скорост ще бъде по-голяма, тъй като ще използуваме въртенето на Земята. Както една лодка плава по-добре по течението на реката, така и нашият кораб ще лети по-бързо като използува посоката на въртенето на Земята… Извинете… — учтиво се обърна щурманът отново към представителите на печата. — Вика ме началникът на експедицията. Трябва да направя последен преглед на машините. До отлитането остават два часа. Пълна информация по всички въпроси на нашия полет могат да ви дадат както професор Медведев, нашият началник, така и докторът по медицинските науки Наталия Занкина. Те и двамата в момента слизат по стълбите от кораба — каза щурманът, ръкува се с всички и се отправи към ракетата.

Точно в този момент стъпи на Земята слезлият от ракетата командир на експедицията. Професор Медведев беше с прошарени коси, с голямо умно чело, с кафяви очи и къса брадичка. Дребен на ръст, подвижен и с лека походка, от него лъхаше горещият темперамент на постоянно търсещия човек. Трудно човек би му дал повече от петдесет години. Професор Медведев беше един от най-добрите астрономи на СССР, с международна известност, ръководител на новопостроената обсерватория в Крим — най-голямата в Съветския съюз. Той отдавна мечтаеше да участвува в междупланетен полет. С голяма радост Медведев прие предложението на съветското правителство да ръководи смесената съветско-българска експедиция до Луната и вложи цялата си енергия за по-скорошната й подготовка.

По характер професорът беше енергичен и упорит. Той мразеше мазниците и всички онези, които се стремяха към научните институти, не за да се борят за процъфтяването на науката, за прогреса, а да намерят спокойно, тихо местенце и да правят кариера. Своите по-младши сътрудници астрономът държеше в ежови ръкавици, постоянно повишаваше изискванията си към тяхната работа, но едновременно с това бащински им помагаше в работата. Но понякога, улисан в наблюдения или някои изчисления, професорът забравяше всичко. Случваше се да забрави да се нахрани по цяло денонощие или да си сложи палтото в горещо време. Това караше всички да се смеят на неговата разсеяност. От душа се смееше и той, като много пъти се заричаше да не забравя палтото, каскета или чадъра си.

— По-скоро прегледайте машините — посрещна щурмана той. — След около половин час ще дойдат официалните лица. Тогава няма да имате вече достатъчно време. Ние със Занкина ще ви заместим пред представителите на печата — намигна професорът на Иванов и се отправи към шумната група журналисти, която също се приближаваше към тях.

— Разполагаме само с половин час — обърна се професорът към тях. — Надявам се, че ще бъде достатъчен. Още повече че вие имахте възможност да видите нашия „ЛИ–7“ и да беседвате с конструктора на кораба. Ние сме на ваше разположение.

— Научихме, че екипажът на кораба ще бъде само от четирма души. Има ли възможност да се вземат повече хора, или няма желаещи? — запита представител на хърстовите вестници. — И още един въпрос. Как е разпределена работата между членовете на екипажа на кораба?

Професорът се усмихна, замисли се за момент и отговори:

— Желаещи да участвуват в междупланетното пътешествие има много. Само у нас, в Съветския съюз, имаме няколко хиляди души, а в България подадоха заявление повече от петстотин. Освен тях получихме много други предложения от цял свят, в това число и от вашата страна — отвърна Медведев и погледна американския журналист, като че го питаше дали е доволен от отговора. И като промени израза на лицето си, продължи: — По-труден за разрешение се оказа вторият въпрос — вземането на по-голям екипаж на кораба. Според Циолковски е необходимо да се вземе твърде много гориво. Дори повече, отколкото може да събере нашият кораб. В това отношение ние сме облекчени. Новата конструкция атомни двигатели, изобретени от инженер Любен Иванов, ни дават възможност да вземем сравнително голям екипаж и по-малко гориво. През това пътешествие обаче повече от четирима души не можем да вземем, тъй като трябва да пренесем на Луната много уреди и съоръжения. Освен това с кораба ще пренесем готови строителни конструкции и пълен комплект автомати за първата лунна станция. Всичко това наложи да не вземаме повече хора при първия полет. При това нашият екипаж е подбран така, че всеки от нас ще изпълнява по няколко длъжности. Нашият щурман инженер Иванов ще се занимава с всички машини на ракетата. Освен това той е много способен радиотелеграфист. Доктор Занкина е лекарка и домакин на експедицията. Другарят Григор Веселинов е минералог и химик. Аз пък ще водя астрономическите наблюдения и ще следя за всички физически явления на Луната. Както виждате, всички се допълваме и не е необходимо да вземаме повече хора. Освен това всеки член на екипажа е много добре запознат с действието на всички уреди и може да борави с тях.

— Колко време ще продължи вашето пътешествие? — запита друг журналист.

— Около две седмици. Снабдени сме обаче с провизии, кислород и гориво за повече време. И това е естествено. Възможно е да се наложи някакво отклонение. Може да пожелаем да посетим тъмната страна на Луната, която към края на нашето пътешествие ще бъде осветена. Луната се движи около Земята по сложна орбита, която наподобява на елипса, с изменящи се елементи. Освен земното притегляне на движението на Луната оказва влияние и слънчевото притегляне и в по-малка степен притеглянето на другите планети. Известно е, че Луната се върти около Земята за 27 денонощия 7 часа 43 минути и 2 секунди и за същото това време се обръща веднъж около своята ос. Поради това Луната е обърната към нас винаги от едната си страна. Науката не познава тъмната страна. Макар че изследването на тази нейна, непозната за науката част ще бъде обект на следващата експедиция, ние смятаме да се отбием за няколко часа там и да направим някои проучвания, ако не се случи нещо непредвидено и се наложи да се върнем.

— Колко време ще пътувате и къде смятате да слезете? — попита една журналистка.

Професорът се замисли за момент и отговори:

— Ще пътуваме около девет часа. Разстоянието до Луната е около 384000 километра. Нашата средна скорост ще бъде 11.1 километра в секунда. Може да пресметнете. Ако по пътя не се яви някое препятствие, ние ще пътуваме по-малко от девет часа.

Преди да отговоря на втория въпрос, искам да ви запозная с някои особености. Редица наименования, като материци, морета и други части на лунната повърхност, са условни, тъй като на Луната няма атмосфера, няма вода, а следователно не може да има и морета. Температурните разлики на нашия спътник са много големи. През деня, който трае четиринадесет земни денонощия, температурата достига до плюс 120 градуса, а през нощта рязко спада до минус 160 градуса. Ние смятаме да се спуснем в морето на дъждовете. Това е една от най-добре разучените местности. От друга страна, морето на дъждовете е близо до лунния полюс и предполагаме, че лунните горещини там ще бъдат по-малки, тъй като ще бъдем твърде близо до неосветената част, в която температурата ще бъде не по-малко от минус 100 градуса.

— Извинете за момент… — обади се друг журналист. — На няколко пъти вие споменавате за възможни отклонения. Бих запитал, какви отклонения могат да се случат по пътя и какви опасности заплашват екипажа?

— При нашите съоръжения опасността за живота на членовете на експедицията е сведена до минимум. Въпреки това сериозна опасност представлява за нас сблъскването с метеори. При тази космическа скорост, с която се движат всички тела в междупланетното пространство, всяка среща би била гибелна. Ако срещнем по пътя си някакъв метеорит, ние ще трябва да го избегнем и да потърсим нов път, свободен от тези небесни тела. Това може да предизвика отклонение от пътя. Има и други опасности главно за организма на човека. Но по тях по-добре ще ви осведоми доктор Занкина… — и той кимна с глава към спътничката си.

Лекарката, която не очакваше, че ще говори, за момент се смути. Лека червенина обля младото продълговато лице, от което обикновено гледаха две дяволити зеленикави очи. Занкина по нищо не приличаше на сериозен научен работник. Облечена в скромна бяла рокля, с две златисти плитки, които падаха на гърдите й, човек би я взел по-скоро за студентка, току-що постъпила в университета, отколкото за отговорен член на екипажа. В научния свят тя стана известна една преди една година, когато успешно защити тезата си на тема „Човекът в космоса“ и даде редица ценни предложения за запазване на човешкия живот по време на междупланетните пътешествия. С бистър ум, който бързо се справяше с много тежки проблеми, и с голяма упоритост и прилежание, тя беше един от ценните сътрудници на института „И. П. Павлов“.

Зачервена още от смущение, лекарката започна да обяснява:

— От медицинска гледна точка за човешкия живот има опасност преди всичко от големите, космически скорости, които развива междупланетната ракета. Всички ние сме изпитвали неприятното чувство на силно притискане на краката към пода, когато се издигаме със самолет, или пък с всички сили се притискаме към облегалото, когато пътуваме с автомобил. Това се явява многократно по-силно, ако човек пътува с космически кораб. Този въпрос беше една от големите проблеми, които трябваше да реши съвременната медицина, за да може да се осъществи нашият полет до Луната. И тя бляскаво се справи с тази задача, като разви идеята на известния съветски учен Муравьов за пътуване със специални скафандри до навлизането в междупланетното пространство. Нашите скафандри са така устроени, че автоматически се пълнят със специална течност, плътността на която е равна на плътността на човешкото тяло. Ние разполагаме с няколко чифта подобни дрехи от метал. Вие сигурно сте ги забелязали, когато разглеждахте кораба. Те са здраво скачени за стените на „ЛИ–7“. От тях ние ще излезем едва като навлезем в междупланетното пространство, когато вече няма да действува земното притегляне.

Друга трудност, която трябва да преодолеем, е липсата на каквато и да е опора в кораба, тъй като в него, след като навлезе в междупланетното пространство, вече няма да действува земното притегляне…

Внезапно се чу слабо бръмчене, което постепенно се засилваше. На хоризонта се появи ято вертолети.

— Официалните лица пристигат! — обади се един от кореспондентите, като гледаше нагоре.

— Налага се да прекъснеш — извини се професорът, — след малко ще започне официалната част. Пък и ние трябва да се стегнем — каза Медведев, като посочи костюма си.

Професорът и лекарката, след като се ръкуваха с журналистите, бързо се отправиха към кораба. На няколкостотин метра от тях на широката площадка един след друг започнаха да кацат вертолети.