Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Посмертны образ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Александра Маринина. Посмъртен образ

Руска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2003

Редактор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-26-0035-6

История

  1. — Добавяне

Каменская

Настя Каменская посвети съботната сутрин на любимото си занимание. Мързелува. Още предната вечер на въпроса на мъжа си: „Какво смяташ да правиш утре?“, тя честно отговори: „Ще мързелувам.“

И ето че сега се излежаваше, сърбайки силно горещо кафе, слушаше музика и лениво размишляваше. Вярно, трябва да й се признае — размислите й все пак бяха свързани с работата. Първо, мислеше за изчезналите веществени доказателства за убийството на петнайсетгодишното момче. Отделът им се занимаваше с това убийство вече четири месеца. Второ, мислеше за стоварилото се върху тях преди два дни убийство на петима души — цялото семейство на известен московски художник-портретист. Трето, Анастасия Каменская раздразнено си мислеше, че й предстои да получи новия си комплект униформени дрехи, а за целта ще трябва да намери старите ордери, срещу които така и не бе получила униформата си миналия път. Къде беше забутала тези ордери — Настя не можеше и не можеше да си спомни, значи щеше да й се наложи да съчинява покаян рапорт за тяхното загубване.

Предстоеше й да прекара съботата и неделята в приятна самота. Съпругът й работеше в Жуковское, край Москва, беше му далеч да пътува, ето защо в случаите, когато присъствието му в института в течение на няколко дни поред бе необходимо, Алексей живееше при родителите си, чието жилище бе на десет минути пеша от института. В понеделник трябваше да започне поредната важна международна конференция по проблем, по който докторът на физико-математическите науки професор Алексей Чистяков бе смятан за един от водещите специалисти, и естествено сега трябваше да работи денем и нощем — да подготвя своя доклад и да се занимава с маса организационни въпроси.

Друг повод за размисли бе търсенето на отговор на дежурния въпрос, който тя си задаваше всяка сутрин вече четири месеца: „Правилно ли постъпих, като се омъжих?“ В дните, когато в съзнанието й се оформяше отрицателен отговор, Настя кипеше от нерви, проклинаше целия свят и самата себе си. Но трябва да признаем — тези дни не бяха много. Днес, в събота, 16 септември 1995 година, отговорът бе положителен и това веднага повдигна настроението й и дори й вдъхна известна бодрост.

След като се излежава докъм дванайсет, Настя се прехвърли да мързелува в кухнята, където се настани уютно в едно кътче, приготви си пържени филийки с кашкавал и като се загърна в топлия пеньоар, пристъпи към втората серия, която се състоеше от две чаши кафе и една — портокалов сок. В съответствие със съставения пак от нея график смяташе да мързелува докъм четири часа, след което възнамеряваше да започне работа върху аналитичната справка за убийствата и изнасилванията в Москва. Такива справки тя подготвяше всеки месец до двайсето число.

Засега всичко вървеше по план. След като успешно помързелува до четири без петнайсет, Настя започна със съжаление да се сбогува със сладостното безделие. Извади от чантата си донесените от службата материали и взе да ги сортира на такива, които бе достатъчно просто да прочете и да вкара в компютъра като кратки резюмета, и на такива, чиито сведения трябваше да се вкарат в компютъра изцяло. В четири и десет телефонен звън прекъсна това нейно занимание.

— Настася, приготви се, след малко при теб ще дойде Коротков — каза й полковник Гордеев с тон, недопускащ възражения. — Днес свърши денонощното му дежурство, в девет е ходил на оглед на труп, мотал се е там до три часа, вече спи в движение. Ще ти предаде всички материали, а той ще отиде да поспи поне два часа. През тези два часа ти обмисли всичко, което Юра е успял да измъкне оттам за половин ден. Разбра ли ме?

— Разбрах, Виктор Алексеевич. А чий е трупът?

— На Алина Вазнис.

— Чий?!

— На Алина Вазнис. Киноактрисата. Не си ли работила още в кинаджийските среди?

— Засега не.

— Там са едни гадости… С една дума — нищо приятно. Единственото светло петно е, че Вазнис е снимала постоянно в киноконцерна „Сириус“, а там началник на службата по безопасност е наш бивш колега — Владислав Николаевич Стасов. Познаваш ли го?

— Малко.

— Той е човек, приличен във всяко отношение, но с характер. Постарай се да намерите общ език.

— И аз имам характер — позасмя се в отговор Настя. — Той да се постарае да намерим общ език.

— О, всички знаят твоя характер. Стасов е ангелче, като се имат предвид твоите номера.

— Е, недейте така де, Виктор Алексеевич, ще ме изкарате чудовище.

— Чудовище или не, обаче си голяма кучка — констатира Гордеев. — Дръж се прилично, Стасенка, много те моля. Кинаджиите са истерична пасмина, на тях не може да се разчита. Там е пълно със завист, интриги и безкрайно пиянство. Сред тях е трудно да се намерят добри свидетели, практически е невъзможно, тъй че Стасов е единствената ни опора в този свинарник.

— Трябва ли да разбирам, че възлагате на мен да се занимавам с това убийство?

— Да, заедно с Коротков. До понеделник ще се трудите двамата, а после ще разпределя текущата работа, може да го пусна в компенсация за денонощното дежурство и да ви дам още някого.

— Миша Доценко — веднага помоли Настя.

— Недей да се пазариш като махленка. Нали казах — ще видя как са работите и ще реша.

— Но, Виктор Алексеевич, аз не ви моля за себе си — заради работата ви моля.

— За какво ти е Доценко?

— Много го бива в разпитите на жени свидетелки. С памук им вади душата. Като впери Мишаня в тях огромните си черни очища, те започват да се разтапят и да си спомнят всичко с най-дребните подробности, само и само да му се харесат.

— Разтапят се значи… А мъжете свидетели не те ли интересуват?

— С мъжете и сама мога да се справя.

— Интересно — как? — подкачи я началникът й. — Нали нямаш очи като на Михаил.

— Обаче имам характер — разсмя се тя. — Страховита сила.

Юра Коротков пристигна след около четирийсет минути, сивкаво-блед, със сенки под очите след безсънната нощ, гладен и изнервен. Щом го видя на прага, Настя моментално взе решение.

— Сега ще те реанимирам, няма да си ходиш вкъщи.

— Аска, краката не ме държат, пусни ме да поспя — примоли се Коротков.

— Ще спиш тук, за да не губиш време за път.

— Ами Льошка?

— Какво Льошка! Първо, Льошка е в Жуковское, второ, той е човек с нормална психика. Дори да беше тук сега, щях да те сложа да спиш. Значи програмата е следната: горещ душ, за да се разширят съдовете ти, после обяд, по време на който ти бързичко ще ми разкажеш всичко, после половин чаша мартини — за да отнеме остатъчното ти напрежение и да заспиш моментално. Това чудесно събитие трябва да се случи — тя погледна часовника — в седемнайсет и трийсет. В деветнайсет и трийсет ще те вдигна, следват студен и горещ душ, второ хранене, кафе по рецептата „Смърт на враговете“ — и ще ми станеш като новичък. Така ще разполагаме с три часа, за да направим необходимите визити, преди да стане двайсет и три часът, както е предвидено от етикецията. Хайде де, защо стоиш и си губиш времето? Събличай се и — в банята!

— Слава богу, че никой не те чува — уморено промърмори Коротков, като разкопчаваше ризата си. — Човек би помислил, че си ме помъкнала към леглото.

— Точно натам съм те помъкнала — разсмя се Настя.

* * *

Коротков наистина моментално заспа. Настя добре знаеше, че след продължително напрежение човек изпитва силно желание да заспи, но щом затвори очи, разбира, че няма да стане. Мозъкът продължава да работи, сърцето блъска лудо — като след стометров спринт, и ако имаш малко време за сън, процесът на успокояване и отпускане изяжда поне половината от него. Ето защо е толкова важно правилно да се подготвиш за кратката почивка. И най-важното — трябва да спиш не облечен, свит на кълбо на съединени столове и завит с яке, а съблечен и в чисти чаршафи, та кръвообращението да бъде нормално и всички мускули да почиват. Анастасия Каменская владееше прекрасно тази наука, защото самата тя имаше затруднения със заспиването.

Настя седеше в кухнята и чертаеше на листове някакви заврънкулки, кръгчета и стрелки, обмисляйки онова, което успя да й разкаже Коротков, докато обядваха. Тази сутрин в седем часа Алина Вазнис — млада, но вече доста известна актриса — трябвало да се яви в студиото на снимки. Когато не се явила до седем и половина, снимачната група се разтревожила. Вазнис не вдигала телефонната слушалка у дома си. В осем часа режисьорът на филма — Андрей Смулов, любовник на Алина, взел решение да отиде в дома й. Той имал ключове от апартамента й, защото вече четири години били близки и това било известно на целия киноконцерн „Сириус“. Смулов казал, че колата му не е в ред и помолил някой да го откара. Тъй че за Алина тръгнали Смулов и помощник-операторът Николай Котин. Когато Вазнис не отворила след настоятелното им звънене, те влезли в апартамента и намерили домакинята удушена. Пристигналият с оперативната група лекар констатирал, че смъртта на Алина Вазнис е настъпила приблизително преди седем-осем часа, тоест между нула и два часа през нощта.

Подозрението, както винаги в такива случаи, веднага паднало върху любовника на убитата — режисьора Андрей Смулов. Но още след първите разговори с членовете на снимачната група се разбрало, че Андрей Лвович най-много от всички е пострадал от смъртта на Алина. Ето какво заявил пред Коротков президентът на „Сириус“ Михаил Николаевич Мазуркевич:

„Андрей създаваше творческата си биография не твърде лесно. Той снима криминални филми, трилъри. Първият му филм веднага прогърмя, беше много талантливо направен, и Смулов, както се казва, една прекрасна сутрин се събуди знаменит. После дойде вторият филм — малко по-слаб, после третият — още по-слаб. Никой не можеше да проумее каква е причината. Всички разбираха, че Андрей Лвович е безумно талантлив, но — кой знае защо — всеки негов следващ филм недоловимо, а понякога и съвсем забележимо, приличаше на предишните. А после той откри Алина — тогава тя беше студентка във ВГИК[1] и се снимаше в нашата музикална студия.

Смулов заложи много на Алина — първо, тя наистина е добра актриса, и, второ, безумно се влюби в нея. А и тя — в него. Усилено работеше с нея, снима я в три филма, занимаваше се с момичето като педагог. Трябва да кажа, че Алина много украси филмите на Смулов, но въпреки това те ставаха все по-слаби. Ала Андрей не се отказваше, той изобщо е рядък работохолик — и ето че най-сетне миналата година направи нещо страхотно! Разбирате ли? Успя да надвие себе си, да се изкачи на ново творческо стъпало и името му отново прогърмя. А пък Алина… Не знам какво стана с тях — дали това се нарича звезден час на любовта или другояче, — но Алина буквално потресе всички с играта си. Филмът получи няколко престижни награди, всички започнаха да наричат Алина Вазнис и Андрей Смулов звездната двойка. Честно казано, ние се страхувахме, че след този успех те ще решат да узаконят отношенията си — нали Алина не бе омъжена, а Смулов е отдавна разведен. Защо се страхувахме ли? Защото Алина бе много красива актриса, секссимвол, а на зрителя от мъжки пол му е необходимо усещането, че тя може да принадлежи и нему. Но доколкото ми е известно, те не бяха обсъждали евентуален брак.

След този успех Смулов веднага започна следващия си филм — пак с Алина в главната роля. Това вече, право да ви кажа… С една дума — дори по-хубав от предишния. Андрей сякаш се роди отново. Преди седмица групата завърши последните външни снимки и там Алина показа такова невероятно майсторство, че след прожектирането на заснетия материал избухнаха аплодисменти. Представяте ли си? Работна прожекция на дублите, в салона седят практически същите хора, които са участвали в самите снимки, тоест онези, които са виждали това вече сто пъти, и въпреки всичко не можаха да се въздържат от аплодисменти. Един дубъл беше особено сполучлив: героинята, изиграна от Алина, е на многолюдно място и изведнъж вижда нещо много страшно. И чуйте сега: от корените на косата й чак до шията и по лицето й се разлива бледнина, очите й хлътват, устните посивяват. Без какъвто и да било грим, без монтаж, без специални ефекти! Тя сама, със силата на таланта си, бе успяла да предизвика у себе си такава вазомоторна реакция. Нито една актриса в света не бе успявала да го стори! Ето — това беше Алина Вазнис. След работната прожекция ние казахме на Смулов, че този кадър ще влезе в съкровищницата на световното кино — като онзи с детската количка, която лети надолу по стълбището в «Броненосецът Потьомкин», или като финалното преминаване и усмивката на Джулиета Масина в «Нощите на Кабирия». Разбирате ли за какво говоря? Изобщо този нов филм трябваше да донесе на Смулов и Алина световна слава. Оставаше да се доснима съвсем малко… Не знам как ще го преживее Андрей. Такава загуба! А и за всички нас. Във филма бяха вложени луди пари, той трябваше да донесе огромни печалби. Сега пак ще затънем в дългове…“

Из разговора с асистент-режисьорката Елена Албикова:

„Алина беше много потайна. Не, не затворена, а именно потайна. Тя прекрасно общуваше с всички, шегуваше се, смееше се, можеше да танцува в компания цяла нощ, но всъщност никой нищо не знаеше за нея. Може би само Андрей Лвович. Тя нямаше близка приятелка от нашите среди, нито дори просто приятелка. Целият й свят бе съсредоточен около Андрей Лвович. Дали беше добра? Не знам. Не съм изпитвала върху себе си добротата й. Но че има хора, които я мразят — това е факт. Кой именно ли? Ами първо — Зоя Семенцова, тази дърта вещица. За какво ли? Не знам. Тя просто се разтриса, щом чуе за Алина. Второ ли? Е, да речем — съпругата на нашия шеф. Не мога да кажа нищо определено, но се говори, че Ксения Мазуркевич обидила публично Алина и тя се канела да си го върне по някакъв начин. Не, не знам подробности…“

Из разговора с режисьора Андрей Смулов:

„Това е краят… С живота ми е свършено. Без Алина аз съм нищо. Не знам как ще живея занапред… как ще работя… как ще дишам…“

Настя изключи касетофона и си наля поредната чаша кафе. Значи днес трябваше да се опитат да разберат нещо за тази дърта вещица Зоя Семенцова и защо тя просто се разтриса, щом чуе за Алина Вазнис. И да научат каква е тази история с публичната обида, която била нанесла на Алина съпругата на Мазуркевич — Ксения. До определеното време за пробуждането на Коротков оставаше още един час и Настя се настани до телефона. До деветнайсет и трийсет, след като се обади най-малко на десет души, тя успя да изясни следното:

Актрисата Зоя Семенцова мразела Алина Вазнис от много години насам, още от времето, когато Алина се снимала в музикалната студия. Подробности можел да съобщи Леонид Сергеевич Дегтяр, домашен телефон… служебен… адрес…

Ксения Мазуркевич, много пияна, на последната прожекция в Киноцентъра, която се състояла преди четири дни, гръмогласно заявила, че Алина не представлявала нищо като личност, че цялата й игра била измислена, осмислена и направена от самия Смулов, че Алина не била нищо повече от приятна за окото фасада, зад която нямало нищо. Неслучайно не можела две думи накръст да каже, просто била тъпа, ограничена и необразована самка, годна единствено да спи с режисьора и да се снима в едър план с голи цици. „Че какво друго искате от дъщерята на неграмотен латвийски селянин, който заради московското жителство се е оженил за стара мома еврейка? Феноменално тъпоумие, умножено по еврейска пресметливост.“ След това изказване на Ксения Алина Вазнис проявила интерес към адреса и телефонния номер на Валентин Петрович Козирев — бащата на Ксения. При това Алина, обикновено сдържана и с приглушени емоции, изглеждала доста изнервена и настроена за крайни действия.

И накрая — изплувало ново име. Някой си Харитонов, който също работел в „Сириус“. Бил взел назаем от Алина Вазнис голяма сума пари срещу петнайсет процента месечна лихва и ето вече няколко месеца протакал връщането им. Вчера, тоест в петък, 15 септември, Алина рязко настояла той незабавно да й върне дълга си изцяло, заедно с лихвата.

И тъй — трима души, трима заподозрени. Две жени и един мъж. От кого да започне?

Бележки

[1] Висш държавен институт по киноизкуство. — Б.пр.