Марион Ленокс
Болница сред пустинята (15)

Петнайсета глава

Докато пътуваха, почти нямаше време за разговори. Кери седеше в кабината до Блеър и правеше усилия да осмисли случилото се, а той внимателно следеше курса на полета.

Тръгнаха бързо. Блеър едва успя да кацне върху малката площ. Завъртя самолета в посоката, откъдето беше дошъл. Кери сграбчи най-ценните си вещи и се качи. Понесоха се напред. Не вярваха, че ще излетят от късата писта.

Момичето си пое дъх и си даде сметка, че животът отново е пред нея. Погледна към мъжа до себе си. Беше мрачен и съсредоточен.

— Не знаех, че караш самолет — предпазливо подхвърли тя.

— Имам разрешително — рязко й отвърна той. — Обикновено пилотира Люк, но сега не исках да рискувам живота му.

Кери млъкна. Стискаше Ръсти. Радиостанцията изпука. Момичето позна разтревожения глас на Люк.

— Блеър?

Блеър му отговори и му обясни накратко ситуацията.

— Свързах се с Ридж Барк и разбрах, че там е още по-лошо. Но и тук пистата е разкаляна.

— Едва ли е по-страшно от това, през което преминахме — усмихна се уморено на Кери. — Стискай палци, Люк. Прибираме се.

Слейти Крийк беше почти изцяло забулен в облаци. Добре че районът не бе планински, иначе трудно щяха да се ориентират.

— Ако дъждът не спре скоро, ще бъдете откъснати от света с месеци — промърмори Кери, но Блеър поклати глава.

— Езерата от години са пресъхнали. Ще се напълнят и в града отново ще се върнат водните птици.

— Иска ми се да видя как ще стане — отвърна със съмнение тя.

— Надявам се, ще ти се отдаде възможност. — Изведнъж вниманието му беше привлечено от бледите очертания на пистата. — Дръж се здраво, Кери. Спускаме се.

Докато не кацнаха, Кери не си бе дала сметка за рисковете на този полет. Колелата докоснаха земята и тя въздъхна облекчено. В този момент самолетът поднесе в подгизналия пясък и се завъртя. Не се разби. Като по чудо остана прав и спря по средата на пистата, обърнат в посоката, откъдето беше дошъл. Блеър загаси двигателя и затвори очи.

Кери видя разтревожените лица на Люк и на хората, които се бяха събрали на летището. Ако земята можеше да се разтвори, с радост би потънала в нея.

Джок също беше там. Взе Ръсти, който вече изглеждаше съвсем спокоен, от ръцете й, преди да я притисне в мечешката си прегръдка.

— Следващия път да слушаш какво ти казват тези, които разбират повече от теб — заяви й той весело. — Трябваше да те заключа в стаята, а после да глътна ключа. — Той се ухили. — Само не ме карай да се обаждам на застрахователната компания за автомобила.

Очевидно всички бяха чули разговора между Блеър и Люк. Кери ококори учудено очи и несигурно попита:

— Няма ли да го открият там, след като водата спадне?

— Нивото продължава да се покачва, а когато пороят се оттече, колата едва ли ще бъде на същото място. Ще те карам ли у дома?

Блеър прекъсна разговора си с Люк и се намеси:

— Кери идва с мен. — Усмихна се и добави: — Ще ти бъда благодарен обаче, ако вземеш животното.

— Съгласна ли си, Кери? — Джок вдигна вежди.

— Аз… — Кери си пое въздух, погледна изтощеното лице на мъжа, когото обичаше, и тихо отвърна: — Да.

 

 

След десет минути бяха пред входа на болницата. Блеър отвори вратата на колата и помогна на Кери да слезе.

— Преди всичко горещ душ — нареди той.

Кери вдигна очи. Блеър все още я обичаше, независимо от всичко, което направи, за да разруши вярата му в нея. Разбра го от начина, по който я гледаше. По бузите й потекоха сълзи. Докосна го по подгизналото рамо.

— Блеър…

— Блеър! — някой викаше откъм сградата. Под навеса на входа стоеше Род. — Съжалявам. Трябва да оперирам по спешност пациент с апандисит. Можеш ли да ми помогнеш?

Блеър въздъхна и тръгна, но Кери го хвана за ръката.

— Аз ще отида. Ти си изморен. Хайде, иди да си вземеш душ. В онзи проклет автомобил не бях в състояние да правя нищо друго, освен да спя. А ти си работил, тревожил си се и си пилотирал самолет при тежки атмосферни условия. — Стигнаха до Род. Кери се втренчи в него и попита умолително: — С кого искаш да оперираш — с изтощен хирург или с красива, млада, свежа, ентусиазирана и компетентна анестезиоложка?

— Как бих могъл да отговоря на подобен въпрос? — Род разпери ръце.

— Компетентна анестезиоложка ли? — немощно се усмихна Блеър.

— Да, компетентна анестезиоложка — твърдо заяви Кери.

Блеър кимна и й обясни:

— Когато замина, Род реши, че вече няма смисъл да спазва обещанието си, и ми разказа всичко. Адски си глупава.

— Знам, знам. Глупачка съм във всяко едно отношение.

Последва дълго мълчание. Род се взираше ту в единия, ту в другия. Накрая се прокашля.

— Имам и едно дете, което трябва да бъде приспано. — В гласа му се долавяше закачливост. — Кой от вас ще свърши тази работа? Вероятно двамата, хванати за ръце?

Кери се засмя. Звукът я изненада — беше като на съвсем младо момиче. Младо и напълно свободно.

— Върви. — Тя отново подкани Блеър. — Пъхни се веднага под душа. Аз ще се справя. Ще дойда, щом свърша.

— И няма да избягаш?

Кери вдигна очи към небето и се усмихна:

— Както виждаш, доктор Кинън, хваната съм в капан от обстоятелствата. — Сърцето й подскочи от усмивката му. Обърна се към Род: — Хайде да се отървем от апандисита.

 

 

Оказа се, че операцията не е от най-леките. След повече от час Кери излезе от операционната и тръгна към апартамента на Блеър. Почука на вратата. Не получи отговор, отвори и тихо влезе.

Блеър спеше. Беше се изкъпал, полегнал, за да я чака, и задрямал. Кери погледна любимото лице. Бръчките му бяха се изгладили в съня. Изглеждаше млад и уязвим.

Дълго се къпа и излезе порозовяла от банята. Среса косата си, пъхна се под завивката и прегърна Блеър. Мъжът се размърда леко, но не се събуди. Известно време Кери лежа будна, наслаждавайки се на удоволствието да го чувства до себе си. После сънят я обори.

Когато се събудиха, мрак обгръщаше стаята. Блеър се обърна и Кери отвори очи.

— Откога си тук? — Гласът му беше сънен.

— От сто часа — подразни го тя.

— Как мина операцията? — Той погледна часовника.

— Нормално, доктор Кинън.

— Не бих очаквал друго от компетентния си персонал — отвърна доволно мъжът.

— Отново ли съм назначена?

— Доколкото си спомням, доктор Елис, аз те спасих два пъти от опасни ситуации. — Той докосна носа й. — Цели два пъти.

— И? — предпазливо попита тя.

— Отново си длъжница на Въздушната медицинска служба. Сега обаче ще те накарам да се издължиш напълно.

— Като ме назначиш на работа ли? — В очите й имаше обич.

Той кимна.

— Ще прекарваш в болницата от тъмно до тъмно — обеща й Блеър. — А за нощите имам други планове.

— Които са?

— Неописуеми — заяви спокойно той. — Ще трябва да ти ги покажа.

Дълго се гледаха. Изведнъж Блеър отдръпна меката памучна завивка и я привлече до себе си.

 

 

Лежаха тихи, затоплени от любов, но все още не бяха готови да спят. Блеър стискаше силно Кери, сякаш не искаше да й позволи да се отмести и на сантиметър от него.

— Ще се омъжиш за мен, Кери.

— Това предложение ли е или заповед? — Кери се усмихна и го целуна по устните.

— И двете. Просто кажи: „Да, господине“.

Кери се престори, че размишлява. Накрая попита:

— Ръсти включен ли е в договора?

Блеър изпъшка, но очите му бяха пълни със смях.

— Предлагаш ми неизгодна сделка, скъпа моя. Заради теб обаче ще пусна проскубаното псе в къщата си. Не можеш да отречеш, че изцяло се посвещавам на теб. А сега, доктор Елис, ако клаузите ти в споразумението се изчерпаха, затвори очи и просто изречи: „Да, господине“.

Кери затвори очи. Въздъхна безкрайно доволно и промълви:

— Да, господине. Блеър?

— Да, скъпа?

— Люби ме.

Той я дръпна и тя падна на гърдите му. Погали гладката кожа на гърба й и прокара леко пръсти по извивката на гръбнака й. Тялото й неволно потръпна от възбуда.

Потърси лицето й, целуна я нежно, а после страстно. Отдръпна се и погледна изпълнените й с обич очи.

— Каза ли „Люби ме“? — промърмори той.

— Да — прошепна Кери.

— Колко дълго?

— Колко можеш да издържиш?

Обхвана с ръце лицето й. Тялото му потрепери от нетърпение да я притежава изцяло.

— Не съм сигурен — отвърна Блеър, когато се сляха във величието на любовта, вярата и желанието. — Колко дълго е завинаги?