Азаря Фархи
Пет дни на Луната (14)

Епилог

Хубава лятна вечер. Хиляди неонови реклами блестят с различни светлини по небостъргачите на големия град. Мощни фарове осветяват летищата на покривите на големите сгради. Ята хеликоптери се разминават и отправят в различни посоки.

Вестникопродавците разнасят извънредното издание на „Нюйорк хералд трибюн“.

— Завръщането на междупланетния кораб!…

— Новият блъф на комунистите!

— Има ли вина кралят на самолетите?

— Нова съветска нота!…

— Новото предложение на нашето правителство. Луната трябва да стане общочовешка собственост!

А на борсата цари паника. Разтревожени, акционерите следят курса на акциите на самолетите и помощните индустрии. Те спадат непрекъснато. Разорени са големи концерни. Смит вече не е крал на самолетите!

А паниката все повече се разширява. Тя се пренася в Лондон и Париж, в Брюксел и Амстердам, и във всички големи капиталистически столици.

А през това време пресата и радиото продължават да предават нови тревожни съобщения.

— Новата шпионска афера в България — съобщава „Юманите“.

— На Луната открити неизчерпаеми находища с магнезий — тревожи се и лондонският „Таймс“.

— Съвещание на тримата големи. Ново предложение на съветското правителство. Луната трябва да принадлежи на всички! — съобщава парижкият „Тан“.

А в борсите паника!

* * *

Слънчев ден. Както всяка неделя на пристанище Павлово има голямо оживление. Столичани бързат да прекарат неделната си почивка край панчаревското езеро.

Дежурният чиновник е претрупан с работа и едва смогва да изпрати малките пътнически кораби. На кея застава най-младият и най-красив пътнически кораб „Васил Левски“, който едва от два дни плава по канала Панчарево-София. Един по един пътниците се изкачват на палубата му и заемат определените си места.

Знак!… Корабът се откъсва от пристанището и поема по широкия канал към Панчарево.

Излегнали се на плетени кресла, двама мъже оживено, но тихо разговарят.

— Ако не беше ме накарал да взема резервен пътепоказател, кой знае къде щяхме да се залутаме. Чак тогава разбрах от какво голямо значение е бдителността. Дори и в нашето комунистическо общество трябва да сме бдителни, докато имаме капиталистическо обкръжение.

Инженер Иванов се замисли, кичур коса се вееше на вятъра и от време на време падаше върху широкото му чело. Внезапно той се обърна към събеседника си и запита:

— От нашия случай не ми стана ясно по какъв начин агент 303 успя да дойде в страната!

— Опасен враг! — каза Гранитов. — В страната пристигна с вертолет, който потопи в морето и инсценира злополука. След това с малка гумена лодка се приближи със своя помощник до брега. Но за да се прикрият следите му, в американската преса излезе съобщение за падането поради повреда на някакъв чуждестранен частен вертолет близо до района на град Бургас. При това, за да не се предизвика анкета, не хвърлиха сянка от съмнение, че падането на самолета е дело на комунистите. Страх ги беше да не се провери и разбере, че с вертолета не е загинал никой. С това те имаха и друга цел — да заблудят нашите радиолокационни станции, които не можеха да не хванат машината. Дотук те успяха.

Обаче в нашето министерство се появиха съмнения и ние изпратихме подводници и водолази, които да намерят самолета. След като го намерихме, разбрахме, че жертви няма, а в страната са пристигнали шпиони. За съжаление това направихме с малко закъснение. Малко оставаше да загубим един от най-ценните ни работници — капитан Колев. Само заради забавянето им успяхме да заловим и обезвредим агент 303 и неговата банда.

— Не ми стана ясно каква роля е играл френският журналист и Пацев в тази работа. За Дренков е вече ясно всичко!…

— Със своя радиопредавател, монтиран във флейтата, Берлие е предавал всички сведения на Смит чрез една частна радиостанция, която също заловихме. Берлие е също много хитър и опитен авантюрист. Що се отнася до Пацев, той е дребна риба. Продажник, но с малки възможности!…

— А как разбрахте, че ще бъде пуснат трети спътник?

— Този въпрос разрешихме по-лесно. На нас ни се стори много странно, че компанията на Смит ще пусне два спътника, а при това с „научна цел“, и то точно в деня на вашето завръщане. Посоката на движението на спътниците с нищо не съвпадаше с маршрута на вашето завръщане. А този мощен концерн бе кръвно заинтересован експедицията да се провали. От това следва, че те имат още един спътник с неизвестен маршрут, а двата други ще бъдат пуснати за маскировка. Обаче те не предполагаха, че можете да се завърнете по-рано, и то от друга посока. След залавянето на 303 той потвърди нашите предположения…

— А знаете ли какво стана със Смит? — внезапно запита Гранитов.

Инженерът въпросително го погледна.

— Смит се разори!… — весело продължи той. — Неговият концерн го освободи като председател.

— Пристанище Панчарево!… — прогърмя глас по високоговорителя.

— Трябва да се слиза — каза Гранитов. — Приятно е да пътува човек по канала.

— А я виж кой ни очаква — каза инженерът и посочи пристанището.

На кея чакаха професор Медведев, Занкина и геологът, които щом ги забелязаха, започнаха да махат с ръка.