Валери Динев
Страхът (17) (Философско антропологичен анализ)

15.
Чарлз Дарвин

Морфо-физиологична картина на страха

Сковаване на тялото от страх. Изпотяване от страх. Студена пот от страх. Страхът се поражда по пътя на навика, асоциацията и онаследяването.

Ч. Дарвин е един от първите, които не само описват различните състояния на страх при човека и животните, но търси и причина за неговото появяване.^[1] Голяма част от своите изводи той прави върху собствени и тези на негови съвременници наблюдения на страха при човека и животните. Повечето от тях са насочени към промените в тялото, отколкото към психичните състояния, които го придружават. На тази основа той дава описание за страха (fear) и ужаса (terror). Според Дарвин страхът се поражда от нещо внезапно и опасно, а ужасът — от треперещите глас и тяло. За него ужасът изразява един „екстремен страх“. За да разберем силата на страха, Дарвин ни обрисува една изключителна картина на страха, обхванал човека. „Изплашеният човек в първия момент е неподвижен като статуя и има спряло дишане или се свива, като че ли инстинктивно иска да бъде избегнато откриването му. Сърцето му бие лудо и силно като че ли блъска и удря гръдния кош; много е съмнително, дали при това положение сърцето работи по-добре и изпраща повече кръв по цялото тяло; защото кожата става веднага бяла, като при настъпващ припадък. Тази побелялост по повърхността до голяма степен се дължи може би на вазомоторния център, чиито импулси предизвикват свиване на малките кожни артерии. Че под влияние на голямата уплаха кожата е много засегната, ние виждаме по чудния и необясним начин на моментално изпотяване. Това отделяне е толкова по-забележително, тъй като тогава повърхността на кожата е студена, откъдето идва изразът «студена пот»; докато обикновено потните жлези работят, когато повърхността им е топла.“^[2] Към тези външни белези Дарвин прибавя и настръхването на космите по кожата, разтреперване на повърхностните мускули, пресъхване на устата, в резултат на което гласът става дрезгав или неясен, а дори може напълно и да изчезне.

Когато страхът е силен, той има не само силно изразени соматични симптоми, но също така и физиологични. Във връзка с физиологичните симптоми Дарвин пише: „Сърцето бие като лудо или отказва напълно да работи и тогава настъпва припадък, налице е смъртна бледост, дишането е затруднено, ноздрите са широко разтворени, устните се свиват и конвулсират, бузите треперят, гърлото преглъща и се свива.“^[3] Това според Дарвин е съпроводено още с широко отваряне на очите и втренчване в предмета на ужаса. „Мускулите на тялото конвулсират. Много често настъпва неудържима склонност към бягство дори у хора, славещи се със смелост. Хората са обхванати от панически страх. А когато страхът достигне своята най-връхна точка, тогава се чува ужасяващ вик. Големи капки пот се появяват върху кожата. Всички мускули на тялото се отпускат. Настъпва пълно изтощение на психическите сили. Червата са засегнати. Затварящите мускули спират да работят и не могат повече да задържат съдържанието им в тялото.“^[4]

Позовавайки се на Чарлз Бел, Дарвин описва не само една пасивна, парализираща форма на страха, но и една активна, която напълно го обхваща. „Ужасът е пълен с енергия. Тялото е в състояние на крайна напрегнатост и не е обезнервено от страха.“^[5]

Страхът и уплахата достигат своята кулминация в ужаса, ужасяването, което човек изразява с различни жестове и движения. Те могат да бъдат предизвикани както от непосредствена заплаха, а така също, когато човек е свидетел на измъчванията на друг човек. Благодарение на склонността си към вживяване и съчувствие ние се поставяме в положението на страдащия и може да изпитаме нещо подобно на ужас.

В крайна сметка, като изучава различните видове и степени на страх, Ч. Дарвин стига до извода, че всички те могат да се обяснят чрез принципите на навика, асоциацията и онаследяването.

Като пример, според Дарвин, може да се посочи широкото отваряне на устата и очите, повдигането на веждите с цел да се чува и вижда по-добре. Тъй като този навик ние сме придобили в подготвянето ни да откриваме или при сблъскване с нещо опасно. Някои от тези знаци на страха могат да бъдат отнесени към трите принципа. Хората в продължение на много поколения са се опитвали да избягат от своите врагове или опасности чрез стремително бягство или чрез непоносима борба с тях. По време на тези напрягания се е усилвало сърцебиенето, дишането се е ускорило и т.н. Дарвин смята, че и в случаите, когато не е нужно да бъдат правени тези усилия, обзетият от страх ще реагира по силата на наследствеността и асоциацията, които се оказват стари, проверени механизми. Освен това Дарвин изтъква, че някои от тези симптоми на страха като сърцебиене, треперене на мускулите, студената пот и др. могат да бъдат следствие от появилите се нарушения по пътя на предаването на нервни импулси от мозъка (ЦНС) към различните части на тялото. А явленията като изправяне на косите и изпразване на червата според Дарвин са добра причина да вярваме, че са остатъци от отбранителните средства на животните, онаследени от човека. Това сходство в поведението на уплашеното животно и на уплашения човек кара Дарвин да мисли, че човек принадлежи или по-скоро е член на един общ ред, към който спадат и животните.^[6] Тези негови идеи по-късно ще станат добра теоретична основа за по-дълбоко разбиране природата на страха при човека и животното. Това най-добре ще видим в изследванията на Иренойс Айбъл-Айбесфелд.