Валери Динев
Страхът (11) (Философско антропологичен анализ)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Никита (2012)

Издание:

Валентин Динев. Страхът. Философско антропологичен анализ

Българска. Първо издание

ИК „Медиасат“, София, 2001

Рецензент: проф. Иван Калчев, доц. Димитър Тафков

Коректор: Анелия Григорова

ISBN: 954-799-634-7

История

  1. — Добавяне

9.
Алфред Адлер

Страх от обществото

Страхът като пречка за себереализирането. Страхът от смъртта. Страхът при децата. Страхът като средство за въздействие. Страхът като Форма на господство.

За Адлер страхът също е една изключително широко разпространена отличителна черта на душата, която придружава индивида от най-ранното му детство до старини, като огорчава в значителна степен неговия живот. Адлер е убеден, че от една страна, той го възпира от редица човешки контакти, от друга — разрушава неговата надежда за изграждането на един спокоен живот и от трета — му пречи да осъществи един ползотворен принос към света. Това показва, че страхът може да засегне всяка човешка дейност. И той непрекъснато се актуализира, тъй като човек може да се страхува както от външния свят, така и от света вътре в него.[1]

Адлер смята, че един човек избягва обществото, защото той се страхува от него, друг се страхува да остане сам. Всичко това подготвя индивиди, които трябва да мислят повече за себе си, отколкото за своите другари. Според Адлер, „веднъж след като някой възприеме позицията, че трябва да избягва всички трудности в живота, появата на страха ще му дава сили, когато му е необходимо“[2]. За много хора страхът е първата реакция, когато те започват нещо, било то просто излизане от къщи, разделяне с познати, почване на нова работа или дори влюбване. Адлер допуска, че те са толкова много свързани с живота и техните ближни, че всяка промяна в ситуацията е придружена със страх. А това от своя страна потиска тяхната способност да допринесат за благосъстоянието на света. В повечето случаи такива индивиди не са наясно, че техният страх излиза на повърхността винаги, когато се появява нова ситуация.

Адлер се спира върху страха от смъртта от един по-различен ъгъл, който не срещаме при други мислители. Според него страхът от смъртта или страхът от болест е характерен за хора, които търсят оправдание да избегнат всякакви задължения. Те наблягат силно на факта, че всичко е суета, че животът е толкова кратък или че никой не знае какво ще се случи. За индивиди, чиято истинска цел лежи в отвъдното, заниманията на този свят им се виждат излишни и безсмислени.

Адлер разглежда и страха при децата, когато тъмнината или нощта правят трудна връзката им с околната среда или любимия човек. Писъкът на страха, смята Адлер, изгражда моста, който е бил разрушен, така да се каже от нощта. Но много често децата използват тази ситуация за други цели. Те карат родителите им да стоят при тях, да им четат, да им разказват приказки, да играят с тях и т.н. Докато родителите се занимават с тях, те са в тяхно подчинение и ги командват. Ако родителите се опитат да си тръгнат, децата чувстват, че тяхното чувство за превъзходство е заплашено, те стават неспокойни и отново проявяват симптоми на страх, но този път вече страх от липса на превъзходство.

Адлер допуска, че не само при децата, но и при възрастните хора страхът се превръща в очевидна способност, да накарат някой да бъде близо до тях и да се занимават само с тях. Всички трябва да се въртят около тях. А те от своя страна стават господари, които ръководят всички.

Бележки

[1] Adler, Alfred, „Understanding human nature“, N. Y., 1927, p.235-239

[2] Adler, Alfred, „Understanding human nature“, N. Y., 1927, p.235