Валери Динев
Страхът (4) (Философско антропологичен анализ)

2.
Мишел Монтен

Страхът като паника

Скокаващият краката страх. Объркващият страх. Страхът като паника. Срамът, по-страшен от страха.

„Аз не съм добър натуралист, смята Монтен, и съвсем не ми е известно посредством какви пружини страхът действува върху нас; но както и да е, това е удивително чувство и лекарите казват, че няма друго преживяване, което може до такава степен да ни умопомрачи, както то.“^[1] Самият Монтен изтъква, че наблюдавал много хора, загубили разсъдъка си от страх и докато трае неговият пристъп, той предизвиква ужасни заблуждения. „Оставям настрана простите хора, които под влияние на страха виждат ту близките си, излезли от гробовете, обвити в саван, ту таласъми и вампири, ту какви ли не още чудовища. Но колко пъти дори сред войниците, у които това чувство би трябвало най-малко да намира място, страхът превръща стадото овце в ескадрон от бронирани войници, тръстиките и камъша — във въоръжени хора и копиеносци, нашите съюзници — в наши врагове, белия кръст — в червен.“^[2]

Монтен привежда редица примери на страх, който завладява душите на хората и те не знаят какво правят. Например, когато Бурбонският принц завзел Рим, знаменосецът, който стоял на стража пред замъка „Св. Петър“, бил обхванат от такъв страх при първия сигнал за тревога, че хукнал направо срещу врага през процепа на една развалина със знаме в ръка, мислейки, че върви към своите. Не провървяло и на друг знаменосец, посочва Монтен, този на капитан Жуил, който така се уплашил от войниците на граф Дьо Бюр и господин Дьо Рю, че се хвърлил от бойницата вън от града заедно със знамето и бил разкъсан на парчета от нападащите войници. За Монтен, паметен е и страхът, който през същата тази обсада така свил сърцето на един благородник, че той се проснал мъртъв, без дори да влиза в сражение.

Страхът сковава, според Монтен, не само отделния човек, но той може да обхване и цяла група от хора. Така например, през време на един от походите на Германик срещу германците два негови големи отряда били обхванати от такъв ужас, че се разбягали в две съвсем противоположни посоки — единият хукнал тъкмо натам, откъдето идел другия.^[3]

В някои случаи, като горните, страхът окрилял краката на хората, но в други той направо ги вцепенявал. Така например, посочва Монтен, император Теофил, при една от битките си, в която претърпял поражение, така се уплашил, че не могъл да мръдне от мястото си.

В други случаи, Монтен вижда друга страна на страха, когато хора от страх пред срама извършвали нечувани подвизи. Например, един от отрядите на консула Семпроний в битката си срещу Ханибал пред угрозата на загубата и позора се хвърлил с нечувана дързост в най-гъстия участък. За тях позорът е бил нещо, от което се страхували повече, отколкото от самия страх.

Според наблюденията на Монтен върху човешката история като цяло и поведението на отделния човек, страхът по своята сила надминава много от нашите душевни нагласи (състояния). Именно на страха се дължала загубата на апетит, на сън, на спокойствие у хората пред грозящата ги опасност. Други не издържали на терзанията на страха и се обесвали, удавяли или хвърляли в пропасти. Това, според Монтен, показва, че страхът е по-мъчителен и по-непоносим дори от самата смърт.^[4]

Сред многото човешки страхове Монтен отличава паническия, който за него е най-страшен, тъй като той може да обхване цели народи и армии.

Всички тези примери на Мишел Монтен са добра възможност да отидем в анализа си по-нататък, като видим кои са причините за страха в нас, какви видове страх има и може ли да му влияем или вечно ще живеем в страх. Затова ще се спрем върху философско-антропологичните учения за страха на такива мислители като С. Киркегор, Н. Бердяев, М. Хайдегер, 3. Фройд и др., които търсят отговор на въпросите, свързани с този важен модус на човешката душа, влияещ много често и върху тялото.