Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анастасия Каменская (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Посмертны образ, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate (2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Александра Маринина. Посмъртен образ

Руска. Първо издание

ИК „Хермес“, София, 2003

Редактор: Ева Егинлиян

ISBN: 954-26-0035-6

История

  1. — Добавяне

Алина Вазнис две години преди смъртта си

И все пак той постигна своето — Смулов успя да я избави от вечния й страх. Нещо повече — даде й възможност най-сетне да излее страха си с пълен глас, да разкаже за него без срам и прикриване. Постави специално за Алина един трилър, като го нарече точно така: „Първичен страх“.

Алина разцъфтяваше буквално с дни. И също с дни пред очите на всички разцъфтяваше любовта им с Андрей Смулов. Тя престана да пие таблетки, стана значително по-спокойна, по-често се усмихваше и по-рядко изпадаше в тягостни настроения.

„Първичен страх“ я направи наистина прочута. Снимките й превзеха корици на списания, двойни страници на популярни вестници, публикуващи статии за киноизкуството. Започнаха да я канят в телевизията за интервюта и участия в токшоута. Вярно, след два-три опита сценаристите се отказаха от тази идея: с Алина Вазнис трябваше предварително да се работи много, та отговорите й на въпросите да звучат що-годе свързано и ясно. За сметка на това тя бе много ефектна, когато се появяваше в предавания, в които трябваше само да се покаже и да връчи награда. По възможност — без да говори. Публиката я посрещаше с бурни аплодисменти, абсолютно истински, а не записани на касета.

Като знак, че е оздравяла напълно, Алина и Андрей отидоха в един автосалон да й купят кола.

— Сега, когато изобщо не вземам лекарства, мога смело да седна зад волана — каза Алина, притисна се до Смулов и го целуна по бузата. — Защото ме беше яд — толкова труд хвърлих да науча правилника, да взема книжка, а да не карам кола!

Избраха й тъмнозелен сааб, после ентусиазирано се заеха да търсят гараж и се зарадваха, когато успяха да намерят място в охраняван гараж със собствена мивка и сервиз. И най-важното — беше само на две автобусни спирки от блока на Алина. Наистина невероятен успех!

Алина постепенно навлизаше в нормалния живот, неотровен от постоянния, ежеминутен страх. Пламенно влюбеният в нея Смулов бе успял да разруши детските й представи за собствената й греховност и виновност, чувството, че е порочна и омърсена. Беше хвърлил за това много сили и време, но все пак бе постигнал онова, което искаше. У Алина се породи интерес към красивите дрехи, към пътешествията, тя с удоволствие се занимаваше с новия си апартамент, правеше в него европейски ремонт. Беше се преместила тук отдавна, но до този момент не бе имала желание да го обзаведе както трябва. Беше й безразлично, че в антрето тапетите се разлепват, а в банята кранчетата капят и плочките се откъртват.

В този радостен период Андрей замисли следващия си филм — „Безумие“. Сам написа сценария с мисълта, че главната роля естествено ще играе Алина. Мазуркевич изтръгна от спонсори парите като за две звезди — Алина и Смулов — с обещанието, че „Безумие“ ще бъде не по-малко печеливш от „Първичен страх“, а може би и ще го задмине. Снимките започнаха и набраха добро темпо, филмът наистина се очертаваше да стане великолепен…