Пламен Четелязов
Имаго (5)

5.
Социално активен

Светльо не е лудо влюбен в Юлия. Той знае, че това момиче няма много акъл и рано или късно ще го зареже. Лошото е, че бе свикнал с нея. Харесваше му да консумира красотата й. Това първо. Второ — социалният й статус на „мазна баница“ чешеше комплексите му. „Имаш ли пари, Тигре? Не, нямам педали скапани!“ Така си казваше и придърпваше Юлия по-близо до тялото си в неприлично скъпия бар.

Семейството на Светльо е най-обикновено. Майката е учителка, бащата е дърводелец. Всеки месец плащат парното, телефона и тока. Всеки месец с бюджета са на червено. Ето защо Светльо работи. Свикнал е да се труди от малък. „Всъщност студентският живот не е толкова скъп, ако по цял ден стоиш в стаята си и учиш, ако излизаш само за лекции и упражнения, ако се храниш на стол — тогава разходите са минимални“, казват родителите му. „Трябват ми пари, за да се потопя в уюта на някое тихо кафе с приятели. Как иначе да бъда социално активен? Трябват ми пари за алкохол, за цигари, за входовете на клубовете, където да подивея, да се откъсна, да изгоря агресията и стреса. Искам да ям пица, искам да си купя сандвич, искам да сляза в «Гюлето» за бира с пилешки хапки и шампионската лига. По дяволите мазния стол, по дяволите работното време на тази воняща на манджа клоака“, мисли Светльо, но не споделя на техните. Няма да одобрят. Няма да разберат.

И така Светльо се принуди да започне работа. Започна да се вижда по-рядко и с Юлия. След това се появи онзи зализан гъз Гошо тъпото. Светльо не е разочарован, че тя го заряза. Така поне ще си спести доста разходи. Но точно заради това ли ще го зареже: „Най-противният, мазен и миризлив мухъл. Лигльо, гадно лайненце, богато копеле, мръсен педал!“ Днес Светльо почива. Напусна втората работа в складовете край гарата, където нощем разтоварват вагони с пакети тоалетна хартия. Сега е с колегите от бензиностанцията влизат в „J&B“, за да се поотпуснат и разсеят от всичките глупости, да послушат музика, да пийнат, да запалят по фас, да позяпат женските задници и да се посмеят на простотии.

Юмрукът на Георги го сварва напълно неподготвен. Уцелва го в слепоочието и завърта главата му на деветдесет градуса. В черепа му избухва болка. Тя помита съзнанието и сетивата. Пред погледа му — гъсто и мазно черно петно с малки червени точици, бясно препускащи насам натам…