Христо Христов
Селските вълнения и бунтове 1899–1900 (3)

3. Натуралният десятък

Положението на селяните в България след Освобождението започна рязко да се влошава през режима на Ст. Стамболов (1887–1894 год.). Тогава се засили най-много процесът на първоначалното натрупване на капитала, а следователно обезземляването и разоряването на селяните от лихварския капитал и от непосилните държавни данъци. За борба против русофилите, които съставяха по-голямата част от населението, Стамболов създаде грамаден полицейски и шпионски апарат и увеличи размера на редовната армия. Сключени бяха първите големи държавни заеми и започна строителството на нови железопътни линии, които поглъщаха големи парични средства. За да осигури по-големи постъпления в държавния бюджет, през 1888 год. правителството на Стамболов въведе отхвърления след Освобождението и крайно омразен на селяните още от турско време данък натурален десятък. По-късно, през 1892 год., поради разрастването на борбата против Стамболовия режим, натуралният десятък беше заменен с паричен десятък и това доведе до известно намаляване на данъчното бреме върху селяните. След идването си на власт в края на 1894 год., народняшката партия замени паричния десятък с поземлен данък. С това данъчният товар върху селяните беше намален с около 5 милиона лева и се откриха по-големи възможности за развитие на селското стопанство. Извършени бяха подобрения в обработването на земята и бяха внесени повече селскостопански оръдия и машини. Народняшкият режим се стремеше да провежда покровителствена политика по отношение развитието на капитализма в промишлеността и в селското стопанство, затова и замени натуралния десятък с паричен поземлен данък. Въвеждането на поземления данък обаче облекчи положението не изобщо на селяните, а само на богатите селяни, тъй като намалената сума от данъка върху земеделските произведения се събираше чрез увеличаване размера на косвените данъци и другите видове държавни облагания, които засягаха главно селската беднота и работническата класа.

Народняшкото правителство продължи политиката на Стамболовия режим за строеж на железопътни линии и други строителни обекти (шосета, пристанища, казарми и пр.), и поради това то също непрекъснато се нуждаеше от пари за уравновесяване на държавния бюджет и за охранване на своите партизани. То уговори с някои чуждестранни банки сключването на голям държавен заем при крайно неблагоприятни условия и това предизвика създаване на широко протестно движение в страната. Сключването на заема беше осуетено и правителството изпадна в големи финансови затруднения. В края на народняшкото управление селското стопанство беше сполетяно от големи природни бедствия — суши и наводнения. През 1897 и 1899 год. добивите на зърнени храни бяха много слаби и положението на селяните се влоши. Освен това цените на зърнените храни на международния пазар спаднаха и това се отрази неблагоприятно върху цялостното финансово положение на страната и особено върху състоянието на селското стопанство. Изобщо в края на XIX в. България се намираше в остра финансова и аграрна криза и това доведе до изостряне на вътрешните класови противоречия и борби.

Възползувайки се от негодуванието на народните маси от политиката на народняшкото правителство, в началото на 1899 год. Фердинанд извърши по непарламентарен път правителствена промяна. Той принуди правителството на К. Стоилов да подаде оставка на 1 януари 1899 год. и натовари Д. Греков с образуването на новия кабинет. В него влязоха представители на двете либерални партии — стамболовисти и радослависти. Веднага след това бяха насрочени парламентарни избори. Те бяха спечелени от правителствената коалиция. Радославистката партия обаче спечели много по-голям брой депутатски места от стамболовистите и това предизвика търкания между двете партии и накрая беше извършена нова правителствена промяна. На 1 октомври 1899 год. правителството на Д. Греков беше заменено с ново правителство, съставено само от радослависти, начело с Т. Иванчев. Водачът на либералната (радославистка) партия В. Радославов, който беше министър на вътрешните работи в предишния кабинет и който имаше най-големи „заслуги“ за спечелването на изборите, не беше удостоен от Фердинанд с поста министър-председател. Но и в новото правителство, като водач на партията и министър на вътрешните работи, той играеше най-важна роля. Поради това новият режим продължаваше да бъде наричан на негово име — радославистки режим.

Въпреки шумните си обещания за подобряване положението на населението, след идването си на власт либералите изобщо не възнамеряваха да направят това. Напротив, прекарали продължително време в опозиция, либералските партизани бяха изгладнели и със стръв се нахвърлиха да „поправят“ своето положение за сметка на народа и държавната хазна. И това те вършеха открито и нагло, по „черкезки“, за разлика от народняците, които прилагаха „татаро-византийска“ тактика.

За да закрепи разклатеното финансово положение на държавата и да осигури възможност на своите партизани да се обогатяват, радослависткият режим тръгна по отъпкания път на външните държавни заеми и засилване на данъчната преса върху трудещото се население. С голели чуждестранни банки беше сключен конверсионен заем за 260 милиона лева при много тежки за страната условия. Увеличени бяха някои данъци — като данък „занятие“ и пътна повинност — въведен беше нов данък върху лозята и беше прокаран закон за временни удръжки от заплатите на чиновниците, служещите и пенсионерите.

Това обаче бяха дребни мероприятия, които не можеха да задоволят голямата нужда от пари за напълване търбуха на чуждестранните капиталистически кредитори и за задоволяване апетитите на радославистките партизани. Тогава правителството на Т. Иванчев реши да възстанови отхвърления след Освобождението натурален десятък, с който се осигуряваше значително увеличение на постъпленията в държавния бюджет.

През ноември 1899 год. правителството на Т. Иванчев пристъпи към подготовка на законопроект за въвеждане на натурален десятък, който засягаше дълбоко интересите на селското население. Поради това, още при първите известия за подготовката на законопроекта селяните започнаха остро да реагират. В края на първата десетдневка и между 10 и 20 ноември 1899 год. бяха свикани първите протестни събрания против въвеждането на натуралния десятък и с това беше сложено началото на селските вълнения, които постепенно обхванаха цялата страна. Първите протестни събрания се състояха в с. Тенча, Павликенско (сега слято със с. Мекиш и наименувано Обединение, Търновски окръг) с участие на селяни от селата: Мекиш, Иванча, Ст. Стамболово, Яйджии (сега Масларево), Акчаер (сега Алеково), Долна Липница, Горна Липница, Патреш, Дъскот и Мишуклий (сега Климентово); в с. Каспичан, Шуменско (Коларовградско); в с. Кюлевча, същия окръг; в е. Българене, Дервишко (сега Изгрев) и Козар Белене, Свищовско; в с. Кочина (сега Проф. Иширково), Силистренско; в с. Емен, Търновско; в квартала „Чиксалан“ в гр. Т. Пазарджик; в с. Курудере (сега Суходол) и в с. Орханкьой (сега Орханово), Бургаско и др.

Обикновено на събранията се приемаха „протоколи“ (резолюции), с които се отправяха молби до правителството да оттегли подготвения законопроект. Едновременно с това във вестниците и чрез брошурна литература започна кампания против въвеждането на десятъка. Много от резолюциите на протестните събрания се изпращаха за обнародване в органа на БРСДП — в. „Работнически вестник“, във в. „Земеделска защита“, по-късно орган на БЗС, и във вестниците на опозицията.

Намерението на правителството да въведе натуралния десятък беше оповестено на 26 ноември 1899 год. в органа на радославистката партия в. „Народни права“. С това беше даден тласък на движението против въвеждането на десятъка и за разгръщането на широка протестна кампания в опозиционната преса. Правителствената опозиция — народняци, прогресивни либерали и каравелисти се стремяха да използуват недоволството на селяните от въвеждането на десятъка за свои користни цели. Затова в началния период на вълненията против десятъка те се отнасяха положително към исканията на селяните и насърчаваха тяхната борба. Но това тяхно поведение продължи до избухването на първите масови вълнения, при които беше оказана съпротива на правителствените нареждания, т.е. когато селяните отказаха да се подчиняват на нарежданията на „законната“ власт и започнаха да обезоръжават, набиват и прогонват стражарите, изпращани в селата да тероризират населението.

Още в началния период на селските вълнения против законопроекта за натуралния десятък, едновременно с неговото решително и единодушно отхвърляне, бяха формулирани редица искания за реформи в държавата и нейната финансова политика, които отразяваха интересите на различни слоеве от селското население. Така например в „протокола“ на протестното събрание на селяните в с. Каспичан, освен отхвърлянето на законопроекта за натуралния десятък се искаше „земеделците да бъдат обложени с данък занятие и недоимъкът от съществуващия поземлен данък да се допълни чрез увеличаване на косвени данъци“. Селяните в с. Курудере, Бургаско, искаха: 1. Да се премахне съществуващата данъчна система, като се замени с прогресивно-подоходен данък. Законопроектът за въвеждането на натуралния десятък да се отхвърли; 2. Да се съкратят всички излишни чиновнически служби и се намалят заплатите на големите чиновници; 3. Удръжките, които правителството прави от чиновническите заплати, да не им се връщат. Да не се правят удръжки от заплатите на дребните чиновници; 4. Да се намалят заплатите на офицерите и да се съкрати срокът на военната служба. Постепенно да се въведе народна милиция на мястото на редовната войска; 5. В селата да се открият държавни аптеки и се назначат държавни лекари, по един на няколко близки села. Същото съдържание имаше резолюцията на протестното събрание в с. Орханкьой, Бургаско.

В резолюцията на протестното събрание на селяните от селата Козловец, Джулюница, Чаушево, Пиперково, Свищовско, и др. от 4 декември 1899 год. исканията бяха обединени в следните няколко основни положения: 1. Да се премахне законопроектът за натуралния десятък; 2. Да се заменят всички данъци с данък занятие (в текста на резолюцията „патент“); 3. Да се премахнат монополът и косвените данъци; 4. Да не се увеличава пенсионният фонд; 5. Да се намалят всички чиновнически заплати, като се започне от заплатата на княза. Да няма по-голяма заплата от 6 000 лв.; 6. Да се намали войската и постепенно да се реорганизира в народна милиция (опълчение); 7. Да се осигури даването на евтин кредит на земеделците; 8. Осигуряване на бърза и евтина медицинска помощ на селяните. На края на резолюцията се отправи покана към всички земеделци в България „братя по мъки и страдания“, да „въстанат“ чрез митинги против всички несправедливи данъци.

Както се вижда, съществуваха съществени различия в исканията на селяните, отразени в разгледаните по-горе резолюции. В резолюцията на протестното събрание в с. Курудере ясно бяха изразени искания, включени в минималната програма на БРСДП. Частично такива искания бяха включени и в резолюцията на селяните от свищовските села. Това говори, че минималната програма на Партията е била известна в тези села и е била използувана при формулирането на отправените искания. Особено силно се забелязва влиянието на минималната програма на Партията в резолюциите на протестните събрания в бургаските и анхиалските (поморийските) села. Там работеха като учители редица членове и съмишленици на БРСДП, които пропагандираха социалистическите идеи сред селяните. Учителите в бургаските и анхиалските села взеха най-дейно участие в селските вълнения против десятъка, заради което бяха подложени на голямо преследване и на уволнения от административните и училищните власти.

Изразените в резолюциите на протестните събрания искания относно данъчната политика на държавата се свеждаха към прокарването на реформи и въвеждане: 1. на патент или данък занятие; 2. поземлен данък и 3. прогресивно-подоходен данък (включен в минималната програма на Партията). Наред с това обаче в някои от резолюциите се съдържаха искания, чието прокарване означаваше дълбоко изменение в организацията и функциите на държавата и държавната власт. Тези искания бяха демократични и прогресивни и тяхното изпълнение можеше да подобри положението на бедните и средни селяни и да укрепи демократичните сили в страната чрез ограничаване на милитаризма и на буржоазната бюрокрация.